№ 1217
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000501959 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261813 от 18.03.2021г. постановено по гр.д.№ 12483/2016г. по описа на
СГС, ГО, 11 с-в, е частично уважен иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ вр.чл.52 ЗЗД,
като “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ********* са осъдени да заплатят в
полза на М. М. А. сумата от 80 000 лв. представляваща дължимо обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили на 15.05.2015г. от ПТП,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2015г. /датата на деликта/ до
окончателното й изплащане, а на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 404 лева
направени разноски.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над 80
000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 100 000 лв., като неоснователен
в тази част.
Присъдени са разноски, като „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, са
осъдени да заплатят на адв. Р.М. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 2824,00 лева, с включен
ДДС, а в полза на СГС сумата в размер на 3200 лева - държавна такса, на основание чл. 78,
ал.6 ГПК
С определение от 14.05.2021г. СГС е допълнил решение от 18.03.2020г. в частта за
разноските, като М. М. А., е осъдена да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,
1
на осн.78, ал.3 ГПК сумата от 109,79 лева - разноски по компенсация.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, оспорва
решението в неговата осъдителна част изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли изцяло
претенцията на ищцата. Изтъква факта, че в случая е налице случайно събитие т.е. липсва
каквото и да е противоправио поведение от страна на водача на МПС, в което е пътувал
ищеца. От събраните по делото доказателства се установява, че: водачът е управлявал л.а.
със съобразена с конкретният пътен участък и условия скорост - 75 км/ч. при максимални
допустими 90 км/ч, ясно и слънчево време, прав участък от пътното платно. Липсвала е
обективна причина, поради която да управлява с по - ниска скорост; загубата на управление
върху МПС е била изненадваща и необяснима за водача; процесното ПТП е настъпило,
поради преминаване на л. а. през разлив на нафта на пътното платно, което е довело до
загуба на контрол върху управляваното МПС; разлятото гориво е било разнесено по пътното
платно от преминали преди процесния л.а. други превозни средства; не са налице данни,
какви точно са били следите от разлята нафта и на какво разстояние преди процесиият л.а.
да изгуби управление са били видими; не са налице данни, дали е било възможно
заобикалянето или преминаването върху разлива без да се засяга последния: за водачите не е
била налице обективна възможност да преценят от какво е разлива, дали от вода или опасно
за движението вещество, като вещото лице заключава, че водачът най - вероятно е имал
обективна възможност да възприеме следите от гуми на преминали МПС-та преди него и да
ги ..преодолее, ако са били по стандартния коловоз. На база само този некатегоричен извод
на вещото лице съдът заключава, че водачът е нарушил правилата за движение по пътищата,
в частност разпоредбата на чл. 20 ал.2 ЗДвП, съгласно която, водачите са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред, всяко предвидимо препятствие.
На първо място, по делото не е установено, на какво разстояние е бил видим разлива
от нафта и дали същото е позволявало адекватна реакция от страна водача. Самият факт, че е
категорично установено, че разливът е разнесен по пътното платно от преминали преди това
през него автомобили налага извод, че същият не е бил видим и/или не е индикирал
опасност, тъй като в противен случай, всички МПС биха го заобиколили и нямаше да бъде
разнесен. Нещо повече, не е установено изобщо, че е било ясно за водачите, че разливът е от
нафта, а не от вода например, в който случай опасност няма. Задължението по ЗДвП, на
което съдът се позовава, изисква съобразяване само с предвидимите опасности, т.е. следва
да е категорично доказано наличието на обективна възможност за своевременно
възприемане и адекватна оценка на дадени обстоятелства, като опасност за движението по
пътя. Само тогава непредприемането на адекватно поведение от страна на водачите може да
е укоримо респ. третирано като противоправно.
2
Що се отнася до размера на обезщетението посочва, че сумата от 80 000 лв. е явно
несправедлива, не кореспондира с обичайния размер на обезщетенията при подобни
травми от същия медико-биологичен характер. Ищцата е била на 55 г. към датата на
ПТП, т.е. във възраст, в която възстановяването на подобни на претърпените травми е все
още бързо и без последици. Съдът е пропуснал да разгледа обстоятелството, че неправилно
зарасналата фрактурата на ключицата, което самостоятелно обуславя допълнителни болки и
страдания за ищцата, е последица от неправилно лечение, което разкъсва пряката причинно
следствена връзка на тази вреда с отговорността на водача. Претендира разноските.
Въззиваемата страна М. М. А. оспорва жалбата и моли съда да я остави без
уважение. Посочва, че в пътната лента, по която се е движил л.а. Фолксваген Джета, върху
асфалтовата настилка е имало разлята нафта от преминал преди него в същата посока т.а.
Ивеко с per. № ********. От приетата по делото АТЕ се установява, че водачът А. е
преминал през участъка с разлята нафта, който е с нисък коефицент на сцепление, довело до
пробуксуване на теглещите колела, като водачът е загубил контрол над управлението на
автомобила, навлезнал е в лентата за насрещно движение, където завъртян на над 60
градуса, се е ударил с предната си лява част в предната лява част на т.а. Волво, със скорост
над 75 км/ч. При разпита на в.л.А. в о.с.з. проведено на 18.09.2018г. безспорно се
установява, че разливът от нафта не е представлявало петно, а следа върху асфалта с
дължина поне 5 км., като същата категорично е била видима преди мястото на
произшествието. В тази връзка вещото лице посочва, че водачът А., предвид разлятата по
асфалта нафта, е имал две възможности- или да намали скоростта на движение, или да
„прекрачи“ следата от нафта, като не се движи в стандартния коловоз. Вещото лице е
категорично, че поне едната следа е можело да се прекрачи. Същото така инж. А. е
категоричен, че водачът е имал възможност да види следата от нафта, като в конкретния
случай същият не е реагирал и не е взел своевременни мерки за предотвратяване на ПТП. В
обобщение посочва, че преди деликвента са минали и други автомобили и са оставили
отпечатъци, като са разнесли следата от нафта, поради което когато водачът А. е навлезнал в
този участък, категорично е имал възможност да предприеме мерки за ненастъпване на
ПТП. В този смисъл счита за напълно неоснователни всички изложени от ответното
дружество твърдения, че е налице случайно събитие.
По отношение размера на вредите посочва, че е получила: стабилна компресионна
фрактура в горната част на тялото на ЛЗ (3-ти поясен прешлен); Фрактура на дясната
ключица; Фрактура на първо ребро вдясно; Контузия на главата вляво челно и теменно на
главата; Мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, без пълна загуба на съзнание;
Контузия на гръдния кош вдясно; Охлузване и кръвонасядане в долната част на коремната
стена (надпубично) от предпазен колан. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че възстановителният следоперативен период при ищцата е продължил повече
от 6 месеца, а заради фрактурата на ключицата е носила колан ортеза в продължение на 2
месеца, че била на легло в продължение на 3 м., след което в продължение на 2 м. се е
придвижвала с проходилка. Твърди, че не се е възстановила напълно от претърпените
3
травми, като вещите лица са категорични че към настоящия момент и за в бъдеще ще има
болки в областта на трети поясен прешлен при по-голямо натоварване и при промяна на
времето, които ще останат за цял живот. От извършения личен преглед от двете вещи лица,
се установява, че при ищцата все още се наблюдава умерено изразен лумбо-вертебрален
синдром, ограничени движения в пояснил отдел на гръбначния стълб; а дясната ключица е
зараснала неправилно, като са налице ограничени движения в дясното рамо. Претендира
разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ
/отм./ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата М. М. А. твърди, че е пострадала от ПТП, реализирано на 15.05.2015 г. около
8,30 ч. на пътя от с. Мурсалево към гр. Благоевград по път Е-79, вина за което има водачът
на л.а. „Фолксваген”, с per. № *******, В. С. А., в който е била пътник. Твърди, че по силата
на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът „Дженерали застраховане”
АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС, че в следствие на ПТП е
претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в контузия на мозъка със загуба на
съзнанието, мозъчно сътресение, контузия в лява челна и теменна област на главата;
фрактура на тялото на трети поясен прешлен на гръбначния стълб; фрактура на дясна
ключица и фрактура на първо ребро в дясно. Твърди, че на 22.05.2015 г. й е извършено
оперативно лечение на тялото на ЛЗ, че за период от 6 месеца е била неработоспособна,
както и че за дълго време е била неподвижна и не е могла да се обслужва сама. Сочи, че
преживяното ПТП и травматични увреждания имат негативно отражение и на нейното
емоционално състояние - станала раздразнителна, изпитвала чести приливи на чувство за
безпокойство и страх, които продължават и към момента. Твърди, че не е налице пълно
възстановяване, като все още изпитва продължителни болки в таза и дясната ръка, не може
да си служи с нея нормално. Претендира обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в размер от 100 000.00 лева, ведно с лихва за забава за периода от датата на деликта -
15.05.2015г. до окончателното плащане и разноски.
Ответникът „Дженерали застраховане” АД оспорва иска. Оспорва наличието на
противоправно поведение на застрахования при него водач, като твърди произшествието да
е настъпило при условията на случайно деяние, тъй като процесното ПТП е настъпило
поради наличие на голям разлив на нафта на пътното платно, което е довело до загуба на
управление от страна на водача на л.а., в който пътник била ищцата. Твърди, че за водача не
е съществувало задължение да предвиди този разлив, да идентифицира каква течност е и да
предприеме екстремно спиране. Оспорва че в следствие на произшествието са настъпили
посочените в исковата молба болки и страдания, техния интензитет, както и размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Прави възражения за съпричиняване
от ищеца поради липса на поставен предпазен колан, както и че деликвентът е едновременно
4
и съпруг на пострадалата.
От фактическа страна се установява, че на 15.05.2015 г. около 8,30ч. по
първокласен път ПП-І /Е-79/ км.352+400 в посока от гр. Благоевград към София пътува
седлови влекач „Волво“, с per. № ........, а срещу него в обратна посока към гр. Благоевград се
движи л.а. „Фолксваген", с per. № ******* със скорост над 75 км.ч., като в пътната лента,
по която се е движел л.а. е имало разлята нафта от преминал преди него в същата
посока т.а. Ивеко, с per. № ********, който бил спрян от служители на ДАИ на около 5
км. след мястото на ПТП. Водачът на л.а. Фолксваген се е движел по възходящ наклон от
около 3-4 градуса и преминавайки през участъка с разлята нафта, който е с нисък
коефициент на сцепление, довело до пробоксуване на теглещите колела, загубил контрол
върху управлението на автомобила. Лекият автомобил е влязъл в неустойчиво-
неконтролируемо зиг-загообразно движение с ротация в посока обратна на
часовниковите стрелки, при което е навлязъл в лентата за насрещно движение, където
се е завъртял на над 60 градуса и се е ударил с предната си лява част в предна лява
част на т.а. Волво със скорост около 75 км.ч. От този първи удар автомобилът е придобил
силна ротация в посока обратна на часовниковите стрелки и се удря със задния си десен
ъгъл в предпазната дясна странична греда на полуремаркето и с остатъчната си кинетична
енергия е отблъснат встрани и се е ударил и подврял с предната си част в дясната
мантинела, където се е спрял и е намерен от разследващите органи.
Гореизложеното се установява от заключението на депозираната на л.192 авто-техническа
експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, като според вещото
лице предпазният колан на предна ДЯСНА седалка е намерен в изтеглено и блокирано
състояние, от което следва, че пътничката е била с поставен предпазен колан. Вещото
лице сочи, че предвид механизма на удара ефективността на предпазния колан е малка и той
не може да предотврати травмите от страничните удари на пътничката. Според отговорите
на вещото лице в о.с.з., проведено на 18.09.2018 г. от снимките към протокола за оглед на
местопроизшествие на мястото на настъпването му се виждат следи от разлив, който е
разнесен от преминали преди процесния л.а. други превозни средства от най-малко 5 км.
Преди мястото на удара.
Счита, че ако водачът е видял следите от разлив на нафта, той е имал две
възможности - да намали скоростта или да ги ,.прекрачи“, ако са били по стандартния
коловоз, но по делото не са налице данни какви точно са били следите от разлята нафта и на
какво разстояние преди процесният автомобил да изгуби управление същите са били
видими. Поне едната от линиите, оставени от предни л.а., е можело да се прекрачи и така да
се повиши сцеплението. Според вещото лице, предвид обстоятелството, че по протокола
за оглед са налице данни, че разлятата нафта е била вече разнесена от минали преди
това автомобили, водачът В. А. е имал възможност да види тези следи и респ. ако е бил
достатъчно съобразителен да предприеме своевременни мерки за предотвратяване на
произшествието, като намали скоростта, но не го е направил т.е. ударът е бил
предотвратим. Ако това е нафта, тя дава отблясъци на светлината, докато водата има
5
огледално отражение, така че всичко зависи от опита на шофьора. След като се виждат
тези тъмни следи от предходни л.а., значи и на другия водач на л.а. гумите са били
омазнени, но не е загубил контрол върху управлението.
Видно от постановление за прекратяване на наказателното производство от
02.03.2016 г. по ДП № 77/2015 г. по описа на РУ гр. Дупница същото е образувано срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. второ във вр. с чл. 342,
ал.1 НК и е прекратено, тъй като в хода на производството е установено, че пострадалото
лице - М.А. е съпруга на водача, който според прокурора следва да бъде привлечен към
наказателна отговорност, в който случай наказателното преследване се възбужда по
тъжба на пострадалия.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция споделя извода на СГС, че е
неоснователно направеното от жалбоподателя-ответник възражение за наличието на
случайно събитие по смисъла на чл.15 НК, както и за съпричиняване, изразяващо в
непоставяне на колан, предвид механизма на ПТП и травмите на пострадалата. Този извод
се подкрепя и от показанията на св.А., че миризмата, която усетил преди произшествието
била неопределена, като на пътното платно той не видял следи от някаква течност и
подхлъзването на автомобила за него било изненадващо и необяснимо. Следователно от
техническа гледна точка загубата на управляемост на л.а. се дължи както на разлятата
нафта по пътното платно /като условие без което не може/ така и на закъснелите субективни
реакции на водача т.е. неговото бездействие, тъй като не е забелязъл по-рано следите от
предните гуми на движещите се пред него л.а. Последното изключва наличието на случайно
събитие т.е. налице е деликт респ. може да се ангажира функционално обусловената
отговорност на застрахователя.
От заключението на депозираната на л.138 от делото съдебно-медицинска
експертиза от вещо лице-травматолог, кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че вследствие на ПТП ищцата е получила
три средни телесни повреди, а именно – стабилна компресионна фрактура в горната част на
тялото на ЛЗ /трети поясен прешлен/ ; фрактура на дясна ключица; фрактура на първо ребро
в дясно; контузия на гръдния кош вдясно, контузия на главата вляво челно и теменно,
мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване без пълна загуба на съзнание;; охлузване и
кръвонасядане в долната част на коремната стена /надпубично/ от предпазен колан.
Фрактурата на тялото на 3-ти поясен прешлен е предизвикало трайно затруднение
движението на снагата за повече от 30 дни, в случая до 6 месеца. По отношение на
фрактурата на трети поясен прешлен при ищцата е извършено оперативно лечение.
Възстановителният период при фрактурата на дясната ключица е над 30 дни, като през
първите два месеца е носила колан ортеза. Останалите увеждания са с възстановителен
период до 30 дни. Вещото лице сочи, че към момента на изготвяне на заключението, както и
за в бъдеще, ищцата ще има болки в трети поясен прешлен и при промяна на времето при
по-голямо натоварване и при промяна на времето, което ще останат за цял живот.
Според допълнително заключение към СМЕ, депозирано на л.252, след извършен
личен преглед се установява неправилно зарастване на фрактурата на дясна ключица и
6
ограничение на движението на дясното рамо, а при избор на метод за лечението на
дясната ключица е избрано поставянето на колан „ортеза“, тъй като на ищцата е направена
по-тежката операция на трети поясен прешлен и лекуващите лекари са избрали
консервативното лечение на ключицата. С оглед факта, че фрактурата на ключицата е била с
разместване, е следвало да се извърши операция, но е предпочетено оперативно да се лекува
само трети поясен прешлен. Няма данни ищцата да е отказала оперативно лечение.
Извършването към момента на операция на дясната ключица за цялостно възстановяване на
движението й е животозастрашаващо, тъй като ще се работи над артерия клавикуларе и има
опасност от нараняването й при разбиването на костния калус.
По делото са събрани гласни доказателствени средства в о.с.з. на 13.02.2018г. -
разпит на св.А. /съпруг на ищцата/, кредитирани като логично обосновани и вътрешно
непротиворечиви при условията на чл.172 ГПК, той тръгнал заедно с жена си от с.
Мурсалево към гр. Благоевград със скорост около 60-70 км.ч. и малко преди разклона за
Рилския манастир свидетелят усетил странна миризма и докато се огледа и намери място, на
което да спре и да види какво става, колата започнала да криволичи и се ударила в един
ТИР, който бил в насрещното платно за движение. След удара отишъл от дясната страна да
помогне на жена си да излезе, вратата трудно се отворила, а жена му била увиснала на
колана напред, стенела и охкала. На помощ се притекли други хора, като един от тях
прерязал предпазния колаи с нож и се обадили за линейка. Първоначално съпругата му била
откарана в болница в гр. Благоевград, но след направени снимки още същия ден била
транспортирана до Институт „Пирогов”. В „Пирогов” била на лечение около 10 дни, като на
22-ри й била направена операция на прешлена, като през цялото време била на легло,
неподвижна, а той и още две близки жени я обгрижвали. След като се прибрали продължило
домашно лечение, като първите три месеца ищцата била на легло, ходела до тоалетна с
чужда помощ, а след това започнала рехабилитацията и раздвижването, като отново била с
придружител. Сочи, че и към момента на депозиране на показанията - 13.02.2018 г. жена му
все още не се чувства добре, тъй като има болки в крака и дясната ръка, която й е водеща, не
я чувства сигурна и изпуска неща, както и че произшествието се отразило на психиката й -
станала по-нервна и избухлива. Според показанията на А. миризмата, която усетил
преди произшествието била неопределена, като на пътното платно той не видял следи
от някаква течност и подхлъзването на автомобила за него било изненадващо и
необяснимо.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 226 ал.1 КЗ “Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя.”
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от
7
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Установи се, че ищцата е пострадала при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата. Съгласно формираната по реда на чл. 290 и
сл. ГПК практика на ВКС, задължителна за съдилищата в страната, съгласно разясненията в
т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и преди новелата на, ал. 3 на чл. 290 ГПК,
актовете на органите на досъдебното производство, макар да са официални документи по
см. на чл.179 ГПК не представляват в производството по предявен пряк иск по чл.226 КЗ
/отм./ доказателство за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него. Те нямат
задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на
деянието и не следва да бъдат ценени. Съгласно императивната норма на чл. 222 ГПК (отм.),
аналогичен на чл. 300 ГПК, такава сила е придадена само на влязлата в сила присъда на
наказателния съд и то единствено относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение
към гражданските последици на деянието следва да бъдат установени конкретно със
съответните допустими от ГПК доказателствени средства непосредствено в рамките на
производството по разглеждане на гражданското дело.
За да се приеме наличието на случайно деяние по чл.15 НК, водачът на МПС трябва
да е изпълнил задължението си да съобрази поведението си с определени предписания и с
оглед на тях да е извършил определени действия, при които не би бил длъжен да предвиди
настъпването на възможните обществено опасни последици, както и с Тълкувателно
решение № 106/31.10.1983 г. по н. д. № 90/1982 г. на ОСНК на ВС, в което е прието, че ако в
опасната зона на спиране на МПС бъде увредено лице, което е създало опасността със
своето неправомерно поведение, е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. В
случая както бе посочено по-горе ударът е бил предотвратим, ако водачът бе забелязъл
оставените преди него размазани следи от нафта, ако бе прекрачил тези следи по сухата част
на платното или ако бе намалил скоростта на движение т.е. допуснал е нарушение на
произтичащите от чл.20 и 21 ЗДП задължения за водача да контролира непрекъснато
управляваното превозно средство и да съобразява скоростта на движение с конкретните
условия на пътя, което не е направил.
Независимо, че същият се е движил с разрешена за съответния участък скорост, съдът
е правилно е кредитирал изводите на приетата автотехническата експертиза, че с оглед
конкретните обстоятелства - вкл. част от денонощието, атмосферни условия, състояние на
пътя, видимост и пр.- водачът на МПС е имал възможността, реагирайки адекватно на
ситуацията, да предотврати удара, поради което и е отречено наличието на "случайно
деяние“, тъй като макар разрешена по размер, е налице несъобразена с конкретната пътна
обстановка скорост на движение.
С оглед конкретните обстоятелства и събраните по делото доказателства не се
8
установява " случайно деяние " по смисъла на чл.15 НК, изключващо отговорността на
водача на МПС, нито е оборена презумпцията за виновно нарушение на разпоредби на
ЗДвП.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка
причинна връзка с претърпяната от пострадалата травма, наложили разходване на парични
средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано със
значителни болки и страдания, главно от емоционален и битов характер в резултат на
преживения психически стрес от създалата се ситуация и невъзможност да се обслужва за
период от около 6 месеца.
Недоказано пълно и главно остава възражението за съпричиняване от страна на
пострадалата, което да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносния резултат. Същата е била с поставен колан, поради което е причинена и т.н.
коланна травма – увреждания в областта на ребрата и прешлените.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и част от причинените вреди. При това положение
ищцата има право да получи обезщетение за причинените вреди - неимуществени и
имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от факта на обездвижване в резултат на полученото при
процесното произшествие увреждане - стабилна компресионна фрактура в горната част на
тялото на ЛЗ /трети поясен прешлен/ ; фрактура на дясна ключица; фрактура на първо
ребро в дясно; контузия на гръдния кош вдясно, контузия на главата вляво челно и
теменно, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване без пълна загуба на съзнание;;
охлузване и кръвонасядане в долната част на коремната стена /надпубично/ от предпазен
колан.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалата е била в активна
трудоспособна възраст /на 55 години/ към датата на ПТП през 2015г., че с поред приетото по
делото заключение на назначената СМЕ е проведено оперативно лечение - по отношение на
фрактурата на трети поясен прешлен е извършено оперативно лечение, а останалите
травми са лекувани консервативно, че фрактурата на тялото на 3-ти поясен прешлен е
предизвикало трайно затруднение движението на снагата за повече от 30 дни, в случая до 6
месеца. За фрактурата на дясната ключица през първите два месеца е носила колан ортеза.
След извършен личен преглед се установява неправилно зарастване на фрактурата на
дясна ключица и ограничение на движението на дясното рамо, а при избор на метод за
лечението на дясната ключица е избрано поставянето на колан „ортеза“, тъй като на ищцата
е направена по-тежката операция на трети поясен прешлен. Съдът отчита факта, че към
момента на изготвяне на заключението, така и за в бъдеще, ищцата ще има болки в трети
поясен прешлен и при промяна на времето при по-голямо натоварване и при промяна на
времето, които ще останат за цял живот т.е. уврежданията не са напълно възстановени, като
прогнозата е песимистична.
9
Съдът отчита, че се установява неправилно зарастване на фрактурата на дясна ключица и
ограничение на движението на дясното рамо, което ще е трайно, тъй като извършването към
момента на операция на дясната ключица за цялостно възстановяване на движението й е
животозастрашаващо, доколкото ще се работи над артерия клавикуларе и има опасност от
нараняването й при разбиването на костния калус. При ищцата дясната ръка е водеща, което
предполага наличието на трайни необратими последици, още повече с напредване на годините ще
отежни дегенеративните процеси, които са нормално присъщи.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди, в
присъдения размер от общо 80 000 лв. за ПТП през 2015г. е незаконосъобразно с оглед причинените по обем
травми и несъобразено с икономическата конюктура в страната към 2015г.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде частично отменено в осъдителната му част – за
разликата над 60 000 лв. до 80 000 лв. и потвърдено в останалата обжалвана част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 80 000 лв. Жалбата е частично основателна – до 20 000
лв. или една четвърт.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата дължи в полза на жалбоподателя направените по
делото разноски, които са общо 1608.08 лв. внесена д.т. и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение. От тях дължими са само 477 лв. предвид уважената част от жалбата.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималният размер на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят-ответник следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищцата - на адв. Р.М. адв.възнаграждение в размер на 2796 лева, с
включен ДДС.
Разноските присъдени от първа инстанция следва да се преизчислят както следва:
На осн.чл.78 ал.1 ГПК застрахователят дължи в полза на ищцата направените по делото разноски, които
са общо 580 лв. От тях дължими са само 348 лв. предвид уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималният размер на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят-ответник следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищцата - на адв.Р.М. адв.възнаграждение в размер на 2796 лева, с
включен ДДС.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК ищцата дължи по компенсация в полза на застрахователя направени разноски,
които са общо 720 лв. От тях дължими са само 288 лв., както и 150 лв. по чл.78 ал.8 ГПК.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК в полза на СГС е дължима д.т. от 2400 лв. вместо присъдените 3200 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261813 от 18.03.2021г. постановено по гр.д.№ 12483/2016г. по описа
на СГС, ГО, 11 с-в, и определение от 14.05.2021г., с което е допълнил решение от 18.03.2020г., в
обжалваната осъдителна част за разликата над 60 000 лв. до 80 000 лв., д.т. за разликата над 2400
лв. /две хиляди и четиристотин/ до 3200 лв. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
10
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. А., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, кв. ***, бл.**, вх.*,
чрез адв. Р.М., съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 1, ет. 4, срещу „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК: ********* гр. София, п. к. 1504, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68,
иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ врчл.45 и 52 ЗЗД за заплащане на разликата над 60 000
лв./шестдесет хиляди лева/ до 80 000 лв./осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени
травматични увреждания настъпили на 15.05.2015г. в резултат на претърпяното от нея ПТП, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2015г., като неоснователен в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, кв. ***, бл.**, вх.*, чрез адв. Р.М.,
съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 1, ет. 4, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК: ********* гр. София, п. к. 1504, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68,
сумата от 477 лв./четиристотин седемдесет и седем лева/ направени разноски пред въззивна
инстанция, както и сумата от 288 лв. /двеста осемдесет и осем лева/ направени разноски пред
първа инстанция, както и 150 лв. /сто и петдесет лева/ по чл.78 ал.8 ГПК..
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК: ********* гр. София, п. к. 1504,
бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М. М. А., ЕГН: **********, адрес:
гр. ***, кв. ***, бл.**, вх.*, чрез адв. Р.М., съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 1, ет. 4,
сумата от 348 лв./триста четиридесет и осем лева/ направени разноски пред първа инстанция.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК: ********* гр. София, п. к.
1504, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. Р.М., съдебен адрес:
гр. София, ул. „Цар Асен“ № 1, ет. 4, сумата от 2796 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет
и шест лева/ адв.възнаграждение, с включен ДДС за оказано безплатно процесуално
представителство пред въззивна инстанция, както и сумата от 2796 лв. /две хиляди
седемстотин деветдесет и шест лева/ адв.възнаграждение, с включен ДДС за оказано
безплатно процесуално представителство пред първа инстанция на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
В необжалваната отхвърлителна част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11