Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /06.07.2018 г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на осемнадесети юни две хиляди
и осемнадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Иванка Палашева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1160/2017 г. по описа на съда
Производството е по чл. 266, ал. 1 ЗЗД
Предявен е от „А.к.“ ЕООД, ***, ЕИК:
********* иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за заплащане
на сумата в размер на 11352 лв., представляваща дължимо възнаграждение за изработване на инвестиционен технически проект за обект
„ Изграждане на туристическа пътека „Природни скални образувания м. „Скумсале“, община Стрелча, по договор за
проектиране от 23.07.2012
г. , сключен между страните ведно със законната лихва
от дата подаване
на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 3465,68 лв.- представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 21.11.2014г. до 21.11.2017 г.
В исковата молба се твърди, че
на 23.07.2012 г. бил сключен договор за проектиране, между „Аква консултинг“
- изпълнител и Община Стрелча-възложител, по силата на който
ищецът се задължил да изпълни
със свои сили и за сметка
на възложителя инвестиционен проект- техническа фаза за обект „Природни
скални образувания м. „Скумсале“, община Стрелча. Уговореното възнаграждение било в размер на 12 000лв. без ДДС, като съгласно
уговореното между страните, в случай, че бъде одобрена
по-малка сума за възложените дейности уговорените възнаграждения се намалява до одобрените
суми. Плащането следвало да се
извърши в срок до 30 дни след
одобрението на проекта от финансиращия
орган- Програма за развитие на
селските райони 2007-2013
г. и сключване на Договор за финансиране
между ДФЗ и Община Стрелча. Излага се, че договорът
е подписан от зам. кмета И.В.. Посочва се, че в рамките
на уговорените срокове бил изготвен
проектът,
който бил приет без забележки
и възражения от възложителя, за което е съставен приемно-предавателен протокол. На 21.11.2012 г. бил сключен договор №13/313/00152 между ДФЗ и Община Стрелча, по силата
на който ДФЗ се задължил да
предостави безвъзмездна финансова помощ в размер на 239 288 лв. за изпълнение
на процесния проект, като за
проектиране била одобрена сумата в размер на 9460 лв. без ДДС. Сочи
се, че макар
да е сключен договор за финансиране
на 21.11.2012 г. в уговорения
между страните срок до 21.12.2012 г. не е заплатено уговорено възнаграждение, като същото не
е заплатено и до настоящия момент, въпреки, че възложената
работа е изпълнена добросъвестно и в срок.
Моли да се обяви
за нищожна клауза на чл.
2, ал. 4 от процесия договор от 23.07. 2012 г., съгласно която възнаграждението за изработване на проекта не
се дължи, ако проектът не
бъде финансиран.
Ответникът, получил препис от исковата молба
с приложенията на
28.11.2017 г., като в в законоустановения срок – до 28.12.2017 г., е подал отговор на исковата
молба. В отговора
се излага, че претендираните суми не се
дължат от Община Стрелча, тъй като процесният
договор е подписа от заместник-кмета И.В. без представителна власт, поради което
не обвързва общината. На следващо
място се твърди, че клаузата
на чл. 2, ал. 4 от договора
не е нищожна, а валидно обвързва страните по договора,
доколкото е уговорена между тях и има
силата на закон. Прави се
възражение за нищожност на договора,
тъй като същият е сключен в нарушение на Закона
за обществените поръчки (отм.). Прави се възражение
и за погасяване на претендираните суми по давност.
Посочено е, че макра да е сключен
договор №13/313/00152 между
ДФЗ и Община Стрелча, по силата на
който ДФЗ се задължил да предостави
безвъзмездна финансова помощ в размер на 239 288 лв. за изпълнение на
процесния проект, като за проектиране
била одобрена сумата в размер на 9460 лв. без
ДДС, като в последствие финансирането е отказано. Моли се да се
отхвърлят предявените искова, като се
претендират и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд- Панагюрище е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на уговореното възнаграждение по договор за проектиране и правно основание чл.
86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху претендираното възнаграждение.
От представен по делото Договор за проектиране от
23.07.2012 г. сключен между Община С.в качеството на възложител и „А.К.“ ЕООД,
в качеството на изпълнител се установява, че ищцовото търговско дружество се е
задължило да изготви инвестиционен проект – техническа фаза за обект:
„Изграждане на туристическа пътека „Природни скални образувания м. Скумсале“, за което ответната община е поела задължение да
заплати възнаграждение в
размер на 12000 лв. без ДДС, като заплащането на възнаграждението е поставено под
условие, че инвестиционния проект бъде финансиран от „Програма за развитие на
селските райони 2013 г.“
По делото са приложени сходни договори за
проектиране от същата дата – 23.07.2012 г. за изграждане на различни
туристически пътеки, общо 6 на брой като
четири от тях са сключени между Община С.и търговско дружество„Дизайн груп студио“ ООД, а два от тях между Община С.и „А.к.“
ЕООД, като общата стойност на всички сключени на 23.07.2012 г. договори за
проектиране (включително и процесния) е 84 000лв. без ДДС.
От приложен по делото приемно-предавателен
протокол от 23.07.2012 г. се установява, че ищцовото дружество е предало на
ответника инвестиционния проект за „изграждане на туристическа пътека „Природни
скални образувания м. Скумсале“ във фаза технически проект.
От приложено по делото заявление до Министерство
на земеделието и храните за подпомагане по мярка 313- насърчаване на
туристическите дейности се установява, че Община С.е кандидатствала за
финансиране по програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. с проект „Изграждане
на туристическа пътека „природни и скални образувания – местност Скумсале“, като размерът на исканата финансова помощ е
251752,20 лв., от които 12000лв. без ДДС са отбелязани като предварителна
инвестиция за изготвяне на необходимата проектна документация.
От приложен по делото Договор № 13/313/00152 от
21.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 313 „насърчаване на
туристическите дейности“ от програма развитие на селските райони за периода
2007-2013, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони сключен между Община С.и Държавен
фонд „Земеделие“ се установява, че проектът „Изграждане на туристическа пътека
„природни и скални образувания – местност Скумсале“,
с който ответникът е кандидатствал е одобрен за подпомагане първоначално до сумата
в размер на 239288 лв., като в Приложение 1 към договора в таблица са посочени
размерите на одобрените инвестиционни разходи за проектиране, където одобрените
разходи са в размер на 9460 лв. Видно от заповед №03-РД/3096 от 19.11.2012 г.
на Министъра на земеделието и храните приложена по делото е отказано е отказано
финансирането за разходи за проектиране за разликата от одобрените 9460лв до
тези от 12000лв. или за сумата от 2540лв.
От приложено по делото уведомително писмо от
22.11.2013 г. от Държавен фонд земеделие до Община Стрелча, се установява, че е
отказано съгласуването на процесния
договор сключен между страните по спора за изготвяне на инвестиционен проект от
23.07.2012 г., тъй като същият не отговаря на изискванията на ЗОП(отм.).
От анекс 1 към договор № 13/313/00152 от
21.11.2012 за отпускане на финансова помощ по мярка 313 сключен на 30.12.2013
г. между Държавен фонд земеделие и Община С.се установява, че първоначално
одобрения размер на безвъзмездната финансова помощ в размер на 239288,00лв. се
променя на 216118,00 лв., като в Приложение 1 са посочени отделните одобрени
инвестиционни разходи. Видно от посоченото приложение не са одобрени средства
за разходи за проектиране.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални
и процесуални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за изработка
на процесния проект-техническа фаза; 2)
точно изпълнение на задължението за изработване в качествено и времево отношение, които обстоятелства следва да бъдат установени
в процеса на доказване от ищеца.
Ищецът следва да докаже възражението
си за нищожност
на клауза чл. 2, ал. 4 от
процесия договор от 23.07. 2012 г. Ответникът следва да докаже
фактите, на които основава своите възражения, а именно, че договорът
е нищожен поради противоречие на Закона за обществените
поръчки, както и погасяването на процесните суми по давност.
На първо място следва да се посочи, че настоящият
съдебен състав не споделя възражението на ответника, че сключеният между
страните договор не обвързва ответника, тъй като същият е сключен от зам. кмета
на Община С.– И.В., без същият да има представителна власт. Съгласно трайно
установената практика, при упражняване на своята дейност и участието им в
гражданския оборот общините се приравняват на търговци. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ предвижда, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна
власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването. В конкретния случай, дори и да се приеме, че зам.
кмета В. не е разполагал с представителна власт при сключване на процесния
договор – не е имал изрично пълномощно и не е изпълнявал функциите на кмет,
поради отсъствието на титуляря на поста, Община С.не се е противопоставила на
сключването на договора след узнаването. Напротив, при кандидатстване за
получаване на субсидия и подаване на заявление до Държавен фонд „Земеделие“
Община С.се е позовала на вече сключения договор. Предвид изложеното и от
събраните по делото доказателства се установява, че Община С.не само не се е
противопоставила на сключването на процесния договор, а напротив използвала е
същия при подаване на заявлението за кандидатстване за подпомагане, като е представила същия като основани за заплащане
на разходите предвидени за проектиране, което се установява от приложено по
делото уведомително писмо от 22.11.2013 г. от Държавен фонд земеделие.
При
сключване на процесния договор от 23.07.2012 г. приложим е бил Закона за
обществените поръчки в сила от 01.10.2004 г., отменен 15.04.2016г. Съгласно
разпоредбата на чл. 14, ал. 5, т. 3 от ЗОП (изм. с ДВ бр. 33 от 27.04.2012 г.)
процедурите по закона се прилагат задължително при възлагане на обществени
поръчки в размери по-големи от 66000лв. без ДДС за конкурси за проекти.
Съгласно чл. 15, ал. 5 от ЗОП (отм.) не се допуска разделяне на обществена
поръчка с цел заобикаляне прилагането на закона. За да е налице заобикаляне на
закона, трябва да са нарушени императивни изисквания на закона относно страните
или предмета на сделката. Изисква се и участниците да съзнават, че преследват
неправомерна цел. Настоящият съдебен състав намира, че доказателства в
посочения смисъл в случая са налице. В случая, с отделни договори – 6 на брой е
възложено изготвянето на технически проекти на различни туристически пътеки в
рамките на една община. Касае до идентични дейности досежно една община, които
се отличават само относно местността, до която се отнасят, като всички
договорите са сключени на 23.07.2012 г. с двете търговски дружества _ „А.к.“
ЕООД и „Дизайн груп студио“ ООД. Горните
обстоятелства и начина на сключване на договорите предопределя липсата на
публичност и съответно възможността за известяване за възлагането на поръчката
на по-широк кръг от кандидати, за получаване на повече оферти и достигане на
по-ниска цена, съответно потенциално по-малко натоварване на бюджета на съюза и
договарящия орган. В случая се касае до
изработка на технически проекти, за които няма данни да са подлежали на
разделяне по местности. Освен това всички договори са сключени на една и съща дата
- 23.07.2012 г. и се касае до възлагане на идентични
дейности с отделните сделки, което дори не е отдалечено във времево отношение.
Ето защо настоящият съдебен състав, приема че в противоречие със закона,
процесния договор не е бил сключен след провеждане на процедура за обществена
поръчка, поради което същият е нищожен.
Следва да се посочи, че
са неоснователни възраженията на ищеца, че ответникът не е процесуално
легитимиран да се позове на недействителността на договора съобразно чл. 122и,
ал. 1 ЗОП, както и че е изтекъл преклузивният срок за
това. Това е така, тъй като съгласно трайно установената съдебна практика е приложимо
общото основание за нищожност на договора поради противоречие със закона по чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД по отношение на договорите,
сключени по реда на Закона за обществените поръчки. Основания за нищожност са
тези юридически факти, с настъпването на които възниква определен вид
нищожност. В правната теория се разграничават общи основания за нищожност и
конкретни основания за нищожност. Общите основания са тези, които сумират по
видове признаци конкретните основания. Едно от общите основания за нищожност е
нарушението на закона и същото е регламентирано в чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Противоречието със закона представлява несъобразяване с предписанията на
императивни правни норми, поради което, за да се установи наличието на общото
основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е необходимо да се прецени дали
твърдяната от ищеца конкретна правна норма е императивна и дали сделката е
сключена или съдържанието й противоречи на тази правна норма. Следователно
противоречието на закона е общото основание за нищожност на сделката, което за
да се приложи, предвид неговия бланкетен характер,
трябва да се съчетае с конкретно противоречие на отделна императивна правна
норма. Противоречието със закона като основание за нищожност се отнася за
всички сделки, независимо от страните по тях и вида на сделките. Някои сделки
са уредени в специални закони, но наличието на специален закон не игнорира
приложението на общото основание за нищожност поради противоречие със закона.
Специалните императивни правни норми могат да регламентират начина на сключване
или съдържанието на сделката и при нарушаване на някоя от тях сделката би била
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с предвидената
специална императивна правна норма. Специалният закон може да съдържа и
самостоятелни основания за нищожност на съответната сделка, както в случая ЗОП
(отм.), която не дерогира общото основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД при
противоречие с друга императивна правна норма. Обстоятелството, че ЗОП е
специален закон спрямо общия ЗЗД не обосновава правен извод, че при нарушаване
на императивно установените от него забрани не е налице противоречие със
закона, обуславящо нищожност на сключената сделка по смисъла на общото законово
правило на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Общото основание за нищожност на договора
поради противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД е приложимо по отношение на договорите, сключени по реда на Закона за
обществените поръчки, при нарушение на императивна правна норма, предвидена в
него. По силата на чл. 3, ал. 1, т. 3, ЗОП (отм.) обект на обществена поръчка
са и дейностите свързани със строителството и проектирането на стойност над 66000
лв. (чл. 14, ал. 2 ЗОП отм.), като възложители на обществена поръчка са и общините.
Нормите на закона са императивни и противоречието със същите има за последица
нищожност на сключения договор, включително и когато не е била проведена съответната
процедура по чл. 3 ЗОП (отм.) за обект на обществена поръчка ( така в Решение №
92 от 22.08.2013 г. по т. д. № 1107/2011 г., II т. о., ТК, на ВКС, Решение №
138 от 8.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 103/2012 г., I т. о., ВКС).
Ето защо настоящият
съдебен състав, приема, че процесния договор от
23.07.2012 г. за изготвяне на инвестиционен проект – техническа фаза „Изграждане на туристическа
пътека „природни и скални образувания – местност Скумсале“, сключен между Община С.и търговско дружество „А.К.“ ЕООД е нищожен, на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД – противоречие със закона. Доколкото нищожните
договори не пораждат действие, то неоснователно се явява искането за заплащане
на възнаграждението за извършване на уговореното в нищожния договор.
Предвид изложеното така предявеният иск с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Неоснователен се явява и предявеният акцесорен
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, за заплащане на лихва върху претендираното
възнаграждение.
По разноските:
При този изход на
делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78,
ал. 8 ГПК следва ищецът
– „А.К.“ ЕООД да бъде осъден да заплати на ответника –
Община С.сторените по делото разноски
за осъществена процесуална защита пред настоящата инсанция. Съобразно предвиденото чл. 37 Закона за правната
помощ и в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на
правната помощ възнаграждението следва да бъде определено
в размер на 200 лв., като следва да бъде уважено и искането за заплащане на
сумата от 44.59лв. разходи за копирни услуги, направени по делото, доколкото
същите са своевременно поискани, като са представени доказателства, че са
реално сторени.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявения
от „А.К.“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление;*** срещу Община
С.ЕИК **********, със седалище и адрес на управление“ гр. Стрелча, пл.
Дружба № 2 иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 11352
лв. представляваща възнаграждение по договор от 23.07.2012 г. за
проектиране, изготвяне на инвестиционен проект – техническа
фаза „Изграждане
на туристическа пътека „природни и скални образувания – местност Скумсале“ сключен между страните.
ОТХВЪРЛЯ, предявения
от „А.К.“ ЕООД *** иск с правно основание чл. 86 ЗЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3465,68 лв. представляваща мораторна
лихва върху сумата от 11352лв. – представляваща възнаграждение по договор от
23.07.2012 г. за проектиране за проектиране, изготвяне
на инвестиционен проект – техническа фаза „Изграждане на туристическа пътека „природни и
скални образувания – местност Скумсале“, за
периода от 21.11.2014г. до 21.11.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 78,
ал. 8 ГПК, „А.К.“ ЕООД *** сумата в размер на общо 244, 59 лв. – представляваща разноски
направени пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: