Р Е
Ш Е Н
И Е № 260215
гр. С., 29.03.2021 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет
и втори март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К.,
като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 4257/2020 г. на СлРС , за да
се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството са предявени искове
с пр. основание чл. 178, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 187, ал. 6, вр.ал.5, т. 2 ЗМВР - за заплащане на извънреден труд,
233,50 часа положен в периода 26.11.2017 г. – 30.11.2020 г., с цена на иска
1384,77 лв. и иск с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД
и цена 60,35 лева.
В
исковата молба се твърди, че ищецът работи като полицай - със статут на
държавен служител, в РУ С.. Същият е служител на МВР от
Сочи
се, че през исковия период 26.11.2017 г. – 30.11.2020 г. ищецът е заемал
длъжността „Старши полицай” съответно - в група „Охрана на обществения ред” към
Сектор „Охранителна полиция” при РУ С., към ОД на МВР С..
Твърди
се, че ОД на МВР - С., не е заплатило на ищеца дължимо за времето от 26.11.2017
г. – 30.11.2020 г. допълнително възнаграждение за извънреден труд - общо 233,50
часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 в
дневен, съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, вр. с чл.140 от КТ, а именно – 1384,77 лв.
Твърди
се, че ищецът е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за
времето от 22:00 часа до 06:00 часа, т. е. и през нощта - общо 1368 часа за целия
период.
Сочи
се, че съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. В чл.178, ал.1,
т.З, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а
според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане
на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
размерът - с негова заповед. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 -седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или
24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно
полагане на труд и през нощта - между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - ал.6. Съгласно
чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Сочи
се, че през процесния период 26.11.2017 г. – 30.11.2020 г. са действали Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи. Текстовете на чл.З, ал.З и в трите са
идентични - при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно
8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд
за отчетния период, се умножава по 0.143 - чл.31, ал.2. Подзаконовият
нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от
01.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. дело №
5450/2016 г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата
Наредба - на 02.08.2016 г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен.
Сочи
се, че в Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015 г./ и в Наредба №
8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016 г./ липсва изрична норма,
съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 81213-407, за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била
противоконституционна, би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители - по отношение заплащането на
допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9,
ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ
е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ.
Следователно - приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен
е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителност от 8
часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Сочи
се, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една
страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно
се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран, т.е.
това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения -
обстоятелство, което следва да бъде отчетено и от ответника, при съвместното
действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба №
81213-407/11.08.2014 г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. Твърди се, че в
случая на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лв. за всеки отработен нощен
час за исковия период. Твърди се, че по изложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е
основателна, тъй като за времето от 26.11.2017 г. – 30.11.2020 г. е приложима
нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата част,
субсидиарно - Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Предвид
изложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди ОД на МВР С. да
заплати на ищеца сумата в размер на 1384,77 лв., представляваща нетния размер
на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд -
общо 233,50 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения
от него като „Старши полицай” в РУ С., за периода от 26.11.2017 г. – 30.11.2020
г. нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и мораторна
лихва за забава в размер на 60,35 лв.,
начиная от 26.11.2017 г., до датата на депозиране на исковата молба.
Претендират
се направените разноски за адвокатско възнаграждение.
В
предоставения едномесечен срок е
постъпил отговор от ответната ОД на МВР С., в който се оспорват предявените
осъдителни искове по основание и размер и се считат същите за неоснователни и
недоказани.
Счита
се за неоснователно искането на ищеца за превръщане на положеният нощен труд в
дневен с коефициента 1,143 и зачитането му в този смисъл за извънреден труд.
Сочи се, че правилото за превръщане на нощните часове в дневни е с цел да се
определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи
7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, но реално
положените от него часове са 7. Следователно в тези случаи работникът или
служителят не работи извънредно. Сочи се, че преизчисленията на нощните часове
в дневни и съответно разликата при преобразуването им е регламентирано в чл. 9,
ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и
представлява допълнително трудово възнаграждение по смисъла на същата Наредба,
която е неприложима в конкретния случай.
Сочи
се, че ищецът в настоящото производство е държавен служител по смисъла на чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, той не е в трудово правоотношение по смисъла на КТ с
ответника и по отношение на него са приложими разпоредбите на специалния закон
ЗМВР. Приложението на КТ и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане е изключено с разпоредбата на чл. 187 ал.10 /предишна ал.9/, съгласно
която редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурството, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи,
т.е. не са налице предпоставките за субсидиарното приложение на НСОРЗ, на която
се позовава ищецът.
Въз
основа на законовата делегация са приети Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
/отм./, Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. /отм./ и Наредба № 8121з-1174 от
21.10.2020 г. за реда за организацията и разпределяне на работното време на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отчитането му и
компенсиране на работата извън установеното работно време /отм. считано от
01.01.2021 г./.
Тези
наредби не уреждат по-кратка продължителност на работното време през нощта,
поради което няма основание за превръщането на нощните часове в дневни по
посочения в чл. 9 ал.2 от НСОРЗ начин.
През
исковия период – 26.11.2017 г. – 30.11.2020 г., са приложими посочените по-горе
три наредби. Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., която е действала до
10.01.2020 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.,
отм. считано от 03.11.2020 г., не предвиждат ред за преизчисляване на часовете
нощен труд.
Сочи
се, че с ДВ, бр. 60/07.07.2020 г. е обнародвано изменение в ЗМВР - в чл. 187 е
създадена нова ал. 4, според която при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал. 1.
Съгласно
чл. 187 ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8
часа за всеки 24- часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22.00 и
6.00 ч., а съгласно ал. 3 от същата разпоредба за работещите на 8, 12 или
24-часови смени (както е ищецът), работното време се изчислява сумирано, за
тримесечен период. Следователно съгласно правната норма, действаща в системата
на МВР за процесния период, съотношението между дневен и нощен труд е 1
(единица) (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд), а не е както по
Кодекса на труда и по НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на
8 часа дневен труд.
Това
разбиране, че съотношението между дневния и нощен труд, полаган от служителите
в МВР е 1 (единица) е изрично закрепено и в Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г.,
в която е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187. ал. 4 от ЗМВР.
Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. (отменена, считано от 02.08.2016 г.), на която се
позовава в исковата молба ищецът, респективно начинът на пресмятане на общия
брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч., са неприложими към исковия
период, тъй като цитираната наредба е действала преди него. Наред с това следва
да бъде споменато, че коефициентът 0,143 е произволно число, а не е получен
чрез съотнасяне на нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време.
Сочи
се, че специалният закон ЗМВР не предвижда за исковия период възможност за
преизчисляване на часовете полаган нощен труд в дневен с коефициент 1,143 за
установяване размера на полагания от служителите извънреден труд. Следователно
не се следва заплащане на допълнително възнаграждение за изчислен по
претендирания начин в същия период такъв труд. Никъде, в никой нормативен акт
не е регламентирано, че така превърнатите часове представляват извънреден труд
и следва да се зачитат, респективно да се заплащат като такъв. В случая не може
да се приеме на това основание, че става дума за празнота в Закона за МВР, тъй
като такава няма. Уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна -
законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на
труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ относно трудовите правоотношения и в ЗДС за
служебните правоотношения в държавната администрация, а подзаконовите
нормативни актове - наредбите по чл. 187 ал. 10 (предишна ад. 9) ЗМВР - нямат
основание да предвидят превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143,
защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл. 187 ат. 1 (а преди
изменението от 07.07.2020 г. и в ат. 3) ЗМВР еднаква нормална продължителност
на часовете дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми, уреждащи
една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват
действието на общите.
В
разпоредбите на чл. 178 и 179 от ЗМВР изчерпателно са изброени видовете
допълнителни възнаграждения за държавните служители в МВР, като има изрично
препращане към наредби, издавани от министъра на вътрешните работи. В ЗМВР се
съдържат конкретни норми по въпросите относно образуването на работната заплата
на държавните служители в МВР относно видовете допълнителни възнаграждения,
относно работното време и начина на отчитането му и т. н., които норми са в отклонение
от общата уредба на КТ и са наложени от естеството на обществените отношения,
които урежда. В случаите, в които законодателят е искал да препраща към други
закони, той го е посочил изрично, но тук липсва препратка.
Разпоредбата
на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР предвижда заплащане на допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч. Конкретно положените часове
нощен труд от ищеца за исковия период са компенсирани с допълнително
възнаграждение, съгласно заповедта на министъра на вътрешните работи, относима
към същия период.
За
нощния труд на държавните служители в МВР предвиден и уреден в чл. 187 ал. 1 от ЗМВР, разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е непригодна за прилагането й към
държавните служители в МВР. Не са налице нейните предпоставки: 1) подневно
отчитане на работното време; 2) работа на смени; 3) продължителност на нощно
работно време, по-малка от продължителността на дневното; 4) трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. Само при кумулативното наличие на
посочените 4 необходими предпоставки може да се въвежда увеличение е
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време. От посочените 4 предпоставки, две от тях - по т.З) и 4)
не са налице. В чл. 187 ал. 1 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с
една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по трудови норми за
определяне на възнаграждението по чл. 247 и 250 от КТ.
Въпреки
това, ако все пак се приеме, че нощният труд следва да бъде преобразуван с
посочения коефициент, то получената разлика в часовете в никакъв случай не би
могло да се твърди, че представлява извънреден труд, тъй като от една страна
такъв реално не е бил положен, а от друга страна - е налице изрична
регламентация и в трите наредби относно изчисляването на индивидуалната норма и
отработеното време. Разпоредбите на относимите Наредба № 81213-776/29.07.2016
г., Наредба № 81213-36/07.01.2020 г. и Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г. са
категорични, че „часовете положен труд извън редовното работно време се отчитат
в часове за месеца, в който са положени“. Нормотворецът е категоричен, че
трудът следва да е „положен“, т.е. реално полицейският служител да е извършвал
служебна дейност. Никъде не се посочва „преобразуван с коефициент 1,143“. Второ
абсолютно условие е полагането да е станало във времеви период, различен от
редовното работно време - в случая извън осемте часа нощен труд (22.00 до 6.00
ч.) и/или извън рамките на редовната смяна. Служителят не е положил труд над
тези 8/12 часа, а ако е така, то положеният труд е документиран, а ищецът -
компенсиран.
Предвид
изложеното и съобразявайки датата на предявяване на исковата молба в съда
(26.11.2020 г.), се счита, че искът е неоснователен и като преждевременно
предявен за част от исковия период, а именно за месеците октомври и ноември
Оспорва
се и акцесорния иск за мораторна лихва, както по отношения на неговия размер,
така и по отношение на определената и посочена в исковата молба начална дата -
26.11.2017 г., тъй като не става ясно защо и как с преценено от ищеца, че
именно от тази дата се начисляват лихви за забава. Посочената дата не е падеж и
с настъпването й не се поражда задължение за ответника да извършва някакъв вид
плащания на ищеца. Извънредният труд положен от служителите работещи на смени,
се отчита на тримесечен период и възнаграждението за този труд се изплаща в
месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите
във финансовите звена.
Предвид
изложеното се счита, че предявените осъдителни искове са неоснователни, поради
което се моли да бъдат отхвърлени като такива.
В
с.з. ищецът редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален
представител, който моли съда да уважи исковата претенция.
В
с.з. ответната ОД на МВР, се представлява от процесуален представител, който
моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е работил като държавен служител в ответната
ОД МВР С. с местоизпълнение на служебните задължения на територията, обслужвана
от РУ С. до 30.11.2020 г.
От приетата като доказателство кадрова справка
е видно, че ищецът е назначен на 15.02.1996 г..
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е
видно, че дължимото допълнително възнаграждение на ищеца за периода от 26.11.2017 г. до 30.11.2019 г. е
1301,23 лева за 162 часа и 02 минути положен извънреден труд. Дължимата
мораторна лихва е 157,25 лева.
На
основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск за
главница чрез намаляването му от сумата 1384,77 лева на сумата 1301,23 лева за
извънреден труд равняващ се на 162 часа и 02 минути и изменение на предявения
иск за мораторна чрез увеличаването му от сумата 60,35 лева на сумата 157,25
лева.
Приети
са като доказателство по делото следните писмени документи:
Справка
за заеманите длъжности от ищеца рег. № 343р-2173/10.02.2021 г.; Копие на МЗ
рег. № 8121з-1429/23.11.2017 г. и МЗ № 8121з-156/05.02.2020 г.; Справка за
изплатени часове нощен труд; копия от месечни графици за периода от 01.11.2017
г. до 30.11.2020 г. 35 бр.; фишове за заплати за периода от 01.11.2017 г. до
30.11.2020 г.; справка за часовете извънреден труд; копия на графици за смените
на ищеца за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2019 г. когато същият е бил
служител в Участък „Запад“ в РУ С. при ОД на МВР С..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Установи се в производството, че ищецът е работил
като държавен служител в ответната ОД МВР С. с местоизпълнение на служебните
задължения на територията, обслужвана от РУ С..
С определение, постановено в с.з., проведено на 22.03.2021
г. е допуснато изменение на предявения иск за главница чрез намаляването му от
сумата 1384,77 лева на сумата 1301,23 лева за извънреден труд равняващ се на 162
часа и 02 минути и изменение на предявения иск за мораторна чрез увеличаването му
от сумата 60,35 лева на сумата 157,25 лева.
От
назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
дължимото допълнително възнаграждение на ищеца
за периода от 26.11.2017 г. до 30.11.2019 г. е 1301,23 лева за 162 часа
и 02 минути положен извънреден труд. Дължимата мораторна лихва е 157,25 лева.
Спорният в настоящото производство въпрос е дължи ли се превръщане на часовете
положен нощен труд в дневни, респ. заплащане като извънреден труд за така
преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал.2 ЗМВР,
статутът на държавните служители в МВР се урежда от ЗМВР, който в чл.178, ал.1,
т.3 предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР, редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За исковия период действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В чл.3, ал.3 от тази наредба е предвидена възможност при
работа на смени, полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/същото и в чл.187, ал.3 ЗМВР/. В този подзаконов нормативен акт липсва изрична
разпоредба, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за
разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
която в нормата на чл.31, ал.2 регламентирала, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143.
Липсата на такава изрична норма не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в законодателната уредба, която следва да бъде преодоляна и
субсидиарно да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за по дневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
В чл.9г, в сила от 01.01.2018г. от
Наредба за работното време, почивките и отпуските и също субсидиарно приложима
по казуса, поради липса на изрична разпоредба за това в специален закон,
касателно служителите на МВР е посочено, че отработените часове от служителя,
които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат
за извънреден труд.
Безспорно се установи в
производството, че ответникът не е превръщал положените от ищеца часове нощен
труд в дневни, с оглед адекватното им заплащане. Установи се също така от
съдебната експертиза, че след превръщането на тези часове, ищецът е работил
часове над нормативно определената за съответния месец норма, които се явяват
извънреден труд, подлежащ на компенсиране.
По горните съображения
исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по своето основание, а именно след отмяна на Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. /чл.31, ал.2/ за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР и липсата на изрична специална за служителите на МВР разпоредба
към исковия период, то основанието за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тези служители Наредба
за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 и Наредба за
работното време, почивките и отпуските – чл.9г.
Съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР възнаграждение за извънреден труд се заплаща за отработени до 70
часа на тримесечен период за служители на смени, а според ал.7 извънредният
труд не може да надвишава 70 ч. на тримесечен период и 280 ч. годишно.
Изключения са предвидени в чл.187а ЗМВР над ограниченията по чл.187, ал.7 ЗМВР
при бедствия и други извънредни ситуации, както и след изрично писмено съгласие
на държавния служител за всеки конкретен случай. В настоящия казус не се
установиха подобни изключения, нито съгласие на ищеца, но безспорно се доказа,
че положеният от него труд е над установеното работно време и надхвърля 70 часа
за отчетен период.
От заключението на вещото
лице се установи, че след ограничаване на положения извънреден труд до 70 часа
на тримесечие е видно, че дължимото допълнително възнаграждение на ищеца за периода от 26.11.2017 г. до 30.11.2019 г.
е 1301,23 лева за 162 часа и 02 минути положен извънреден труд. Дължимата
мораторна лихва е 157,25 лева.
Предвид гореизложеното
предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187,
ал. 6, вр.ал.5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв следва да бъде уважен в рамките
на размерите до които съдът е допуснал изменение на исковете , ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 26.11.2020 г.
до окончателното изплащане на възнаграждението.
Основателността
на главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция по чл.86,
ал.1ЗЗД. Нормата на чл.33, ал.1 на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР повелява, че възнагражденията за труд извън редовното работно
време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ
този, в който е положен трудът. Същото е предвидено и в раздел V, т.3 от Заповед № 343з-690/03.04.2018 г. на директора
на ответната дирекция. В Раздел ІV, т.3, ал.3 от същата заповед е предвидено
протоколите за положен извънреден труд да се изготвят от определените за това
служители до пето число на месеца, следващ отчетния период и се утвърждават от
зам.директор ОД МВР С. до десето число на месеца, следващ отчетния период.
Претенцията
за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за
положен 162 часа и 02 минути извънреден труд е основателна за периода 26.11.2017
г. – 30.11.2020 г. Вещото лице е изчислило това обезщетение в размер на 157,25
лв., до която сума е допуснато изменение.
На осн. чл. 78, ал.1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в
производството в размер на 471.07 лева.
Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, което съдът
счита за основателно. Съгласно чл.7, ал.2, вр.чл.5 от Наредба № 1/09.07.2004г
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двата предявени иска
минималното възнаграждение следва да бъде в размер на 621.07 лв. С оглед вида
на втория иск, който е акцесорен, съдът намалява минималното предвидено
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от 300 лв. на половина, а именно 150 лв.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът бива осъден да заплати разноските за вещо лице в размер на 300
лв., както и държавна такса върху уважените искове в общ размер на 102.04 лв.
или общо за сумата от 402.04 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на СлРС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР -
С., със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Ген. Скобелев” № 5 ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Д.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** чрез адв. Е.П. ***, както следва:
- сумата
1301,23 лева /
хиляда триста и един лева и двадесет и три стотинки/, представляваща
възнаграждение за положен от ищеца общо 162
часа и 02 минути извънреден труд за периода от 26.11.2017 г. до 30.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска – 26.11.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата;
- сумата 157,25 лева /сто петдесет и
седем лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 26.11.2017 г. до 30.11.2020 г.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР - С., със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Ген. Скобелев” № 5 ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Д.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** чрез адв. Е.П. ***, сумата от 471.07 лева, представляваща направените в производството
разноски.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - С.,
със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Ген. Скобелев” № 5, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.т. в
размер на 102.04 лева и възнаграждение
за вещо лице в размер на 300 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: