№ 35439
гр. София, 27.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20251110102259 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от заявителя „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника М. Т. М. за следните суми: 920,13 лева – неизплатен остатък
от главница по кредит, обезпечен от праводател на заявителя, ведно със
законната лихва от 15.01.2025 г. до изплащане на вземането; 43,03 лева –
възнаградителна лихва за периода от 15.07.2022 г. до 30.09.2022 г., и 269,31
лева – обезщетение за забава върху отпуснатата главница в размер на
законната лихва за периода от 01.10.2022 г. до 17.12.2022 г. – задължения за
възстановяване на платеното от поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД по
договор за предоставяне на гаранция № 4530642/06.07.2022 г., сключен между
последния и длъжника, с който праводателят на заявителя се задължил
възмездно да учреди в полза на „Изи асет мениджмънт“ АД поръчителство за
дълга на длъжника по Договор за паричен заем № 4530642/06.07.2022 г., който
тя е получил от последното дружество, като след плащането поръчителят
„Файненшъл България“ ЕООД бил прехвърлил вземанията си на заявителя по
делото с цесия от 01.03.2023 г., която била съобщена на длъжника от
последното дружество.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява евентуалната неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност, въведено както в
чл. 7, ал. 3 ГПК, така и от практиката Съда на Европейския съюз,
включително и в случаи, когато съдът не е натоварен служебно да следи някои
обстоятелства – § 32 от Решение по дело C-243/08 Pannon GSM, както и чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК, намира, че от представените по дело документи може да
се направи извод за евентуална неравноправност на някои от клаузите по
договора за кредит.
При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен
1
състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния
процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с
въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно
свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към
ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за
потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло
определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
2
принципи имат следното изражение:
На длъжника са били отпуснати 1000 лева при посочена в договора за
паричен заем лихва от 35 % годишно и посочен ГПР – 46,62 % (на лист 11 – 12
от делото). В чл. 4 от договора обаче изрично е записано, че този договор не е
самостоятелен, а при отпускане на кредита длъжника в производството
задължително трябва да учреди обезпечение, като той е избрал това да стане
по третия алтернативен начин в чл. 4 – да сключи договор с трето за кредита
лице – „Файненшъл България“ ЕООД, което съгласно чл. 4, т. 3 от договора е
„одобрено“, т.е. посочено от първоначалния кредитор. Самата природа на тази
клауза я прави неравноправна съгласно чл. 143, ал. 1, т. 10 и 12 ЗЗП, тъй като
кредитодателят само определя в чии „одобрени“ от него ръце да остави
потребителя, ако последният въобще иска да получи някакви пари, т.е.
определя условията и разходите по договора за кредит, маскирайки това в
противоречие с правилата на добросъвестността като „избор“ между три
опции, от които първата (длъжника сама да си избере поръчител с много
високи доходи) е невъзможна за изпълнение – дори съдията по делото не
отговаря на посочените в чл. 4, ал. 1 от договора изисквания, а втората –
учредяване на банкова гаранция, би била на стойност за учредяване
съизмерима с размера на изтегления кредит. Следователно всички разходи,
които са начислени от „определения“ гарант следва да се смятат за разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр, доколкото изтеглянето му при
посочените в договора условия изцяло зависи от осигуряването на
обезпечение. В договора, който длъжникът е сключил, за да учреди
обезпечение, е предвидена такса (в чл. 3, ал. 1) в размер на 413,38 лева, която
въобще не е включена в размера на общите разходи по кредита по § 1, т. 1
ЗПКр, и поради това, че не е включена в размера на ГПР (доколкото
посочената в текста на договора въобще не е посочено колко е размерът на
възнаграждението на поръчителя), то ГПР не е точно посочен, на договора
липсва реквизит, и същият е вероятно нищожен, поради което следва да се
отхвърли претенцията за всички лихви по заявлението и то да се уважи само
за неплатената от длъжника главница.
Изводът за неточно посочен ГПР съдът прави от това, че при отпуснат
кредит от 1000 лева и ГПР от 46,62 % общите разходи по кредита биха били
максимум общо 466,20 лева, ако е отпуснат за 1 година. В случая е отпуснат
кредит за по-малко от три месеца, поради което общият разход би следвало да
е най-много една четвърт от последната сума, или 116,55 лева, а сборът между
лихвените разходи по договора за кредит – 50,72 лева, и възнаграждението на
поръчителя – 317,28 лева, или общо приетите от съда разходи са 496 лева,
което е повече от абсолютния максимален размер за кредит, отпуснат за цяла
година от 417,40 лева, т.е изчислението със сигурност е неправилно. Поради
това
Претенцията за законна лихва за забава, както за времето от падежа на
задълженията, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор, какъвто
вероятно е този по делото, забавата настъпва от поканата за длъжника, и ако
такава се присъди няма да последват санкционните последици от
3
нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и практиката на Върховния
касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по търг. дело № 630/2023 г., I
ТО.
Дори обаче договорът за кредит да не се приеме за нищожен, тази
претенция отново е неоснователна. Размерът на законната лихва е установен в
чл. 86 ЗЗД и Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 426/18.12.2014
г., като същият е равен на основния лихвен процент на Българската народна
банка, определен в началото на съответното шестмесечие (1 януари или 1
юли), увеличен с 10 процентни пункта. Разпоредбата е императивна – всяко
друго задължение при забава за плащане представлява договорна неустойка,
която е допустима съгласно чл. 92 ЗЗД, стига да не е забранено изрично от
закона за конкретния вид задължение. При потребителските кредити
уговаряне на такива други неустойки за забава, по-големи по размер от
законната лихва, е абсолютно забранено съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр.
Поисканата от заявителя сума по заявлението е за законна лихва за
забава върху неплатената главница по потребителски кредит от 920,13 лева, е
в размер на 269,31 лева за периода от 01.10.2022 г. до 17.12.2024 г. Забавата е
продължила малко над 1 година и 2 месеца и доколкото е служебно известно,
че в последните години законната лихва е в размер на 10 – 12 % годишно,
общият лихвен процент за такъв период на забава следва да е около 11,66 % –
14 %. Същевременно поисканата сума за законна лихва от 269,31 лева е в
размер на над 29,26 % от задължението за главница. Т.е. претендираното
обезщетение е около 200 % законовия размер, който може лесно да се
определи поне приблизително.
С оглед формалния характер на едностранното заповедно производство
по принцип съдът не следва да прави проверка за точност на изчисленията на
кредитора, но не и когато същите абсолютно очевидно преминават всякакви
възможни по закон стойности на лихвата за забава, в който случай съдът на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК следва да следи за очевидни нарушения на
закона – чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в какъвто смисъл е и практиката на контролната за
настоящия съд инстанция – Софийския градски съд, дадени в Определение №
9399/03.08.2023 г. по въззивно частно гр. дело № 8290/2023 г. на ΙΙ-в състав;
Определение № 9182/28.07.2023 г. по въззивно частно гр. дело № 7474/2023 г.
на ΙV-е състав; Определение № 12122/13.10.2023 г. по въззивно частно гр.
дело № 11363/2023 г. на ΙΙ-д състав; Определение № 14945/08.12.2023 г. по
въззивно частно гражданско дело № 10916/2023 г. на Софийския градски съд,
I-в състав, и други.
Претендираната от заявителя част от главница от 920,13 лева
съответства точно на остатъчния размер на главницата след плащане на
първата вноска по кредита, поради което съдът приема, че заявителят прави
признание, че длъжникът е платил първата вноска по договора в размер на
87,56 лева, и поради това следва да приеме, че претенцията за главница е
основателна за остатъчния размер на главницата след това плащане, т.е. за
разликата между 1000 лева и 87,56 лева, или за 912,44 лева, като претенцията
следва да се отхвърли за разликата между последната сума и претендираните
4
920,13 лева.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 912,44 лева от общо
1232,47 лева, или за 74,03 % от предявения си размер, като следователно
пропорционално на заплатената държавна такса от 25 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само 18,51 лева
държавна такса и 37,02 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заявление за
издаване на заповед за изпълнение с вх. № 12605/15.01.2025 г. В ЧАСТТА, с
която „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
иска издаване на заповед срещу на М. Т. М., с ЕГН: **********, с адрес: С.,
кв. „Ф.“, ул. „П. Ш.“ № **, да плати на заявителя сумите в размер на
разликата между 912,44 лева (деветстотин и дванадесет лева и 44 стотинки)
и пълния предявен размер от 920,13 лева (деветстотин и двадесет лева и 13
стотинки) – неплатен остатък от главница; 43,03 лева (четиридесет и три лева
и 3 стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 15.07.2022 г. до
30.09.2022 г., и 269,31 лева (двеста шестдесет и девет лева и 31 стотинки) –
обезщетение за забава върху отпуснатата главница в размер на законната
лихва за периода от 01.10.2022 г. до 17.12.2022 г., както и всякаква законна
лихва – – задължения за възстановяване на платеното от поръчителя
„Файненшъл България“ ЕООД по договор за предоставяне на гаранция №
4530642/06.07.2022 г., сключен между последния и длъжника, с който
праводателят на заявителя се задължил възмездно да учреди в полза на „Изи
асет мениджмънт“ АД поръчителство за дълга на длъжника по Договор за
паричен заем № 4530642/06.07.2022 г., който тя е получил от последното
дружество, като след плащането поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД
бил прехвърлил вземанията си на заявителя по делото с цесия от 01.03.2023 г.,
която била съобщена на длъжника от последното дружество.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, че може да предяви
гореописаните си претенции с осъдителен иск в едномесечен срок от влизане
на определението в сила, като ползва платената държавна такса за вземанията,
за които заявлението е отхвърлено в размер на 6,40 лева (да доплати 43,60
лева такса за тези вземания).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя. Препис
да се връчи на страните (на заявителя – чрез ССЕВ, както е поискал).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6