Определение по дело №339/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по в. гр. д. № 24/2010 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд е образувано по жалба на „Г.- К.” гр. К. против действия на частен съдебен изпълнител Росен Сираков по изп. дело № 759/2009 г. и се движи по реда на чл. 463 от ГПК във вр. с чл. 462 и чл. 460 от ГПК.

Жалбодателят „Г.- К.” обжалва разпределение на суми, извършено с протокол за разпределение с дата 05.01.2010 г., които били преведени по банков път по сметка на ЧСИ Р. Сираков в изпълнение на задължението по изп. д. № 759/2009 г. в частта му по т. 1 букви "а", "б" и "в". Моли да се отмени разпределението в тази му част, вместо което да бъде разпоредено постъпилата сума по изпълнителното дело в пълния й размер да бъде преведена на взискателя. Излага подробни съображения. Поддържа, че в т. 1 б. "а" от протокола за разпределение ЧСИ начислил такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 309.64 лв., върху сумата от 87482 лв.- задължение по изпълнителен лист и разноски към взискател и присъединени публични задължения, съгласно чл. 136 т. 1 от ЗЗД. В т. 1 б. "б" от протокола ЧСИ също бил начислил 205 лв. съгласно чл. 136 от ЗЗД. Следвали начисления за ДДС в размер на 102.93 лв. и начисления за допълнителни разноски в размер още на 30.84 лв. За тези суми по протокола за разпределение липсвали каквито и да е било оправдателни документи, удостоверяващи плащания. Поддържа, че за присъединяването на Държавата като взискател не били уведомени и били нарушени правата им на длъжници. Счита, че не се извършвало разпределение по смисъла на Закона между двама или повече взискатели, а начисляването на такси и разноски било в противоречие с разпоредбата на чл. 136 ал. 1 от ЗЗД.

Частният съдебен изпълнител Росен Сираков е изложил мотиви по обжалваните действия, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата като е обосновал действията си и конституирането на Държавата като присъединен кредитор. Сочи, че в разпределението бил посочен само размера на дължимите такси, разноски и ДДС, но реален превод не бил извършен.

Съдът при извършената проверка констатира:

Жалбата е подадена в срока по чл. 462 ал. 2 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Видно от приложеното копие на изпълнително дело № 759/2009 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, същото е образувано по молба на П. Х. П. от с. Г. И., общ. Д, чрез адв. Н. от АК- София, против „Г.- К.” със седалище гр. К. на основание изпълнителен лист от 25.06.2009 г., издаден по гр. д. № 608/2008 г. по описа на КРС за сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.07.2008 г., както и 60 лв. разноски по делото.

От доказателствата по делото се установява, че от 31.08.2009 г. по изпълнително дело № 759/2009 г. по описа на ЧСИ Р. Сираков, Държавата е присъединен кредитор срещу „Г.- К.” с размер на вземането 45052.37 лв. главница, лихва в размер на 16003.65 лв. и неолихвяема част в размер на 0.08 лв.

В резултат на наложен от ЧСИ Росен Сираков запор на банкови сметки на длъжника, на 04.01.2010 г. по сметката на ЧСИ е постъпила сумата 5733.85 лв. На 05.01.2010 г. частният съдебен изпълнител е изготвил разпределение на постъпилата сума съобразно чл. 136 от ЗЗД, според което по т. 1- „дължими такси и разноски” е предвидил следните суми: по б. ”а”- такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ- сума в размер на 309.64 лв. върху сумата 87482 лв.- задължение по изпълнителен лист и разноски към взискател и присъединени публични задължения; по б. ”б”-за обикновени таксиот ТТРЗЧСИ- 205 лв., по б. „в”- за ДДС по т. 2 и 3- в размер на 102.93 лв. и по б. „г”- за допълнителни разноски по делото в размер на 30.84 лв. По т. 2 е предвидена сумата от 5085.44 лв. за изплащане на взискателя П. Х. П.. За Държавата не е предвидена сума, тъй като вземането било последващо по т. 6 на чл.136 от ЗЗД.

Съгласно чл. 80 от ЗЧСИ, за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78 ал. 2 се внася авансово. Този текст е възпроизведен и в разпоредбата на чл. 33 от ТТРСЧСИ. Освен това съгласно чл. 34 от Тарифата, таксите и разноските по изпълнителното дело се заплащат от взискателя и са за сметка на длъжника. Нормата е императивна, затова всички такси и разноски следва да бъдат внесени от взискателя. От доказателствата по изпълнителното дело не се установяват авансово внесени суми от взискателя. Освен това допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за т х е издаден документ или са вписани в протокола за извършване на съответното действие. Такива данни по делото няма. А съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗЧСИ, за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.

Няма спор, чепостъпилата сумата от 5733.85 лв. не е достатъчна да удовлетвори взискателите и на основание чл. 460 от ГПК, ЧСИ е пристъпил към извършване на разпределение на същата сума, съобразно чл. 136 от ЗЗД. Разпределението е акт на съдебния изпълнител и предполага няколко взискатели по същото изпълнително дело и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели.

В случая при извършената проверка съдът констатира, че по т. 1 б. ”а” от атакуваното разпределение относно размера на пропорционалната такса по т. 26 б. ”в” от ТТРЗЧСИ, която ЧСИ е определил в размер на сумата 309.64 лв., е неправилно изчислен- реално дължимата такса е в по- висок размер, но тъй като положението на жалбодателя не може да се влошава, то в тази му част протокола за разпределение следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна не следва да се уважава. По т. 1 б. „б” от разпределението, касаещо обикновени такси от ТТРЗЧСИ е определена такса в размер на 205 лв. В тази част разпределението е незаконосъобразно, тъй като по делото липсват авансово внесени такси, както и сметка на ЧСИ, за да се определя за сметка на длъжника размер на обикновени такси, каквито няма внесени. По отношение на сумата по т. 1 б. „в” от разпределението за ДДС по т. 26 от Тарифата, съдът намира, че и в тази част жалбата е основателна, тъй като изчисленията на ЧСИ са некоректни. При така изчислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, размера на дължимото ДДС възлиза на 61.93 лв., респ. далеч в по- малък размер от определения от ЧСИ. Дори и при точното и коректно изчисление на таксата по т. 26, то ДДС възлиза на далеч по- нисък размер от изчисления от ЧСИ. Ето защо следва разпределението и в тази част да се отмени. Съдът констатира, че незаконосъобразно е разпределението и по б. „г” от т. 1- допълнителни разноски по делото, но тъй като в тази част разпределението не се атакува, то и съдът не следва да се произнася.

С оглед изложеното, следва да отмени разпределението от 05.01.2010 г. по изп. д. № 759/2009 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, в частта по т. 1 б. „б” и „в” относно размера на обикновените такси и ДДС, като следва да се извърши ново разпределение, съобразно мотивите на съда, изложени по- горе.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА извършеното разпределение от 05.01.2010 г. по изп. д. № 759/2009 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812, с район на действие КОС, в частта относно т. 1 б.„б” и „в” и връща делото на ЧСИ Росен Сираков за извършване на ново разпределение в тази част, съобразно мотивите на съда, изложени в обстоятелствената част на настоящото решение.

ПОТВЪРЖДАВА разпределението частта му по т. 1 б.”а”.

Решението се обявява в регистъра за съдебните решения при КОС и подлежи на обжалване пред АС- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: Членове: 1/ 2/