Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260359
гр.Бургас, 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 786 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Х.П.В.като управител на „ФЕЛИНГ” ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Приморско, ул. „Ропотамо“ №
29 против наказателно постановление № К20_88-F539092/19.08.2020г., издадено от
Директор на дирекция „Контрол” при ТД на НАП, гр. Бургас, с което за нарушение
на чл. 124, ал. 5 ЗДДС на ФЕЛИНГ ООД е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 250 лева.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Намира, че не
е ясно какво нарушение е извършено, а от друга страна било и недоказано. Било
видно, че кредитните известия са издадени в края на месец ноември, но не било
ясно кога са получени от жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС
сочела, че регистрираното лице било длъжно да отрази „получените от него”
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, за който са
издадени. По идентичен начин разпоредбата на чл. 182, ал. 1, и ал. 2 ЗДДС предвиждала,
че административни наказания се налагали при неотразяване в отчетните регистри
за съответния данъчен период на „получения данъчен документ”. Липсвало точно описание
на нарушението, липсвала посочена дата на нарушението, не бил посочен
вредоносния резултат. Дори да се приемело нарушение, то било маловажно. Не се
спорело, че кредитните известия са отразени и като краен резултат нямало
ощетяване на фиска. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща
представител.
За
АНО, редовно призован, се явява юрисконсулт Стоилова, която оспорва жалбата,
моли за потвърждаване на НП и за присъждане на разноски.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 04.02.2021г.,
а жалбата е депозирана на 11.02.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира,
следното:
На
09.03.2020г. е съставен АУАН от св. В.М. срещу „ФЕЛИНГ” ООД за това, че след
извършена документална проверка се установило, че „ФЕЛИНГ” ООД, като лице,
регистрирано по ЗДДС не е отразило в дневника за покупки ДКИ за данъчен период
01.10.2019г. – 31.10.2019г. за контрагент Бошнаков ЕООД ДКИ №
**********/29.10.2019г. данъчна основа 98,30 лева ДДС 19.66 лв. към фактура №
**********/18.10.2019г. данъчна основа 810,97 лева ДДС 162,20 лева; ДКИ №
**********/29.10.2019г. данъчна основа 20 лева ДДС 4 лева към фактура №
**********/28.10.2019г. данъчна основа 1282,82 лева ДДС 256,56 лева. ДКИ са
отразени в дневник покупки към СД по ЗДДС за данъчен период месец 12/2019г., с
което била нарушена разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС вр. чл. 182, ал. 2 ЗДДС.
На
19.08.2020г. АНО е възприел изцяло фактите описани в АУАН и е издал обжалваното
наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 124, ал. 5 ЗДДС на основание чл. 182, ал. 2 ЗДДС е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 250 лева.
Съдът
в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение дължи
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
прави следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по
делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП).
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при нарушение
на процесуалните правила, както и че нарушението не е доказано. На първо място
липсва ясно посочена дата, на която се твърди, че е извършено нарушението. В
АУАН и в НП липсва посочване до кога е следвало да се отразят в дневника за
покупки посочените кредитни известия. Вписан е данъчен период 01.10.2019г. –
31.10.2019г. като е посочено, че
кредитните известия са отразени към СД по ЗДДС за данъчен период месец
12/2019г. На следващо място се сочи за две кредитни известия, като неoтразяването на всяко едно
кредитно известие според съдебния състав съставлява самостоятелно нарушение и
следва да се ангажира отговорността на проверяваното лице за всяко конкретно
като се посочи кога е било издадено, кога е било получено и до кога е следвало
да се включи в дневника за покупки. При липсата на ясно посочване на
конкретното нарушение съществено се засяга правото на защита на санкционираното
лице, за да може да се ангажират доказателства за отразяването на всяко
кредитно известие. Отделно от това разпоредбата на чл. 18 ЗАНН предвижда, че когато
с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също
лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях. Всяко неотразяване на ДКИ съставлява отделно
нарушение и е следвало самостоятелно да се ангажира
административно-наказателната отговорност.
На
следващо място нарушенията не са и доказани. Единствените ангажирани
доказателства са НП и АУАН. Липсват представени кредитни известия и дневници за
покупки за данъчните периоди на издадените кредитни известия и за
данъчните периоди, в които се твърди включването на кредитните известия не са
представени. Предвид липсата на представени отчетни регистри твърдението на
административнонаказващия орган за нарушаване на чл.124, ал.5 от ЗДДС е недоказано.
Съгласно
чл. 124, ал. 5 ЗДДС регистрираното лице
е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки
за данъчния период, през който са издадени включително издадени от лица, на
които е прекратена регистрацията по този закон.
За да възникне задължение
за включване в отчетните регистри на кредитно известие, не е достатъчно да се
установи, че такова е издадено, а е необходимо то да е получено от данъчно
задълженото лице (в този смисъл Решение № 485 от 21.07.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 223 / 2020 г. на XI състав на Административен съд – Пазарджик; Решение № 54
от 15.01.2016 г. по адм. д. № 2155/2014 г. на Административен съд – Бургас; Решение
№ 87 от 11.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 59 / 2020 г. на Административен съд –
Добрич; решение № 11769/06.11.2015 г. по адм. д. № 4412/2014 г. по описа на
ВАС, I отд., решение № 16902/17.12.2013 г. по адм. д. № 4780/2013 г. по описа
на ВАС, VII отд., решение № 3260/16.03.2017 г. по адм. д. № 3260/2016 г. по
описа на ВАС, I отд. и др.).
Разпоредбата
на чл.124, ал.5 от ЗДДС изрично сочи, че регистрираното
лице е длъжно да отрази „получените от него“ кредитни известия в
дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. По идентичен
начин това е регламентирано и в санкционните норми на чл. 182, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, които предвиждат съответните
административни наказания при неотразяване в отчетните регистри за съответния
данъчен период на „получения данъчен документ”. Разликата между получени и
издадени е очевидна - едно кредитно известие може да е било издадено, но може
да не е било изпратено или получено и да е било обективно невъзможно
регистрираното лице да го включи в дневника за покупки за данъчния период, през
който е издадено. По делото не са представени доказателства жалбоподателят да е
получил процесните кредитни известия през м.октомври 2019г., поради което не
може да му се вмени отговорност за неотразяването на данъчния документ в
отчетните регистри за този период. По тези съображения, съдът намира, че
нарушението не е и доказано и НП следва да се отмени.
В
случая, с оглед отмяната на НП, право на разноски има само жалбоподателят,
който претендира такива, но не е
представил доказателства да е сторил такива, поради което не му се присъждат.
Предвид
гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № К20_88-F539092/19.08.2020г., издадено от Директор на дирекция
„Контрол” при ТД на НАП, гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 124, ал. 5 ЗДДС на „ФЕЛИНГ” ООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 250 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ