Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Искра Пенчева | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.435 ал. 2 и сл. ГПК. Постъпила е жалба на С. „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” гр. С. срещу Постановление от 14.10.2015 г., с което е оставено без уважение възражението за недължимост на разноските по изпълнително дело № *0840 на ЧСИ Диана Колева с район на действие Окръжен съд Велико Търново. Жалбоподателят твърди, че е длъжник по делото, като взискателят не са му е предоставил възможност да плати доброволно въпреки многократно изразено желание и намерение в тази насока, а директно е пристъпил към принудително изпълнение. Счита, че доколкото с поведението си не е станал причина за завеждане на изпълнителното дело, то не дължи направените във връзка с него разноски. Извън това съображение оспорва дължимостта на начислената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ с мотив, че е платил в срока за доброволно изпълнение, при което ЧСИ не е извършил действия по принудително изпълнение и няма „събрана сума” по изп. дело, като се позовава на влязлата в сила от 01.08.2015 г. забележката на т.6 на т.26, съгласно която върху погасената в срока за доброволно изпълнение сума не се събира таксата по т.26. Сочи, че в момента е висящо производство пред ВАС срещу подзаконовия нормативен акт в частта за забележката по т.6 и действието й е спряно. Заема становище, че по конкретното дело евентуално се дължат единствено обикновените такси – за образуване на изп. дело, за изготвяне и връчване на ПДИ и запорно съобщение. Жалбоподателят оспорва и дължимостта на разноски за адвокатско възнаграждение на адв. Йорданов, излагайки, че не може да има упълномощаване на процесуалния представител за заплащане на адвокатското възнаграждение, което практически означавало, че той сам е платил на себе си от името на взискателя. Счита, че при плащане от длъжника в срока за доброволно изпълнение единствено се дължи възнаграждение на адвоката за образуване на изп. дело в размера по чл.10 т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Последният не бил извършил никакви други действия по изпълнителното производство, насочени към удовлетворяване на взискателя, които да обосноват възнаграждение по т.2 на цитираната норма в размер на 150 лв., каквото било начислено в тежест на длъжника. Самото изп. дело не се отличавало с правна и фактическа сложност. Моли съдът да отмени Постановлението на ЧСИ за разноските или при условията на евентуалност да се намали адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя до 200 лева, а таксите по изпълнението – до размера на обикновените такси за образуване на изп. дело, за изготвяне и връчване на ПДИ и запорно съобщение. Претендира присъждане на разноски. Взискателят оспорва жалбата, като заема становище за неоснователност на същата. Излага подробни съображения в смисъл, че длъжникът не се е възползвал от предоставената му законова възможност да се освободи от задължението си при забава на кредитора чрез депозиране на присъдените в негова тежест суми в банка, при което той дължи направените за принудително събиране на сумите разноски. Поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой от клиента взискател, а е внесено по банкова сметка от процесуалния представител. Счита, че то е дължимо в пълния договорен и внесен размер, тъй като освен образуване на изп. дело, процесуалният представител е извършвал процесуални действия, изразяващи се в справки, получаване на съобщения, депозиране на писмени становища, получаване на плащания и впоследствие е изплащал суми на възложителя - взискател и др. Сочи, че начисленият и заплатен адвокатски хонорар е в рамките на минималните размери по Наредбата с начислен ДДС. Оспорва дължимостта на разноски на дружеството жалбоподател в производството по обжалване на действията на ЧСИ. Моли съда да остави без уважение жалбата. В писмените мотиви ЧСИ Диана Колева поддържа, че предприетите изпълнителни действия са правилни и законосъобразни, а изчислените и присъдени разноски са дължими в пълен размер. Сочи, че не е налице предвидена от закона хипотеза, при която не се ангажира отговорността на длъжника за разноски. По отношение на начислената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ заема становище, че доколкото действието на подзаконовия нормативен акт по отношение на т.26 забележка 6 е спряно по решение на ВАС, приложение намира нормата в редакцията й преди изменението и трайната практика на съдилищата при действието й е, че тази такса се дължи дори и длъжникът да е реализирал плащането в срока за доброволно изпълнение. Позовава се на практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, за дължимостта на разноските и възлагането им в тежест на длъжника. Относно адвокатското възнаграждение счита, че то е договорено в минималните размери по Наредбата и е изцяло дължимо. Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Изпълнителното дело, действията на ЧСИ по което са предмет на настоящото производство, е образувано пред ЧСИ Дияна Колева въз основа на представен от Стела Петкова Добрева в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Ц. Н. П. изпълнителен лист за сумите, които С. „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” гр. С. е осъдено да й заплати с решение № 488 от 29.08.2015 г. на Окръжен съд - гр.Велико Търново по В.гр.д. № 392/ 2015 г. по описа на съда. Длъжникът е осъден да заплати на взискателя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв., ведно със законната лихва върху тази главница до окончателното изплащане на вземането, както и направените пред първата и пред въззивната инстанция разноски за исковото производство. Към молбата за образуване на изп. дело е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че адвокатското възнаграждение е платимо по банкова сметка съобразно фактура. Видно от фактурата възнаграждението е начислено както следва: хонорар за образуване на изп. дело по чл.10 т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения - 200 лв. и хонорар за процесуално представителство по делото по чл.10 т.2 от Наредбата - 150 лв. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени дължимите от него суми, в това число 420 лв. адвокатско възнаграждение с начислен ДДС и 330.40 лв. такси по ЗЧСИ, в това число и пропорционална такса по т.26 в размер на 247.45 лв. с ДДС. От приложеното платежно нареждане се установява, че в рамките на срока за доброволно изпълнение той е погасил задължението. Същевременно той е подал възражение до ЧСИ срещу размера на възложените му разноски, излагайки съображения общо срещу дължимостта им, в частност срещу адвокатското възнаграждение и таксата по т.26, аналогични на тези, с които е мотивирал жалбата си по чл.435 ГПК - предмет на настоящото производство. Това възражение е оставено без уважение от ЧСИ с обжалваното постановление, като съдебният изпълнител е приел, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е в минимален размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възражения, при което и съгласно чл.78, ал.5 ГПК не може да бъде намалявано под този размер и че пропорционалната такса се дължи след като плащането е извършено след образуване на изпълнителното дело, макар и в срока за доброволно изпълнение. При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл.435 ал. 2 ГПК акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна по следните съображения: Отговорността за разноски по делото е правото на едната страна да поиска и задължението на другата страна да плати направените разноски, като при изпълнителното производство отговорността е уредена в чл.79 ГПК. Уредбата е специфична и различна от тази в чл.78 ГПК, с оглед на обстоятелството, че е различно и естеството на двата процеса. При исковото производство чл.78 ал.2 ГПК предвижда възможност ответникът да бъде освободен от отговорност за разноски при кумулативното наличие на две предпоставки - да не е дал повод за завеждане на иска и да признае иска. Тази разпоредба не е възпроизведена в чл.79 ГПК, където единствената възможност на длъжника да бъде освободен от отговорност за разноски е да е платил преди започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия да бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Видно от данните по изпълнителното дело в конкретния случай не са налице изключващите отговорността на длъжника предпоставки - съдебният изпълнител е бил надлежно сезиран с искане за образуване на изпълнително производство, пред същия не е направено възражение от длъжника за плащане преди образуването му, поради което за него не съществува друга алтернатива, освен да възложи разноските на длъжника, независимо от декларираното намерение за доброволно плащане. Други обстоятелства като например опити за съдействие за доброволно плащане, разменена кореспонденция между страните и пр. се явяват ирелевантни и не подлежат на проверка от съдебния изпълнител при определяне на разноските, тъй като той не разполага с правомощия да изяснява, дали длъжникът е дал повод за завеждане на делото и съответно на това основание да го освобождава от възлагане на разноските по делото. От приложените по делото данни се установява наличие на пълномощно от страна на кредитора в полза на адвоката, договорена е сума по издадена фактура, по която е извършен банков превод. Вписването на адв. Йорданов като вносител на банковите документи не влияе на факта, че съответните разноски са реално направени в полза на процесуалните представители, съобразно с уговорената представителна власт и за внасяне на дължимите разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение, като в банковия документ ясно е обозначено лицето, което се ползва от разноските. Изпълнението на едно задължение от трето лице е законово допустимо както по смисъла на чл.280 и сл. ЗЗД, така и по арг. от чл.73 ЗЗД и отношенията между вносителя и съответния ищец са ирелевантни за случая. С оглед обстоятелството, че плащането формално е удостоверено по надлежния ред, възражението за недължимост на адвокатското възнаграждение на това основание се явява неоснователно. Договореното адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв. е заплатено по сметката на Адвокатското дружество. Съгласно чл.10 ал.1 т.т.1 и 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2, т.е. в случая 150 лв. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК "Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата." Редакцията на цитираната разпоредба налага извода, че адвокатското възнаграждение не може да бъде намалявано под минималния от определения от Наредба № 1 размер, без оглед на фактическата и правна сложност на делото. Предвид това, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минималния съгласно цитираните разпоредби на Наредба № 1 размер, съдебният изпълнител с обжалваното от Сдружението постановление правилно е приел, че същото не може да бъде намалявано. Що се касае до начислената от съдебния изпълнител пропорцинална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се има предвид следното: Пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ се събира винаги, когато длъжникът е реализирал плащане на задължението си след образуването на изпълнителното дело, дори и това да е направено в срока за доброволно изпълнение. В този смисъл е освен чл.79 ал.1 ГПК, във връзка с т.26 ТТРЗЧСИ е и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, ГК ІV г.о. № 523 от 19.07.2012 г. по гр.д. № 1496/2010г. и № 266 от 19.12.2013 г. по гр.д. № 1427/2012 г., които решения имат задължителен характер за съдилищата съобразно указанията по т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 година на ОСГТК. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че подадената от С. „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” гр. С. жалба е неоснователна. Обжалваното от Сдружението Постановление за разноските от 14.10.2015 г. на Частен съдебен изпълнител Дияна Колева е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл.437 ал.4 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Постановлението за разноските от 14.10.2015 г. по изпълнително дело № *0840 по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – ВТОС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. подписано с особено мнение ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Искра Пенчева към Решение от 21.12.2015 г. по ВГр. дело №11337/ 2015 г. по описа на Великотърновски окръжен съд Не споделям изложеното относно дължимостта на пълния размер договорено и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение и на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Относно адвокатското възнаграждение: Възражението в жалбата представлява своеобразно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, която според жалбоподателя се изразява не в завишаване на възнаграждението над минималния размер, посочен в определен текст от Наредба № 1/2004 г., а в определяне на възнаграждение в минималните размери по различните текстове, по които реални действия не са извършвани в изпълнителното производство от адвоката. От разноските за възнаграждение на един адвокат при изпълнителното производство се признава тази част, която съответства на действителната правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, като в случая следва да се отчете и обстоятелството, че при образуване на изпълнителното производство адвокатът е възложил на съдебния изпълнител изготвянето на различни действия, включително и да определя изпълнителния способ, съгласно чл.18 ЗЧСИ. С оглед естеството на изпълнителния процес, разноските за адвокатско възнаграждение са визирани в чл.10 от Наредба № 1 като възнаграждение за образуването му /т. 1/, и съответни възнаграждения според това, дали се касае до процесуално представителство за изпълнение на парични вземания или на непарични вземания /т. 2 и 3/. При определяне на разноските от ЧСИ неизменно следва да се отчетат и възложат на длъжника само необходимите разноски, направени и съответни на етапа, в който изпълнителното производство се намира. Общото правило е, че длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени /в този смисъл са разясненията в мотивите на ТР 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. С плащането в срока за доброволно изпълнение очевидно е, че изпълнителното производство не се е развило до прилагане на конкретни изпълнителни способи, налагащи процесуално представителство по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1. Получаването на книжа по делото и суми от доброволното изпълнение не съставляват същински изпълнителни действия, изискващи нарочна правна помощ, за да бъдат възлагани на длъжника разноските за тях. По изложените съображения считам, че възражението на Сдружението е основателно и дължимото адвокатско възнаграждение би следвало да се редуцира само до размера по чл.10 т.1 от Наредба № 1/2004 г. от 240 лв. с ДДС. Относно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ: Съгласно чл.78 ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия и извършването на други действия. Таксите са прости и пропорционални, като същите се дължат авансово от взискателя с изключение на таксата по т.26 от Тарифата - чл.29, б. "б" от Тарифата. Пропорционалната такса по т.26 от Тарифата се следва при приключване на изпълнението и се дължи само върху събраната сума /т. 1 от забележките към т. 26 от Тарифата/, поради което няма как да бъде изчислена и възложена на длъжника към датата на поканата за доброволно изпълнение. По естеството си тази такса представлява възнаграждение за положения от ЧСИ труд, в който смисъл са разясненията, дадени в цитираното по-горе ТР № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в противоречие с което са постановените по чл.290 ГПК решения на ВКС № 523 от 19.07.2012 г. по гр.д. № 1496/2010г. и № 266 от 19.12.2013 г. по гр.д. № 1427/2012 г. Общ принцип на правото е, че се дължи възнаграждение само при наличие на насрещна престация, като това възнаграждение е еквивалентно на извършената работа/ услуга. В конкретния случай присъдената сума е погасена доброволно от длъжника в срока за доброволно изпълнение и с това вземането е удовлетворено изцяло. При този начин на изпълнение съдебният изпълнител не е извършил изпълнителни действия по смисъла на чл.78 ал.1 т.1 от ЗЧСИ за принудително събиране на вземането чрез някой от изпълнителните способи, а всичко друго, реално извършено от него, е таксувано със съответната проста такса. Че при плащане в срока за доброволно изпълнение не се следва пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, се извежда и от използвания от законодателя термин - "събрана сума", който предполага събрана посредством способите на принудително изпълнение, а не платена доброволно. Аргумент в подкрепа на това становище може да се изведе и от нормата на чл.79 ал.3 ГПК, съгласно която за извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира, както и от нормата на чл.428 ГПК, съгласно която в срока за доброволно изпълнение не се предприемат действия по принудително събиране на вземането. Да се приеме, че таксата по т.26 се дължи и в случаите на погасяване на задължението в срока за доброволно изпълнение, би означавало да се наруши основен принцип, прокламиран от Конституцията на Р България в чл.5 ал. 2 и чл.6 ал.2 и чл.19 ал.2, като бъдат третирани по различен начин от една страна ЧСИ и ДСИ, който съгласно чл.53 ал.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, не събира такава пропорционална такса, така и самите длъжници - страни в изпълнителните производства пред ЧСИ и ДСИ. Считам, че По така изложените съображения считам, че таксата по т.26 от Тарифата в размер на 247.45 лв. е начислена от ЧСИ неправилно и не се дължи. Съдия: |