Определение по дело №2316/2018 на Административен съд - Варна

О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

               №……………………………….2018г., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в закрито заседание на двадесети август 2018г.,  като разгледа

докладваното от съдия МАРИЯ ЙОТОВА адм.дело № 2316/2018г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Д.Х.С., ЕГН **********,***, за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., изразяващи се в болки и страдания, постоянен стрес, депресия, отчаяние, душевен и емоционален дискомфорт от събарянето на къщата, в която е живеел в гр.Варна, ул.“Чонора“ № 80, и част от движимото имущество в нея и трайни насаждения, в следствие незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ответника. Претендира се и лихва за забава в размер на 819.42 лв., считано от 30.06.2014г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законна лихва от тази дата до окончателното изплащане на главницата. Претендира и имуществена вреда в размер на 2 150 лв., представляваща претърпяна загуба от заплащането на ежемесечен наем от по 100 лв. за периода 01.07.2014г.-16.09.2016г.

От ищеца е депозирана и молба да бъде освободен от внасянето на държавна такса и разноски по производството, предвид това, че единственият му доход е получаваната от него пенсия в размер на 306 лв., като няма други доходи и имущество. Към молбата е представена Декларация за материално и гражданско състояние по чл.83 ал.2 от ГПК, в която е декларирал, че е вдовец, не притежава движимо, недвижимо имущество и влогове; и не участва в търговски дружества. Представено е и удостоверение от НОИ за получаваната от него пенсия.

По искането за освобождаване от държавна такса, съдът съобрази следното:

Държавната такса по тези производства е дължима на основание чл.9а от ЗОДОВ вр. чл. 2а ал.1 т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 10 лв.

            Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК, приложима по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При разглеждането на молбата за освобождаване съдът взема предвид: т.1. доходите на лицето и неговото семейство; т.2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; т.3 семейното положение; т.4 здравословното състояние; т.5 трудовата заетост; т.6 възрастта; и т.7 други относими обстоятелства.

            От горното следва, че съдът следва да прецени кумулативно обстоятелствато по т.1-6, както и други относими такива /т.7/ и така да признае, че лицето няма достатъчно доходи.

При извършване на тази преценка, съдът намира, че не са налице основания за освобождаване на ищеца от такси и разноски по настоящото съдебно производството. От една страна предпоставка за да освобождаване от държавна такса не е само  изискването по т.2 - декларация за имотно състояние, а следва да се преценяват в съвкупност горните примерно-изброени обстоятелства, за които обаче следва да има съответните доказателства. Т.е. законът позволява ищецът да се ползва от данните в декларацията само досежно своето имуществено състояние, доколкото изрично в разпоредбата на чл.83 ал.2 т.2 от ГПК това е конкретно регламентирано. За всички останали предпоставки, а именно: доходите на лицето и неговото семейство, семейно положение, здравословно състояние, и др., страната не следва само да декларира, а да представи съответните доказателства, издадени от компетентните органи. Ищецът е представил епикризи установяващи получавани от него хипертонични кризи, но липсват доказателства да има постоянни разходи във връзка с влошено здравословно състояние. Напротив, самият той е декларирал, че е в добро общо здравословно състояние.

На второ място, видно от представените от него доказателства, С. има доходи от получаваната от него пенсия, която средномесечно за последната година е в размер на 360 лв.

И на следващо място, ищецът е ползвал адвокатски услуги за завеждане на делото и за неговото представителство пред съда, което е още една индикация, че същия разполага със средства позволяващи му да заплати държавна такса в размер на 10 лв. и евентуално  за възнаграждение за вещо лице.

Предвид гореизложеното, след преценка на горните кумулативни изисквания, съдът намира, че молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса, следва да се остави без уважение.

Доколкото непредставянето на държавна такса съставлява нередовност на исковата молба, производството по делото следва да се остави без движение, като на ищеца бъде дадена възможност да представи доказателства за заплащането й.

Воден от горното, съдът:

 

 

                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Д.Х.С. да бъде освободен от внасяне на държавна такса за образуване на производството по делото.

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по адм.д. № 2316/2018г. по описа на АС-Варна, като указва на ищеца Д.Х.С. в 7-дневен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Административен съд Варна държавна такса в размер от 10 лв., съгласно чл.9а от ЗОДОВ вр. т.2б б.”а” от Тарифа № 1 към ЗДТ.

 

При неизпълнение указанията на съда в дадения срок исковата молба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: