Определение по дело №223/2022 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 148
Дата: 4 май 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Милена Димитрова Петева-Георгиева
Дело: 20225600600223
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 148
гр. ХАСКОВО, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-

ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно
частно наказателно дело № 20225600600223 по описа за 2022 година
Производството е по чл.243ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Ц. Б., повереник на търговеца Е. П. М. с
фирма ******* против Определение № 17/09.03.2022 г. по НЧД № 10/2022 г. по описа на
Районен съд-Ивайловград, с което е била оставена без разглеждане жалбата на същия
търговец, в качеството му на пострадал, против Постановлението на прокурора при РП-
Ивайловград за прекратяване на образуваното и водено под № 8/2020 г. по описа на РУ-
Ивайловград наказателно производство.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакувания акт. Поддържа
се изолираност от доказателствената материя на направения от съда извод за просрочие на
подадената против прокурорския акт жалба. В тази насока се твърди, че коментираната в
определението разписка /известие за доставяне/ не съдържала каквато и да е информация за
снабдяването на пострадалия с препис от процесното постановление. Отделно от това, се
посочва още в жалбата, съобщението за прекратяването на наказателното производство било
изпратено на адреса на управление на едноличния търговец, а не на заявения от физическия
субект съдебен адрес за кореспонденция, нито на неговия постоянен и настоящ адрес, с
каквито той безспорно разполагал. Така на практика постановлението не било връчено нито
на страната в процеса, нито на нейния адвокат, с което правата на пострадалата били
нарушени, поддържа на следващо място въззивникът, който отправя към съда искане за
отмяна на атакуваното определение, произнасяне по съществото на жалбата по чл.243 ал.4
от НПК и формулиране на указания към прокурора за внасяне на обвинителен акт, както и
уважаване на подадената в хода на досъдебното производство молба за изпращане на
производство по компетентност на Окръжна прокуратура-Хасково.
1
Пострадалата не изразява становище по жалбата на своя повереник.
Прокурорът от РП-Хасково, ТО-Ивайловград не представя писмени
възражения по същата.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото, със съдържанието
на атакуваното определение, както и със съдържащите си по досъдебното досие
доказателства, намери за установено следното:
Доводите на повереника за неправилност на съдебния акт са основателни,
макар и не по изложените от него съображения. За да остави без разглеждане жалбата
против финализиращия наказателното производство прокурорски акт, а след това и
прекрати образуваното пред него съдебно производство по чл.243 ал.4 от НПК, съдът е
приел, че макар и изхождаща от легитимирана страна, жалбата била недопустима, защото тя
била подадена /в случая изпратена/ след изтичането на указания в закона седемдневен
преклузивен срок. За да стигне до това заключение, съдът е коментирал приложените по
делото незаверени копия на извадки от документи – копие на известие за доставяне и друго
копие /вероятно на страница от пощенски плик/, върху което са отпечатани саморъчно
изписани сведения за подател и получател на пратка, положено пощенско клеймо /датирано/
и изпълнен щемпел за платена такса. Защо тези копия не са били заверени за вярност с
техния оригинал е първият въпрос, който преписката поставя, а производният на него втори
– защо на съда не са били представени оригиналите на тези документи, чието логично
присъствие е сред материалите от досъдебното досие, вероятно е останал извън вниманието
на съда, който се е съгласил с така създадената от прокурора деловодна неяснота и
произтеклата от нея ситуация, наложила в образуваното съдебно производство да бъдат
коментирани документи, чието съответствие с първообраза не е било установено.
Доколкото обаче в настоящата жалба съображения за разминавания между съдържанието на
оригинала и изпратеното на съда фотокопие не са излагат, то следва да се приеме, че
необходимото съответствие е налице, а възприетите от съда сведения относно датата на
доставяне на изпратената от РП-Хасково, ТО-Ивайловград пратка от 31.01.2022 г., и датата,
на която жалбата против постановлението на прокурора е била представена в пощенската
служба, са на практика действителните. Друг е въпросът защо същата тази, изхождаща от
адвокат Б., жалба не е получила задължителния съобразно деловодната практика
регистрационнен номер при получаването й в териториалния отдел на съответната
прокуратура, нито отбелязването, сочещо датата на положеното върху пощенския плик
клеймо, с отсъствието на които реквизити съдът отново се съгласил, очевидно доверявайки
се на изготвеното от прокурора придружително писмо /за изпращане на делото в съда/,
оповестяващо, че именно прикаченото към неговия акт фотокопие е частта от пощенския
плик, съдържащ пратката, получена в неговото регистратура. Всички изложени дотук
деловодни проблеми не са незначителни, защото те имат не само административно-
техническо, но и процесуално значение, доколкото са свързани както с деловодната
изрядност на постъпващите в съответния орган книжа, така и с достоверността на техните
основни елементи – дата на изпращане и постъпване, съдържание, адресат. И макар не тези
2
проблеми в случая да са компрометирали преценката на тези елементи, те са довели до
ненадлежно от гледна точка на процеса положение допустимостта на сезиращия документ
да бъде обсъждана на базата на фотокопирани и незаверени от съответния служител
извадки. Не това обаче е същественото в случая. Важното е това, че при изпълнение на
задължението си да снабди страните /в случая само пострадалия/ с препис от своя акт
прокурорът изцяло е пренебрегнал регламентирания в разпоредбите на чл.178 и сл. от НПК
ред. Многократно в своята практика Окръжен съд-Хасково е имал повод да отбележи, че
горепосочените разпоредби не предвиждат „писмото с обратна разписка“ като възможен
начин за връчване на книжа, съобщения и призовки, тъй като тази опосредена от
пощенската служба техника не дава възможност да бъде установено съдържанието на
изпратената към адресатите кореспонденция, в частност да бъде доказано изпълнението на
процедурата по чл.243 ал.4 от НПК – уведомяване на страната за прекратяването на
наказателното производство чрез връчване на препис от постановлението на прокурора. В
разпоредбите на чл.178 ал.1-7 от НПК изрично са указани органите и службите, чрез които
може да бъде извършено валидно връчване на книжа, и сред тях не попадат предприятията,
предоставящи пощенски услуги. Ето защо, като е избрал този начин на връчване на акта,
прокурорът е нарушил уредения в процесуалния закон ред – изпратил е съобщение чрез
писмо с обратна разписка, вместо да връчи препис от постановлението чрез служител на
органа на досъдебното производство, както предвижда разпоредбата на чл.178 ал.1 от НПК.
В този смисъл напълно основателно е твърдението в жалбата, че приложеното по делото
копие на известие за доставяне не е в състояние да удостовери, че регламентираната в
разпоредбата на чл.234 ал.4 от НПК процедура е била спазена, т.е. че страната е получила
препис от прокурорския акт в установим момент, от който за нея е започнал да тече
предвидения в закона 7-дневен срок за атакуването му. Основателно се твърди още в
жалбата, че адресът, към който прокурорът е отправил своето съобщение /за придружаващи
го книжа доказателства отсъстват/, не е бил този, който пострадалата е посочила като такъв
за кореспонденция с органа на досъдебното производство. Вижда се от съдържанието на
съставените протоколи за разпит от 12.03.2020 г. и 20.11.2021 г., че Е. М. първоначално е
заявила адрес за призоваване в ****** /л.51 от ДП/, а впоследствие - в ****** /л.155 от ДП/.
Прокурорът очевидно е пренебрегнал тази информация, изпращайки съобщението /писмо/
на адрес, който пострадалото физическо лице никога не е оповестявало нито като място на
живеене, нито като такова за нарочна съдебна кореспонденция – обстоятелство, което
подобно на отсъстващите категорични данни за самоличността и качеството на лицето,
получило пратката на 22.02.20022 г., съдът не е констатирал, още по-малко обсъдил в своето
определение.
Всичко изложено дотук води до извода, че преписът от постановлението на
прокурора не е бил връчен на жалбоподателя по регламентирания в закона начин. Затова и
направеният от съда извод за просроченост на жалбата против прокурорския акт е бил
неправилен. Това налага определението, с което жалбата е оставена без разглеждане, да бъде
отменено, а делото да бъде върнато на съда за произнасяне по съществото на жалбата. Така
мотивиран, съдът
3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 17/09.03.2022 г., постановено по НЧД № 10/2022
г. по описа на Районен съд-Ивайловград, с което е оставена без разглеждане подадената от
адвокат Ц. Б., повереник на Е. П. М., действаща като ******** жалба против Постановление
от 18.01.2022 г. на прокурора при РП-Хасково, ТО-Ивайловград за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 8/2020 г. по описа на РУ-Ивайловград, а образуваното
съдебно производство по чл.243 ал.4 от НПК е било прекратено.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Ивайловград за произнасяне по съществото
на жалбата.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4