№ 553
гр. София, 17.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502183 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 15434/19 г. по
описа на СГС, започнало под № 42 879/19 г. по описа на СРС.
С решение по делото № 262 101/31.12.20 г., допълнено с решение от
26.02.21 г. съдът, като е установил, че между ищеца и загиналия му след ПТП
брат са доказани визираните от ТР 1/16 г. ОСНТГК ВКС предпоставки за
разширяване на определения с ТП 4/61 г. и 5/69 г. ВС НРБ кръг от пострадали
родственици, подлежащи на обезщетяване за неимуществени вреди при смърт
на близък, е уважил предявения на основание чл. 226 КЗ отм. иск от В. И. Г.
срещу ЗК Лев Инс АД за сумата 40 000 лв., вреди поради смъртта на Й. П. Д.,
настъпила на 20.11.15 г., ведно със законната лихва от 24.07.16 г.
Недоволен от решението е ответникът. Той навежда доводи, че не е
доказана особено близка, трайна и дълбока връзка между ищеца и загиналия
му брат и исковата претенция подлежи на отхвърляне поради липса на
материалноправна легитимация на ищеца.
С отговора на жалбата въззиваемият поддържа становище за
правилност на постановеното решение. Подчертава, че със загиналия му
полубрат (деца от една майка и различни бащи) имали с оглед стеклите се
житейски обстоятелства (изоставяне на семейството от родителя на загиналия
и смърт на втория съпруг на майката, биологичен баща на ищеца)
изключително силна, родителоподобна връзка с оглед възрастовата разлика
между двамата (6 г.). Ищецът се грижел за брат си, наставлявал го, а след
израстване запазил с него и семейството му изключително близки отношения.
1
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
атакуваща валидни и допустими съдебни актове. Дължи се произнасяне
относно правилността на решението с оглед доводите на въззивника за
неправилност.
Въз основа твърденията на страните според очертания предмет на
проверка, на база доказателствата, приобщени в първоинстанционното
производство, САС прави следните изводи:
Не се спори за това, че на 20.11.15 г., след челен сблъсък между коли,
пътуващи в различни направления, загинал водачът на автомобил м. Рено 19,
№ *** – Й. Д., брат на ищеца. Виновен за катастрофата бил водачът на
застрахован при ответника по риска гражданска отговорност на
автомобилистите водач - Г. Г., изгубил поради несъобразена скорост
управление над автомобил м. Пежо, който след навлизане в насрещното
платно, катастрофирал с колата, управлявана от брата на ищеца. На л. 13 от
производството пред СГС е приложена присъда деянието, квалифицирано
като транспортно престъпление, осъществено от Г. Г.. Тя обвързва на
основание чл. 300 ГПК гражданския съд.
В производството, започнало на база родова подсъдност пред СРС, е
приета психиатрична експертиза, осъществена от в.л. д-р В. В. (с.78). В нея е
описано следното състояние на обследвания: той стоял с наведена глава, без
изявена реакция, като периодично въздишал. При задаване на насочващи
въпроси отговарял. Описал чувствата си така: „за катастрофата се обади
някой. Отмалях целия…Разплаках се. Текат сълзите, нищо не чувствам…Не
можах да спя. И сега не мога. Преспя малко и се събуждам стреснат…
мислите идват …никакво настроение. Мъка. С никого не съм се срещал.
Нямах желание. Сънувам го – нещо работим, нещо с мама…С брат ми сме от
двама бащи. Аз отидох в родилния дом да го видя. Израснал е с мен. И
неговият баща си отиде рано. По домове ни пращаха. Близки сме си. Аз бях
глава на семейството – на овчарите помагах, изкарвах малко пари, храна,
вълна, дърва съм събирал. Той „мънечък“. Не само като брат, като син съм го
чувствал. Покрай мен е израснал…и в професията съм го учил.“ Изводите на
вещото лице са, че между братята е имало трайна емоционална връзка,
изразяваща се в общи интереси, взаимна загриженост и подпомагане, които в
предходни моменти дори са придобивали характер на родителстване от по-
големия към по-малкия брат. При защита на заключението в осз (л. 84, гръб)
вещото лице допуска, че защото след осиротяването на братята и липса на
средства, те са били давани по домове за отглеждане, се наблюдава „хипотеза
на изключителна близост помежду им“.
В проведено на 13.11.19 г. съдебно заседание (пред СРС) е разпитана
свидетелката Е. Д. (съпруга на загиналия). Тя пресъздава отношенията между
братята към момента, от който познава ищеца (1976 г.). След като създали
собствени семейства, братята запазили близостта си, въпреки че живеели в
различни селища. Виждали се не само в съботни и неделни дни, но и през
седмицата, заради което изминавали по 130 км. При катастрофата пострадала
2
и свидетелката. Посетена била в болницата от ищеца. Свидетелката
възпроизвежда разказите на съпруга си и ищеца за детството им и тяхната
връзка тогава. В тази част показанията като непреки не следва да служат за
обосновка на съдебното решение.
При така установените отношения настоящият състав приема, че
конкретиката покрива критериите на променената съдебна практика за
разширяване кръга на родствениците, търпящи неимуществени вреди при
смърт. Доказва се, че отношенията между двамата братя са надхвърляли
характерната за обичайната при съребрено родство близост поради социални
проблеми в детството им, непълно семейство и материални затруднения на
майката при отглеждане на децата. Ищецът, като по-голям брат, закрилял
загиналия и влизал във функциите на липсващия в дома баща.
За определяне размера на вредите съдът се ръководи от изводите на
вещото лице – психиатър и свидетелските показания на вдовицата на
загиналия за голяма близост между братята, довела до тежка скръб на ищеца
поради загубата. Неотносими са соматичните страдания на ищеца (болест на
Бехтерев, кардиологично и ендокринно заболяване). Не се доказва пряка
причинна връзка между тези болести и стреса, понесен при смъртта на Д.. С
оглед момента на катастрофата (2015 г.) и при съобразяване на
обстоятелството, че тогава братята са били пълнолетни, със собствени
семейства, САС приема, че СГС е определил правилен по размер паричен
еквивалент на страданията на ищеца.
Тъй като счита обжалваните решения (основно и за отстраняване на
ОФГ) за правилни, на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от мотивите на
първостепенния съд.
На основание чл. 38 ЗА в полза на повереника на въззиваемия - адв.
С.С., следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1730 лв.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в осъдителните им части решение № 262 101/31.12.20
г., допълнено с решение от 26.02.21 г., постановени по гр.д. 15434/19 г. по
описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА ЗК Лев Инс АД да заплати на адв.
С.С. адвокатско възнаграждение за безплатно представителство на
въззиваемия във въззивното производство, в размер на 1730 (хиляда,
седемстотин и тридесет) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните в съответствие с разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4