Решение по дело №276/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 239
Дата: 8 ноември 2019 г.
Съдия: Мирослав Георгиев Маринов
Дело: 20193600500276
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 239

 

гр.Шумен, 08 Ноември 2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                       Председател: М. Маринов

                                                                               Членове:1. Р. Хаджииванова

2. С. Стефанова

 

при секретаря Ж. Дучева, и в присъствието на прокурора Д. Арнаудов, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №276 по описа за 2019 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №460 от 15.05.2019г. по гр.д.№763/2019г., Районен съд - гр.Ш. е отхвърлил молбата на Х.А.Х. с ЕГН ********** *** за промяна на фамилното му име от Х. на Е., като неоснователна.

Недоволен от така постановеното решение останал молителя, който го обжалва, навеждайки доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение, поради което моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде уважена молбата му.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна - Община В. П. не е депозирала отговор на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Ш., изразява становище за допустимост и основателност на претенцията.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Ш. е бил сезиран с молба с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР, предявена от Х.А.Х.. Молителят твърди, че е роден на *** г. в гр.В. П.. В акта му за раждане №267/27.08.1971г. бил записан с имената Х. А.. Х. с родители: баща А.Х. Х. и майка Н.А.И.. През 1985г. рожденото му име било сменено на Л.Л.Д., а през 1992г. възстановил рожденото си име Х.А.Х.. През 1989г. се установил да живее в РТ., където получил гражданство и му били издадени лични документи с името Х. Е.. През 1993г. се завърнал в Б.. Излага, че от осемнадесет годишна възраст бил известен сред познатите, приятелите и роднините с името Х. Е.. Несъответствието на имената му, с които бил известен в обществото и документите му за самоличност му създавА. неудобство пред бизнес партньорите му в областта на строителството през последните 25 години, за което често се налагало да дава обяснения. Последното съставлявало важни обстоятелства по смисъла на закона, поради което и на основание чл.19, ал.1 от ЗГР вр. чл.530 - 540 ГПК моли да бъде променено фамилното му име от Х. *** Преслав не е взела становище по искането.

От събраните по делото доказателства, се установява следното от фактическа страна: Молителят е роден на ***г. в гр.П., като за това е съставен Акт за раждане № .... на Народен съвет П.. В акта за раждане е записан с имена Х. А.Х., с родители: баща А.Х.Х. и майка Н.А.И.. В последствие името му било сменено на Л.Л.Д., а през 1992 възстановено на Х.А.Х.. В първоинстанционното производство са представени заверени копия от два броя документи за самоличност, очевидно издадени от РТ., на турски език, без точен превод, съобразно чл.185 от ГПК, които районният съд не е следвало да приема като доказателства по делото, предвид липсата на превод. Горните документи са издадени на лице с имена Н.Е., вероятно посочено месторождение – P., и рождена 23.02.1971г.. Разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, сочат че молителя е познат в обществото, с фамилия Е.. Такава била фамилията на негови роднини, пребиваващи в Република Т., където при престоя му и той, бил записан, в издадените му там документи. От представените във въззивното производство удостоверения за раждане на две лица е видно, че като баща на А.Х. Е., роден на ***г. в гр.В.П. е записан Х. Е., роден на ***г., а на Н. Х. Е., родена на ***г. в гр.В. П. - Х. Е., роден на ***г., Гражданство – Т.. В представената във въззивното производство лична карта на молителя, издадена на 26.09.2019г., същият е записан с имена Х.А. Х. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.В.П., Гражданство – Б..

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место следва да се отбележи, че първоинстанционния съд правилно е приел, че делото е образувано по молба за промяна на фамилното име поради наличието на важни обстоятелства, които налагат това /чл. 19, ал. 1 ЗГР/. В това производство предмет на делото са обстоятелствата, налагащи промяната на надлежно приетото фамилно име - актът отразява вярно правната действителност, но важни причини налагат правната действителност да се промени и това да бъде отразено в съответния акт.

Съдебната практика неизменно приема, че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определено физическо лице - гражданскоправен субект и е защитено от закона. Законът урежда начина на образуването на имената на българските граждани с императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания, като осъществяването на тази промяна се упражнява по специално предвиден ред. Според чл. 13 от Закона за гражданската регистрация, бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите, а съгласно чл. 14, ал. 1 от същия закон, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Същевременно чл. 19, ал. 1 от закона приема, че собственото, бащиното и фамилното име на лицето могат да бъдат променени от съда в случаите, когато са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което го индивидуализира, идентифицира и отличава от останалите лица, поради което промяната в него следва да се допуска само при наличието на обстоятелства, налагащи промяната. Законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. И това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице. Важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна. Промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки. В горния смисъл и Решение № 450 от 28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1777/2011 г., IV г. о., Решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 80/2009 г., IV г. о., Решение № 200 от 14.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 25/2009 г., IV г. о., Решение № 507 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 227/2010 г., III г. о., Решение № 346 от 25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2010 г., III г. о. и др. В настоящото производство ищцовата страна не е успяла, при условията на главно и пълно доказване, да установи сочения от нея правопораждащ фактически състав. Молителя е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин, известността си в обществото със соченото име. В процесния случай, молителя не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Низката степен на достоверност на свидетелските показания, предвид роднинската /свидетеля М.Х. е тъст на молителя/ и приятелската връзка /свидетеля М.М. е колега на молителя, сочи че от 5 г. работят заедно в строителството/ на свидетелите с молителя, не са годни да установят сочения факт, че молителя е известен в обществото с фамилно име Е.. Въпреки приемането от първоинстанционния съд на документи на чужд език без превод, и тези документи не сочат на категорична идентичност на молителя с лицето на което са били издадени - посочена е друга рождена дата. Дори и да се допусне, че молителя е носил фамилно име Е., за кратко при престоя си в РТ., той сам заявява в исковата си молба, че през 1992г. е възстановил турско - арабските си имена Х.А. Х., и от тогава до подаване на настоящата молба са изтекли 27 години, през които, ако действително е било налице някакво неудобство свързано с рожденото му фамилно име, то неминуемо би обусловило незабавни и адекватни мерки от негова страна за преодоляването му. Ето защо молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №460 от 15.05.2019г. по гр.д.№763/2019г., по описа на Районен съд - гр.Шумен.

На основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                      2.