Решение по дело №142/2020 на Окръжен съд - Бургас

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 260002                                Година 2020, 12.08                                  Град Бургас

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд ……..……….….……. граждански състав …….…………………….

На дванадесети август ……................………..…..…… Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав:

                                                    

                                                        Председател:    Радостина Калиманова                                                 

                                                                Членове:    ………………………………………                                                       

                                           Съдебни заседатели:     ……………………………………...

 

Секретар ……………………………………………….……………....……………………………

Прокурор …………………………………………….………………………………………………                               

като разгледа докладваното от …………...…. Радостина Калиманова ...……..…………

търговско дело номер …..… 142 ……… по описа за …… 2020 ….. година.

 

                        Производството по настоящото дело е образувано по повод молбата на „Старт транс“ ООД - в ликвидация, със седалище град Бургас и адрес на управление ж.к. „Меден рудник“, ул. „Георги Бенковски“ № 14, ЕИК *********, представлявано от ликвидатора Любима Тодорова Бургазлиева, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Оборище“ №90, ет. 1 и 2 за обявяване на неплатежоспособността му, определяне на 19.10.2015 година за нейна начална дата и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на молителя. В подкрепа на отправеното искане представя и ангажира доказателства.

                        Молбата е с правно основание в чл. 625 и сл. от Търговския закон.

  Бургаският окръжен съд съобрази наведените от молителя доводи и отправените от същия искания, събраните до настоящия момент доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От справка във водения от Агенция по вписванията общодостъпен електронен търговски регистър по партидата на дружеството-молител е видно, че същото е било вписано във водения към онзи момент от Бургаския окръжен съд търговски регистър за търговските дружества с решение от 21.08.2006 година под №1738, том 93, стр. 32 по фирмено дело №2508/2006 година по описа на Бургаския окръжен съд, с капитал в размер на 5000 лева, като дружество с ограничена отговорност, без срок, със съдружници Димитър Андреев Андреев, Янко Иванов Новаков, Димитър Кирилов Маринов и Петьо Костадинов Заберски и управител Димитър Андреев Андреев. Промени в тези обстоятелства не са вписвани. На 15.12.2011 година с вписване под №  20111215175449 е вписано прекратяване на търговската дейност въз основа на акт на съда, а именно решение №349 от 11.01.2011 година по търговско дело №172/2011 година по описа на Бургаския окръжен съд, постановено по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК и влязло в законна сила на 01.12.2011 година. С акт за назначаване № 20111214135943 от 15.12.2011 година за ликвидатор е назначен Пенчо Георгиев Попов, който е обявил покана до кредиторите на 31.01.2012 година. С акт за назначаване № 20111214135943-2 от 11.04.2014 година за ликвидатор е назначена Мариана Пенева Кличанова, но същата така и не е встъпила в длъжност. С акт за назначаване № 20111214135943-3 от 19.10.2015 година за ликвидатор е назначена Любима Тодорова Бургазлиева, която е такава и понастоящем. Молбата е депозирана от ликвидатора на дружеството в съответствие с установеното в чл. 625 от Търговския закон правило, поради което съдът намира, че същата изхожда от лице, което е активно легитимирано, съобразно разпоредбата на чл. 626, ал. 2 от Търговския закон да поиска откриване на производство по несъстоятелност.

В молбата, по повод на която е образувано настоящото производство, молителят твърди, че дружеството било прекратено с решение №349 от 11.01.2011 година на Бургаския окръжен съд на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК. Нямало данни то да е извършвало търговска дейност от 19.10.2015 година до назначаването на ликвидатора Л.Б. с акт за назначаване на ликвидатор № 20111214135943-3 от 19.10.2015 година на длъжностно лице от Агенция по вписванията, както и до подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Последният обявен годишен финансов отчет на дружеството бил за 2009 година. Не били намерени други документи, касаещи дейността на дружеството. Твърди се още, че към 22.04.2020 година публичните задължения на дружеството, подлежащи на разпределение от публичен изпълнител, били в общ размер на 489109.71 лева. Освен тях, дружеството имало задължения и към други кредитори, както следва: към Община Бургас по ревизионен акт № 15/2015 година по изпълнително дело №20157040400958 на ЧСИ Иванка Миндова към 16.10.2015 година в размер на 29976.09 лева; към Община Бургас, дирекция МПДТР в общ размер на 38975.46 лева по актове за установяване на задължения по декларация от дата 23.11.2015 година с поредни номера от 006541 до 006553, включително; към „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище град София и адрес на управление бул. „Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 в размер на 706856.29 лева към 05.02.2020 година по изпълнително дело № 20198040400706 на ЧСИ Делян Николов; към Л.Т.Б., с адрес: *** и 2, за възнаграждение на ликвидатора в размер на 4800 лева. Твърди се, че дружеството не било извършвало никаква дейност, нямало парични средства и каквито и да било материални активи, поради което не било в състояние да изплати посочените задължения. Предвид гореизложеното, счита че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него поради неплатежоспособност с начална дата 19.10.2015 година. Моли дружеството да бъде обявено в несъстоятелност при условията на чл. 632, ал.1 от Търговския закон, тъй като не разполага с имущество, с което да заплати дължимите разноски.

Съобразно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от приложимия Търговски закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, т. е. при наличието на тези предвидени в цитираната правна норма предпоставки длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай молителят сочи, че има парични публичноправни задължения към държавата и Община Бургас, както и по търговска сделка, които поради липса на парични средства и други краткотрайни активи не е в състояние да изпълни. Така наведените твърдения съдът намира за доказани от представените по делото доказателства.

От справка на Национална агенция за приходите се установяват публични задължения към 22.04.2020 година в размер на 489109.71 лева, като по-голямата част от тях са възникнали още през 2011 година въз основа на ревизионен акт на НАП №1101013/06.10.2011 година за задължения за ДОО, ФГВРС, универсален пенсионен фонд, здравно осигуряване, професионален пенсионен фонд, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, корпоративен данък, ДДС. От същата се установяват още и задължения към Община Бургас за данък върху превозните средства, установени с актове от 2011 година, както и посочените в молбата задължения към Община Бургас в размер на 38975.46 лева за данък върху превозните средства за 2014 и 2015 година, установени с актове от 2015 година. Най-скорошните задължения по справката на НАП са с падеж декември 2015 година, което свидетелства за значителния период на неизпълнение, а от друга страна е индиция за липсата на дейност. Предвид характера на публичните задължения, безспорно е, че същите са свързани с търговската дейност на дружеството-молител.

Освен това, задължението към Община Бургас за местни данъци и такси за 2012 и 2013 година е било установено с ревизионен акт № 15/26.02.2015 година на Община Бургас, като от покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20157040400958 на ЧСИ Иванка Миндова се установява, че към 16.10.2015 година задължението с разноските по изпълнението е било в размер на 29976.09 лева и няма данни същото да е било погасено.

От представения по делото протокол за разпределение №5 на сума от публична продажба по изпълнително дело № 20128040401026 в полза на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД се установява, че към 07.09.2016 година вземанията на НАП са били в размер на 458566.47 лева, т. е. налице е неизпълнение в продължение на период от няколко години, през който задължението за лихва за забава се увеличава. От същия се установява и задължение към взискателя „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 547778.24 лева. За актуалния размер на задълженията към „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, на което „Уникредит Булбанк“ АД е цедирало вземането си, са налице данни в покана за доброволно изпълнение от 05.02.2020 година по изпълнително дело № 20198040400706 на ЧСИ Делян Николов, които към 05.02.2020 година заедно с разноските по изпълнението възлизат на 706856.29 лева. Същите датират още от 2012 година и произтичат от задължения по абсолютна търговска сделка - договор за банков кредит, видно от заповед за изпълнение и изпълнителен лист по частно гражданско дело № 6544/2012 година, въз основана на който през същата година е било образувано изпълнително дело № 20128040401026 по описа на ЧСИ Делян Николов, преобразувано през 2019 година в дело № 20198040400706. Доколкото предметът на цесията е смяна на носителя на материалното право, транслирането му не променя неговия характер, който се определя от вида на самата сделка. Предвид това, безспорно се установява и наличие на парично задължение, породено от търговска сделка.

В настоящото производство се установява по безспорен и несъмнен начин, че дружеството молител има публични задължения към държавата и Община Бургас, свързани с търговската му дейност и които са с настъпил падеж и не са платени от него в размер общо на 489109.71 лева, публични задължения към Община Бургас, свързани с търговската му дейност в размер на 29976.09 лева, както и парично задължение, породено от търговска сделка, в размер на 706856.29 лева.

            Съобразно разпоредбата на чл. 608, ал. 2 от Търговския закон, предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1 на същата, цитирана по-горе норма, ако преди подаване молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. В настоящия случай, последният обявен годишен финансов отчет по партидата на дружеството е този за 2009 година, а за 2018 година и 2019 година ликвидаторът Б. е обявила декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, че предприятието не е осъществявало дейност, което е основание за приложение на презумпцията.

Съдът намира, че в конкретния случай, освен това, се установява и спиране на плащанията. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че това предполага изпадане на длъжника в състояние на неплатежоспособност и това е една оборима презумпция, установена в полза на кредитора - последният трябва да докаже факта на последните плащания, а не неплатежоспособността, тъй като тя се презумира от спиране на плащанията. Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника, при което той е в обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе категории задължения и тя не може да се идентифицира с липса на имущество. Възможно е длъжникът да има имущество, при което активите му да са повече от пасивите и въпреки това той да е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, защото няма пари, с които да погасява паричния си дълг. Именно това състояние на неплатежоспособност намира проявление в спирането на плащанията. Последното е факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност. Освен това, спирането на плащанията следва да се разглежда и обсъжда от съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че търговското дружество е спряло плащанията си към своите кредитори.

Макар дружеството да е в ликвидация от 2011 година, по делото, а и в търговския регистър липсват данни за отчетите, които назначените ликвидатори са били длъжни да изготвят, както и данни за задължителната инвентаризация. Ликвидаторът Б. е представила начален ликвидационен баланс към дата 19.10.2015 година, в който липсват данни за предходната година. В него са отразени следните активи: 290 хиляди лева в раздел други краткосрочни вземания и 1525 хиляди лева други дълготрайни активи. В пасива на баланса са отразени краткосрочни задължения в размер на 877 хиляди лева и дългосрочни такива в размер на 601 хиляди лева. В раздел ликвидационен капитал са записани уставният капитал в размер на 5 хиляди лева и финансов резултат от стопанска дейност в размер на 332 хиляди лева. В търговския регистър са обявени декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството за 2018 година и 2019 година, че предприятието не е осъществявало дейност. По делото е представен и краен счетоводен баланс към 22.04.2020 година, в който сумата на актива е нула, а задълженията са в размер на 1270 хиляди лева. Финансовият резултат от ликвидацията е в размер на минус 1275 хиляди лева.

Поради липсата на финансови отчети с приложенията към тях и годишни доклади за дейността на назначените ликвидатори на дружеството-молител не е възможно посочването на точни дати за всяко едно от задълженията, но от наличните такива по делото може да се направи обосновано предположение за съществуването на неизпълнени публични и частни задължения в значителен размер, част от които датират още от 2011 и 2012 година. В справката на НАП са налице и данни за погасени по давност задължения от 2009 година, което е индиция, че дружеството още тогава е изпитвало затруднения да погасява задълженията си. Издаденият  изпълнителен лист за задълженията по договор за банков кредит е с дата 13.08.2012 година, като с него са присъдени и лихви за периода 20.03.2011 - 09.08.2012 година, от което може да се направи обосновано предположение, че задълженията по договора за кредит са падежирали още през 2011 година.

С оглед така изложеното съдът намира, че спирането на плащанията се дължи на трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения на молителя, предвид което са налице условията за приложението и на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от Търговския закон по горните доводи.

Освен това, разпоредбата на чл. 608, ал. 4 от Търговския закон, установява една презумпция в полза на кредитора, подал молба по чл. 625, съобразно която неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнителното производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или съобщението за доброволно изпълнение. С оглед обсъдените по-горе доказателства, този 6-месечен срок безспорно е изтекъл по изпълнително дело № 20128040401026 по описа на ЧСИ Делян Николов, преобразувано в дело № 20198040400706. Макар настоящото производство да не е образувано по молба на кредитор, което изключва приложението на тази презумпция, горното безспорно се явява още една индиция за неплатежоспособността на дружеството.

            Както бе посочено по-горе, неплатежоспособността не е просто фактическо състояние, чисто икономическа категория, а се касае за определено състояние на длъжника-търговец. Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника, определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка, публичноправно задължение към държавата и общините или такова по частно държавно вземане или такова за трудови възнаграждения. Освен това, не е необходимо нейната начална дата да се покрива непременно с датата на извършване на определени правни действия. В конкретния случай, при съобразяване на всички приложени към молбата и събрани по делото доказателства се налага извода, че още към 31.12.2012 година дружеството е имало изискуеми и неплатени задължения към кредитори, което именно мотивира съда да я приеме за началната дата на неплатежоспособността - моментът, към който дружеството не е могло да изпълнява паричните си задължения. Съдът намира, че именно обсъдените по-горе доказателства и в частност липсата на извършени плащания по изискуеми краткосрочни задължения дават обективна представа за действителния момент, в който същите са били спрени, а оттам и основание да се изтегли неплатежоспособността към един по-ранен момент.

            По горните доводи, както и след преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че състоянието на неплатежоспособност на молителя е възникнало към посочения по-горе момент, поради което и именно датата 31.12.2012 година следва да бъде обявена за начална дата на неплатежоспособността.

            С оглед на така изложеното по-горе, по силата на презумпцията по чл. 608 от Търговския закон следва извода, че едноличното дружество с ограничена отговорност е в състояние на неплатежоспособност. При анализа на така посоченото следва единственият извод, че финансовото състояние на длъжника е лошо или, с други думи, търговецът не е в състояние да изпълни изискуеми и установени по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност публичноправни задължения, свързани с търговската му дейност, както и парични задължения, породени от търговска сделка. В този смисъл съдът намира, че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на молителя.

            При съобразяване на събраните по делото доказателства, съдът намира, че следва да постанови решение по чл. 632, ал. 1 от Търговския закон, с което да  обяви неплатежоспособността, да определи началната и дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството. Прекратяване на дейността на предприятието не следва да бъде постановявано, тъй като дейността е прекратена с решение №349 от 11.01.2011 година, което е отразено в търговския регистър по партидата на дружеството с вписване под № 20111215175449. Необходимо е да се отбележи и това, че съгласно разпоредбата на чл. 607а от Търговския закон, производство по несъстоятелност може да бъде открито при неплатежоспособност и при свръхзадълженост на търговеца. Това са основанията, които могат да бъдат релевирани в молбата по чл. 625 от Търговския закон и с които, с оглед диспозитивното начало на процеса, съдът по несъстоятелността е обвързан. По делото, с оглед възприетата в молбата формулировка, следва да се приеме, че молителят поддържа наличието на неплатежоспособност като самостоятелно основание за откриване спрямо него на производство по несъстоятелност, поради което съдът е разгледал именно него.   По горните доводи и съображения, съдът намира, към определената и посочена по-горе начална дата 31.12.2012 година той е бил неплатежоспособен, което именно го мотивира да открие производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност като единствено заявено основание. Наред с това е необходимо да се посочи и това, че изборът на реда, по който следва да бъде открито производството по несъстоятелност - с последиците по чл. 630 или по чл. 632 от Търговския закон - е предоставен на преценката на съда по несъстоятелността и е обусловен от конкретните обстоятелства на случая, като не е свързан с посоченото от молителя основание /така и в решение №174 от 05.12.2011 година по търговско дело №567/2011 година по описа на ВКС на РБ, ІІ т.о/. На последно, не по важност, място следва да се посочи, че съдът е преценявал наличието на законовите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност в редакцията на приложимите правни норми в сега действащата тяхна редакция /така и в решение №216 от 19.04.2017 година по търг. дело №448/2016 година, ІІ т.о./. 

            Както е посочил съдът в постановеното от него по делото определение по чл. 629б от Търговския закон, налице е в случая липса изцяло на парични средства, поради което и не биха могли да се покрият разноските по производството по несъстоятелност. Освен това, за извършване на всички последващи действия по издирване на евентуалното имущество на молителя, възнаграждението на синдика и всички останали разходи също се изискват налични парични средства, които да ги покрият. В тази връзка съдът с посоченото определение под № 485 от 01.06.2020 година е указал на известните кредитори и на молителя в триседмичен срок да представят банков документ за внасяне на сумата от 6000 лева по сметка на Бургаския окръжен съд, определена от съда като необходима за първоначалните разноски. Със същото определение съдът е уведомил всички тях за последиците при непредставяне на такъв документ в указания по-горе срок. По делото такъв не е постъпил, поради което именно обстоятелство и в съответствие с разпоредбата на чл. 632, ал. 1 от Търговския закон дружеството - молител следва да бъде обявено за неплатежоспособно като освен това, то следва да бъде обявено и направо в несъстоятелност и производството по делото да бъде спряно. Същото следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд и дължимата в размер на 250 лева държавна такса, тъй като към момента на депозиране на молбата същото не е дължало такава, съобразно чл. 620, ал. 1 от Търговския закон.

            В съответствие с чл. 624, ал. 1 от Търговския закон препис от настоящото решение следва да бъде изпратено за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 във връзка с чл. 607а от Търговския закон, Бургаският окръжен съд

 

                                               Р   Е   Ш   И:

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Старт транс“ ООД - в ликвидация, със седалище град Бургас и адрес на управление ж.к. „Меден рудник“, ул. „Георги Бенковски“ № 14, ЕИК *********, представлявано от ликвидатора Любима Тодорова Бургазлиева.

ОПРЕДЕЛЯ 31.12.2012 година за нейна начална дата.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Старт транс“ ООД - в ликвидация, със седалище град Бургас и адрес на управление ж.к. „Меден рудник“, ул. „Георги Бенковски“ № 14, ЕИК *********, представлявано от ликвидатора Любима Тодорова Бургазлиева.

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите имоти на „Старт транс“ ООД - в ликвидация, със седалище град Бургас и адрес на управление ж.к. „Меден рудник“, ул. „Георги Бенковски“ № 14, ЕИК *********, представлявано от ликвидатора Любима Тодорова Бургазлиева.

ОБЯВЯВА „Старт транс“ ООД - в ликвидация, със седалище град Бургас и адрес на управление ж.к. „Меден рудник“, ул. „Георги Бенковски“ № 14, ЕИК *********, представлявано от ликвидатора Любима Тодорова Бургазлиева, в несъстоятелност.

СПИРА производството по настоящото търговско дело № 142/2020 година по описа на Бургаския окръжен съд.

ОСЪЖДА „Старт транс“ ООД - в ликвидация, със седалище град Бургас и адрес на управление ж.к. „Меден рудник“, ул. „Георги Бенковски“ № 14, ЕИК *********, представлявано от ликвидатора Любима Тодорова Бургазлиева да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 250 /двеста и петдесет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на депозираната молба, както и 5 /пет лева/ лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.

ДА СЕ изпрати препис от настоящото съдебно решение на Агенция по вписванията, Служба по регистрация за вписване в търговския регистър.

Настоящото решение подлежи на обжалване в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.

 

                                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: