О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 2405/11.9.2018г.                                               11.09.2018 г.                                         Град Ямбол

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                           ХІV граждански състав

На единадесети септември                                     две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

              Председател: ГАЛЯ РУСЕВА       

 

като разгледа докладваното  от  съдия  Русева

гр.д.№ 1547 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

              Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с молба-уточнение вх.№ 8823/22.05.2018 г., предявена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* против В.А.А., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 490/2018 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 932,45 лв. главница за периода от 21.03.2017 г. до 21.07.2018 г. /17 бр. неплатени погасителни вноски/, сумата от 183,73 лв. – договорна лихва за периода от 21.03.2017 г. до 18.10.2017 г., лихва за забава в размер на 33,45 лв. за периода от 21.03.2017 г. до датата на заявлението – 05.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. В условията на евентуалност, предявяват се осъдителни искове за същите вземания. Представят се писмени доказателства, правят се доказателствени искания – за назначаване на СИЕ с посочени в исковата молба задачи, в случай, че ответникът оспори претенциите.

            В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, в който искът се оспорва. Не се представят доказателства и не се правят искания.

            Съдът, като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявените обективно съединени искове са допустими, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

           Представените от ищцовата страна писмени доказателства са относими и необходими и следва да бъдат допуснати.

           Искането на ищеца за допускане на съдебно-икономическа експертиза с поставените в исковата молба въпроси е основателно и следва да се уважи.

           С оглед на горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

             НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 17.10.2018 г. от 10.00 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

             ДА СЕ ПРИЛОЖИ гр.д. № 490/2017 г. по описа на ЯРС.

 ДОПУСКА представените от ищцовата страна писмени доказателства.

 ДОПУСКА извършването на СИЕ, в.л. по която след справка да отговори на поставените в исковата молба въпроси, като на въпрос № 2 отговори каква е лихвата за забава за периода от 21.03.2017 г. до 05.02.2018 г., след депозит в размер на 100 лв., вносим от ищеца в тридневен срок от съобщението.

 Експертизата да се извърши от в.л. Светлана Д., която да се уведоми след внасяне на депозита.

 СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:

Твърди се в исковата молба, че на 14.07.2016 г. между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /заемодател/ е бил сключен Договор за стоков кредит № 2348639 при общи условия, по силата на който кредиторът е отпуснал на ответника заем в размер на 1 100 лв., ведно със застрахователна премия в размер на 99,26 лв., с начислявана договорна лихва в размер на 36% годишно, или общ размер на кредита от 1 699,44 лв., платим на 24 вноски от по 70,81 лв. Заемът бил получен при подписването на договора по банков път от заемателя. Падежът на първа вноска 21.08.2016 г., а на последната вноска - 21.07.2018 г. Ответникът не е погасявал редовно задълженията си и кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на осн.чл.13, ал.2 от ОУ, а уведомлението до длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост било получено от него на 10.01.2018 г. Към момента ответникът платил сумата от 495,67 лв. и оставало да дължи процесните суми, описани в исковата молба. Освен това, понеже бил изпаднал в забава, ответникът дължал и лихви за забава в размер на 33,53 лв. за периода от 21.03.2017 г. до датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. На 18.10.2017 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, заедно с Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., с което кредиторът прехвърлил вземанията си срещу ответника на ищеца. Длъжникът бил редовно уведомен за цесията, респ. следвало да се смита за уведомен с подаването на исковата молба. Поради липсата на доброволно плащане от страна на ответника, ищецът подал за дължимите сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 490/2018 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. Същият е бил уведомен по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което се предявява настоящият установителен иск. В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли предявения иск по чл. 422 от ГПК поради това, че не установи настъпила предсрочна изискуемост на вземането, ищецът предявява осъдителен иск за сумите, като се позовава на това, че предсрочната изискуемост на вземането следва да се счита за обявена с връчването на препис от исковата молба.

            Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и такива по чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.

            Ответникът оспорва иска по чл. 422 от ГПК по основание и размер, като сочи, че липсват доказателства за обявена предсрочна изскуемост на кредита. Предявените при условията на евентуалност искове счита за недопустими.

            Страните не спорят, че на 14.07.2016 г. между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е бил сключен Договор за стоков кредит № 2348639, при посочените в исковата молба индивидуални и общи условия. Не спорят и относно това, че между стария кредитор и ищеца е бил сключен на 18.10.2017 г. договор за цесия, ведно с Приложение № 1 към него, по силата на който вземанията към ответника по процесния договор са били прехвърлени на ищеца. Не спорят и относно получаването на отпуснатия кредит от заемателя. Спорят относно дължимостта на вземанията от ответника, относно редовността на уведомяването му за настъпилата предсрочна изискуемост и относно размера на задълженията.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже спорните факти: уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и наличието на предпоставките за обявяването на предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението, респ. към датата на подаване на исковата молба; размерът на дължимите от ответника вземания /главници и лихви/, като на осн. чл. 146, ал.2 от ГПК съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за тези факти.

В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.

            НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

             ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, ведно с призовката за съдебното заседание, като на ищеца се връчи и препис от отговора.

 

 Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: