Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 217
13.10.2020г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание,
на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра
Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Т. Михова,
разгледа докладваното от младши съдия Муртев в. гр. д. № 1779 по описа за
2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение № 42 от
01.06.2020 год. по гр. д. № 451/2019 на Царевски районен съд, “КЕНИК” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Царево 8260, ул. “Самуил № 7”,
представлявано от управителя Георги Кръстев Георгиев, е осъдено да заплати на В.
В. Ф., гражданство Р.Ф., родена на ***г. в Т., ***, адрес *** Д.**, К.***и
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Трайко Китанчев” № 26, ап.8, адвокат адвокат
Таня Иванова Пеева, сумата в размер общо на 30 643, 83 лева,
представляващи внесени от ищцата по сметката на дружеството допълнителни
парични вноски, както следва: на 13.05.2014 – 2146 лева; на 25.03.2014г. – 2440
лева; на 12.09.2014г. – 250 лева; на 26.11.2014г. – 4557, 71 лева; на
15.01.2015г. – 250 лева; на 26.01.2015г. – 725 лева; на 05.03.2015г. 3511,56
лева; на 05.05.2015г. – 2342,40 лева и на 24.08.2015г. – 7339, 65 лева; на
31.08.2015г. – 4504, 50 лева и на 13.10.2015г. – 2596,16 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба - 18.10.2019г. до окончателното й изплащане.
С обжалваното решение
“КЕНИК” ООД е осъдено да заплати на В. В. Ф., сумата в размер 3175, 75 лева,
представляваща разноски по настоящото дело, от които държавна такса в размер на
1225,75 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., възнаграждение за
вещо лице в размер на 150,00 лева, както и сумата в размер на 55,00 лева,
представляваща разноски по ч. гр. д. № 397/2019г. по описа на РС – Царево с предмет обезпечение на бъдещ иск на В.Ф. срещу
“КЕНИК” ООД на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от “КЕНИК”
ООД, с която се обжалва Решение № 42 от 01.06.2020 год. по гр. д. № 451/2019 на
Районен съд Царево и се иска същото да бъде обезсилено като недопустимо,
алтернативно да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като бъдат
присъдени направените от въззивника разноски пред двете инстанции.
В същата се твърди,
че производството по делото било отложено за извършване на СИЕ за 24.03.2020г.,
но поради настъпване на Пандемия от Ковид – 19 и епидемиологична обстановка,
съдебното заседание не се състояло. С чл.3, ал.1 от Закон за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020г. и за преодоляване на последиците било спряно течението на
процесуалните срокове, като с параграф 13 от Закон за изменение на Закона за
здравето било уредено, че тези спрени срокове започвали да текат една седмица
след публикуването на този закон, т.е. до 21 май 2020г. По тези съображения
въззивникът твърди, че няма как валидно и законосъобразно да е бил призован за
съдебно заседание на 21 май 2020г., тъй като не е била спазена разпоредбата на
чл.56, ал.3 ГПК, съгласно която призоваването се извършва най-късно една
седмица преди заседанието, а редовното призоваване е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно. По изложените съображения навежда
оплакване, че правото му на защита е било нарушено, тъй като не е знаел, че има
изготвена експертиза, не бил запознат със съдържанието на експертното
заключение, респективно не е успял да подготви въпроси към експерта, както и да
реализира оспорване на изводите й или да поиска допълнителна, повторна или
тройна такава. Със същите аргументи твърди, че е бил лишен от възможност да
направи възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Застъпва становище, че съдът не е имал право да даде ход на делото, тъй като
въззивникът изобщо не е имал възможност да се придвижи до гр. Царево, нито е
давал съгласие за това. Твърди, че не разполага с протокола и не знае по какви
доказателства е работил експерта, но с оглед мотивите на решението го намира за
немотивирано. Сочи, че не е ясно как районния съд е преценил кой от
алтернативно предложените искове е решил да уважи и защо е счел, че точно той е
доказан. На второ място не били разгледани и наведените от въззиваемия
възражения касаещи недопустимостта на производството. Не се въвеждат искания по
доказателствата.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от В. В. Ф., чрез проц. й представител – адв. Пеева.
С отговора се оспорва
изцяло въззивната жалба на “КЕНИК” ООД като неоснователна и се иска същата да бъде оставена
без уважение, а решението на Царевски районен съд да бъде потвърдено като
правилно за законосъобразно.
Изложени са
аргументи, че в качеството му на пълномощник по делото на ответното дружество
съобразно чл.58 от ГПК, във вр. с чл.39, ал.1, хипотеза втора ГПК и чл.51, ал.1
от ГПК, адв. Д. е получил призовката за насроченото за 19.02.2020г. съдебно
заседание, като връчването е било редовно. Сочи, че наведеното във въззивната
жалба оплакване за нарушение на чл. 56, ал.1 от ГПК не прави призоваването
нередовно. Излагат се съображения, че съгласно чл.56, ал.2 от ГПК страните,
които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за
следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието. С оглед горното
се излагат се твърдения, че жалбоподателят е бил редовно призован за
проведеното съдебно заседание на 21.05.2020г. на основание чл.56, ал.2 от ГПК,
тъй като е бил редовно призован за първото съдебно заседание. В разглеждания
случай неспазването на срока по ал.3 на чл.56 от ГПК нямало отношение към
преценката, дали призоваването било редовно или не. В допълнение се излагат
твърдения, че призоваването по телефона, извършено на 05.05.2020г. също било
редовно, предвид разпоредбата на чл.44, ал.2 от ГПК, която допускала връчване
по телефон в особени случаи, когато то не може да бъде осъществено чрез друг
способ. Застъпва се становище, че след уведомяването му по телефона на
05.05.2020г. за насроченото съдебно заседание на 21.05.2020г., жалбоподателят е
имал правото и възможността да се запознае със заключението на експерта, което
е било предоставено в срока по чл.199 от ГПК още на 16.03.2020г., а
извънредното положение само по себе си не водело до невъзможност за страните да
получават информация по делата, тъй като съдебните палати никога не са били
затваряни, а след отмяната на същото на 13.05.2020г. пълния достъп на страните
и техните процесуални представители бил напълно възстановен. Сочи, се че именно
в този период от 7 дни жалбоподателят е имал пълна възможност да организира
защитата си. В заключение се сочи, че неучастието на ответника в съдебното
заседание на 21.05.2020г., не се дължи на допуснато от районния съд нарушение
на правилата, обезпечаващи участието на страните в производството, а на пропуск
на самата страна, който не съставлява основание за отмяна /обезсилване на атакуваното решение/.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски.
В с.з. въззивникът,
редовно призован се представлява от процесуалния си представител - адв. Драгнев,
който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й по изложените
в нея съображения.
В с.з. въззиваемата
страна В.Ф., редовно призована, се представлява от процесуалния си представител
– адв. Пеева, която оспорва въззивната жалба с наведените в отговора
възражения, представя списък на разноските.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261
от ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Като взе пред вид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази закона, настоящия състав на БОС намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по повод искова молба, подадена от В. В. Ф., чрез
адв. Пеева, против “Кеник” ООД, представлявано от Георги Георгиев – управител,
с която са предявени обективно съединени искове по чл.134 от ТЗ за заплащане на
сумата в размер на общо 30 643,83 лева, а при условията на алтернативност
– за заплащане на процесната сума на основание чл.240 от ЗЗД и на основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
Ищцата твърди, че е
съдружник в ответното дружество “Кеник” ООД, ЕИК *********, като притежава 50
дяла с номинална стойност по 10 лева всеки от капитала на дружеството. Излага,
че за периода от 25.03.2014г. до 13.10.2015г., е внесла по сметка на ответното
дружество общо в размер на 30 643,83 лева, както следва: на 13.05.2014г. –
2146 лева: на 25.03.2014г. – 2440 лева; на 12.09.2014г. – 250 лева; на
26.11.2014г. – 4557,71 лева; на 15.01.2015г. – 250 лева; на 26.01.2015г. – 725
лева; на 05.03.2015 – 3511,56 лева; на 05.05.2015г. – 2342, 40 лева и на
24.08.2015г. – 7339,65 лева; на 31.08.2015 – 4504,50 лева, на 13.10.2015 –
2596,16 лева. В основанието за внасяне на сумите по сметка на ответника е
записано “вноска от съдружник” и “вноска за строителство”.
Ищцата твърди, че не
й е известно ответното дружество да е приемало
решения за извършване на допълнителна парични вноски от съдружницит,
въпреки, че парични средства са внасяли и останалите съдружници. Посочените
по-горе суми са били за заплащане на довършителните работи и въвеждане в
експлоатация на собствената на дружеството сграда с идентификатор 48619.505.540
п о ККР на град Царево, кв. Василико. Счита, че тези суми са дадени в заем на
ответното дружество, въпреки, че договори за заем не са били подписвани.
Уговорките между съдружниците са били
устни, внесените от тях суми, в т.ч. и от ищцата са били осчетоводени от
ответника със задължение за връщане, видно от молба вх. № 17060/27.11.2018г.,
без да е уговорен падеж.
Твърди се, че след 2017
година отношенията между съдружниците се
влошили и въпреки, че сградата е била довършена и е било получено удостоверение
за ползване, съдружникът с най-голям дял в дружеството Дмитрий Елисеев подал
искане за прекратяване на “Кеник” ООД на основание чл.155, т.1 от ТЗ, по което е образувано т.
дело № 369/2018г. по описа на ОС – Бургас. По делото ищцата била конституирана
като трето лице – помагач на страната на дружеството. Управителят на
дружеството, ответник по иска заел позиция, подкрепяща искането на ищеца. По
това дело на ищцата й станал известен протокол на ОС от 29.07.2015г., на което
тя не е присъствала и не била поканена, видно от който, тя е била задължена да
внесе “дялова вноска” в размер на 11633 лева. Тази сума не е внесена, но с
оглед съдържанието на този протокол, както и с оглед основанието, записано във
вносните бележки по-горе, ответното дружество е приемало парични суми от
съдружниците като допълнителни парични вноски.
Сочи че, на
27.05.2019г. ответното дружество провело Общо събрание, на което ищцата
направила искане за връщане на внесените от нея суми в размер на 30 643,
83 лева в срок до 01.06.2019г., тъй като предоставяне на сумите не е била
обвързано със срок за връщането им. Въпреки това обаче, до днес ответникът не й
е върнал посочената по-горе сума.
С депозирана ИМ, ищцата направила искане да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на основание чл.134 от ТЗ сумата в размер общо на
30 643,83 лева, внесена по сметките на ответника, както следва: на 13.05.2014 – 2146 лева; на
25.03.2014г. – 2440 лева; на 12.09.2014г. – 250
лева; на 26.11.2014г. – 4557, 71 лева; на
15.01.2015г. – 250 лева; на 26.01.2015г. – 725
лева; на 05.03.2015г. 3511,56 лева; на
05.05.2015г. – 2342,40 лева и на 24.08.2015г. – 7339, 65 лева; на 31.08.2015г. – 4504, 50 лева и на 13.10.2015г. –
2596,16 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане
на исковата молба - 18.10.2019г. до
окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът “Кеник” ООД не е депозирал писмен отговор, не е взел становище,
не е оспорил ангажираните от ищеца доказателства и не е направил
доказателствени искания.
В с.з. на 19.02.2020г., ищцата, редовно уведомена се представлява от адв. Пеева,
която поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване като основателна и
доказана По нейно искане районният съд е допуснал изготвянето на съдебно-икономическа
експертиза, която да отговори на въпроса кога е извършено плащане, в какъв
размер и на акво основание по банковата сметка на дружеството, какво е
основанието на което са осчетоводени и е извършено осчетоводяването от
ответното дружество.
В същото с.з., ответното дружество,
редовно уведомено се представлява от адв. Драгнев, който оспорва исковите
претенции по основание и размер. Прави възражение за настъпила погасителна
давност по отношение на първите четири вноски, внесени през 2014г. С оглед изготвяне на допуснатата експертиза,
районния съд отложил делото и го насрочил за дата 24.03.2020г.
С Разпореждане от 24.03.2020г., РС – Царево, на основание Решение на
Съдийската колегия на ВСС от проведено на 15.03.2020г. извънредно заседание във
връзка с усложнената епидемична обстановка и Заповед № 62/16.03.2020г. на и.ф. адм. Ръководител председател на РС –
Царево е пренасрочил гр.д. № 451/2019г. в открито с.з. на
21.05.2020г от 10.15 часа, за която дата е указал да бъдат призовани страните и
вещото лице.
На 16.03.2020г., в деловодството на РС – Царево е депозирано заключението
по допуснатата в с.з. от 19.02.2020г., съдебно-икономическа експертиза.
В приложена по делото обратна
разписка /л.87/,
от дата 05.05.2020г., в 11.20ч. е официално удостоверено, че проц. представител
на ответника е бил уведомен по телефон за насроченото с.з.
В приложена по делото обратна
разписка /л.88/ от
дата 12.05.2020г., в.л. Ангелов също е било уведомено за датата и часа на
насроченото с.з.
Видно от изготвения протокол на с.з.
от 21.05.2020г., в същото се е явила ищцата и вещото лице, но не и ответника
или негов представител.
Районният съд е приел, че ответното дружество е редовно призовано,
докладвал е постъпилото заключение на изготвената ССЕ, след което е връчил
екземпляр от него на ищцата. След изслушване становището на вещото лице и
отговорите на поставените му от ищцата въпроси и при липса на оспорване от
нейна страна, съдът е приел изготвеното заключение, дал е ход на устните
състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение в законоустановеният срок.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел за безспорни
обстоятелствата, че ищцата е съдружник в ответното дружество като притежава 50
дяла с номинална стойност по 10 лева всеки от капитала на дружеството, както и
е че в процесния период е внесла посочените в ИМ молба суми по негова сметка,
последното от които се потвърждава и от заключението по приетата СИЕ.
Съгласно приетото и неоспорено заключение на съдебно-икономическата
експертиза, районният съд приел, че процесните суми в общ размер на
30 643,83 лева са били внесени от ищцата по банковата сметка на дружеството
и осчетоводени от последното в Сметка 112 “Резерви”, в която сметка постъпват
суми от нетната отложена печалба на дружеството, както и от допълнителни
парични вноски на съдружниците. В тази насока е кредитирал становището на в.л.,
че доколкото дружеството е нямало печалба през процесните 2014 и 2015г., видно
от публикувания в ТР баланс, то внесените от ищцата в сметката на дружеството
суми през процесния период са допълнителни парични вноски, направени в
качеството й на съдружник и осчетоводени като такива. Приел е за безспорно и
обстоятелството, че цитираната сума или част от нея не е била върната на
ищцата, въпреки направеното от нейна страна искане, обективирано в представения
по делото Протокол от ОС на дата 27.05.2019г.
По изложените съображения и с оглед взетото решение на ОС, районния съд е
приел, че се касае за особена форма на вътрешно финансиране на дружеството,
която е породила допълнително имуществено задължение на длъжника по смисъла на
чл.134, ал.1 от ТЗ. С оглед на констатираното неизпълнение от страна на
дружеството на задължението да върне предоставената в заем сума в уговорения
срок е намерил исковата претенция за основателна и я е уважил в цялост. Направеното
от ответника възражение за настъпила погасителна давност е счел за преклудирано
с изтичане срока за отговор на ИМ.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед
обхвата на обжалване допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд
доказателства намира, че първоинстанционното решение е правилно, а депозираната
жалба неоснователна.
С въззивната жалба е направено бланкетно оплакване за липса на мотиви,
което не може да бъде споделено от настоящия състав. Фактическата обстановка по
делото е изяснена обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани
по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически
констатации. Правните изводи на първоинстанционния съд относно основателността
на предявения иск по чл.134, ал.1 от ТЗ също е правилна и е базирана на
установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя
изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Неоснователни са твърденията на въззивника за неяснота по отношение на това
как районният съд е преценил кой от алтернативно предложените искове да уважи и
защо е счел, че точно той е доказан. В тази връзка следва да се има предвид, че
първоначалното обективно съединяване на исковете може да се осъществи чрез
кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с
една искова молба – чл.210, ал.1 ГПК. При кумулативно обективно съединяване,
съдът дължи произнасяне по всеки един от предявените искове. При евентуално
съединяване по почин на ищеца, съдът се произнася по евентуалния иск, ако
отхвърли главния иск. Алтернативното съединяване предполага изявление на ищеца,
че съдът може да се произнесе по исковете без значение, на кое от конкуриращите
се основания ще го уважи.
От депозираната пред първоинстанционния съд искова молба е видно, че искът
по чл.134 от ТЗ ищцата е посочила за главен такъв, а искът по чл. 240 от ЗЗД и
по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е посочила, че са предявени при условията на
алтернативно обективно съединяване. От протокола на проведеното с.з. от
19.02.2020г., е видно, че в отговор на направено от процесуалния представител
на ответното дружество възражение и в негово присъствие, ищцата е направила
уточнение на исковата молба като е заявила, че посочените по-горе основания се
посочени в исковата молба при условията на евентуалност. При това положение
районният съд е не е допуснал процесуално нарушение, като е разгледал исковете
в поредността, посочена от ищеца в исковата молба. Противно на наведените в
жалбата доводи, по отношение на евентуалните искове, намиращи се помежду си в
условията на алтернативно кумулативно съединяване районния съд не е следвало да
излага мотиви, а и това е било безпредметно щом като е приел за основателен и
доказан главния такъв.
От друга страна, настоящата съдебна инстанция изцяло споделя изложените в
жалбата оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение
свързано с нередовното призоваване на въззивника, чрез неговия процесуален
представител за с.з., проведено на 21.05.2020г.
Считано от 13 март 2020 г. на територията на Република България е обявено
извънредно положение със Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение /ЗМДВИП/ и съгласно чл.3, т.1 от Закона са спрели да текат
всички процесуални срокове по образувани съдебни производства с изключение на
сроковете по делата, посочени в приложението към чл.3 от ЗМДВИП, като първоинстанционното
дело не е сред изброените в приложението и по същото процесуалните срокове са
спрели да текат от 13 март 2020 г. Съгласно Параграф 13
от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на закона за здравето обн.
в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., сроковете спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г. и за преодоляване на последиците продължават да текат след
изтичането на 7-дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Следователно
по смисъла на цитираната законова разпоредба на Параграф 13 от ПЗР на Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето, във вр. с чл. 3, т. 1 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. седмодневният срок за призоваване
на жалбоподателя по първоинстанционното дело е започнал да тече от 21.05.2020
г. и е изтекъл на 27.05.2020 г. На това основание всички страни по делото,
присъствали на с.з. от 21.05.2020г. от 10.15ч., макар и надлежно уведомени
преди повече от седем дни преди датата на това съдебно заседание, се считат за
нередовно уведомени.
По изложените мотиви, настоящият състав приема, че като е дал ход на
делото, въпреки нередовното призоваване на жалбоподателя и неявяването му в
съдебното заседание на 21.05.2020г., районният съд е допуснал процесуално
нарушение на разпоредбата на чл.56, ал.3 ГПК, която законодателят е предвидил
като гаранция, че страната ще съумее да подготви защитата си.
Въпреки допуснатото от първата инстанция нарушение на съдопроизводствените
правила на чл.56, ал.3 от ГПК, с което е нарушила правото на защита на жалбоподателя
и го е лишила от участие в с.з., провело се на 25.05.2020г., въззивният съд не
разполага с правомощието да отмени решението на това основание и да възстанови
делото на предходен етап от развитието на исковия процес. Този извод следва от
характера на въззивното производство, в хода на което евентуална отмяна на
обжалваното решение може да настъпи само в резултат на нови фактически или
правни изводи. Тъй като въззивникът не се е възползвал от предоставената му от
чл.266, ал.3 ГПК възможност да поиска събирането на доказателства, в подкрепа
на защитната си теза, които не са били събрани от районния съд, поради допуснатото
нарушение, същият сам се е лишил от възможността да оспори исковата претенция и
да открие възможност за различно по съдържание въззивно решение относно
спорното право.
По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 и чл.81 от ГПК право на разноски има въззиваемата. До
приключване на устните състезания във въззивната инстанция същата е представила
списък на разноски по чл.80 от ГПК, както и договор за правна защита и
съдействие, с което е доказала заплащането на адвокатски хонорар в размер на
1500 лв. Въззивникът не е направил възражение за прекомерност на претендираното
от нейна страна адвокатско възнаграждение и същото следва да бъде присъдено
изцяло в негова тежест.
Мотивиран от горното, на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Бургаският окръжен
съд,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 42
от 01.06.2020г. по гр. д. № 451/2019г. по описа на Районен съд – Царево като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА “КЕНИК” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Царево 8260, ул. “Самуил №
7”, представлявано от управителя Георги Кръстев Георгиев да заплати на В. В. Ф., гражданство Р.Ф., родена на ***г. в Т., ***,
адрес *** Д.**, К.***и съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Трайко Китанчев” № 26,
ап.8, адвокат Татяна Иванова Пеева, сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лв. съдебно-деловодни разноски за производството пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на
препис на страните.
Председател:
Членове:
1.
2.