Решение по дело №19/2021 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 260019
Дата: 10 юни 2021 г. (в сила от 17 юли 2021 г.)
Съдия: Сирануш Сахак Артинян
Дело: 20212170200019
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е № 260019

 

гр.Средец, 10.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Средец, II наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                      Районен съдия: Сирануш Артинян

 

При секретаря Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян  нахд № 19/2021г. по описана Районен съд - Средец, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от ЕТ „Зорница – Васка Димитрова Солакова“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Средец, област Бургас, ***, чрез пълномощника И.И., против Наказателно постановление № 495406-F517293/19.02.2020г., издадено от Д.Т.В. – началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС e наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушаване чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят счита, че обжалването наказателно постановление е нищожно, издадено от некомпетентен орган, както и че същото е незаконосъобразно, постановено при грубо нарушение на материалния закон и процесуални правила. Счита, че не били спазени изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН АУАН да бъде съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, тъй като в процесният случай свидетелят бил само един. Сочи се, че в наказателното постановление не била посочена датата на извършване на нарушението, което било съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Освен това в административно – наказващата преписка не били налице доказателства за посочената в АУАН и НП липса на отразяване на твърдението, тъй като не била представена контролна лента от ЕКАФП. Излагат се подробни съображения във връзка с това, че е налице маловажен случай по отношение на процесното деяние и не е следвало да бъде налагано наказание. В случай, че бъде прието, че има извършено нарушение, моли да се редуцира имуществената санкция в размер на 500 лева. Отправя се искане за отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените в настоящото производство разноски за изплатен адвокатски хонорар. 

В хода на проведеното открито съдебното заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от адв.И.И., която поддържа жалбата. Отправя искане да бъде постановено решение, с което да бъде уважена изцяло подадената жалба и да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано и недоказано. Претендира разноски.

Административно наказващият орган в хода на съдебното заседание се представлява от гл.юрисконсулт М.К.-Т., която оспорва жалбата. Отправя искане за потвърждаване на наказателното постановление, като в тази връзка излага своите съображения и претендира юрисконсултско възнаграждение. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите, възраженията на страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намира за установено следното:     

От фактическа страна:

На 14.10.2019г. свидетелите актосъставителят Р.Г.А. и свидетелят по акта В.К.Т. – и двамата на длъжност инспектори по приходите в НАП, извършили проверка в търговски обект – закусвалня „Зорница“, находяща се в гр.Средец, ***, стопанисван от ЕТ „Зорница – Васка Димитрова Солакова“. Проверката започнала чрез извършване на контролна покупка от свидетеля А. преди легитимация на един брой айран на стойност 0,70 лева. След поръчката на стоката, заплащането й с пари в брой и нейното получаване, не била издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство модел Compact M 02 с ИН № DY477142 и фискална памет № 36635178, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. Плащането било прието от М.Г.Н. – общ работник при ЕТ „Зорница – Васка Димитрова Солаова“, която не издала фискална касова бележка или ръчна касова бележка от кочан за извършената продажба. След покупката свидетелите напуснали обекта, но в порядъка на три до пет минути се върнали, при което се легитимирали и започнали действия по проверката – засичане на касовата наличност, проверка на необходимите документи и съставяне на протокол. Разпечатана била и справка КЛЕН за дата 14.10.2019г. с № 005850/14.10.2019г. в 10.37 часа, от която се установявало, че заплатената сума за контролната покупка  не била отразена във фискалното устройство.

Въз основа на така констатираното нарушение относно това, че не е издадена фискална касова бележка от фискалното устройство или ръчна касова бележка от кочан, бил съставен АУАН № F517293/18.10.2019г. от актосъставителя Р.Г.А., в присъствието на свидетеля В.К.Т. и на пълномощника на ЕТ „Зорница – Васка Димитрова Солакова“ – Е.Д.С., подписал акта без възражения.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F517293/18.10.2019г., съставен от актосъставителя Р.Г.А., Протокол за извършена проверка № 0129908/14.10.2019г., КЛЕН от 14.10.2019г. от фискалното устройство на ЕТ „Зорница – Васка Димитрова Солакова“, както и от свидетелките показания на свидетелите актосъставителят Р.Г.А. и В.К.Т. – и двамата на длъжност инспектори по приходите в НАП.

От правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното наказателно постановление, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП – Г.Д.. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. По отношение на атакуваното наказателно постановление - същото съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34  от ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл.118 от ЗДДС и в Наредба № № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на Министъра на финансите. Съгласно чл.118,  ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът на издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/13.12.2006г., издадена от Министъра на финансите. Съобразно чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лица: по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1; 2. по чл.3, ал.2 – за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. От анализът на цитираните разпоредби е видно, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че от актосъставителя А., в присъствието на свидетеля Т., е извършена контролна покупка от обекта, стопанисван от жалбоподателя, на стойност 0,70 лева и след плащане в брой, фискална касова бележка не е издадена, въпреки, че в обекта е било налично монтирано и работещо фискално устройство. Не е издадена и ръчна касова бележка от кочан. Санкционираното лице не оспорва и констатациите на проверяващите лица, че не е издадена касова бележка за направената покупка. 

Разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева.  За процесното деяние е наложено минимално предвиденото в закона наказание от 500 лева, поради което и няма как да бъде допълнително намалено от съда.

Относно доводите на жалбоподателя за наличие на процесуални нарушение във връзка с това, че при издаване на АУАН не са спазени изискванията на чл.40 от ЗАНН, съдът намира следното. Действително липсата на втори свидетел е нарушение, но не е съществено, тъй като допускането му не се е отразило на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна оотговорност лице. Неоснователно е и възражението относно това, че не била посочена датата на извършване на нарушението, тъй като в мотивната част както на АУАН, така и на НП, изрично е посочена датата, на която е извършена проверката, при която съответно е установено нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Също така в АУАН са посочени и доказателствата, съставени по време на проверката от 14.10.2019г.

Релевираните съображения от страна на жалбоподателя, че деянието, за което е ангажирана неговата отговорност представлява маловажен случай също са неоснователни. В нормата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да наложи наказание като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съобразно Тълкувателно решене № 1/12.12.2007г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2007г. на ОСНК на ВКС преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. По отношение търсеното прилагане на института на чл. 28, б. "а" ЗАНН, то следва да се посочи, че понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. По отношение наличието на маловажен случай, настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за прилагане на този правен институт, тъй като не се установи по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. В случая с деянието се засягат значими обществени отношения, свързани със законосъобразното функциониране на финансовата система в страната.

Предвид това ЕТ „Зорница – Васка Димитрова Солакова“ е осъществило състава на вмененото му нарушение по смисъла на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на Министъра на финансите във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, с оглед на което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност на посоченото основание. Ето защо оспорваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и своевременното направено искане за присъждане на разноски, на административнонаказващия орган се дължат такива. За извършеното процесуално представителство от пълномощника на НАП юрисконсулт М.К.-Т., съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, което следва да бъде осъдено ЕТ „Зорница – Васка Димитрова Солакова“ да заплати на Централно управление на НАП.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 495406-F517293/19.02.2020г., издадено от Д.Т.В. – началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС e наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на ЕТ „Зорница – Васка Димитрова Солакова“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Средец, област Бургас, ***, за това, че е нарушило чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на Министъра на финансите във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА ЕТ „Зорница – Васка Димитрова Солакова“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Средец, област Бургас, *** да заплати на Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от 100,00 лева /сто лева/, представляваща сторените разноски през районния съд за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Препис от решението да се връчи на жалбоподателя и административно наказващия орган.

 

                                                                                                   Районен съдия:___________