№ 2019 год.,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
ХVІ-ти
състав в публично заседание
на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Кипров
при секретаря
Елена
Воденичарова, като разгледа докладваното
от съдията адм. д. № 3069 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на “Локибо” ЕООД със седалище и адрес на управление с.Кичево, ул.”34-та”,представлявано от управителя Д.Г. , против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000317008804-091-001/29.06.2018 г.,
издаден от органи по приходите при Териториална
дирекция на Националната агенция за приходи /ТД на НАП/ гр. Варна,в частта му за установени задължения за данък върху
доходите на ЧЮЛ по чл.195,ал.1 от ЗКПО в общ размер на главницата от 7429,63
лв. и общ размер на лихвата от 2983,98 лв. и задължения за окончателен данък на местни и
чуждестранни ФЛ по чл.37,ал.1 от ЗДДФЛ в общ размер на главницата от 2754,66
лв. и общ размер на лихвата от 1056,49 лв.,която е потвърдена с Решение /Р/
№ 222/1.10.2018
г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при
Централното управление на Националната агенция за приходи
/”ОДОП” при „ЦУ” на НАП”/. Без да се оспорват установените с РА факти,с жалбата са
навеждат доводи за противоречието му с
материалния закон – начислените разходи за лихви по договорите за заем не
означавали начисляване на доход,тъй като към момента на ревизираните периоди не
бил настъпил падежа по нито един от сключените договори ,поради което вземането
за лихви не било изискуемо ; липсвал реализиран доход по договора за наем от 10.02.2014
г., тъй като с анекс от 2.01.2015 г. било уредено безвъзмездно ползване на
конете. Иска се отмяна на обжалваните части на РА и присъждане на сторените по
делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Д.К..
Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП” - Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Е.В. оспорва жалбата и моли
съда да отхвърли същата като
неоснователна. Прави възражение за прекомерност на платеното от противната
страна адвокатско вънаграждение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 956,74 лв.
І.
По допустимостта на жалбата :
РА
№ Р-03000317008804-091-001/29.06.2018 г. е обжалван по административен ред в горепосочената част и потвърден с решение № 222/1.10.2018 г. на
директора на дирекция “ОДОП” гр. Варна при “ЦУ” на НАП. Препис от решението е връчен на жалбоподателя “Локибо” ЕООД на
23.10.2018 г. /л.19 от делото/, поради което с подаване на жалбата на 26.10.2018
г. /л.7/ е спазен предвиденият в чл. 156,
ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок за оспорване,съответно съдът намира същата за
процесуално
допустима.
ІІ.
По процесуалната законосъобразност,формата и валидността на РА :
Ревизията на “Локибо”
ЕООД е започнала със Заповед за възлагане
на ревизия /ЗВР/ № Р-03000317008804-020-01/14.12.2017
г. /л.4/, издадена от Б.С.С.на
длъжност “началник сектор” в качеството му на заместник на В.Г.Х.,като същата е
връчена на ревизираното лице /РЛ/ на 19.12.2017 г. С. и Х. са определени за издаването на такава заповед с издадената от директора на ТД на НАП-Варна заповед № Д-14/3.01.2017 г. /л.1/,като с т.10 от същата е определено заместването на Х. от С..
Извършването на ревизията е възложено на
главния инспектор по приходите Й.Р.А./ръководител на ревизията/ и главния инспектор по приходите О.Й.Г.,за
което е определен тримесечен срок,считано от датата на връчване на ЗВР. С
решение № Р-03000317008804-098-001/12.03.2018 г. на директора на ТД на
НАП-Варна за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка,поради
продължителен отпуск по болест на В.Г.Х.,правомощията
му са възложени на началник сектор
„Ревизии” М.А.В.,определена за възлагащ орган с т.9
от горепосочената заповед № Д-14/3.01.2017 г. С изтичането на 19.03.2018 г. на
определения за извършването на ревизията тримесечен срок е издадена от Вутова заповед за изменение на заповед за възлагане
на ревизия № Р-03000317008804-020-02/19.03.2018 г. /л.11/,с която срокът на
ревизията е продължен до 18.04.2018г. От същият орган е издадена следваща
заповед № Р-03000317008804-020-003/17.04.2018
г. /л.16/,с която е определен нов срок до 18.05.2018 г. и е променен обхвата на
ревизията,а именно : задължения за корпоративен данък за периода от 1.01.2013
г. до 31.12.2014 г. , задължения за данък върху доходите на чуждестранни ЮЛ за
периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2017 г. , задължения за окончателен данък на
местни и чуждестранни ФЛ по чл.37 и чл.38,ал.5 и ал.11 от ЗДДФЛ за периода от
1.01.2013 г. до 31.12.2017 г.,
задължения за данък върху добавената стойност за периода от 1.01.2013 г.
до 31.01.2015 г. Ревизионния доклад №
Р-03000317008804-092-001/4.06.2018 г. е съставен от органите на които е възложено извършването
на ревизията един ден след изтичането на срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Уведомлението за
изготвянето на РД е връчено на РЛ лице
на 11.06.2018 г. ,като в срока по чл.117,ал.5 от ДОПК не е подавано възражение от страна на същото. В рамките на изтичащия на 9.07.2018 г. срок по
чл.119,ал.2 от ДОПК е издаден от органа възложил ревизията – началника на сектор „Ревизии” М.В.и ръководителя
на ревизията главен инспектор Й.А., оспореният РА № Р- 03000317008804-091-001/29.06.2018 г.
Видно е от гореизложеното,че съответните законови срокове са спазени с
изключение на срока за съставяне на РД,който по характера си е инструктивен
такъв. С оглед последното,съдът намира,че правото на участие в производството
на ревизираното лице не е съществено нарушено,поради което съдът намира оспореният РА за процесуално законосъобразен.
Ревизионния
акт съдържа регламентираното с разпоредбата на чл.120,ал.1 от ДОПК съдържание,а
представляващия неразделна част от него ревизионен доклад притежава
съдържанието по чл.117,ал.2 от ДОПК ,с оглед на което съдът намира за спазена
установената от закона форма.
Като се имат
предвид издадената от директора на ТД на НАП- Варна заповед № Д- 14/3.01.2017 г. и горецитираните заповед за възлагане на ревизия,решение за
изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка и 2 бр.
заповеди за изменение на заповедта за възлагане на ревизия ,то установява
се,че РА е издаден от органи по
чл.119,ал.2 от ДОПК,по отношение на които е налице необходимата материална
компетентност. В проведените съдебни заседания от страна на жалбоподателя не са
оспорвани положените от ревизиращите
органи електронни подписи. Съвкупната
преценка на всички тези имащи отношение към валидността обстоятелства налага
извода за валидност на оспорения РА.
ІІІ. По
материалната законосъобразност на РА.
1. Данък
върху доходите на ЧЮЛ по чл.195,ал.1 от ЗКПО:
Установен
е с оспореният РА данък за данъчни периоди м.01.-м.03.2013 г. , м.07-м.09.2013
г., м.10-м.12.2013 г. и м.10-м.12.2014 г.
върху доходи от лихви в общ размер на главницата от 7429,63 лв. и общ
размер на лихвата от 2983,98 лв.
Съгласно направеното в първото съдебно
заседание процесуално изявление на пълномощника на дружеството –жалбоподател адв.К.,изложените в оспорения РА факти не са спорни. Същите
са подробно изложени в РД – в таблицата на стр.13 /л.380 от преписката/ са
описани датите на счетоводните операции ,с които РЛ е начислило разходи за лихви
в полза на посочените чуждестранни ЮЛ /белгийското дружество „Ехо Комюникейшън” ООД и
английското дружество „Айеринфо” ООД/ по сключени с тях договори за заеми,чиито дати на сключване и
размер на главницата са посочени в таблицата на стр.8 от РД. Договорите са
приложени на л.310- - л.333 от преписката,а анексите към тях са приложени на
л.177 – 182. Както не са спорни размерът,
периодът на начисляване на разходите за лихви и тяхната относимост
към съответните договори за заеми,така не са спорни и падежните дати по същите договори,които
за всички тях настъпват в период следващ по време
ревизираните периоди 2013 г и 2014 г.
Според регламента на договорите ,падежните дати попадат в периода от 1.11.2016
г. до 19.06.2023 г. ,а според анексите те попадат в периода от 1.01.2020 г. до
19.06.2023 г.
За да
установят задължение за данък ,органите по приходите приемат ,че удържането и
внасянето му при източника е обвързано с
начисляването на дохода,а не с изплащането му,т.е. законът е приложен по начин
според който доходът се счита за начислен от момента на извършване на
счетоводните операции по начисляване на разходите за лихви от страна на ревизираното лице „Локибо”
ЕООД,което е заемополучател по всички договори.
Датите на
всички счетоводни операции по начисляване на разходите за лихви са посочени в първата графа
от таблицата на стр.13 от РД,като за ІV-то тримесечие на 2014 г. е допусната
техническа грешка – изписана е грешната дата 31.12.2013 г. вместо правилната
31.12.2014 г. Видно е,че всички тези дати попадат в ревизираните периоди 2013
г. и 2014 г. Имайки предвид този
факт,жалбоподателят излага тезата,че датата на начисляване на разходите за лихви
от страна на местното лице заемополучател не е
определяща за възникване на задължението за данък – твърди се,че правопораждащ за задължението юридически факт представлявал
факта на реалното получаване на доход от страна на ЧЮЛ,какъвто в случая липсвал,тъй като падежът по договорите на
заем не бил настъпил и съответно нямало извършени от РЛ плащания на лихви,изискуемостта
на които настъпвала след ревизираните периоди 2013 г. и 2014 г.
Съдът намира тезата на жалбоподателя за
правилна в частта,която обвързва задължението за данък с изискуемостта на
лихвите ,но не и в частта за реалното им
плащане от страна на РЛ в полза на ЧЮЛ – според нормата на чл.195,ал.2 от ЗКПО,
удържането и внасянето на данъка при източника е обвързано с начисляването на
дохода,а не с изплащането му.
Същевременно,съдът
намира,че извършеното от РЛ начисляване на разходи за лихви представлява в случая само и единствено точно
прилагане на принципа на текущо начисляване,регламентиран в чл.4,ал.1,т.1 от действащия
през ревизираните периоди Закон за счетоводството. Начисляването на разходи за
лихви не представлява в случая начисляване на доход,поради липсата на изискуемост
на задължението за лихви към момента на начисляване на разхода – към
ревизираните периоди 2013 г. и 2014 г. не е настъпил падежа по нито един от
договорите за заем. Само когато доходът от лихви стане изискуем, от този момент
той е на разположение на ЧЮЛ,съответно от този момент последното може да
претендира изплащането му. По причина на последното, в случая липсва доход от лихви по смисъла на чл.12,ал.5,т.1 от ЗКПО, съответно при липсата на придобит доход
отсъства юридическия факт за възникване
на задължение за данък по чл.195,ал.1 от ЗКПО. В този смисъл е цитираното в
жалбата решение № 11387/29.10.2015 г. по
адм.дело № 12617/2014 г.,І-во
отд. на ВАС.
Изключение
от гореизложеното е налице единствено по отношение на разходите за лихви
начислени от РЛ на 1.01.2013 г. в размер на 1952,49 лв. и на 3.07.2013 г. в размер на 3 904,98 лв.
по договор с „Ехо Комюникейшън” от 23.04.2012г. за
заем в размер на 80 000 евро, както
и по отношение на лихвите в размер на
975,78 лв. начислени от РЛ на 3.07.2013 г. по договор със същото ЧЮЛ от
25.01.2012 г. за заем в размер на 20 000 евро. Независимо от
обстоятелството,че падежната дата по договора от 23.04.2012 г. е не по-късно от
25.04.2022 г.,а по договора от 25.01.2012 г. е не по-късно от 31.01.2022 г.,то
категорични са данните по делото,че заемите и по двата договора са върнати от
РЛ на 3.07.2013 г. Фактите за предсрочно погасяване на двата заема се признават от РЛ в писмените му обяснения
на л.120-121 от преписката и се потвърждават от заключението по извършената
съдебно счетоводна експертиза – т.8,9 и 10 от приложение № 1 на л.92 от делото.
Така установените факти по предсрочно
погасяване на заемите сочат ,че падежите не са били уговорени в полза на
кредитора,съответно,че с връщането на заемите ЧЮЛ е придобило на 3.07.2013 г.
доходи от лихви,още повече,че разпоредбата на чл.76,ал.2 от ЗЗД регламентира,че
недостатъчното изпълнение на паричното задължение покрива лихвите преди
главницата.
По причина
на последното и на основание чл.195,ал.1 от ЗКПО така придобитите от ЧЮЛ „Ехо Комюникейшън” през ІІІ-то тримесечие на 2013 г. доходи от
лихви в общ размер на 6 833,25 лв. /1952,49 лв. + 3904,98 лв. + 975,78лв./
подлежат на облагане с данък при източника,който е окончателен. Съгласно
чл.202,ал.2 от ЗКПО, РЛ в качеството му на платец на дохода удържащ данък при източника е било длъжно да внесе дължимия
данък в срок до края на месеца,следващ тримесечието на начисляване на дохода –
по делото не е спорно,че дължимият данък
не е бил деклариран по реда на чл.201,ал.1 от ЗКПО и не е бил внесен. С
оспорения РА задължението за данъка е определено при 10 процентната ставка по
чл.200,ал.2 от ЗКПО,като за начисления доход от лихви в размер на 1952,49 лв. то е установено
за данъчен период м.01.-м.03.2013 г. в размер на 195,25 лв. ,а за дохода в размер на 4880,76 лв. /975,78 лв. + 3904,98лв./ е установено за
данъчен период м.07-м.09.2013 г. в размер на 488,08 лв. Както в хода на
ревизионното производство,така и в хода на съдебното производство,от страна на „Локибо” ЕООД не са навеждани твърдения,нито пък са
представяни доказателства за прилагане на 5 процентната ставка по чл.200а,ал.1
от ЗКПО – не е установено кумулативното условие по чл.200а,ал.1,т.2 от ЗКПО за
свързаност между платеца на дохода и притежателя на дохода. Условията за
свързаност са регламентирани алтернативно в чл.200а,ал.6,т.2 от ЗКПО,но нито
едно от тях не е установено от РЛ при съществуващата доказателствена тежест за установяване на
този благоприятен за него юридически факт – данни за свързаност са представени /л.422-424/
по отношение на другото ЧЮЛ,но не и по отношение на белгийското дружество „Ехо Комюникейшън”.
По сходен
начин, РЛ не е установило по реда на
чл.13 от ЗКПО във вр. с чл.135,ал.2 от ДОПК наличието
на основания за прилагане на СИДДО с Кралство Белгия /ратифицирана с Указ №
1843/1988 на Държавния съвет /. От служебно проверената от приходните органи декларация на „Локибо” ЕООД по чл.142,ал.5 от ДОПК за 2013 г. с вх.№
03516140011743/31.03.2014 г., са установени данни за удостоверяване на обстоятелствата по
чл.136 от ДОПК пред платеца на дохода,т.е. пред РЛ. След изложено в писмените
обяснения на РЛ твърдение,че относимите доказателства
са представени от него в хода на извършена проверка на „Локибо”
ЕООД с № 1330391/16.10.2013 г., приходните органи са присъединили тези
доказателства в ревизионното
производство. Така събраните доказателства не удостоверяват основанията по
чл.136 от ДОПК за прилагане на СИДДО – установено е,че обстоятелствата по
чл.136,т.4 са валидни за периоди предхождащи данъчен период 2013 г. ,а
декларациите за обстоятелствата по чл.136,т.2 и т.3 не са придружени с
удостоверителни документи за представителната власт на подписалото ги лице от името на „Ехо Комюникейшън”.
По тези съображения,правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл.203 от ЗКПО задължението за данък по чл.195,ал.1 от ЗКПО за
третото тримесечие на 2013 г. е установено в тежест на РЛ при ставката от 10 % по чл.200,ал.2 от ЗКПО.
Размерът на задължението обаче е установен при неправилно определена данъчна
основа,която е в горепосоченият размер от 6833,25 лв. ,а не в приетият от
приходните органи размер от 4880,76 лв.
Това е така по причина,че доходът в
размер на 1952,49 лв. не е бил придобит от ЧЮЛ през първото тримесечие на 2013
г.,както неправилно е посочено в РА,тъй като към него момент падежа на заема не
е бил настъпил,нито пък е било осъществено предсрочно погасяване. Съобразявайки
чл.202,ал.2 от ЗКПО,съдът намира,че данъкът
върху дохода от 1952,49 лв. се дължи до края на месеца следващ тримесечието на придобиването му от ЧЮЛ,което
в случая се явява третото тримесечие на 2013
г.
В
съответствие с изложеното,правилно е данъкът установен за данъчен период м.01.-м.03.2013 г.
в размер на 195,25 лв. да бъде отнесен към данъчен период м.07-м.09.2013 г.,
а обратно постановеното с РА е в противоречие
с правилното приложение на материалния закон,поради което в частта,с която за
данъчен период м.01-м.03.2013 г. са установени задължения за данък в размер на
главницата от 195,25лв. и размер на лихвата от 102,41 лв., оспореният РА подлежи на отмяна.
В частта
за данъчен период м.07-м.09.2013 г. РА следва да бъде изменен,като съобразно
правилната данъчна основа в размер на 6833,25 лв. се установи данък по
чл.195,ал.1 от ЗКПО в размер на главницата от 683,32 лв. Изменението не е във
вреда на жалбоподателя по смисъла на чл.160,ал.5 от ДОПК,защото установеният по
този начин размер на данъка е равен на установеният
с РА сбор на главниците от първо и трето тримесечие на 2013 г.,като лихвата по чл.175,ал.1 от ДОПК е
по-благоприятна при изменението,тъй като начисляването й ще бъде не от
1.05.2013 г. както е по РА, а от 1.11.2013
г. Определена по този начин за периода 1.11.2013 г. - 29.06.2018 г. /датата на издаване на РА/, лихвата
по чл.175,ал.1 от ДОПК е в размер на 323,41 лв. – видно е,че този размер е
по-малък от посоченият в РА сбор на лихвата за цитираните два данъчни периода,който
е 333,41 лв.
По
изложените вече съображения,че както през данъчен период м.01.-м.03.2013
г.,така и през данъчни периоди м.10-м.12.2013 г. и м.10.-м.12.2014 г. не са придобити от ЧЮЛ доходи от лихви ,поради
липсата на изискуемост на
последните,защото не е настъпил падежа на заемите,съдът намира,че не е налице правно основание за установяване
на задължение за данък по чл.195,ал.1 от ЗКПО. По тази причина, оспореният РА се явява материално незаконосъобразен в тези му части и
съответно подлежащ на отмяна като такъв.
2. Окончателен
данък на местни и чуждестранни ФЛ по чл.37,ал.1 от ЗДДФЛ.
Установените
с оспореният РА задължения касаят данък върху доходи на ЧФЛ от лихви по
договори за заем и доходи от наем по договор за наем от 10.02.2014 г.
Единствените
спорни факти са свързани с действието на анекса от 2.01.2015 г. към договор за
наем от 10.02.2014 г. Не са спорни фактите за периода и размера на начислените
от РЛ разходи за лихви и наем,тяхната относимост към
съответните договори,както и статута на ЧФЛ на заемодателя и наемодател Д.Г..
Договорите
за заем са описани в таблицата на стр.8 от РД и както бе посочено по-горе са
приложени на л.310-333,а анексите към тях са приложени на л.177-182 от
преписката. Договора за наем от 10.02.2014 г. е приложен на л.152-158,а анекса
към него от 2.01.2015 г. е приложен на л.151 от преписката.
Начислените
от РЛ разходи за лихви и наем са посочени по периоди,размер и основание в
таблицата на стр.16 и 17 от РД.
Възражението
на жалбоподателя по отношение данъка върху доходи от лихви е същото като при
данъка по чл.195,ал.1 от ЗКПО – към момента на начисляване на разхода не е
налице доход ,тъй като лихвите не са изискуеми и плащане за тях не е
извършвано. Възражението по отношение на данъка върху доходи от наем е,че доход
липсва,тъй като с анекс от 2.01.2015 г. е договорено безвъзмездно ползване на
конете.
Договорите
за заем от 3.01.2011 г. за сума в размер на 10000 евро, от 19.12.2011 г. за
20000 евро, от 19.01.2012 г. за 19000 евро, от 10.08.2012 г. за 15000 евро и от
19.06.2013 г. за 80000 евро,по които ЧФЛ Д. Г. е заемодател,а
„Локибо” ЕООД заемополучател,имат
падежни дати попадащи в периода 3.01.2021 г. – 19.06.2023 г. Предсрочно
погасяване по нито един от тези договори не е налице,в какъвто смисъл са и
фактическите констатации на ревизиращите органи,като същото се потвърждава и от
извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Следващите от тези
обстоятелства правни изводи са същите както в изложението по т.1 – поради
липсата на изискуемост на вземанията за лихви към момента на начисляването им от РЛ като разходи за тях,то не е налице
придобит доход по чл.8,ал.6,т.4 от ЗДДФЛ от страна на ЧФЛ Д.Г.,поради
което липсват основанията за установяване на данък по чл.37,ал.1 от ЗДДФЛ. С
оглед последното,при неправилно приложение на материалния закон приходните
органи са включили в данъчната основа разходите за лихви начислени на 31.12.2013 г. в общ размер от
11 128,92 лв. и разходите в размер на
7812 лв. начислени на 31.12.2014 г.
Всички
разходи за наем са начислени от РЛ до договор за наем на коне от 10.02.2014 г.
по който ЧФЛ Д.Г. е наемодател,а „Локибо” ЕООД е
наемател. Отправеното в тази връзка възражение на жалбоподателя е неоснователно
по причина,че анекса от 2.01.2015 г. не притежава ретроактивно
действие за данъчен период 2014 г. Видно от съдържанието на договора от
10.02.2014 г. ,наемът е уговорен като месечен такъв без определена точна дата
за плащането му,поради което вземането за наем става изискуемо с изтичането на
съответния месец,от който момент кредиторът-наемодател може веднага да иска
изпълнение по смисъла на чл.69,ал.1 от ЗЗД като издаде фактура,плащането на
която е уговорено в рамките на 10 дни от получаването й от наемателя. Именно с
оглед настъпилата изискуемост, начислените от РЛ разходи за наем за първо
тримесечие на 2014 г. в размер на 880,12 лв., за второ тримесечие на 2014 г. в
размер на 1466,87 лв. и за четвърто тримесечие на 2014 г. в размер на 1564,66
лв., представляват придобит от ЧФЛ доход по чл.8,ал.6,т.5 от ЗДДФЛ. Тези доходи
не са реализирани от ЧФЛ чрез определена база в страната по смисъла на
чл.37,ал.1 от ЗДДФЛ – дефиницията на понятието „определена база” е дадена в
пар.1,т.7 от ДР на ДОПК,като ЧФЛ Д.Г. не отговаря на
нито едно от въведените с нормата
изисквания,тъй като не извършва
независими лични услуги и не упражнява свободна професия в страната – в РБ той
действа в качеството си на управител и представляващ „Локибо” ЕООД. Нормата
на чл.37,ал.1 от ЗДДФЛ регламентира облагане с окончателен данък на дохода по
т.4 не само при изплащането,а и при начисляването му,т.е. налице е специално
правило въвеждащо отклонение от общото правило на чл.11,ал.1,т.1 и т.2 от ЗДДФЛ за придобиване на дохода при плащане
в брой или заверяване сметката на
получателя на дохода,т.е. начисляването на дохода представлява релевантен
начален момент от който се дължи данък по чл.37,ал.1 от ЗДДФЛ.С оглед
последното,неоснователни са доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя,че данък се дължи само върху установените с т.4 от съдебно-счетоводната експертиза платени суми
в размер на 2 349,01 лв. /л.91 от съд.дело/. В този смисъл,правилно с РА са
включени в годишната данъчна основа за 2014 г. горепосочените размери на брутните суми на начислените за
съответните тримесечия на 2014 г. доходи от наем – чл.37,ал.2 от ЗДДФЛ.
Правилно с
РА са включени в годишната данъчна основа за 2015 г. начислените от РЛ през
второто тримесечие на 2015 г. доходи от наем – анекса от 2.01.2015 г. на който
е основано възражението на жалбоподателя е обективиран в частен писмен
документ,който както е посочено от приходните органи не се ползва с достоверна
дата по смисъла на чл.181 от ГПК ,а съдържанието му не притежава материална
доказателствена сила,тъй като частните документи разполагат единствено с
формална доказателствена сила. По тези причини,това представено от РЛ писмено
доказателство следва да бъде ценено в съвкупност с останалите събрани по делото
доказателства. Относима в това отношение е
извършената по искане на ответника допълнителна съдебно-счетоводна експертиза
от заключението по която се установява начисляване от РЛ на 1.06.2015 г. на разходи
за наем по сметка 4011 по 4 бр. фактури
всяка на стойност 1173,50 лв.,издадени с основание договор за наем на коне за
периоди 1.09.-30.09.2014г., 1.10.-31.10.2014г., 1.11-30.11.2014г. и
1.12.-31.12.2014 г. Видно е,че посочените периоди се отнасят за 2014 г. и нямат
връзка с анекса от 2.01.2015 г.,чието правно действие касае 2015 г.,както това
се твърди и от самият жалбоподател. Доколкото съгласно разпоредбата на
чл.65,ал.1 от ЗДДФЛ, данъкът в случая по чл.37,ал.1,т.4 се удържа и внася от
платеца на дохода в срок до края на месеца,следващ тримесечието на
начисляването му,то релевантен за възникване на задължението за данък е периода
на начисляването му,който с оглед датата 1.06.2015г. попада в посоченият в РА
втори тримесечен период на 2015 г. По тези съображения,правилно е определена годишната
данъчна основа за 2015 г. в размер на 4 х 1173,50 лв. = 4694 лв.,представляваща
брутната сума на начислените доходи по смисъла на чл.37,ал.2 от ЗДДФЛ.
Правилно с РА е приложена 10 % ставка по
чл.46,ал.1 от ЗДДФЛ – РЛ не представя в качеството му на платец на дохода
доказателства по чл.37,ал.8 от ЗДДФЛ за
установяване на обстоятелствата по ал.7,нито такива за прилагане на СИДДО с
Кралство Белгия,чийто гражданин е ЧФЛ Д.Г..
Съобразно
гореизложеното, при правилно приложение на материалния закон с оспореният РА са
установени задължения за данък по чл.37,ал.1 от ЗДДФЛ в размерите на главницата
и лихвата единствено по отношение на данъчен период 2015 г.,в която част жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
За данъчен
период 2013 г. ,имащ предвид данък върху доход от лихви,оспореният РА е
материално незаконосъобразен предвид гореизложените съображения и следва да
бъде отменен като такъв.
За данъчен
период 2014 г. РА е частично законосъобразен,предвид неправилното включване в
годишната данъчна основа на доход от лихви в размер на 7812 лв. Правилно е
данъчната основа да бъде определена от сбора на начислените по тримесечия
доходи от наем,който е в размер на 3911,65 лв. При тази данъчна основа
дължимият данък по чл.37,ал.1 от ЗДДФЛ е в размер на главницата от 391,16 лв.,
а дължимата към датата на издаване на РА лихва по чл.175,ал.1 от ДОПК е в
размер на 147,93 лв. По отношение на тази част жалбата е неоснователна и подлежи на
отхвърляне като такава,а за разликата на главницата над 391,16 лв. до размера
от 1172,37 лв. и за разликата на лихвата над 147,93 лв. до размера от 419,46
лв. оспореният РА е материално незаконосъобразен и подлежащ на отмяна като такъв.
При така
обоснованата частична основателност на жалбата,сторените от жалбоподателя
разноски следва да бъдат му бъдат присъдени съобразно уважената част,която
спрямо целият спорен материален интерес /главница + лихви/ от 14224,76 лв. е в
размер на 12 070,73 лв.
Претендираните от жалбоподателя разноски
съобразно списъка са в общ размер от
1617,20 лв. ,които според представените доказателства включват 50 лв. платена
държавна такса, 1080 лв. платен адвокатски хонорар и 487,20 лв. платено възнаграждение
на вещо лице. От този размер на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
съобразно уважената част от жалбата разноски в размер на 1372,31 лв.- възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за
неоснователно,тъй като неговият размер е близо до минималния такъв по
чл.8,ал.1,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
За
осъществената от ответника защита от упълномощен юрисконсулт,на същият
съобразно отхвърлената част на жалбата,която е в размер на 2154,03 лв., следва
съгласно разпоредбата на чл.8,ал.1,т.4
от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения да бъдат присъдени разноски в размер на 144,87 лв. След
компенсация,ответникът дължи на жалбоподателя разноски в размер на 1227,44 лв.
Предвид
изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
издаденият от органи по приходите при ТД на НАП-Варна Ревизионен акт
№ Р-03000317008804-091-001/29.06.2018 г. в
частта му,с която за „Локибо” ЕООД са установени
задължения за данък върху доходите на ЧЮЛ по чл.195,ал.1 от ЗКПО както следва :
-данъчен период м.01.-м.03.2013 г. в размер на главницата
от 195,25 лв. и размер на лихвата от 102,41 лв. -данъчен
период м.10.-м.12.2013 г. в размер на главницата от 3129,12 лв. и размер на
лихвата от 1400,85 лв. -данъчен период м.10.-м.12.2014 г. в размер
на главницата от 3617,18 лв. и размер на лихвата от 1249,72 лв.
ИЗМЕНЯ същият ревизионен акт в частта му,с която за
данъчен период м.07.-м.09.2013 г. са установени за „Локибо”
ЕООД задължения за данък върху доходите на ЧЮЛ по чл.195,ал.1 от ЗКПО,като
установява задължение за данък в размер
на главницата от 683,32 лв. и размер на лихвата от 323,41 лв.
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-03000317008804-091-001/29.06.2018 г. в частта му,с която за
“Локибо” ЕООД са установени задълженя за окончателен данък на местни и
чуждестранни ФЛ по чл.37,ал.1 от ЗДДФЛ,както следва :
-данъчен
период 2013 г. в размер на главницата от 1112,89 лв. и размер на лихвата от
498,22 лв.
-данъчен
период 2014 г. за размер на главницата над 391,16 лв. до 1172,37 лв. и за
размер на лихвата над 147,93 лв. до 419,46 лв.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на “Локибо” ЕООД срещу същият ревизионен акт в
частта му,с която са установени задължения за данък по чл.37,ал.1 от ЗДДФЛ,както следва :
-данъчен
период 2014 г. за размер на главницата до 391,16 лв. включително и размер на
лихвата до 147,93 лв. включително. - -данъчен период 2015 г. за размер на
главницата от 469,40 лв. и размер на лихвата от 138,81 лв.
ОСЪЖДА
Дирекция” Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр.Варна при ЦУ на НАП да заплати на “Локибо”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : с.Кичево,община
Аксаково, ул.”34-та” № 13,представлявано от управителя Д.Г. за разноски по
делото сумата от 1227,44 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: