МОТИВИ по НОХД № 1257  по описа на ВТРС за 2017 година

            Повдигнато е обвинение срещу Г.Ж.Т. *** за това, че на 06.04.2016 год. в гр. Велико Търново, ул. „Зеленка", № 14 отнел от владението на К.А.С. ***, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи, всички на обща стойност 25 663.25 лева, като кражбата представлява опасен рецидив. Деянието е квалифицирано като престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. "А" и б. "Б" от НК. В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, намира го за доказано по безспорен начин и пледира за налагане на наказание съобразно предвиденото в закона минимално такова като се намали определеното наказание с една трета. Пледира се и наложеното наказание да се групира с това наложено му с по НОХД № 1875/2016 год. на Варненски районен съд.

            Подсъдимият лично в съдебно заседание изразява желание производството да протече по реда на глава 27 от НПК - съкратено съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК - признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях. Отново и в съдебно заседание подробно се признава за виновен /освен изричното признание в хода на досъдебното производство/. Дълбоко се разкайва за извършеното. Защитникът му пледира, че смекчаващите вината обстоятелства са в значителна степен повече от отегчаващите и при превес на първите следва да се определи наказанието. Пледира за приложение на чл.25 вр. чл.23 и чл.25, ал.2 от НК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

            Г.Ж.Т. е осъждан многократно. С определение по ЧНД № 1118/2012 год. на ГОРС, влязло в сила на 07.12.2012 год., за извършени умишлени престъпления от общ характер, му е наложено наказание 4 години лишаване от свобода. Същото е изтърпяно на 02.12.2014 год.

            С присъда, в сила от 15.04.2015 год., по НОХД № 501/2015 год. на ВТРС е осъден за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„А" и б. „Б",вр. с чл.26 от НК като му е наложено наказание лишаване от свобода 1 година и 4 месеца. Същото е изтърпяно до месец април 2016 год.

            Пострадалите К.А.С. и Т.К.С. на 06.04.2016 год. се намирали в гр. В. Търново. Решили да пренощуват при свои близки свидетелите Н. и К. Азисови, които живеели в жилище в гр. Велико Търново, ул. „Зеленка" № 14. Около 21 часа Себахединови и Азисови, се отседнали в хола на жилището, като преди това св. С. оставила личния си багаж и този на съпруга си в една от спалните. В това време през незаключената входна врата на жилището се промъкнал подсъдимият Т., който незабелязано проникнал в спалнята. Там били вещите на пострадалите. Взел и отнесъл със себе си дамската кожена чанта на стойност 26.40 лева, в която имало дамско кожено портмоне на стойност 16 лева, дамски парфюм марка „1 Million", 50мл. на стойност 51 лева, банкнота с номинал 5 канадски долара с равностойност 6,56 лева и парични знаци с номинална стойност 100 лева, собственост на св. С., както и 15 броя секретни ключове на обща стойност 37.50 лева и парични знаци с номинална стойност 13 000 евро /с равностойност 25425.79 лева/ собственост на семейство Себахединови от гр.Омуртаг. Стойността на всички вещи възлиза на 25 663.25 лева. Към полунощ когато св. С. отишла да си почива, установила че и липсват дамската чанта и описаните по - горе вещи и подала сигнал на телефон 112.

            От назначената и изготвена по делото съдебно-оценъчна експертиза се заключава, че описаните вещи са на стойност 25 563.25 лева. По делото са събрани писмени доказателства относно съдимостта на подсъдимия, характеристични данни, към момента на извършване на деянието и към момента на постановяване на съдебния акт и други относими доказателства и доказателствени средства, събрани в процеса.

            Приетата за установена фактическа обстановка е идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт, като по безспорен и категоричен начин се извлича от направените по реда на чл.371, т.2 от НПК самопризнания от подсъдимия, подкрепени изцяло от събраните гласни и писмени доказателства в хода на досъдебното производство, приобщени по предвидения за това ред.

            Предвид изложеното доказано по делото се явява, че подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „А" и б. "Б" от НК.

            От обективна страна деянието е извършено чрез действие, изразяващо се в преустановяване на фактическата власт върху чуждите вещи, без съгласието на техните собственици и установяване на нова такава. Престъплението е извършено след като Т. е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, чието изпълнение не е отложено по реда на чл.66 от НК /присъда по НОХД №501 от 2015 год. на ВТРС/, както и след като е осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението, на които не е отложено по реда на чл.66 от НК /определение по ЧНД № 1118 от 2012 год. на ГОРС и присъда по НОХД № 501 от 2015 год. на ВТРС/. Не са и изтекли повече от 5 години от изтърпяване на тези наказания.         Това обосновава квалификация на извършеното като опасен рецидив, според критериите, визирани в чл.29, ал.1, б. „а" и „б" от НК.

            От субективна страна, Т. е извършил престъплението при условията на пряк умисъл като форма на вина, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Безспорно е установено и намерение противозаконно да присвои вещите, демонстрирано чрез разпореждането си с тях като със свои.

            Налице е и психологичния механизъм, потребност, мотивация, цел, решение, деяние, резултат. Пряко преследваната цел от Т. се покрива с резултата, а формирането на тази цел се предхожда от проявлението на обективно признати последици, необходимост от финансови средства за снабдяване с пари, тъй като установено е семейното и имотното състояние на Т. - трайно безработен,водещ скитнически начин на живот, съответно необходимост от средства за препитание. Въз основа на тези потребности са се породили мотивите и подбудите у Т.. Те от своя страна са конкретизирали целта. Така при допълнителната конкуренция на основния мотив с другите допълнителни мотиви „за” и „против”, подсъдимият е взел решение за постигане на целта си - за осъществяване на изпълнителното деяние на квалифицирания състав на престъплението кражба.

            Самото деяние извършено от подсъдимия може да се определи като такова с висока степен на обществена опасност, съответно и личната такава на подсъдимия – многократно осъждан за същите престъпления. Като смекчаващи вината обстоятелства могат да се отчетат критичността, самопризнанията и съдействие на органите по разследване на фактите. Наред със смекчаващите се отчетоха и отегчаващите вината обстоятелства - размера на отнетите вещи.

            Изложеното и съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК обуслови приложението на чл.58 а, ал.1 от НК, като се изключи възможността за приложени на ал.4 на същия текст. Настоящата инстанция констатира, че не са налице условията на чл.55 от НК едновременно с тези на чл.58 а от НК. Не са налице нито едно изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да налагат извод, че предвиденото в закона наказание за това деяние да се окаже несъразмерно тежко. Престъплението от Т. не е извършено при изключително смекчаващо вината обстоятелство или многобройни такива, което обуслови приложението на чл.58 а, ал.1 от НК и за извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „А" и б. "Б" от НК му се определи наказание – от 3 години лишаване от свобода. Това наказание съобразно правилата на чл.58 а, ал.1 от НК бе намалено с една трета или му се наложи по вид и размер 2 години лишаване от свобода.

            Настоящата инстанция намери, че за постигане целите на наложеното наказание както по отношение на самия подсъдим, така и по отношение на останалите членове на обществото /специална и генерална превенция/ ще изиграе поправителна и превъзпитателна роля така определеното наказание по вид и размер.

            Причини за извършване на инкриминираното деяние са незачитане и неспазване на установените правила и норми за поведение в обществото от страна на обвиняемия, стремеж към незаконно облагодетелстване, както и ниското му правно съзнание.

            Обществената опасност на деянието е завишена предвид широко разпространение през последните години на деяния от подобен вид, при които се увреждат важни обществени отношения.

            Обществената опасност на подсъдимия към момента на извършване на деянието също се явява завишена, предвид осъжданията му същите деяния.

            Съдът прецени, че деянието извършено по настоящата присъда е в отношение на реална съвкупност с това , за което има постановен влязла в сила присъда по НОХД № 1875/2016 год. на районен съд Варна в сила от 13.04.2016 год., и деянията по която и да е от тях е извършено преди да е имало влязло в сила присъда, за което и да е от тях. В този смисъл са налице основанията за приложение на чл.25 вр. чл.23 от НК и то в най-благоприятния за подсъдимия вариант, а именно - да се определи едно общо наказание измежду така наложеното му с настоящата присъда - 2 години лишаване от свобода и наложеното наказание от 1 година лишаване от свобода по НОХД № 1875/2016 год. на Варненски районен съд, а именно най-тежкото от тях – 2 /две/ години лишаване от свобода, което наказание съобразно правилата в ЗИНЗС ще следва да се изтърпи при първоначален строг режим. Съобразно разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК се приспадна изцяло изтърпяното наказание лишаване от свобода, задържането под стража и всяко друго задържане по реда на НПК и ЗМВР по отделните присъди, включени в тази съвкупност.

            На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Т. да заплати в полза на държавата по сметка на ВТРС сумата от 53 лева, представляваща направени по делото разноски и в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на ВТРС и сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

            Водим от гореизложените съображения съдът постанови настоящата си присъда.

Председател: