№ 2207
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20241100512007 по описа за 2024 година
С Решение № 13534/09.07.2024 г., постановено по гр. д. № 7001/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 168 състав, е отхвърлен изцяло предявеният по реда на чл. 422, ал.1 ГПК иск с
правно основание чл. 60 ЗН вр. с чл. 109, ал. 1 ЗЗО от Военномедицинска академия,
регистрирана в Регистър БУЛСТАТ с ЕИК ********* срещу В. А. Г. с ЕГН ********** и В.
Р. С. с ЕГН **********, в качеството им на законни наследници на Я.В.Д., за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 1082,40 лв., представляваща
наследствено задължение на Я.В.Д., породено от оказано болнично лечение в Клиника
„Ортопедия и травматология” в МБАЛ - София към ВМА през периода 09.08.2020 г. –
14.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 16.10.2020 г. до окончателното
изплащане на главницата, за което е вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК на 03.11.2020 г. по гр. д. № 7001/2022 г. по описа на СРС, ГО, 168 състав.
Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25128944/12.08.2021 г. от ищеца Военномедицинска академия чрез юрк. Н. Д. (с пълном.
по делото – л. 8), в които са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди, че още при постъпването си Я.Д. е подписала декларация за информирано съгласие
относно финансовите условия за болнично лечение в МБАЛ - София към ВМА на
здравноосигурени лица по клинични пътеки/амбулаторни процедури/клинични процедури.
Сочи, че в текста на декларацията изрично е декларирала, че при постъпването си в
лечебното заведение пациентката е получила точна и изчерпателна информация относно
финансовите условия за болничното й лечение лекуващият лекар, че към датата на
постъпването й за болнично лечение е била с непрекъснати здравноосигурителни права, че е
информирана, че до края на болничното лечение трябва да възстанови
здравноосигурителните си права, в случай, че е здравно неосигурена, както и че ако не
възстанови здравоосигурителните си права до края на болничното лечение, е длъжна да
1
заплати оказаната й болнична помощ по ценоразписа на лечебното заведение. Излага, че
пациентката е подала чрез болничното заведение заявление-декларация, че не е здравно
осигурена при условията и по реда на ЗСО.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответниците В. А. Г. и В. Р. С. чрез адв. Н. Д. (назн. ЗПП – л. 71 дело СРС), с който се
оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва оплакванията на въззивника-ищец като
намира, че насрещната страна, без да е инициирала производството пред районния съд по
реда на чл. 51 ЗН, не следва да се счита за доказано дали ответниците са приели
наследството или не.
Въззиваемите молят съда да потвърди изцяло обжалваното решение.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен
акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и
допустимо. Разгледани по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните
съображения:
Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО от
Военномедицинска академия срещу В. А. Г. и В. Р. С., в качеството им на законни
наследници на Я.В.Д., за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата
от 1082,40 лв., представляваща наследствено задължение на Я.В.Д., породено от оказано
болнично лечение в Клиника „Ортопедия и травматология” в МБАЛ - София към ВМА през
периода 09.08.2020 г. – 14.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 16.10.2020 г.
до окончателното изплащане на главницата, за което е вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 03.11.2020 г. по гр. д. № 7001/2022 г. по описа на СРС, ГО,
168 състав.
Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху
въпросите – дали ответниците в качеството на наследници на починалата им майка са
приели наследството й, както и дали указаната медицинска помощ е от спешен характер и
попада извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото
въз основа на представените писмени доказателства. В тази връзка по силата на правната
норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по
правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба
основания, тъй като въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”),
поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат
следните факти:
В. А. Г. и В. Р. С. са синове на починалата Я.В.Д., както и че последната е починала на
07.06.2021 г.;
За периода 09.08.2020 г. – 1.08.2020 г. на Я.В.Д. е било проведено болнично лечение,
след като пациентката е приета по спешност и след консултация с терапевт.
2
Хоспитализирана е в клиниката с диагноза „Пертрохантерно счупване, закрито“ за
лечение по клинична пътека № 219 „Оперативни процедури на таза и долния крайник
със среден обем и сложност”;
Я.В.Д. е била за периода 09.08.2020 г. – 1.08.2020 г. с прекъснати здравноосигурителни
права;
В декларация Я.В.Д. е посочила пред здравното заведение, че е здравноосигурена.
Предвид липсата на съответни доводи за оспорване на изложените обстоятелства
съдът на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от
правните съждения на настоящото решение.
След смъртта на Я.В.Д. синовете й В. А. Г. и В. Р. С. поемат дълга й разделно и по
равно с оглед равните си наследствени квоти (чл. 5 ЗН). По делото е изискана справка от
особената книга на съда от която е видно, че В. А. Г. и В. Р. С. не са вписани откази от
наследството на Я.В.Д., поради което възражението на ответниците-въззиваеми за липса на
пасивна легитимация е неоснователно.
По делото не е спорно, че на 08.08.2020 г. Я.В.Д. е приета по спешност в Клиника по
травматична хирургия при ВМА, с диагноза „Пертрохантерно счупване, закрито“, с
показания за оперативно лечение. Безспорно е установено, че на 09.08.2020 г. на ответника е
била извършена хирургична интервенция – „РМ ЕТ екстензио директам транс туб. Тибие
декс“ Установява се още, че Добрева е изписана от лечебното заведение на 12.08.2020 г. в
добро общо състояние.
От доказателствата под делото се установява, че към момента на постъпването й в
лечебното заведение ответникът е подписал декларация, че е здравноосигурен, както и
декларация за информираност и съгласие по отношение на източника на заплащане на
диагностиката и лечението на неговото заболяване, с която е информиран, че заболяването й
е включено в Клинична пътека № 219 и История на заболяването № 21125, като разходите за
лечението се заплащат от НЗОК. Издадена фактура № **********/03.09.2020 г. за стойността
на цялото лечение в размер на 1082 лв., която не е връчена на Я.В.Д.. Пациентът е подписал
още декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки,
декларация за информирано съгласие за предстояща анестезия и декларация за информирано
съгласие на пациента по Клинична пътека № 219.
Заедно с медицинската документация по случая, представена от ищеца, по делото е
приложена и справка от сайта на НАП относно здравноосигурителния статус на ответника,
отпечатана на 14.08.2020 г., видно от която към същата дата Я.В.Д. е с прекъснати
здравноосигурителни права, поради неплатени здравноосигурителни вноски по месеци,
посочени последователно в извадката, както следва: за м. 07-12.2015 г. и за всички месеци
през годините от 2016 г. до 2018 г., а за 2019 г. за м. 01-10.
За заплащане на медицинските разходи на ищеца ответникът е подал молба-
декларация до ДСП Връбница за отпускане на средства, но в постъпилия отговор е отказано
удовлетворяването на процесната молба.
Видно от представената месечна справка за периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г.
„Спецификация отхвърлени случаи по КП“ от НЗОК, НЗОК отказва да заплати стойността
на Клинична пътека/КП/ № 179 за проведеното лечение на ответника в размер на 558 лева,
тъй като лицето е с прекъснати здравноосигурителни права към датата на изписване.
Настоящият съдебен състав приема, че ответникът е сред лицата, които подлежат на
задължително здравно осигуряване по смисъла на чл. 33, вр. чл. 34 ЗЗО, като е следвало да
внася за своя сметка здравноосигурителни вноски.
В случая се установява по безспорен начин, че през процесния период на ответника е
оказана твърдяната в исковата молба медицинска помощ. По делото категорично се
установява още, че към датата на хоспитализиране, както и към датата на изписване от
болничното заведение, пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права.
В конкретния случай обаче, макар ищецът да е предоставил твърдяната в исковата
3
молба медицинска помощ на ответника и последният към момента на постъпване на лечение
да е бил с прекъснати здравноосигурителни права, той не дължи заплащане на
претендираната сума, поради обстоятелството че са били нарушени правата на ответника-
пациент по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ за предоставяне на пациента на информация за цената на
всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствени продукти в
извънболничната и болничната помощ при хоспитализацията му.
Настоящия съдебен състав споделя практиката на ВКС, обективирана в определение
№ 378/14.04.2016 г. по гр. д. № 903/2016 г., IV г.о., че съществува връзка между правото на
пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ да бъде информиран за всички услуги и цени на лечебното
заведение, и задължението му по чл. 109, ал. 1 ЗЗО за заплащане на оказаната му
медицинска помощ, ако е лице с прекъснати здравноосигурителни права. Смисълът на
уведомяването по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ на пациента при приемането му в болничното
заведение е лицето да е наясно с цената, която ще бъде длъжно да заплати за оказаното му
лечение, в случай че не заплати здравноосигурителните си вноски, и да прецени дали да
постъпи в конкретното болнично заведение и дали иска предоставянето на медицинската
услуга или не. При тълкуване на посочените разпоредби на чл. 109, ал. 1 ЗЗО и чл. 86, ал. 2,
т. 6 ЗЗ в тяхната взаимовръзка се налага извод, че задължението на болничното заведение да
установи здравноосигурителния статус на пациента възниква в момента на
хоспитализирането и, в случай че същият е с прекъснати здравноосигурителни права, е
длъжно да предостави информация на лицето за цената на всяка една медицинска услуга,
манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. В
съответствие с основния правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото
си недобросъвестно поведение, лечебното заведение не би могло да претендира от пациента
заплащане на стойността на предоставеното лечение, в случай на
неизпълнение/несвоевременно изпълнение на задълженията си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ.
Нормата на чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ е императивна, тя е в интерес на пациента и за приложението
й съдът следи служебно.
В процесния случай по делото не са ангажирани доказателства за уведомяване на
пациента от момента на постъпването му в болничното заведение до изписването му за
стойността на всяка една от медицинските дейности, които ще бъдат извършвани, съответно
и за възможността да откаже да бъде лекуван при ищеца или тези дейности да бъдат
извършени изцяло или отчасти. Всички приложени декларации касаят информиране на
пациента относно същността на медицинските манипулации и интервенции, но не и относно
тяхната стойност.
С оглед на обстоятелството, че лечебното заведение е извършило справка от сайта на
НАП относно здравноосигурителния статус на ответника, следва да се приеме, че ищецът е
узнал своевременно, че лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, като не може да
се приеме противното на база на попълнената от пациента декларация.
По този начин ищецът е нарушил правата на пациента и го е лишил от
алтернативните възможности, които той е имал по закон - да заплати своевременно
дължимите здравноосигурителни вноски, да се откаже от предоставяне на медицинската
услуга, или да избере друго лечебно заведение. Именно с оглед на тези алтернативи,
ирелевантно се явява обстоятелството, че ищецът претендира цената на заплатените
медицински услуги в размер, определен съгласно цените на закупуваните от НЗОК дейности
по клинични пътеки според действащия през процесния период Национален рамков договор.
Ето защо ищецът следва да понесе последиците от виновното неизпълнение на
задължението си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ, като в негова тежест останат разноските за
лечението на ответника.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора разноски се дължат само на въззиваемата страна.
Въззиваемите не сa претендирали разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13534/09.07.2024 г., постановено по гр. д. № 7001/2022
г. по описа на СРС, ГО, 168 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5