Решение по дело №110/2017 на Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...........

Гр. София, 06.07.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретаря Даниела Ангелова и прокурор Господинова, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 110 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от С.Г.П. с ЕГН: ********** ***, срещу М.С.Г. с ЕГН: ********** ***, за поставяне на ответницата под пълно запрещение на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, поради неспособност да се грижи за себе си, в следствие на заболяване с водеща диагноза „Умерена умствена изостаналост. М.Даун. Неразвита реч ”.

Ищецът твърди, че ответницата е негова дъщеря. Същата страда от „Умерена умствена изостаналост. М.Даун. Неразвита реч“. Състоянието й е освидетелствано с експертно решение № 0255 от 16.02.2015 г. на ТЕЛК към „Център за психични заболявания- София област“ ЕООД, с което са определени пожизнено 91% намалена работоспособност с чужда помощ. Първоначалната инвалидизация е от датата на раждане – *** година. Твърди, че М. е добре развита физически за възрастта си. Живее в гр. Сливница в много добри битови условия в семейна обстановка, но не е в състояние да се грижи за своите лични и имуществени интереси. Вниманието на М. е с умерено снижена концентрация, има механична памет, като мисленето е нагледно-образно. Познава предметите от битовото обкръжение и тяхното приложение. Изпълнява средни по сложност инструкции. Играе успешно с конструктори, обича да реди пъзели. Търси одобрение от възрастните и се мотивира от похвали, обича да бъде обект на внимание, не проявява агресия и автоагресия. Липсата на експресивна ред я кара да използва различни жестове. Има желание за комуникация, ядосва се ако не е разбрана. Сочи, че е неспособна да се грижи за себе си и да  защитава своите интереси. Моли съда да я постави под пълно запрещение.

На ответницата М.С.Г. е връчен препис от исковата молба и доказателствата, която в срока по чл. 131 ГПК, чрез адв. С.З. /преупълномощен от особения представител адв. Д.М./ е депозирала писмен отговор. Счита иска за допустим, но неоснователен, с оглед представените доказателства. Излага съображения, че не може да се направи извод, че ищцата не може да се грижи сама за своите работи и да разбира свойството и значението на постъпките си. Напротив, въпреки вроденото заболяване момичето е завършило 10 клас на училищното си обучение, разбира и изпълнява поставените й задачи до край, не проявява агресия и автоагресия. Заявява, че при уважаване на предявения иск би се стигнало до нарушаване на конституционните права на ответницата, вкл. на чл.12 от Конвенцията за правата на хората с увреждания.

         В съдебно заседание ищеца моли ответницата да бъде поставена под пълно запрещение. Особения представител на ответницата моли молбата да бъде оставена без уважение. Представителят на С.о.п. изразява становище за основателност на молбата.

При преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено следното:

От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 108 от 25.01.1999 г. на Община Триадица, гр. С. се установява, че М.С.Г. е дъщеря на ищеца С.Г.П..

От експертно решение № 0255 от 030/16.02.2015 г. на ТЕЛК към Център за психично здраве – София област се установява, че на М.С.Г. е определена 91 % трайно намалена работоспособност, с чужда помощ, с пожизнен срок, поради заболяване с водеща диагноза: „Умерена умствена изостаналост”.

От представеното удостоверение за завършен десети клас се установява, че М.Г. е завършила през 2015 /2016 г. десети клас на IV помощно училище-интернат „Проф. Димитър Кацаров“.

От представената психолого-педагогическа характеристика на ответницата, издадена от  IV помощно училище-интернат „Проф. Димитър Кацаров“ се установява, че М.Г. не може да чете и пише, познава цифрите, но брои трудно, с помощ до десет, умее да реже с пластмасов нож. Дадено е становище, че ученичката е с недоизградени личностни качества и социални умения, нуждае се от поощрение и индивидуална помощ, трудно би могла да работи в заведение за хранене.

Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние на М.С.Г.. Ответницата е напълно неориентирана за време и място. Не отговаря на зададените въпроси, усмихва се, не може да се установи вербален контакт с нея.

Разпитаната свидетелка Милена Първанова /майка на ответницата/ дава показания, че дъщеря й е в това състояние още от раждането. Ежедневието й протича с чужда помощ, не може сама да се обслужва битово, не може да говори и да поиска ако има нужда от нещо. За нея се грижи изцяло свидетелката.

Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които кредитира.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от бащата на ответницата, който е активно легитимиран, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен, с оглед вида и степента на заболяването на ответницата същата следва да бъде поставена под пълно запрещение.

Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение. Т.е., за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна болест и на второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.

Считано от 21.04.2012 г. в сила за Р България е Конвенцията на ООН от 2006 г. за правата на хората с увреждания, ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 26.01.2012 г. С решение на Съвета на ЕС 210/48/ЕС от 26.11.2009 г., Конвенцията е ратифицирана от Европейския съюз и този момент следва да се прилага пряко във всички страни – членки на съюза. Разпоредбата на чл. 12 от Конвенцията установява равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота и тяхно право да упражняват правата си чрез лични действия. С препоръка № R/99/4 от 23.02.1999 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прeпоръчва на държавите – членки, в т.ч. и България да приемат в законодателството си всички необходими мерки за запазване в максимална степен на дееспособността на лицата, като ограничаването на дееспособността да се извършва само в случаи, в които е необходимо за защита на интересите на лицето.

Въпреки гореизложеното,  в случая поставянето на ответницата под пълно запрещение ще бъде в неин интерес,  с оглед здравословното й състояние.

От събраните в производството по делото доказателства безспорно се установи, че ответницата страда от „Умерена умствена изостаналост. М.Даун. Неразвита реч ”. Степента на заболяването при ответницата е такава, че я лишава напълно от възможността пълноценно да се грижи за своите работи. Същата не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Т. е. налице е първият критерий- медицински за признаването й за недееспособна по  чл.5 от ЗЛС.

Налице е и втората предпоставка, а именно ответницата не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Наличното заболяване е  пречка  в пълен обем тя сам да се грижи за себе си и да защитава своите интереси. Съдът намира, че състоянието й е тежко - от непосредствените впечатления на съдебния състав, а и от показанията на разпитаната по делото свидетелка е видно, че ответницата страда от сериозно заболяване, което датира още от раждането й. От приетото експертно решение № 0255 от 030/16.02.2015 г. на ТЕЛК към Център за психично здраве – София област се установява, че на М.С.Г. е определена 91 % трайно намалена работоспособност, с чужда помощ, с пожизнен срок. От мотивите на решението става ясно, че данните са за интелектуално-мнестична недоразвитост, в рамките на умерена умствена изостаналост. Т.е. здравословното й състояние е сериозно увредено. Това състояние се потвърждава  и от разпита на майка й, които заяви, че ответницата не може да говори, не може сама да се обслужва, поради което е нужно да бъде обгрижвана и подпомагана от друго лице в ежедневните й дейности.

От това съдът прави извода, че М.С.Г. следва да бъде поставена под пълно запрещение. Към настоящият момент нейните възможности са напълно ограничени в степен,  че не може въобще да се справя сама със своите работи.

Основателно е искането за назначаване на временен попечител на основание чл. 337, ал. 2 от ГПК, като за временен попечител  до назначаване на настойнически съвет следва да бъде назначен ищеца, С.Г.П..

 След влизане на решението в сила, препис от него следва да бъде изпратен на органа по настойничество  при Община Сливница на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК за определяне на настойнически съвет,  съобразно разпоредбите на чл.153, ал.1 от СК.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ М.С.Г. с ЕГН: ********** ***.

 

НАЗНАЧАВА за временен попечител на М.С.Г. с ЕГН: **********, на осн.чл.337,ал.2 СК, баща й С.Г.П. с ЕГН: ********** ***, до определяне на настойнически съвет, който като временен попечител да се грижи за нейните лични и имуществени интереси.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

След влизане на решението в сила,  заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество при Община Сливница, обл. Софийска  за учредяване на настойничество.

                                     

 

СЪДИЯ: