Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.06.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на осми
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар
Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 593/19 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба
от Е.Е.К. и Ц.М.М., с която са предявени срещу Е.А.К., И.И.Х. и „Е.“ ООД искове с правно основание чл.26 ал.2, предл.5-то ЗЗД и
чл.26 ал.1, предл.3-то ЗЗД. Сочи се, че ищците са кредитори на Е.А.К. и че за събиране на вземането
им е образувано изп.дело N 20198510400357 на ЧСИ М.П.. Поддържа се, че на 29.03.2019 г. техният длъжник Е.А.К. по
силата на договор за продажба е прехвърлила на ответника Х. дружествени дялове
от капитала на „Е.“ ООД, но договорът е привиден, защото действителната воля и
намерение на страните по него е продавачът да остане собственик на дяловете и
така несеквестируемото имущество на продавача К. да се укрие от ищците в
качеството им на нейни кредитори. При условията на евентуалност е наведено като
основание за нищожност на договора фактическото обстоятелство, че е уговорена
цена на дружествените дялове в размер на 5000 лв., която е несъизмерима с
имуществото на дружеството, в което влизат недв.имоти в гр.София – 6
апартамента, 12 ателиета и една сладкарница. При условията на евентуалност като основание за нищожност на договора се навежда
твърдението за факта, че с него се преследва целта да се увредят ищците, защото
за тях в качеството на кредитори се осуетява възможността да насочат
принудително изпълнение върху притежаваните от продавача К. дялове от капитала
на „Е.“ ООД, които са прехвърлени на ответника Х.. Сочи се от ищцата К., че с
договора се цели тя да се „обезнаследи“ и лиши от наследството на Е.А.К.. Иска
се да се прогласи нищожността на договора за продажба на основание чл.26 ал.2,
предл.5-то ЗЗД, а при условията на евентуалност на основание чл.26 ал.1,
предл.3-то ЗЗД.
Ответниците са подали писмени
отговори, с които оспорват исковете с възражението, че ищецът М. не е роднина
на Е.К. и че нямат правен интерес по иска за нищожност на процесния договор.
Освен това ищцата К., макар и да е роднина, не е наследник със запазена част,
поради което ответницата К. може да се разпорежда със своите дялове, без да се
съобразява с ищцата. Сочи се, че процесният договор не е привиден, защото
страните по него са имали намерение да настъпят произтичащите от него правни
последици, както и че е налице валидно основание за сключването му –
прехвърляне на собственост върху дялове. Освен това договорът не е в
противоречие с добрите нрави, тъй като не намалява секвестируемото имущество,
доколкото върху дяловете е наложен запор.
Ищците са подали допълнителна
искова молба, с която поддържат предявените искове.
Ответниците са подали
допълнителен отговор, с който поддържат оспорванията срещу исковете.
Представен е договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от 29.03.2019 г., от който се
установява, че Е.А.К. е продала на И.И.Х. притежаваните от нея 50 дружествени
дяла от капитала на „Е.“ ООД срещу цена в размер на 5000 лв. Договорът е с
нотариално заверени подписи и съдържание.
Представен е изп.лист от
20.04.2017 г. на СРС, 70 с-в, по гр.дело N 23810/17 г., с който Е.А.К. е осъдена да заплати на Е.Е.К.
сумата от 116 000 лв. ведно със законната лихва от 13.04.2017 г. и
разноски от 4630 лв.
Представен е изп.лист от
29.09.2017 г. на СРС, 65 с-в, по гр.дело N 56326/17 г. който Е.А.К. е осъдена да заплати на Ц.М.М.
сумата от 175 140 лв. ведно със законната лихва от 16.08.2017 г. и разноски от
7002,80 лв.
Представен е изп.лист от
23.04.2017 г. на СРС, 50 с-в, по гр.дело N 23825/17 г., с който Е.А.К. е осъдена да заплати на Ц.М.М.
сумата от 37 000 ЕВРО ведно със законната лихва от 13.04.2017 г. и
разноски от 3067,91 лв.
Представен е изп.лист от 18.09.2017
г. на СРС, 38 с-в, по гр.дело N 56323/17 г., с който Е.А.К. е осъдена да заплати на Е.Е.К. сумата от 69 500 лв. ведно със законната лихва от 16.08.2017 г. и разноски от 3090 лв.
Представено е запорно съобщение N 16822/28.03.2019 г. на ЧСИ М.П. по изп.дело N 20198510400357, с което е наложен запор върху
банковите сметки на Е.А.К..
Установява се от показанията на
св.М., че е узнала за извършена от Е.А.К. продажба на дялове от капитала на „Е.“
ООД, както и че е присъсъствала при размяна на документи, сред които и запис на
заповед. К. се познава с И.И.Х., който е син на нейната най-добра приятелка.
В показанията на св.У. се
сочи, че познава Е.А.К. от 10 години и
че в края на 2018 г. е посетила адвокатска кантора, в която той работи.
Свидетелят е разговарял с нея и тя е споделила, че има намерение да спре да се
занимала с дружествените дела на „Е.“ ООД, защото е възрастна и иска да се
почива, поради което ще прехвърли дяловете на И.Х.. Свиделят към момента на
разговора не е знаел за нейни задължения, но впоследствие е разбрал, че води
дела със своята племенница, с която е във влошени отношения. Не е споменала, че
влошените отношение са причина за прехвърляне на дяловете.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред
първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.26 ал.2, предл.5-то ЗЗД,
както и евентуален иск по чл.26 ал.1, предл.3-то ЗЗД.
Сезираният
съд е приел, че исковете са процесуално недопустими поради липса на правен
интерес, защото в ТР е вписан в полза на ищците запор върху дружествените
дялове, прехвърлени с атакувания договор, а прехвърлянето на дяловете не е
вписано в ТР - т.4 от ТР № 4 от 11.03.2019
г. по тълк.д. № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС, както и поради неизпълнение на указанията ищците да приведат петитума
на исковата молба съобразно твърденията за увреждане на кредитор от
разпореждане на длъжника и да заявят петитум по чл.135 ЗЗД. Прекратителното
определение от 31.07.2019 г. е отменено по реда на инстанционния контрол,
поради което съдът дължи да се произнесе по същество по предявените искове.
Следва да се спомене, че
исковете правилно са предявени и срещу ответника „Е.“ ООД, доколкото последиците от
сключването на атакувания
договор, респ. обявяването му за недействителен, пряко рефлектират в правната сфера на дружеството, от което произтича легитимацията
му да участва в процеса по иска за недействителност на договора /решение № 234 от 02.12.2014 г. по т.д. № 228/2014 г., Т. К., I Т.
О. на ВКС/.
По иска с правно основание чл.26
ал.2, предл.5-то ЗЗД. Установи се от представения по делото договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от 29.03.2019 г., който е с нот.заверка
на подписите и на съдържанието, че Е.А.К. е продала на И.И.Х. притежаваните от
нея 50 дружествени дяла от капитала на „Е.“ ООД срещу цена в размер на 5000 лв.
Този договор представлява диспозитивен документ, който съдържа разменените
между страните по него изявления за прехвърляне на собствеността върху
дружествени дялове срещу цена.
От страна на ищците е
повдигнато в обстоятелствената част на исковата молба фактическото твърдение,
че договорът „прикрива действителното съглашение Е.К. да остане собственик на
дружествените дялове, които привидно е прехвърлила“. Според съда от събраните
по делото доказателства не се установяват факти, които да сочат, че външно
изразената от страните по сделката воля е различна от действителната им. Когато привидният
договор не прикрива друго съглашение, каквото в случая не е установено, а и не се твърди, симулацията е „абсолютна“. По делото обаче не са доказани
факти, които дори да създават индиция, че страните по договора за продажба не
са целели да настъпят правните последици по прехвърляне на собствеността върху
дяловете. Не са установени факти, които да разкриват, че страните по договора
за продажба към момента на неговото сключване са постигнали „скрито“ съгласие
за това да не настъпят правните последици по прехвърляне на собствеността върху
дяловете.
При сключване на симулативно
съглашение страните по тази
сделка планират да създадат привидност по отношение на трети лица, която да функционира
известно време и след това да
бъде прекратена. По делото обаче
не е доказано, че действителната постигната
между страните по сделката воля е различна от тази, която външно са изразили и
обективирали в процесния договор, както и че действителното им намерение не е
било да се прехвърля собствеността върху дяловете.
Ищците са трети лица по отношение на сделката, поради което
следва да намери приложение нормата на чл. 165 ал.
2, изр.2 ГПК, която изключва ограниченията за доказване симулативността на
увреждащия акт по отношение на тази категория лица /решение № 12 от
31.01.2019 г. по гр.д.
№ 2000/2018 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 75 от
24.06.2015 г. по гр.д.
№ 6608/2014 Г., Г. К., І Г. О. на ВКС/. Ищците
обаче не са направили искане за събиране на гласни доказателствени средства за
опровергаване съдържанието на договора. В съдебното заседание на 07.07.2020 г.
ищците са уточнили, че поисканият от тях свидетел е за установяване на фактите,
че с договора се цели намаляване имуществото на продавача, за да не могат да се
удовлетворят те като кредитори и да не се получат дяловете в наследство, а
свидетелят е допуснат за тези факти.
По никакъв начин не може да се
приеме от събраните по делото доказателства, че действителната воля на страните е била
правните
последици на договора за
продажба да бъдат само манифестирани
пред трети лица / „афиширани“/, без да се цели тяхното
настъпване. При липсата на „обратно писмо“ /“contre lettre“/, което да разкрива каква е действителната воля на страните по
договора за покупко-продажба на
дялове, както и при липсата на свидетелски показания в тази насока, твърдението за привидност на договора е недоказано / в този смисъл Т., В.
„Гражданско право на НРБ, Обща част, Дял II, 1973 г., стр.264, както и решение № 79 от 26.06.2012 г. по гр.д. № 791/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение от 15.06.2011 г. по гр.д. № 1536/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 763 от 04.02.2011 г. по гр.д.
№ 356/2010 г., Г. К., ІІІ
Г. О. на ВКС,
решение № 19 от 13.03.2014 г. по гр.д. № 2159/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/.
Установените по делото факти
сочат, че волята на страните по процесната сделка и желаните от тях правни
последици са да се прехвърли в полза на купувача И.И.Х. собствеността върху дяловете,
срещу което Е.А.К. в качеството на
продавач да получи уговорената цена. Искът по чл.26 ал.2, предл.5-то ЗЗД
е неоснователен.
По евентуалния иск за нищожност,
която ищците са квалифицирали като „липса на основание“. В исковата молба и в
допълнителната искова молба ищците са навели фактическите твърдения, че „липсата
на основание“ произтича от обстоятелството, че дружеството притежава имущество
на стойност над повече от милион евро, поради което няма правна логика да се
прехвърлят дружествени дялове, струващи милиони, срещу символична цена от
5 000 лв. Тези фактически твърдения не сочат на нищожност поради „липса на
основание“, а на нищожност поради накърнение на добрите нрави, основана на
значителна нееквивалентност на престациите. Искът е бил квалифициран в доклада на
съда по чл.26 ал.2, предл.4-то ЗЗД, но това не е пречка за произнасяне по иск с
правно основание чл.26 ал.1, предл.3-то ЗЗД, основан на факта за значително
неравновесие в стойността на престациите – „дружествени дялове, струващи
милиони“ срещу „символична цена от 5000 лв.“
Накърняване на добрите
нрави е налице при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне и при такава съществена нееквивалентност на
насрещните престации, при която едната от тях е пренебрежимо малка в сравнение
с другата - дотолкова, че с това се нарушават общоприети морални норми,
въплъщаващи общественото понятие за справедливост /решение №
241 от 15.01.2021
г. по гр.д. № 3796/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. При най-високата степен
на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от
тях е незначителна и практически нулева, поради което в този случай сделката е нищожна поради противоречие
с добрите нрави /решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр.д. № 2419/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/.
След извършена от съда служебно проверка по
партидата на „Е.“ ООД се установи, че последният обявен ГФО е за 2017 г. и че
стойността на актива на дружеството възлиза на
524 000 лв., на колкото възлиза и стойността на пасива. За следващите
2018 г. и 2019 г. в ТР не са обявени ГФО, поради което съдът намира, че е
недоказано към сключване на процесния договор активите в имуществото на
дружеството значително да са надвишавали неговите пасиви и да е налице
основание цената на прехвърлените дружествени дялове да бъде в пъти по-висока
от уговорената цена в размер на 5000 лв.
При отчитане финансовото
състояние на „Е.“ ООД следва да се вземе под внимание и фактът, че по неговата
партида е вписан особен залог върху търговското предприятие като
съвкупност от права и задължения. В този случай срещу цялото търговско
предприятие на дружеството съществува опасност да се насочи изпълнение по ЗОЗ,
което обстоятелство допълнително сочи, че финансовото състояние на
предприятието на дружеството към сключване на процесната сделка не обуславя цена
за дяловете, която значително да надвишава стойността от 5000 лв.
Искът по чл.26 ал.1,
предл.3-то ЗЗД е основан и на фактическото твърдение, че договорът е сключен с
цел да се влоши финансовото състояние на продавача К., с което се увреждат
ищците в качеството на нейни кредитори, защото се намалява секвестируемото й имущество
и така се цели да се осуети възможността те да се удовлетворят. Тези твърдения
следва да се подведат под нормата на чл.135 ЗЗД, но определението за
прекратяване поради неизпълнение на указанията за привеждане на петитума
съобразно вида недействителност по чл.135 ЗЗД, е отменено, поради което следва
да се преценят като основание по чл.26 ал.1, предл.3-то ЗЗД.
От страна на ищците не се
представиха доказателства за факта, че преследваната от страните по сделката
цел е да се увредят ищците в качеството на кредитори на продавача К., за да не
могат те да се удовлетворят от нейното имущество. От събраните по делото
доказателства не се установява, че страните по сделката са я използвали за
постигане на морално укорим резултат, сочещ на непочтеност и в разрез с
общоприетите критерии за добросъвестностна. Няма данни, че сделката е насочена към увреждане на правнозащитими интереси от сферата на ищците, свързани с осуетяване на възможността
да се удовлетворят от имуществото на продавача.
В показанията на доведения от
ищците свидетел М. не се изнасят факти, имащи отношение към преследваната с
договора цел.
Твърдението в уточнителната молба от
10.04.2019 г. за факта, че сделката цели да „обезнаследи“ ищцата Е.Е.К. и да я
лиши от наследство, не следва да се преценя, доколкото не е открито
наследството на прехвърлителя по сделката и към предявяване на иска ищцата няма
качеството на наследник. По същество не се твърди сделката да уврежда ищцата К.
в качеството на наследник на продавача, защото ищцата твърди, че е потенциален
бъдещ наследник на продавача, какъвто обаче тя не твърди да е към предявяване
на иска, поради което няма право да се позовава на права, които евентуално ще
възникнат в бъдещ неопределен момент.
С оглед на изложеното съдът
намира, че предявените искове следва да се отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Е.К.
и Ц.М.М. срещу Е.А.К., И.И.Х. и „Е.“ ООД иск с
правно основание чл.26 ал.2, предл.5-то ЗЗД - за установяване, че сключеният на
29.03.2019 г. между Е.А.К. и И.И.Х. договор
за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „Е.“ ООД е нищожен поради „привидност“, както и евентуалния
иск с правно основание чл.26 ал.1, предл.3-то ЗЗД – за установяване, че договорът
за покупко-продажба на дружествени дялове е нищожен поради „накърняване на
добрите нрави“.
Решението може да се обжалва
пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: