Решение по дело №276/2021 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 13
Дата: 22 юли 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия: Рая Димитрова Манолева
Дело: 20211250200276
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Сандански , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20211250200276 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.63 от ЗАНН .
Образувано е въз основа на жалба, подадена от ****, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление – гр. ****, район ****,“, бул. „****,“ № ****,, ет.****,, представлявано
от В. Н. В., срещу Наказателно постановление №****/****г. на Началник Отделл
„Оперативни дейности„ - София в Центраално управление за приходите, с което на
дружеството жалбоподател, за извършено нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г., на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 ЗДДС е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
Сочи се в жалбата, че издаденото наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Претендира се приложение на чл.28 ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание, за дружеството-жалбоподател, редовно призовано – не се явява
представител и не изразява становище по жалбата си.
За ответната страна – редовно и своевременно призовани – не се явява представител.
Представено е писмено становище.
За Районна прокуратура – Сандански, уведомени по реда на чл.63 ЗАНН,
представител не се явява и не изразява становище по спора.
1
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.10.2019г. в 11.30 часа е извършена проверка в търговски обект по смисъла на
параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – „Бензиностанция“, находяща се в с. ****, общ. ****,
стопанисвана от „****,“ ****, с ЕИК ****,. В хода на проверката при извършен преглед на
книгата за дневни финансови отчети за 2019г. е установено, че за месец Май 2019 г.
дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да отпечата съкратен месечен
отчет от фискаланата памет в 7/седем/ дневен срок след изтичането на месеца от въведеното
в експлоатация фискално устройство в обекта тип ****,модеб „***,“ с индивидуален номер
на ****, и номер на фискарната памет ****,, същото с рег. № **** от ****г.. Месечният
отчет от фискалата памет за м. Май е отпечатан на 10.06.2019г. За извръшените действия от
органите по приходите е издаден Протокол №****, от ****,г.
Възприемайки така описаната фактическа обстановка АНО е издал процесните
АУАН и НП. Въз основа на така съставения АУАН впоследствие било издадено НП №
501883-F-519562/30.03.2020г. на Началник Отдел „Оперативни дейности„ - София в ****,, с
което на дружеството жалбоподател, за извършено нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г., на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 ЗДДС е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/ 2006 г. на МФ, в 7-дневен
срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на
фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период.
Съгласно разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се
налага глоба- за физическо лице, което не е търговец в размер от 300, 00 до 1000, 00 лева,
или имуществена санкция- за юридическите лица и едноличните търговци - в размер от
3000, 00 до 10 000, 00 лева. Когато нарушението не води до не отразяване на приходи се
налага санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Нормата е бланкетна, поради което наказващият
2
орган е посочил за нарушение нормата на чл. 41, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
В настоящия случай е констатирано, че на 24.10.2019г. при извършената проверка, и
по-конкретно - при извършен преглед на книгата за дневни финансови отчети за 2019г. е
установено, че за месец Май 2019 г. дружеството-жалбоподател не е изпълнило
задължението си да отпечата съкратен месечен отчет от фискаланата памет в 7/седем/
дневен срок след изтичането на месеца от въведеното в експлоатация фискално устройство в
обекта тип****, модел „****, с индивидуален номер на ****, и номер на фискарната памет
****,същото с рег.****. В този смисъла деянието правилно е квалифицирано като
нарушение на чл.41, ал. 1 от Наредба Н-18/ 2006 г. на МФ.
При посочената установеност на фактите, съдът намира, че извършването на
нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран с наказателното постановление, за
доказано по несъмнен начин. На първо място „****,“ ООД, ЕИК – ****, е годен субект на
административното нарушение по Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Нарушението е формално и
с осъществяването на изпълнително му деяние, същото е било довършено. Тъй като с
наказателното постановление се ангажира отговорността на юридическо лице, то въпросът
за вината не подлежи на изследване в процеса.
Не са допуснати нарушения по чл. 42, т. 3, чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а нарушението
е описано ясно и по начин даващ възможност на наказаното лице да разбере какво е
нарушението му, кога е извършено и какво е наказанието за него.
Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е
преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на
наказаното лице. В наказателното постановление се съдържа подробно описание на
нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено. Това е позволило в
достатъчна степен на санкционираното дружество да разбере за какво го санкционират,
респ. да организира адекватно и ефективно защитата си, за което сочат всички доказателства
по делото от момента на подписване на акта за установяване на административно
нарушение до момента на подаване на въззивната жалба и разглеждането й от съда.
Навеждат се доводи, че в случая е налице маловажно нарушение по смисъла на чл.28
от ЗАНН, като в НП е отбелязано без излагане на конкретни мотиви, че не са налице
предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Макар и нарушението на чл. 41, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г. да е от типа формални нарушения, дружеството излага аргументи,
че са налице предпоставки, нарушението да бъде определено като маловажно нарушение по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като от него не са настъпили никакви вредоносни последици
и не се характиризира с висока степен на обществена опасност. Твърди се също, че
нарушението не води до неотразяване на приходи, както и, че дружеството е отпечатало
отчет за м. май 2019 г. само с три дни закъснение – на 10.06.2019г., и, че ако е допуснато
нарушение - то не е системано, а еднократно.
В обективното право липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай" по
3
чл. 28 то ЗАНН. По силата на чл. 11 от ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи
отговорността следва да се приложи общата част на НК, конкретно легалното определение
по чл.93, т. 9 от НК. Съгласно тази разпоредба "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Законодателят изрично не е изключил преценката за "маловажен случай" по чл. 28 от
ЗАНН за нарушения като процесното. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се
установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата
или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които
обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това
тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното
проявление се отразява върху степента на обществена опасност. Преценката дали едно
административно нарушение представлява маловажен случай винаги трябва да почива на
конкретни факти, т. е. винаги трябва да бъде установено с какво конкретното деяние
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Следва да се съблюдава принципът за пропорционалност между
деянието, последиците от същото и предвидената санкция, произтичащ от чл.35, ал.3 от НК -
наказанието да бъде съответно на престъплението и да постига целта му по чл. 36 от същия
кодекс, както и от легалното определение по чл. 93, т.3 от НК - да бъде съобразена липсата
или незначителността на вредните последици. Безспорно в настоящият казус, е че
дружеството-жалбоподател – „****,“ ****, не е изпълнило задължението си да отпечата
съкратен месечен отчет от фискаланата памет в 7/седем/ дневен срок след изтичането на
месеца от въведеното в експлоатация фискално устройство в обекта тип ****,.
Същевременно, безспорно установено също е, че че дружеството-жалбоподател е
отпачатало отчет за м. Май 2019г. само с три дни закъснение, а именно: на 10.06.2019г. Още
повече, категорино е установено по делото и, че процесното фискално устройство тип ****,
е било дерегистрирано от НАП на 27.05.2020г., след подадено заявление от страна на
дружеството-жалбоподател. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че в
процесния случай действително не са налице вредни последици и самото деяние
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите деяния по
ЗДДС и другите подзаконови нормативни актове. Наложената санкция е несъразмерна с
извършеното, макар и да е предвидено като формално нарушение от законодателя и е
несъответна на принципа на пропорционалност.
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на
дружеството-жалбоподател - „****“ ****,, следва да бъде уважена, съответно – оспореното
с нея Наказателно постановление – отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.4 ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №****/****г. на Началник Отделл
„Оперативни дейности„ - София в Центраално управление за приходите, с което на
дружеството жалбоподател „****,“ ООД, ЕИК – ****, със седалище и адрес на управление –
гр. ****,, район „****,“, бул. „****,“ № ****,, представлявано от В. Н. В., за извършено
нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1
ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500
/петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Благоевград, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните .
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5