О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1520
гр.Бургас, 01.08.2018г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, четвърти
въззивен състав, в закрито заседание, на първи август две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела Михова
2.Мл.с.
Красимир Сотиров
като разгледа
докладваното от младши съдия Красимир Сотиров в.гр.д. №1138 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен
съд, II- ро Гражданско
отделение, трети въззивен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх. №22220/30.05.2017г., подадена по
пощата на 29.05.2018г., от Военно формирование 32890- Бургас, чрез процесуален
представител юр. С.Б.- Н., против Решение №746/27.04.2017г. по гр.д. №118/2015г.
на Бургаски районен съд, 13 граждански състав, в частта, с която въззивникът е
осъден да заплати на Д.И.З. сумата от 12 685,81 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение за положен извънреден труд от 5100 ч. или 637.5 дни, при
прекратяване на служебно правоотношение, за периода: 01.12.2001г.-
30.09.2014г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска-
12.01.2015г. до окончателното изплащане на задължението. Решението се оспорва като
незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния
закон и липса на мотиви. Изложени са твърдения, че изводите на
първоинстанционния съд относно началния момент на течене на погасителна давност
във връзка с релевираната претенция са незаконосъобразни и не съответстват на
закона, както и на задължителната съдебна практика, посочена и обсъдена в
представената въззивна жалба. Изложени са подробни съображения относно правата
на военнослужещия относно ползването на почивка и по отношение на
трансформацията на правото на почивка в право на обезщетение. Претендират се
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни
инстанции.
В законен срок е постъпил
отговор на въззивна жалба от Д.И.З., чрез адв.М.П. от БАК, с който се оспорва
като неоснователна подадената въззивна жалба. Счита постановеното решение на
Бургаски районен съд, 13 граждански състав за правилно и законосъобразно. Твърди
се, че първоинстанционният съд е приложил правилно приложимите законови
разпоредби в процесния случай. В отговора на въззивна жалба са изложени
твърдения, че превишаването на служебното време на въззиваемия военнослужещ при
даване на 24- часово задължително дежурство представлява работа в условия на
удължено работно време, за което военнослужещият има право да бъде компенсиран
с почивки или намалено работно време, а при прекратяване на правоотношението-
възниква право на парично вземане за съответния некомпенсиран труд. Изложени са
подробни съображения в тази насока. Направено е искане за присъждане на
разноски в настоящото производство.
Съдът след запознаване с
доказателствата по делото установи следното:
Бургаски районен съд е
сезиран с искова молба, подадена от Д.И.З. срещу въззивното Военно формирование
32890- Бургас, с която са направени искания ответникът да бъде осъден да
заплати следните суми: сума от 20 217,60 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение в размер на 124,80
лв. месечно за извънреден труд- фактически отработено служебно време над
месечната продължителност на служебното време по чл.194, ал.1 от действащия
ЗОВСРБ, за периода 01.04.2001г.- 30.09.2014г., общо 648 дни или 5148 часа,
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и сума от 1000 лв., представляваща мораторна лихва
за забава за всяко закъснение по месеци от датата на падежа до завеждането на исковата
молба в съда, считана от 01.11.2002г. Претендира се и разликата от незаплатено
основно месечно възнаграждение в размер общо от 1 940,10 лв., за периода:
12.05.2009г.- 31.12.2012г., ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и сума от 150 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за всяко закъснение по месеци от
датата на падежа, следващ месеца, през който е трябвало да бъде изплатено
съответното възнаграждение до завеждането на исковата молба в съда, считана от
01.11.2002г. В исковата
молба са изложени твърдения, че ищецът е бил на военна служба като кадрови военен
на различни длъжности от 16.09.2000г. до 25.09.2014г., когато е бил освободен
от длъжност и от военна служба и зачислен в запаса. На 30.09.2014г. ищецът е
отчислен от списъчния състав на съответното военно формирование и са му
заплатени обезщетения на основание чл.199 от ЗОВСРБ и чл.227, ал.1 и ал.5 от
ЗОВСРБ. Твърди се, че ответната страна е следвало да заплати възнаграждение в
размер на 20 217,60 лв. за извънреден труд за превишаване на
продължителността на служебното време, извън регламентираното такова в чл.194,
ал.1 от действащия ЗОВСРБ, съответно чл.203, ал.2 от ЗОВСРБ /отм./, за периода:
01.04.2001г.- 30.09.2014г., общо 5184 часа или 648 дни. Посочено е, че за
периода: 12.05.2009г.- 31.12.2012г. ищецът е получавал по- ниско месечно
трудово възнаграждение в размер на 557 лв., спрямо приетото такова за заетите
военни длъжности съгласно приложимите нормативни актове в размер на 611 лв.,
при разлика от 44,60 лв. месечно, с която е ощетен неоправдано.
С постъпилия по делото
отговор на исковата молба исковите претенции са оспорени като недопустими
предвид липсата на надлежна пасивна процесуална легитимация на ответника, както
и като неоснователни. Изложени са твърдения, че на ищеца са заплатени
полагащите му се суми за носените дежурства извън служебното време. Посочва се,
че при издаването на съответните актове на Министерски съвет и на Министъра на
отбраната е актуализиран размерът на трудовото възнаграждение на ищеца, на
основание ЗОВСРБ, ПЗР, параграф 3, ал.5 във връзка с чл.212, ал.1 от ЗОВСРБ.
С изготвения доклад е
дадена правна квалификация на исковите претенции по чл.194, ал.2 и 3 във връзка
с чл.214, ал.1, т.3 от действащия ЗОВСРБ и чл.86 от ЗЗД.
В открито съдебно
заседание от 11.04.2018г. е прието намаление на иска поради частично оттегляне
на претенцията до сумата от 19 219,20 лв., представляващо неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд-
фактически отработено служебно време над месечната продължителност на
служебното време по чл.194, ал.1 от действащия ЗОВСРБ, за периода 01.12.2001г.-
30.09.2014г., общо 637,5 дни или 5100 часа, като за разликата до първоначалния
размер на претенцията производството е прекратено. Прекратено е производството
за разликата над сумата от 950,64 лв. до пълния размер на претенцията от 1000
лв., представляваща мораторна лихва, за периода: 01.12.2001г.- 30.09.2014г.
Прекратено е частично производството по отношение на претенцията от
1 940,10 лв., представляваща незаплатената разлика до пълния размер на
дължимото трудово възнаграждение, като е останала висяща претенция за сумата от
535,15 лв., за периода: 12.05.2009г.- 31.12.2012г. и съответно мораторна лихва
от 41,32 лв., за периода: 01.12.2012г.- 31.12.2012г.
В същото открито съдебно заседание е
прието намаление на иска за заплащане на извънреден труд от сумата от
19 219,20 лв. до сумата от 12 685,81 лв. Прието е увеличение на
акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва в размер на 950,64 лв. до сумата
от 14 400,43 лв. за същия период. Прието е увеличение на размера на
мораторната лихва върху незаплатеното трудово възнаграждение в размер на 41,32
лв. до размера от 131,48 лв.
След провеждане на
състезателно съдебно производство първоинстанционният
съд е уважил предявения иск за неизплатено
трудово възнаграждение за положен извънреден труд- фактически отработено
служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл.194,
ал.1 от действащия ЗОВСРБ, за сумата от 12 685,81 лв., за периода
01.12.2001г.- 30.09.2014г., общо 637,5 дни или 5100 часа. Отхвърлен е иска за заплащане
на мораторна лихва от 14 400,43 лв. и исковете за заплащане на сумата от
535,20 лв., представляваща незаплатената разлика до пълния размер на трудовото
възнаграждение и иска за мораторна лихва от 131,48 лв. Изложени са мотиви, че е
установено некомпенсирането на наряд на ищеца, над месечната продължителност на
работното време, за периода: 01.12.2001г.- 30.09.2014г., в размер на 5100 часа
или 637,5 дни, за което се дължи обезщетение в размер на 12 685,81 лв.,
представляваща стойността на незаплатеното възнаграждение за положения
извънреден труд при прекратяване на служебното правоотношение. По отношение на
иска за мораторна лихва е посочено, че същият се явява неоснователен за
процесния период. Бургаски районен съд е приел за неоснователен иска за
заплащането на разликата между получено и дължимо трудово възнаграждение и
акцесорния иск за мораторна лихва, с оглед на приложимите нормативни актове за
определяне размера на възнаграждението на военнослужещите.
Съдът намира въззивната жалба за редовна и
допустима. Подадена е в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което, на основание чл.268 и сл. от ГПК, следва да бъде внесена за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Нови доказателствени искания не са направени в настоящото съдебно
производство, както и не са ангажирани нови доказателства.
С оглед на гореизложеното
и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №1138 по описа за
2018г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав, съобразно настоящото
определение.
Препис от определението
да се връчи на страните за сведение.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.