Определение по дело №318/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

С разпореждане от 28.12.2012 г., постановено от ЧСИ Х. П., с рег. № 741 и Р. на действие ОС - К., по изпълнително дело № 116/2012 г. по описа на частния съдебен изпълнител е оставена без уважение молбата на Р. Т. М. за намаление на присъденото адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, както и възражението за недължимост на таксите по ТТРЗЧСИ.

Недоволна от така постановеното разпореждане е останала жалбодателката Р. Т. М., която го обжалва. В жалбата се излагат съображения, че сумата в размер на 3600 лв. е прекомерно завишена, предвид характера на делото, неговата сложност и размера на присъдените разноски. Твърди се, че адвокатското възнаграждение било завишено и предвид обстоятелството, че била физическо лице с установени доходи и постоянен адрес, а възнаграждението не отговаряло на действителната фактическа и правна сложност на делото. На тази база неправилно били определени и таксите по ТТРЗЧСИ. Моли съда да постанови определение, с което да намали размера на адвокатското възнаграждение към минималния размер, предвиден в чл.10 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да бъдат намалени съобразно това определените таксите по ТТРЗЧСИ. Направено е алтернативно искане за отмяна на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят К. А. М. е подал писмено възражение срещу жалбата, в което излага съображения за недопустимост на същата поради липса на постановление на частния съдебен изпълнител за приемане на разноски. Твърди се, че резолюцията на съдебния изпълнител върху молбите на взискателя или съобщенията, изпратени до длъжника, не се приравнявали на постановление за разноски. Не било отправяно искане за намаляване разноските за ключар и намаляване таксите по ТТРЗЧСИ. Сочи се, че договорените адвокатски възнаграждения не били прекомерни. По изпълнителното дело бил извършен въвод във владение, за който се дължало възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а по делото бил приложен договор от 2011 г. за покупко-продажба на магазина за цена 9000 лв., като продавач бил длъжникът. Адвокатско възнаграждение се дължало и за присъденото с изпълнителния лист парично вземане. Таксите на частния съдебен изпълнител били начислени правилно и били внесени авансово от взискателя. Моли съда да остави без разглеждане жалбата като недопустима и да прекрати производството по делото. Алтернативно прави искане за оставяне без уважение на жалбата, като неоснователна. Претендира разноски.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които сочи, че адвокатското възнаграждение било съобразено с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 116/2012 г. по описа на ЧСИ Х. П., с рег. № 741 и Р. на действие ОС - К. се установява, че същото е било образувано на 12.12.2012 г. по молба на взискателя К. А. М. въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 05.12.2012 г. на Кърджалийски районен съд, издаден срещу жалбодателката по настоящото дело Р. Т. М., за предаване държането върху „М.”, находящ се в Г.К., бул.”Х.Б.” № *, както и за заплащане на сумата от 975 лв., представляваща деловодни разноски.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ 1201/13.12.2012 г. ЧСИ е поканил длъжника по изпълнително дело № 116/2012 г. Р. Т. М. да предаде държането на „М.”, находящ се в Г.К., бул.”Х.Б.” № *, както и да заплати сумата в размер на 3600 лв., представляваща главница, лихви към момента, деловодни разноски, както и разноски в полза на К. А. М..

По делото били изпратени две запорни съобщения до трети задължени лица, а на 03.01.2013 г. бил извършен въвод във владение на „М.”, находящ се в Г.К., бул.”Х.Б.” № *.

С молба В.№ 01268/21.12.2012 г. длъжницата по изпълнителното дело и настояща жалбоподателка Р. Т. М. е поискала от частния съдебен изпълнител намаляване размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, както и да бъде отменено принудителното изваждане от имота поради неплащане на дължимите такси от взискателя. Направено е и възражение за недължимост на таксите по ТТРЗЧСИ.

При тези доказателства съдът намира жалбата за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение за допустима и основателна.

Страните по изпълнителното дело – взискател и длъжник, могат да обжалват актовете на съдебните изпълнители по отношение на разноските, направени в изпълнителното производство. За да е налице акт на съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване, следва да е направено искане от длъжника до съдебния изпълнител, каквото в случая е налице, видно от подадената молба В. № 0268/21.12.2012 г. При наличие на предпоставките, визирани в чл.78, ал.5 от ГПК, съдебният изпълнител може да намали размера на претендираните за събиране суми за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя или да откаже, ако не са налице основанията затова. С други думи, следва да е налице направено до съдебния изпълнител искане за намаляване на претендираните разно±ки за адвокат и последващ акт на съдебният изпълнител по отношение размера на разноските, който подлежи на обжалване. В подкрепа на това е и разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, приложима и в настоящия случай, съгласно която по искане на насрещната страна съдът, а в случая – съдебният изпълнител, може да присъди по – нисък размер на адвокатското възнаграждение, ако същото е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Ето защо, доколкото е налице направено от длъжника искане и акт на съдебния изпълнител по отношение размера на разноските, жалбата в тази й част е допустима. В тази връзка, съдът не споделя доводите, изложени в писменото възражение на взискателя, че липсва акт на съдебния изпълнител. Такъв акт е налице, което се установява както от резолюцията на частния съдебмен изпълнител върху молба В. № 0268/212.2012 г., така и от изрично изпратеното до длъжника писмо изх. № 0010/08.01.2013 г.

Съгласно разпоредбата на § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите по чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс (отм.), както и в случаите на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. В тази връзка, разпоредбата на чл.10 от наредбата посочва, че за защита по изпълнително дело възнаграждението е както следва: т.1 за образуване на изпълнително дело - 100 лв.; т.2 за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.; т.3 при защита по изпълнителни дела, които имат за предмет въвод или опразване на недвижим имот 1/2 от възнагражденията, определени в чл.7, ал.2, на база стойността на имота. Така, по т.1 на чл.10 от наредбата се дължи възнаграждение в размер на 100 лв., а по т.2 на същия текст 50 лв. (чл.7, ал.2, т.1 от наредбата при интерес до 1000 лв. – 100 лв., от които 1/2 - 50 лв.). При определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл.10, ал.1, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се приеме, че стойността на имота е 6000 лв., което се установява от представената по делото фактура № 1 от 25.01.2000 г. В тази връзка съдът не споделя изложения в писменото възражение на ответника довод, че стойността на „М.” е 9000 лв., за което по делото имало представен договор за покупко-продажба от 2011 г. Най-напред такъв договор по делото не е представен, поради което не може да се приеме твърдяната от ответника стойност на имота. Видно от съставения протокол за въвод във владение на недвижим имот с дата 03.01.2013 г. на частния съдебен изпълнител е било представено копие от предварителен договор за продажба на движима вещ от 29.07.2011 г., но този договор не е приобщен като доказателство по изпълнителното дело. Освен това, видно от наименованието му договорът касае продажба на движима вещ, а и не е ясно дали е сключен окончателен договор. Ето защо съдът приема, че стойността на имота е 6000 лв. с оглед представената по делото като доказателство фактура № 1 от 25.01.2000 г. В този случай дължимото адвокатско възнаграждение по т.3 на чл.10 от цитираната наредба е в размер на 245 лв. (чл.7, ал.2, т.3 от наредбата при интерес от 5000 лв. до 10 000 лв. – 450 лв.+ 40 лв. = 490 лв., от които 1/2 - 245 лв.). Или, дължимото адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1, 2 и 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 395 лв. (по т.1 – 100 лв., по т.2 – 50 лв. и по т.3 - 245 лв.), а трикратният размер възлиза на 1185 лв., до който размер следва да бъде намалено присъденото на взискателя възнаграждение.

По отношение на жалбата в частта й, касаеща размера на присъдените по делото такси, то същата е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази му част прекратено. По изпълнителното дело не е налице постановление на съдебния изпълнител, с което окончателно да се определят таксите, който акт би подлежал на обжалване. И това е така доколкото все още не е събрана присъдената с изпълнителния лист парична сума и не е ясно какви други изпълнителни действия ще бъдат предприети. Едва след събиране на паричната сума и приключване на всички изпълнителни действия може да се определи точният размер на таксите по изпълнителното дело, за което съдебният изпълнител следва да състави постановление, което длъжникът може да обжалва. На този етап от изпълнителното дело такъв акт няма, а и обективно не би могъл да бъде постановен, поради което в тази й част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Доказателства за направени разноски за тази инстанция не са представени, поради което не следва да бъдат присъждани.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Х. П., рег. № 741, с Р. на действие ОС – К., обективиран в разпореждане от 28.12.2012 г., с който е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение, договорено на основание чл.10, т.1, т.2 и т.3 във вр. с §2 от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по изп. дело № 116 по описа за 2012 г. на ЧСИ Х. П., вместо което постановява:

НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело № 116/2012 г. по описа на частен съдебен изпълнител Х. П. с рег.№ 741, договорено на основание чл.10, т.1, т.2 и т.3 във вр. с §2 от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, между взискателя К. А. М. и адв. Б. З. от САК с договори за правна помощ № 0353870 и № 0353871, от общо 1655 лв. на 1185 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба В. № 0010/18.01.2013 г., подадена от Р. Т. М. от Г.К., К.В., Б. В.”А”, А., с ЕГН * против отказа на ЧСИ Х. П., рег. № 741, с Р. на действие ОС – К., обективиран в разпореждане от 28.12.2012 г., за намаляване на таксите по изпълнителното дело, като недопустима.

Решението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Р. Т. М. подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му. В останалата чу част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.