Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Д., 08.07.2015 г.

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

                            

Д. РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година в състав:                                                                                                         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

 

При участието на секретаря: В.П.

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 1960/2014 г. по описа на Д. районен съд, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на П.Д.П. с ЕГН **********, представляван по пълномощие от своята ** К.Д.К. с ЕГН **********, и двамата от гр. Д., ул. „**”**, чрез упълномощения адвокат Г.Н. ***, с която срещу С.К.М. с ЕГН ********** *** са предявени
обективно съединени искове: 1) за обявяване за относително недействителен на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, поради липса на представителна власт, на сключения между ищеца, чрез неговия пълномощник Н.Ц.Н. с ЕГН ********** ***, от една страна като продавач, и ответника, от друга страна като купувач, договор за покупко-продажба на поземлен недвижим имот № **, находящ се в с. М., общ. Д., находящ се в местността „**”, представляващ нива с площ от 15 дка, който договор е обективиран в нотариален акт № **, том **, рег. **, нотариално дело № **/04.07.2014 г. на нотариус с район на действие при Д. районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № **; 2) за обявяване за нищожен, на основание чл. 40 във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, на посочения договор за покупко-продажба поради това, че при сключването му пълномощникът е договарял с купувача във вреда на представлявания.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани в съдебно заседание лично и от упълномощения адвокат, ищецът е собственик на следните недвижими имоти: недвижим имот № **, находящ се в с. Б., общ. Д., находящ се в местността „**”, представляващ нива с площ от 22 дка, недвижим имот № **, находящ се в с. М., общ. Д., находящ се в местността „**”, представляващ нива с площ от 15 дка и недвижим имот № **, находящ се в с. М., общ. Д., находящ се в местността „**”, представляващ нива с площ от 10 дка.  

          В началото на м. юни 2014 г. П. решил да прехвърли собствеността върху посочените имоти на ** си К.П.К., като за целта упълномощил своя познат Д.М.Й. да го снабди с всички необходими за възнамеряваната сделка документи. Преди да се осъществи тази сделка на 29.06.2014 г. (неделя) ищецът, който системно **, се запознал с жена, чиято самоличност и до момента е неизвестна за ищеца. Същата предложила на П. да я придружи по „бизнес” до гр. ВТ и до гр. Р.. Двамата заедно с още две лица отпътували, като ищецът няма спомен за последвалите събития, тъй като най-вероятно се е намирал под ** на ** и на ** с ** **. След три дни той се прибрал в гр. Д. като на 04.07.2011 г. била реализирана планираната дарствена сделка, с предмет посочените по-горе недвижими имоти. След вписване на договорът за дарение в Службата по вписвания се оказало, че и трите „дарени” на ** му имота са продадени по три договора, включително и процесния имот по посочения по-горе договор за покупко-продажба.

Ищецът счита, че атакуваният договор, чрез предявените искове, предмет на настоящото дело, е сключен без наличието на валидна представителна власт в лицето на пълномощника Н.Ц.Н.. Представеното от последния пълномощно, заверено от нотариус с рег. № ** на Нотариалната камара и с район на действие при Районен съд – гр. ВТ, е недействително, тъй като вместо подпис и саморъчно изписване на имената на упълномощителя, е положен пръстов отпечатък. П. не сигурен този отпечатък да е поставен от неговия палец, а дори същият да е негов автор (на отпечатъка) то действията по неговото полагане са били под ** на ** с ** **. Ищецът сочи също така допуснато нарушение разпоредбата на чл. 189 от ГПК, сочеща на необходимостта от преподписване на документа от двама свидетели.

В условията на евентуалност, ако се приема упълномощителната сделка за валидно извършена, ищецът настоява за обявяване нищожността на договора, поради сключването му от пълномощника във вреда на представлявания. Аргументите за това са, че процесният имот е продаден на цена, близка до данъчната оценка на същия, която е далеч от по-ниска от неговата пазарната стойност.

На основание на чл. 131, ал. 1 от ГПК препис от нея и от приложенията й са изпратени на ответника с указания в едномесечен срок от получаване на съобщението да подаде писмен отговор със задължителното съдържание по чл. 131, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. В посочения срок, изтекъл на 08.09.2014 г. (съобщението до С.К.М. е връчено лично на адресата на 07.08.2014 г., а доколкото 07.09.2014 г. е неприсъствен ден /неделя/, то срокът изтича в първия следващ присъствен ден, а именно 08.09.2014 г.) ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Представеният такъв от М., чрез упълномощения адвокат И.Ж. ***, е изпратен по пощата на 09.09.2014 г., като е входиран в деловодството на ДРС на 10.09.2014 г., т.е. извън законоустановения срок. Предвид изложеното Съдът е приел с Разпореждане по чл. 140 от ГПК от 17.10.2014  г., че депозираният от ответника отговор не следва да се обсъжда по делото, тъй като ответникът не е ангажирал доказателства, установяващи представянето на отговора в законоустановения месечен срок.

В съдебно заседание пълномощникът на С.К.М. е поискал да му бъде дадена възможността да установи, че особени, непредвидени обстоятелства са попречили на подаването на отговор на исковата молба в определения срок. След запознаване на Съда с ангажираните от ответника гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля И.А.М., настоящият състав е приел с протоколно определение от 17.11.2014 г., че в случая е налице хипотезата на чл. 133, изр. последно от ГПК, а именно съществуването на особени непредвидени обстоятелства, които са възпрепятствали М. да подаде в срок отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, и настоява за тяхното отхвърляне. Същият  оспорва, че отпечатъкът, поставен на процесното пълномощно не е на ищеца, както и че при неговото полагане последният се е намирал под ** на ** и **и **. Необходимостта от полагане на отпечатък, вместо на подпис, от страна на упълномощителя нотариусът е преценил предвид ** ** на П. и по-конкретно силният ** на ** на ищеца и крайно ** му почерк. По тези причини нотариусът за по-голяма сигурност, при евентуално оспорване на сделката от страна на упълномощителя, е преценил за нужно да се постави отпечатък от палец, вместо подпис на лицето. Ответникът сочи също така, че дори да се кредитира тезата на ищеца за полагането на отпечатък от палеца под ** на ** или ** **, не е основание за обявяване нищожността на сделката, поради липса на съгласие, а за нейното евентуално унищожение. Предвид липсата на такъв предявен иск този въпрос не следва да се обсъжда.

М. настоява за отхвърлянето и на предявения в условията на евентуалност иск за нищожност по чл. 40 от ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД на процесния договор. Ответникът сочи, че не е налице хипотезата на договаряне на представителя във вреда на представлявания. Сочи се, че ищецът е знаел за продажната цена по сделката като се е съгласил със същата. Според ответника продажната цена е предадена на ищеца, съгласно уговореното между страните.

По искане на ответника по делото като трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран Н.Ц.Н.. Същият е представил писмено становище по предявените искове, според което предявените искове са неоснователни и недоказани. Според Н. той и лицето К.Д.М. се занимават с покупко-продажба на земеделски земи, с цел печалба. В края на м. юни 2014 г. с двамата се свързало лице, което ги уведомило, че има земеделски земи за продажба. Уговорили са среща в гр. ВТ, на която пристигнал ищеца заедно с непозната за Н. жена. След като се запознали с документите за собственост Н. и неговият съдружник решили да закупят собствените на П.П. 47 дка земеделски земи за сумата от 37 600 лв., при първоначално поискани от ищеца 40 000 лв. Предвид намерението на Н. и М. веднага да препродадат земите бил подписан предварителен договор, като било уговорено да се заплати сумата от 17 600 лв. в брой, а разликата да се преведе по банков път. След заплащане на цялата сума ищецът щял да издаде пълномощно на името на двамата, с право да се разпореждат с имотите като със свои. Целта била да се избегне необходимостта от сключване на две сделки – първо на тяхно име, а в последствие на последващия купувач, респ. за спестяване на разноски по сключването на договорите. При сключването на предварителния договор Н. и М. броили на П. сумата от 17 600 лв., като договорът щял да служи за разписка за получената сума. Вместо подпис ищецът положил отпечатък от своя палец, тъй като ** му „**”. На 30.06.2014 г. страните по договора се срещнали отново като била приведена по банков път сумата от 20 000 лв., а П. ги „упълномощил” за последващи действия със земите като със свои. По преценка на нотариуса ищецът вместо подпис отново положил отпечатък от своя палец. Впоследствие била извършена продажба на същите имоти, като при сключването на договорите пълномощникът действал само „формално” от името на ищеца, тъй като последният вече е бил получил искана продажна цена и не е имал права върху имотите. Н. отрича твърденията в исковата молба, че по време на преговорите и подписване на предварителния договор и пълномощното, ищецът да е бил под ** на ** и **и **. Сочи се, че в пълномощното фигурира текст, според който пълномощниците не носят отговорност за отчитане действията си пред пълномощника, което изключва възможността пълномощниците да са се договаряли във вреда на представлявания.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът основава правото си на собственост върху процесния имот по силата на Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № **, том **, рег. № **, дело № **/05.11.2001 г. на нотариус с район на действие при Д. районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № **, по силата на който Д. П. К. дарява на П.Д.П. собствения си поземлен недвижим имот № **, находящ се в с. М., общ. Д., находящ се в местността „**”, представляващ нива с площ от 15 дка.

На 26.06.2014 г. между ищеца, от една страна като продавач, и Н.Ц.Н., от друга страна като купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на три недвижими имота – ниви, сред които и процесния имот, с общ площ от 47 дка, за покупната цена от 37 600 лв., от която: 17 600 лв. платими в брой в деня на подписване на договора, и 20 000 лв., платими в деня на подписване на пълномощното за извършване на разпоредителна сделка с имотите или окончателен договор във форма на нотариален акт.

На 30.06.2014 г. с пълномощно с рег. № **/30.06.2014 г. на нотариус с район на действие при В. районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № **, П.Д.П. упълномощил К.Д.М. и Н.Ц.Н., заедно и поотделно, да се разпореждат с всички имоти, предмет на посочения предварителен договор. Видно от текста на пълномощното в печата на нотариуса е посочено, че поради ** на упълномощителя е положен отпечатък от палец на дясната ръка.

Атакуваният по делото договор е сключен на 04.07.2014 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот – земеделски земи № **, том **, рег. № **, дело № **/04.07.2014 г. на нотариус с район на действие при Д. районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № **, между ищеца, чрез пълномощника си Н.Ц.Н., от една страна като продавач, и ответника, от друга страна като купувач, с предмет поземлен недвижим имот № **, находящ се в с. М., общ. Д., находящ се в местността „**”, представляващ нива с площ от 15 дка, за сумата от 1 800 лв.

По искане на ищеца, по реда на чл. 207 от ГПК, е обезпечено събирането на доказателства, чрез допускане и назначаване на съдебномедицинска експертиза, с оглед установяване актуалното ** ** на П.Д.П.. Според заключението на в.л. д-р Д.Д., което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно е кредитирано от ДРС, към деня на извършения преглед от м.л. ищецът ***: „**** Вещото лице докладва, че посочените ****

По делото е приобщено и заключението на в.л. А.С. по изготвената от него съдебно-дактилоскопна експертиза. Според това заключение пръстовият отпечатък, положен в представеното по делото Пълномощно от П. в полза на М. и Н., с нотариална заверка на нотариус № **, е положен от палеца на дясната ръка на П.Д.П.. Вещото лице докладва, че ищецът е положил отпечатък от палеца на същата ръка срещу „Продавач” на Предварителния договор за покупко-продажба от 26.06.2014 г.

С оглед установяване действителната пазарна цена на процесния имот по делото е назначена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице Й.Т., след извършени справки и анализ на пазарната конюнктура дава заключение, че справедливата пазарна стойност на спорния имот от 15 дка земеделски земи в землището на с. М., общ. Д., към м. юли 2014 г. е била 18 525 лв.

По искане на страните по  делото са ангажирани гласни доказателства, като са разпитани свидетелите: К.Д.М., Д.К.Т. и Д. Р.И..

Първият свидетел сочи, че е запознат с предмета на спора, както и че познава страните по делото. М. споделя пред Съда за водените разговори с ищеца и проведената среща в гр. ВТ по повод обява за продажба на собствените на П. около 50 дка земеделски земи. Според свидетеля ищецът търсел цена от 40 000 лв. за всички земи, а свидетелят и неговия съдружник предложили 37 000 лв. Страните по сделката – ищецът и придружаващата го жена, от една страна, и свидетелят и неговия съдружник, от друга страна, се срещнали в офиса на последните в гр. Г., където бил подписан предварителен договор за продажбата на земите. Тъй като на ищеца му „** **” той не можел да се **, като пишел „**”, поради което решили П. да постави отпечатък от палеца си. При подписването на предварителния договор свидетелят и неговият колега заплатили част от уговорената цена, а остатъкът от 20 000 лв. платили по банков път след няколко дни. 

Свидетелката Т., в качеството си на нотариус, извършил нотариалната заверка на процесното пълномощно, споделя пред Съда за съображенията си да предложи на П.П. вместо подпис за положи отпечатък от палеца на дясната си ръка, тъй като същият ръката му „**”. Същият успял единствено да изпиши „някакви **”, поради което ищецът отпечатък от палеца. Според свидетелката П. нямал вид на човек, който не разбира свойството и значението на извършените в кантората на нотариуса действия, като единствената особеност била ** на ръката. Д.К.Т. изрично попитала ищеца дали е получил уговорената цена по договора.

Последният свидетел, в качеството му на близък приятел на ищеца, разказва за намерението на последния да прехвърли на ** си собствените си земеделски земи. В края на м. юни 2014 г. П. *** за три-четири дни, като никой от близките му не успял да се свържи с него – дори не отговарял на повикванията на мобилния си телефон. След завръщането си в града ищецът споделил, че се запознал с някакви хора, които му предложили ** за ** **. От този момент П. нямал ясна представа къде, с кого е бил и по каква работа. Имал смътни спомени за пътуване до гр. Р.. На следващо място свидетелят споделя пред Съда за проблема на ищеца с **.

При така установената  фактическа обстановка следват следните правни изводи:

От изложените в исковата в исковата молба обстоятелство и отправено до съда искане се налага извода, че първият иск черпи правното си основание от разпоредбите на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Съобразно изложените от ищеца твърдения в исковата му молба, а именно съществуването на порок на упълномощителната сделка, води до извода за липса на валидна представителна власт. Правната квалификация на иска за установяване нищожност на договора, когато ищецът твърди липса на съгласие, но се позовава на отсъствие на представителна власт се основава на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

Правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В случая допустимостта на предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор се обуславя, доколкото за ищеца съществува правен интерес от търсената с исковата молба защита, т.е. от установяване на обстоятелството, че е липсвало съгласие от негова страна за упълномощаване на третото лице с посочените пълномощия, респективно за сключване на обсъждания договор.

Нуждата на ищеца от защита, чрез предявените искове, се поражда от оспорването на неговите права от ответника, доколкото правната привидност /твърдяната нищожност на сделката/ смущава нормалното упражняване на правата му. Ищецът е легитимиран да претендира и установи порочността на атакуваната сделка, защото със сключения договор за покупко-продажба счита, че са засегнати неговите права и интереси, а на следващо място на нищожност може да се позове всяко лице – материята, уреждаща нищожността на договорите, е от публично-правен порядък – щом има, какъвто и да било правен интерес, а в настоящия случай от съществуването или не на спорното правоотношение зависи правното положение на ищеца. Правният интерес от предявените искове се обуславя и с оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм предмет и легитимирани страни, поради което същите се явяват процесуално допустими.

Липсата на съгласие, по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД, трябва да бъде съзнателна /при несъзнателната липса на съгласие се прилагат правилата за унищожаемостта/. Съгласие липсва в случаите на мислена уговорка, шега или насилие, т.е. в случаите, когато е налице пълна липса на валидно съгласие за сключване на договор. Липсата на представителна власт, която също представлява вид липса на съгласие съставлява основание за нищожност по смисъла на чл. 42 от ЗЗД. Разликата е в това, че когато едно лице сключи договор от името на друго лице без да е било упълномощено от него е налице т.нар. „висяща недействителност”. В тази ** разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД дава възможност договорът, сключен без представителна власт, да бъде потвърден от ненадлежно представлявания, с което договор се счита за валидиран с обратна сила от деня на неговото сключване.

Според правната доктрина /проф. В.Т./ „висящата недействителност” е налице, ако извършената сделка може да породи желаното правно действие при настъпването на допълнителен факт, установен от закона. Дотогава сделката се смята за недействителна, по-точно нищожна, а след настъпване на предвидения факт тя става напълно действителна. Случай на висяща недействителност има, когато едно лице сключи договор без представителна власт. Този договор е недействителен, но ако лицето, от което име се договора го потвърди договорът се валидира – чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

Нищожността на упълномощителната сделка е въпрос, който е с преюдициално значение по отношение на сделката за покупко-продажба. Това основа извод за нищожност на сделката по нотариалния акт, поради липса на надлежно изразена воля за сключването й от страна на продавача. След като продавачът не е изразил такава воля, то тази на купувача не е приета и следва, че липсва съгласие по договора. В тази ** е необходимо да се отбележи, че съгласието в договора за покупко-продажба е елемент от фактическия състав и след като по категоричен начин се установява, че продавачът, собственик на имота, не е имал воля да продава, не е имало и правна сделка. С оглед предвидената в чл. 42, ал. 2 от ЗЗД възможност представляваният да потвърди сделката е налице т.нар „висяща недействителност”. Т.е. нищожността е висяща до потвърждаването от лицето, от чието име е сключен договорът. По делото не е установено ищецът да е потвърдил извършената продажба от лицето без представителна власт, поради което не може да се приеме, че е настъпил установения от закона допълнителен факт, който да трансформира нищожната сделка в действителна. При това положение липсата на представителна власт за разпореждане с имотите и липса на последващо потвърждаване на сделката води до липса на изразено съгласие от страните по процесния договор.

Трайната съдебна практика приема, че договорът, сключен при липса на надлъжна представителна власт е относително недействителен. В този смисъл правните действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от представлявания. Ако последният откаже да я потвърди, недействителността се трансформира в относителна, а не в абсолютна, изначална и несанируема нищожност.

В конкретния случай е безспорно установено, че положеният в оспореното пълномощно отпечатък от десния палец е на ищеца. Полагането на отпечатък от палец в случаите, когато лицето не може да се ** поради неграмотност или ** е регламентирано в чл. 579, ал. 2 от ГПК. В обсъжданата хипотеза е ясно, че П.Д.П. е **, но също така, че ** от редица **, част от които предизвикват едър ** на **. Това ** препятства изписването на четлив текст и полагане на подпис от лицето. Понятието „**” следва да се тълкува като синоним на **. В тази насока са показанията на изслушаните свидетели Т. и М..

Разпоредбата на чл. 579, ал. 2 от ГПК предвижда, че когато някое от участващите лица не може да ** поради неграмотност или **авост, се прилага чл. 189 от ГПК, като актът не се подписва от свидетели, а се полага отпечатък от десен палец вместо подпис. Полагането на отпечатък е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност или **авост. Следва да се приеме, че тази възможност съществува и в хипотезата на грамотно лице, което поради ** ** не е в ** да ** документа. Във всички положения преценката за точното прилагане на процесуалните правила по чл. 569-594 от ГПК принадлежи на нотариуса, който извършва заверката и при условията на ЗННД носи отговорност за това. Частен документ, под който издателят му е положил отпечатък от палеца на дясната си ръка, макар и да е бил **, но поради **то си ** не е могъл да се подписва, е валиден. Съобразно изложеното съдът намира, че с полагането на отпечатък от палеца на дясната ръка на ищеца под изследвания документ не се е допуснало нарушение на установените от закона правила и изисквания.

В този смисъл следва да се приеме, че процесният договор е сключен от лице, което е разполагало с представителна власт, респ. предявеният иск за обявяване на недействителността, обусловена от липсата на представителна власт, на сключения между ищеца, чрез неговия пълномощник, по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № **/30.06.2014 г. на   нотариус с район на действие при В. районен съд с рег. № ** на Нотариалната камара/ и нотариална заверка на съдържанието с рег. № **/30.06.2014 г., том **, акт  на   на същия нотариус, от една страна като продавач, и ответника от друга страна като купувач, договор за покупко-продажба на поземлен недвижим имот № **, находящ се в с. М., общ. Д., находящ се в местността „**”, представляващ нива с площ от 15 дка, който договор е обективиран в нотариален акт № **, том **, рег. **, нотариално дело № **/04.07.2014 г. на нотариус с район на действие при Д. районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ** и за обявяване на недействителността, обусловена от липсата на представителна власт, на упълномощителната сделка – цитираното по-горе пълномощно е неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора по този иск следва да се разгледа предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 40 от ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор, поради сключването му от пълномощника във вреда на представлявания.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват Д. нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Конкретното основание за нищожността на атакуваната сделка, въведено с исковата молба и поддържано в съдебно заседание от процесуалния представител на ищците, е нарушение на закона, конкретно разпоредбата на 40 от ЗЗД. Съгласно цитираната норма - договорът, сключен между представител и лицето, с което той договаря не произвежда действия за представлявания, ако договарящите са се споразумели във вреда на представлявания. От текста на закона следва принципът, че представителят е длъжен да действа с оглед интересите на представлявания по най-благоприятния за последния начин, т.е. правилото на чл. 40 от ЗЗД гарантира интересите на представлявания, доколкото същият се счита необвързан спрямо третото лице, с което се е договарял неговият представител при наличие на споразумение между представителя и третото лице във вреда на представлявания.

Споразумението между представителя и третото лице във вреда на представлявания прави сделката нищожна изцяло, не само по отношение на представлявания, но и между представителя и третото лице. Установяването на наличието на осъществен фактически състав по смисъла на чл. 40 от ЗЗД предполага пълното доказване наличието на следните кумулативни предпоставки: обективен момент - причинена вреда на представлявания, и субективен - знание у договарящите се, че предизвикват увреждането, респективно намерение за това.

В настоящата хипотеза се установява по делото, че представителят и насрещната страна са сключил дговор за покупко-продажба на процесния имот за сумата от 1 800 лв., която сума е близка до данъчната оценка на имота, възлизаща на 1 764 лв., и която сума е 10 пъти по-малка от пазарната стойност на същия имот – 18 525 лв. Посоченото съотношение между отразената цена на имота в нотариалния акт и действителната пазарна (справедлива) стойност на имота красноречиво свидетелства, че продажбата е извършена в хипотезата на чл. 40 от ЗЗД – представителят на продавача и купувачът по нея са се споразумели във вреда на представлявания собственик, като по този начин договорът накърнява Д.те нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Д.те нрави, в качеството им на морални норми, наситени с нравствено-етично съдържание, са въздигнати от законодателя в критерий за оценка на сделките. Тези норми, доколкото не са правни такива са неписани и неконкретизирани, съществуват като общоприети, принципни положения на обществения живот или произтичат от такива. Същите не са скрепени със санкция, не се налагат принудително и не разполагат със задължително действие, но се приемат от социума в резултат на вътрешни убеждения и най-висши духовни потребности. По правило и дефиниция, накърняването на Д.те нрави е обективно ** – не необходимо страните да съзнават естеството на нравствено-етичните правила, които нарушават с поведението си, нито да целят това. Не всяко нарушение на битуващите морални и етични догми се счита за “накърняване на Д.те нрави”, по смисъла на цитираната норма, а само онова, което е грубо и в ярко противоречие с утвърдените нравствено-етични правила за поведение. Съобразно изложеното следва да се приеме, че е неморално е пълномощникът да уговаря над десетократно по-ниска стойност продавания имот (В тази насока е Решение № 160/05 от 14.03.2006 г. на Върховния касационен съд на РБ, ** г.о., по гр. дело № 325/2004 г., както и  Решение № 595 от 17.**.2009 г. на Д. окръжен съд по в. гр. дело № 844/2009 г. и Решение № 243 от 07.07.2015 г. на Д. окръжен съд по в. гр. дело № 262/2015 г.).

Съобразно изложеното предявеният иск по чл. 40 от ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД като основателен и доказан подлежи на уважаване.

Съответно при така постановения резултат ищецът има право, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на сторените от него съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска, а именно на сумата от 1 495,56 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/.

На основание чл. 78, ал 3 от ГПК, съответно на отхвърлената част от иска, ответникът също има право на съдебни разноски, а именно на сумата от 272,50 лв. /двеста седемдесет и два лева и петдесет стотинки/.

Воден от горното, Д. районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.П. с ЕГН **********, представляван по пълномощие от своята ** К.Д.К. с ЕГН **********, и двамата от гр. Д., ул. „**”**, срещу С.К.М. с ЕГН ********** ***, иск за обявяване за относително недействителен на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, поради липса на представителна власт и потвърждаване, на сключения между ищеца, чрез неговия пълномощник Н.Ц.Н. с ЕГН ********** ***, от една страна като продавач, и ответника, от друга страна като купувач, договор за покупко-продажба на поземлен недвижим имот № **, находящ се в с. М., общ. Д., в местността „**”, представляващ нива с площ от 15 дка, който договор е обективиран в нотариален акт № **, том **, рег. **, нотариално дело № **/04.07.2014 г. на нотариус с район на действие при Д. районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № **.

ОБЯВЯВА за нищожен, на основание чл. 40 във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, сключения между ищеца П.Д.П. с ЕГН **********, чрез неговия пълномощник Н.Ц.Н. с ЕГН ********** ***, по пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № **/30.06.2014 г. на нотариус с район на действие при В. районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ** и нотариална заверка на съдържанието с рег. № **/30.06.2014 г., том **, акт ** на същия нотариус, от една страна като продавач, и ответника С.К.М. с ЕГН **********, от друга страна като купувач, договор за покупко-продажба на поземлен недвижим имот № **, находящ се в с. М., общ. Д., находящ се в местността „**”, представляващ нива с площ от 15 дка, който договор е обективиран в нотариален акт № **, том **, рег. **, нотариално дело № **/04.07.2014 г. на нотариус с район на действие при Д. районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № **, поради накърняване на Д.те нрави, изразяващо се в това, че при сключването му пълномощникът е договарял с купувача във вреда на представлявания.

ОСЪЖДА С.К.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.П. с ЕГН ********** *** сумата от               1 495,56 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.

 ОСЪЖДА П.Д.П. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.М. с ЕГН ********** *** сумата от 272,50 лв. /двеста седемдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – Н.Ц.Н. с ЕГН ********** ***.

ОПРЕДЕЛЯ на ищеца шестмесечен срок от влизане в сила на решението за отбелязването му на основание чл. 115, ал. 2 от ЗС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                  

                                                                              

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: