М О Т И В И    към Присъда № 89 от 12.11.2014г. по НОХД №1424/2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд.

 

   Спрямо подсъдимия С.К. –турчин, турски гражданин, живущ към момента в гр.**, Република Турция, е повдигнато обвинение по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК, за това, че на 24.02.2012 г. в гр. Пловдив, на бул. „Пещерско шосе” пред № 82, кръстовището с входа за болница „Селена”, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес Ванео” с рег. № РВ 1306 ВС, е нарушил правилата за движение – чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл. 25, ал.1 от ЗДвП,  чл.116 от ЗДвП, чл. 119, ал.4 от ЗДвП, чл.51, ал.2 от ППЗДвП и чл. 77, ал.1 от ППЗДвП и с това по непредпазливост е причинил смъртта на Г.П.Б. с ЕГН: **********, като смъртта е настъпила на 08.04.2012 г.

По делото не е предявен за разглеждане граждански иск. По искане на пострадалата А.Г.Б.-наследник на починалия Г.П.Б.,  същата е  конституирана в качеството на  частен обвинител в наказателния процес. Другият наследник на починалия-Л.Б. не е предявила искане и не е конституирана в процесуално качество на граждански ищец или частен обвинител.

   В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като на подсъдимия бъде наложено наказание “лишаване от свобода” при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Счита, че  с оглед данните за личността на подсъдимия, целите на наказанието ще бъдат изпълнени, чрез отлагане изтърпяването на наказанието по реда на чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок. Моли, спрямо подсъдимият  да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК за срок съобразен със срока на наложеното наказание „лишаване от свобода”.

  Повереникът на частния обвинител- адв.В.Е., не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието, като счита, че са събрани безспорни доказателства за наличие на виновно поведение от страна на подсъдимия в създалото се ПТП и изразява становище, че основна причина за това е движението на подсъдимия като водач на МПС, без да се съобразява със задължителните пътни знаци. По отношение на наказанието предлага да бъде определено наказание „лишаване от свобода” при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като се солидаризира с искането на прокурора изпълнението на това наказание да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, съгласно чл.66 от НК. Частният обвинител А.Б. поддържа становището, изразено от нейния повереник.

Защитникът на подсъдимия  –адв.Н., пледира на първо място за оправдателна присъда, като  счита, че обвинението не е доказано несъмнено, а почива на предположения. Изразява се становище, че не е налице виновно поведение от страна на подс.К., което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП, като се застъпва становище, че причинно –следствената връзка между причинената черепно-мозъчна травма на пострадалия Б.  и настъпилата в последствие смърт, е разкъсана и обективно поведението на пострадалия след удара е допринесло за настъпилия съставомерен резултат. В този смисъл се иска признаване на подс.С.К. за невинен и оправдаването му по така повдигнатото му обвинение. Направено е и алтернативно искане- в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен да се приложи привилегирования състав на чл.343а от НК, като се приеме, че същият е оказал необходимата и възможна според закона, помощ на пострадалия след ПТП. В този смисъл и предвид множеството смекчаващи отговорността обстоятелства, защитникът пледира за налагане на най-лекото по размер наказание, изпълнението на което не следва да бъде ефективно.

   Подсъдимият С.К. не дава обяснения за станалото на 24.02.2012г., което единствено описва като внезапно и ненадейно случило се. В съдебно заседание, а и в последната си дума изразява съжаление за случилото се, като заявява, че е направил всичко възможно, за да не се стигне до такъв край.  

 

I. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

   От събраните по реда на съдебното следствие  писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

   Подсъдимият  С.К. е правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за управление, издадено от компетентните органи на Република Турция. Същият е турчин, турски гражданин, като към инкриминираната дата е живял в гр.Пловдив с ЛНЧ:**********. Бил е собственик и управител на „Сегер България” ООД-гр.Пловдив, с която фирма осъществявал дейност, свързана с почистване на специализирана медицинска апаратура в АГ болница „Селена”-гр.Пловдив. Притежавал  лек автомобил “Мерцедес Ванео” с рег.№ РВ 1306 ВС .

На 24.02.2012г. около 08,00 часа подс.К. управлявал лекия автомобил „Мерцедес Ванео” с рег.№ РВ 1306 ВС по бул.”Пещерско шосе” в гр.Пловдив, като се придвижвал към АГ болница „Селена”. Времето било ясно, пътното платно по булеварда в района на болницата било равно, с асфалтово покритие, с хоризонтална маркировка/единична непрекъсната линия/, двупосочно. Подсъдимият бил сам в автомобила си, като се движил в северното платно за движение, в посока от изток на запад. Като наближил пресечката за болница „Селена” завил на дясно, но приближавайки видял множество паркирани автомобили и решил да потърси друго място за паркиране. Влезнал в пресечката, обърнал автомобила си, спрял и се престроил за завиване на ляво по бул.”Пещерско шосе”. На мястото, където спрял за да извърши маневрата имало поставен пътен знак „Г2”, обозначаващ движение само на дясно след знака. Този знак имал задължителен характер за водачите на пътни превозни средства .

По същото време, на южния тротоар на бул.”Пещерско шосе” се намирал пострадалият Г.П.Б., към онзи момент на 81 години, който имал намерение да пресече пътното платно по булеварда, за да закупи хранителни продукти от намиращият се до здравното заведение хранителен супермаркет „Лекси”. Тъй като по това време по пътното платно нямало движещи се автомобили, пострадалият Б. предприел пресичане на платното в ляво от автомобила на подс.К. в посока от юг-на север. Виждайки, че в ляво и в дясно от него, по пътното платно няма автомобили, подс.К. също потеглил с автомобила си, като предприел маневра „завой на ляво”, за да навлезе на бул.”Пещерско шосе”. По същото време пешеходецът Г.Б. предприел пресичане и се намирал в южната лента на платното. Така траекториите на движение на двамата се пресекли и след около 4,8 секунди след потегляне на лекият автомобил, настъпил удар. Той бил в предната част на автомобила. След удара пешеходецът Б.  паднал на платното за движение пред л.а.”Мерцедес Ванео”, като при падането си ударил главата. Автомобилът спрял на платното. Скоростта на движение на автомобила непосредствено преди задействане на спирачната му система била около 14 км/ч.

Веднага след това, подс.К. излезнал от автомобила си и установил, че пешеходецът е на земята. Тъй като по същото време по южния тротоар вървял и св.А.Д.-доктор в болница „Селена”, подсъдимият го извикал за оказване на помощ. Св. Д. се отзовал и заедно с подс.К., помогнали на подстрадалия Б. да се изправи. Последният бил в съзнание и нямал външни наранявания. По молба на подсъдимият, св.Д. се обадил на телефон 112, за да уведоми за станалия инцидент. Междувременно на мястото пристигнали екипи на Бърза помощ и на полицията. При пристигането си медицинският екип констатирал, че пострадалият е контактен и в съзнание, като категорично заявил на присъстващите лекари, че не желае да бъде транспортиран до болнично заведение, тъй като неговите близки били медицински лица. Подсъдимият К. помолил св.Д. да се обади и на друг негов колега - свидетелят д-р С., който също дошъл от болницата на местопроизшествието и видял пострадалия изправен до оградата на болница „Селена”. Свидетелят С., след като установил, че пострадалия Б. е възрастен човек и понеже отказал да бъде прегледан от екип на „Бърза помощ”, му предложил да отиде в близката болница „Селена”,  за да направят изследвания, но Б. отказал. След това придружаван от св.Д. и още едно медицинско лице, с автомобил бил транспортиран до дома си. Там се намирали неговата съпруга и дъщеря-свидетелките Л. и А. Б.-ви, на които също направило впечатление, че пострадалият няма видими синини и отоци по тялото и главата, но ходел трудно и бил замаян. Първоначално Б. се оплакал от болки в крака и рамото , а по-късно през деня започнала да го боли и главата. Вечерта и на следващият ден състоянието му се влошило, като на 26.02.2012г. бил приет в УМБАЛ „Св.Г.” в тежко състояние. Извършени били необходимите интервенции, но въпреки това на 08.04.2012г. пострадалият Б. починал в болницата.

След инцидента подс.С.К. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство от пристигналите на място служители на сектор „Пътна полиция”. Апаратът не отчел наличие на алкохол в организма му. На подсъдимият бил съставен Акт за установяване на административно нарушение на правилата на чл.25 от ЗДвП, а в последствие и НП.

Съгласно заключението на изготвената СМЕ-за на труп, изготвена в хода на досъдебното производство-л.69-74, приета и изслушана в съдебно заседание, причината за смъртта на пострадалия Г.П.Б. е тежка черепно-мозъчна травма, която в развитието си е довела до застойни явления в белите дробове с развитие на тежка двустранна бронхопневмония, която е и непосредствената причина за смъртта на Б.. Възпалението на белите дробове е  често срещано усложнение при черепно –мозъчните травми. Експертизата приема, че смъртта на Б. е в пряка причинно-следствена връзка с причинените му при ПТП на 24.02.2012г. травматични увреждания, като механизма на тези увреждания е удар с или върху твърд тъп предмет и е напълно възможно те да са причинени при блъскане на пешеходец от лек автомобил и последващо падане върху пътната настилка. Според вещото лице е напълно възможно непосредствено след падането, да не са се проявили белезите на тежката травма на мозъка, поради факта, че в т.нар. светъл период се формират кръвните колекции в мозъка и се формира общата и огнищна симптоматика на мозъчната травма.

От заключението на назначената в досъдебното производство/ на л. 77-92 от д.п./ авто-техническа експертиза, се установява, че ударът при ПТП е настъпил  върху южната лента на платното за движение на бул.”Пещерско шосе” в конфликтна точка, показана на приложената към заключението мащабна скица. Скоростта на движение на л.а.”Мерцедес Ванео” непосредствено преди задействане на спирачната му система е около 14 км/ч. Прието е, че ако пешеходецът Г.Б. се е движил в посока от север на юг, то още в момента на потегляне на лекия автомобил, той е бил на платното и водачът е имал техническа възможност да избегне удара , като отложи потеглянето си, за да пропусне пешеходеца. Ако пешеходецът се е движил в посока от юг на север , то тогава при потеглянето на л.а.”Мерцедес Ванео”, той се е намирал все още на южния тротоар, но при навлизането му на платното за движение водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. С оглед на установеното от експертите е възприет, описания в експертизата най-вероятен от техническа гледна точка механизъм на ПТП. Основна причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка според тази експертиза е, че водачът на л.а.”Мерцедес Ванео” не е реагирал своевременно на опасността от удар с намиращия се на платното за движение пешеходец.

За изясняване причините за смъртта на Г.П.Б. по делото е назначена съдебно-медицинска експертиза/комисионна/ на л.175-177 от д.п., която установява, че  изминалите около 60 часа от момента на настъпване на ПТП до привеждане на пострадалия в медицинско заведение, относно диагностицирането и започването на терапията на черепно-мозъчната травма /ЧМТ/, е от съществено значение , защото ЧМТ в случая е претърпяла развитие. Прогресията на ЧМТ е обусловила влошаване на състоянието с всички произтичащи от това последици. Според вещите лица, не може да се твърди с абсолютна увереност, че въпреки прилагането на оперативно и консервативно интензивно лечение на по-ранен етап, не би се стигнало до смъртта на пострадалия, защото ЧМТ често е с непредвидим изход, въпреки полаганите грижи и адекватно лечение. При изслушване в съдебно заседание на л.117 от делото, в с.з. на 11.02.2014г., вещото лице д-р Б. уточнява, че при една черепно-мозъчна травма може да има състояние, което наподобява хеморогичен инсулт. В конкретния случай обаче, има категорични данни за мозъчна контузия, която не се среща при спонтанния хеморогичен инсулт. Кръвоизлива е получен при размачкване на мозъчна тъкан и разкъсване на кръвоносните съдове при ЧМТ.

 В хода на съдебното следствие е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза по писмени данни/ на л.128-134 от НОХД/, която след проверка на медицинските документи съдържащи се в РЗОК на пострадалия Г.П.Б., установява, че от 2005г. на същия са извършвани профилактични прегледи от личния му общо практикуващ лекар, при които е установяван нормален статус, нормални изследвания, нормални параметри на кръвни показатели, както и липса на оплаквания и заболявания от страна на пострадалия Б., за това не е отразено в медицинските документи изписвано лечение.

По делото е изискан и приложен диск, съдържащ компютърно томографско изследване направено на 26.02.2012г. на глава на пострадалия Б., от което според становището на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от специалист по образна диагностика/ на л.150 от НОХД/, се установяват компютърно томографски данни, доказващи травматични промени представени в кръвоизливи и оток в мозъчните структури на лява голямо мозъчна хемисфера, придружени с компресия и изместване на срединната линия на мозъка и ляво странично стомахче на дясно. При изслушване в съдебно заседание вещото лице д-р Г.П. уточни, че при разчитане на изследването му е направило впечатление, че има травматичен хематом в областта в ляво, темпорално, в средна черепна ямка. Не е установено фрактура на костните структури на черепа, които образуват черепния свод.

Назначена е в хода на съдебното следствие и е приета допълнителна комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза/ на л.212-239 от НОХД/ за отговор на въпроси възникнали допълнително в хода на съдебното производство във връзка с денивелация на терена на мястото на ПТП, широчината на тротоара, тревната площ и бордюра, от която е видно, че южният тротоар е отделен от платното за движение със затревена площ, която е наклонена, като средния наклон е 19%. Широчината на затревената площ е около 1,3 м., като непосредствено до платното за движение е налична хоризонтална зона от 0,6 м., представляваща бордюр с тротоарна плоча. По естествен път/чрез отъпкване/ в затревената площ до южния тротоар е образувана пътека от системно минаване на пешеходци. Денивилацията на терена, наличието на хоризонтална зона и останалите размери около южния тротоар са такива, че не създават „дискомфорт” или затруднение при пресичане от страна на пешеходците. Посочено е, че местоположението на пътеката в затревената зона напълно съвпада с потенциалната траектория на пострадалия към/от/ магазин „Лекси”. Всичко описано в експертизата относно състоянието на тротоара е показано на снимки на л.15-17 от същата, както и на изготвената мащабна скица. Въз основа на направените изчисления и допълнителен оглед, както и с оглед събраните в хода на съдебното следствие доказателства, вещите лица дават заключение, че ударът е настъпил в южната лента на платното за движение на бул.”Пещерско шосе”, в конфликтната точка на първоначален контакт, посочена на мащабната скица. Първият контакт е настъпил между предната броня на автомобила и дясната подбедрица на пострадалия при тежест върху десния крак. Най-вероятно пострадалия с двете си ръце се е облегнал по предния капак на автомобила, като е възможно и непосредствено преди удара пешеходецът да се е завъртял на ляво към автомобила. Г.Б. е загубил устойчивост и е паднал на земята. Потвърждават се изводите за причинена вследствие на ПТП на 24.02.2012г. черепно –мозъчна травма, като е описан от експертите и най-вероятния от техническа гледна точка механизъм на ПТП.

В съдебно заседание на 12.11.2014г. експертите уточняват, че за достигане на скоростта от 14 км/ч, автомобилът е ускорявал бавно. Данните за това къде е пресичал пешеходеца, са базирани на всички останали материали, за това къде е спрял автомобила, а и свидетелските показания за това къде е ходил пешеходеца, какво е правил, като самата отъпкана пътека в затревената зона, се явява естествена траектория на множество пешеходци. Приемат, че реално пешеходецът се е намирал на отъпканата пътека в затревения участък, макар всичко южно от платното за движение да са нарекли в експертизата тротоар. От вещото лице инж. М. е направено уточнение, че от мястото на потегляне на автомобила се вижда цялата отъпкана площ, тъй като се пада в ляво от дървото и то не пречи на видимостта. Обяснена е и видимостта във всеки един момент от движението на автомобила и пешеходеца, показани на скицата към изготвеното заключение.

Описаните по-горе обстоятелства се установяват по  категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства- протоколи за оглед / на л.24-25 от д.п./, фотоалбум/ на л.27-30 от д.п./, АУАН, НП, констативен протокол/ на л.118-120 от д.п./ , копие от документи за правоуправление и за регистрация на автомобил/ на л.121-124 от д.п./, медицински документи-история на заболяването, оперативен протокол, медицински изследвания/ на л.125-145;  на л.170-172 от д.п.; на л.69-74; на л.96-97 от НОХД/, епикриза / на л.146 от д.п./, карта за спешна медицинска помощ / на л.162-163 от д.п./, препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници/ на л.116 и 117 от д.п./, справка за съдимост и характеристична справка/ на л.114,115 от д.п./, медицинска документация, касаеща пострадалия Г.П.Б., съхранявана в РЗОК / на л.82-89, от НОХД/, документация от Община-Пловдив/ на л.185-190 от НОХД/, а също и от показанията на свидетелите А.Б., Л.Б., А.Д., А.С., А.В., Д.С., Л.С., С.С., частично от показанията на св.Х.Х.. За изложените по-горе факти съдът възприема заключенията на изготвените в хода на досъдебното и съдебно производство съдебно-медицински и автотехническа експертизи, както и допълнителната комплексна автотехническа и медицинска експертиза, назначена в хода на съдебното следствие.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Х.Х. само в тези части, в които установява, че въпросната сутрин на 24.02.2012г. е работил на скеле на строителен обект, поради което е станал свидетел на пътен инцидент между лек автомобил и пешеходец, но не и в тези части, в които обяснява подробности относно начин на движение, механизъм на произшествието, разположението на автомобила и пострадалия след удара, както и тяхното поведение, тъй като в тези части показанията на свидетеля са доста противоречиви и несигурни. Описаното от свидетеля Х. подхвърляне на пострадалия във въздуха, „като парцалена кукла”, не кореспондира нито на показанията на останалите разпитани свидетели, нито на възприетия от автотехническата и комплексната експертизи механизъм на ПТП и удар между автомобила и пешеходеца. Всички те приемат, че в резултат на удара в предната броня на автомобила, пешеходецът е загубил устойчивост, подпрял се е с две ръце на предния капак, но в резултат от загубата на устойчивост е паднал на земята. Никоя от приетите експертизи, предвид характера на уврежданията, не приема да е имало премятане на тялото през автомобила или подхвърляне, поради което и заявеното от св.Х. в тази връзка не намира никаква подкрепа в доказателствата. Показанията на този свидетел за посочените обстоятелства, са и доста непоследователни, поради това, че същият заявява, че няма спомен за много други факти свързани с начина на падане, от коя страна на автомобила е станало това, имало ли е пешеходна пътека на мястото, където се е случило това и т.н. Посочените противоречия и колебливост в показанията на св.Х. и липсата на конкретни и последователни спомени за инцидента, говорят за вероятно изпитана уплаха и притеснение, които впрочем личаха и при разпита в съдебно заседание, поради което в посочените части показанията на този свидетел не могат да бъдат възприети с доверие от съда.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А.Д. и А.С., които са последователни и описват обстоятелствата, които са възприели след като са се отзовали на мястото на инцидента,за което са били повикани от подс.К., обясняват какво е било поведението на подсъдимия и оказаната от негова страна помощ и съдействие за пострадалия, както и състоянието и поведението на пешеходеца Б. след произшествието. Категорично и двамата свидетели установяват, че са се отзовали по молба на подс.С.К. и са предприели необходимите действия за извършване на преглед и изясняване състоянието на пострадалия Б. в този момент, за които последният категорично не е дал съгласие. И двамата свидетели заявяват, че в този момент Б. не е имал външни белези и по-сериозна травма, като единствено се е оплаквал от болки в крака, за което е бил и подпомогнат при придвижването му до дома.   В този смисъл са и показанията на св. С., която като лекар в ЦСМП е посетил произшествието и е изготвил съответните за това документи, в които е отразил данните от извършения преглед на място на пострадалия, но и отказа на същия да бъде хоспитализиран. Показанията на тези свидетели изцяло кореспондират помежду си, а и на останалите събрани гласни и писмени доказателства, поради което съдът ги възприема с доверие.

Такова е отношението и към показанията на свидетелите А.В. и Д.С., които като полицейски служители са пристигнали по сигнал на мястото на произшествието и описват това,  което са установили при пристигането си, включително и състоянието на пострадалия, както и поведението на подсъдимия. Съдът кредитира изцяло като обективни показанията на тези двама свидетели, дадени в хода на съдебното  производство, включително и показанията на св.С., депозирани в хода на досъдебното производство, които бяха по надлежен ред прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предвид липсата на спомен у свидетеля за някои факти и обстоятелства, и възникнали с оглед на това противоречия. Последните, както се установи, са свързани с обстоятелства, за които свидетелят нямаше ясен спомен поради изминалото време, а и са свързани с обстоятелства относно времето на пристигане на мястото, последователност на пристигането, състоянието на пострадалия-дали е имал нужда от помощ, които не се отразяват съществено върху достоверността на показанията на този свидетел, а и за тези обстоятелства са налице достатъчно гласни и писмени сведения.

Показанията на свидетелките А. и Л. Б.-ви също следва да бъдат възприети с доверие въпреки, че двете свидетелки не са свидетели на пътния инцидент, но пък са лицата, които като близки на пострадалия, са имали постоянен контакт с него в периода от 24.02.-26.02.2012г. и дават сведения за здравословното състояние и оплаквания на Г.Б. в този интервал от време. Безспорно се установява, че на инкриминираната дата пострадалият Б. е тръгнал сутринта от дома си с намерение да пазарува в намиращият се наблизо магазин „Лекси”. Установява се към този момент той е бил здрав, предвижвал се е нормално и не е имал болестни състояния, които да са повлияли движенията и възприятията му, като и двете свидетелки в показанията си описват влошаване на здравословното състояние след инцидента-първоначално свързано с оплаквания за болки в единия крак и рамо, а в последствие болки в глезена, в главата, замайване, трудно говорене, за което в последствие -на 26.02.2012г., е потърсена специализирана медицинска помощ. Впрочем, данни за добро здравословно състояние на пострадалия Г.Б. преди ПТП на 24.02.2012г. и липсата на медицински интервенции съобщава и св.С.-Х., която като личен лекар е извършвала единствено профилактични прегледи на пострадалия Г.Б.. В тази насока са и писмените доказателства, приложени по делото-амбулаторни листове, които са били обект на съдебно-медицинска експертиза/ на л.128-134 от делото/, установяваща липсата на оплаквания и заболявания от страна на пострадалия.

За изграждане на изводите си настоящата инстанция възприема изцяло заключенията на всички изготвени и приети по делото експертизи-автотехническа, съдебно-медицински и допълнителната комплексна /петорна/ авто-техническа и медицинска  експертиза/ на л.212-239 от НОХД/, назначена в хода на съдебното следствие. Последната посочена експертиза, след анализ на всички събрани доказателства и след извършен допълнителен оглед на мястото на ПТП, дава обосновано заключение относно някои спорни въпроси относно състоянието на южния тротоар, място на удара, местоположението и посоката на движение на пешеходеца и автомобила, както и причинените в резултат на това травми. Тази експертиза е пълна, обстоятелствена и изготвена от лица, специалисти в съответната област и няма основания същата да не бъде кредитирана с доверие. Изводите, направени в допълнителната-комплексна експертиза кореспондират с изводите, направени от тройната авто-техническа експертиза/ на л.77-92 от д.п./, изготвена в хода на досъдебното производство относно място на удара, скорост и посока на движение на пешеходеца и автомобила, както и с изводите на първоначалната СМЕ на труп/ на л.69-74 от д.п./ досежно причинените увреждания и механизма за това. Като обективна и пълна следва да бъде възприета и назначената в досъдебното производство комисионна съдебно-медицинска експертиза / на л.175-177 от д.п./,  обосноваваща значението на изминалото време от претърпяното ПТП до диагностицирането и терапията на констатираната черепно-мозъчна травма. Обосновани и съответстваща на събраните доказателства са и заключенията на назначените в съдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни/ на л.128-134 от делото/, както и заключението на специалиста по образна диагностика д-р Г.П. / на л.150/,  които също следва да се кредитират изцяло. Заключенията не са оспорени от страните и са изготвени от лица с необходимите познания в съответните области.

 

ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ :

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че по несъмнен начин. От обективна страна подсъдимият С.К. е осъществил състава на престъплението по чл. 343а, ал.1,  б.”б”, вр. с чл. 343, ал.1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 2, ал.1 от НК, за това, че на 24.02.2012 г. в гр. Пловдив на бул. „Пещерско шосе” пред № 82, кръстовището с входа за АГ болница „Селена”, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес Ванео” с рег. № РВ 1306 ВС е нарушил правилата за движение – чл. 25, ал.1 от ЗДвП,  чл. 119, ал.4 от ЗДвП и чл. 77, ал.1 от ППЗДвП и с това по непредпазливост е причинил смъртта на Г.П.Б., ЕГН: ********** - настъпила на 08.04.2012 г., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.

Според настоящата инстанция, вредоносният резултат е в пряка причинна връзка с допуснатите от подсъдимия С.К. нарушения на чл.25, ал.1 от ЗДвП, чл.119, ал.4 от ЗДвП и чл.77 от ППЗДвП. Безспорно пострадалият Г.П.Б., като пешеходец не е спазил правилата при пресичане на пътното платно, регламентирани в разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е предприел пресичане на нерегламентирано за пешеходци място, на което няма пешеходна пътека/ такава, видно от свидетелките показания е била налице на известно, близко разстояние в посока изток от мястото, където той е тръгнал да пресича/ и не се е съобразил при навлизане на платното за движение с приближаващите превозни средства и тяхната  скорост на движение, още повече, че съгласно автоекспертните  заключения пострадалият Б. е имал видимост към предприелия маневра автомобил „ Мерцесе Ванео” на подс.К.. Маршрута, по които се е движил пешеходецът Г.Б. от дома си до близкия магазин „Лекси”,  е бил ежедневен и обичаен за него, както установяват свидетелките Л. и А. Б.-ви, тъй като на инкириминираната дата той е напуснал дома си с намерение да пазарува. Както приемат и експертите при изслушване на комплексната автотехническа и медицинска експертиза, отъпканата пътека в затревената зона, откъдето приемат, че е минал пострадалия, преди да навлезе на платното, се явява естествена траектория на много пешеходци и най-прекия път към югозападния край на паркинга на магазина. Поради това, пешеходецът е следвало да се съобрази с особеностите на този пътен участък, представляващ натоварен булевард в града, а така също и с намиращата се наблизо пешеходна пътека срещу входа на магазин „Лекси”, която би му осигурила предимство при преминаване на платното за движение. Обективно, в конкретния случай, това поведение на пострадалия Б. и предприетото пресичане в необозначен за това участък, е създало непосредствена опасност за ПТП, поради което съдът приема, че пострадалият  Г.П.Б. е допринесъл за настъпване на вредите. Приетото неправомерно поведение на пешеходеца обаче, не изключва причинно-следствената връзка между допуснатото от подсъдимия К. нарушение на правилата за движение и съставомерния резултат, поради което допуснатите нарушения от пострадалия не  освобождават подсъдимия С.К. от отговорност. Това  следва да се съобрази при решаване въпросите степента на вината му, като съпричиняването от страна на пострадалия се отчете като смекчаващо вината обстоятелство.

Съдът приема, че вредоносния резултат е в пряка причинна връзка на първо място с допуснатото от подсъдимият С.К.  нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП. В разглежданата ситуация подсъдимият като водач на моторното превозно средство, е предприел маневра завой на ляво, за да навлезе по друг път- а именно от пресечката на болница „Селена” към бул.”Пещерско шосе”, който е и път с предимство, като при извършването на тази маневра не просто е създал опасност за пешеходеца Б., пресичащ пътното платно по бул.”Пещерско шосе”, но и не се е съобразил с неговото положение, посока и скорост на движение. Подсъдимият е могъл да възприеме пешеходеца като опасност на движението, на която да отреагира адекватно. В тази насока съдът възприе заключението на изготвената комплексна АТЕ и СМЕ-за, според която при потеглянето на л.а.”Мерцедес Ванео”/ позиция 2 на приложената мащабна скица/, пешеходецът Б. се е намирал все още на южния тротоар, но пресичайки затревената част/ позиция 9, показана на същата скица/ и в този момент, той е бил видим за водача на лекия автомобил, без нищо да е препятствало видимостта. В следващия момент, при навлизането на пешеходеца на платното за движение/ позиция 8 от скицата на л.239 от делото/, водачът на лекия автомобил също е имал видимост към пешеходеца, тъй като се е намирал в позиция 3, показана на скицата. В този смисъл, подс.К. е имал възможност да възприеме пешеходеца Б. като опасност за движението и при извършване на маневрата да се съобрази с неговото положение и посока на движение.Като не е сторил това, подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за движение по чл.25, ал.1 от ЗДвП в хипотезата на тази норма, вменена от обвинението.  Свързано с правилото на чл.25, ал.1 от ЗДВП е и правилото на чл.119, ал.4 от ЗДвП, вменяващо на водачите на завиващи нерелсови пътни превозни средства, да пропуснат пешеходците. Именно с това правило, подсъдимият К., като водач на МПС, също не се е съобразил при съществуващата възможност да възприеме пешеходеца като такъв и да го пропусне, още повече, че и автотехническата експертиза приема, че е имал техническа възможност  да установи автомобила преди удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Налице е и неправомерно поведение на  подсъдимият К. като водач на лекия автомобил, изразяващо се в допуснато нарушение на правилата чл.77, ал.1 от ППЗДвП в хипотезата, която вменява на водач на превозно средство, който има намерение на извърши маневра, да се убеди, че няма да застраши останалите участници в движението и това нарушение е в причинна връзка с настъпилия резултат. Установено е по делото, че преди да започне маневрата, подс.К. е бил спрял, откъдето е имал видимост към пресичащият затревената зона пешеходец, последният движейки се с намерение да пресече от юг на север булеварда, по който подсъдимият е имал намерение да се включи в движението, извършвайки забранената маневра завой на ляво, при която безспорно следва  пресичане на траекториите на двамата участника в движението. Ето защо, съдът намира за обоснован правния извод на обвинението, че в процесния случай  са нарушени посочените разпоредби на чл.25, ал.1 от ЗДвП, чл.119, ал.4 от ЗДвП и чл.77 от ППЗДвП, които са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.

Съдът не споделя доводите на защитата, че няма данни за това от къде е тръгнал пешеходеца и от кога е станал видим за водача на лекия автомобил, за да се приеме, че за последният е възникнала опасност за движение. Последната изготвена по делото комплексна АТЕ и СМЕ, установява възможната траектория на движение и положение на пешеходеца Б., който анализ е чисто кинематичен, имайки предвид мястото на удара и скоростите на движение, както установяват при изслушването им вещите лица. Видно е от тази експертиза, че както от мястото на потегляне на автомобила, водачът му е имал видимост към отъпканата площ в затревената зона, откъдето е пресякъл пешеходеца, така и във всяко положение при движението на автомобила, той е имал видимост към предприелия навлизане на платното пешеходец и е следвало да съобрази поведението си с възникналата опасност, така че да избегне произшествието.

Съдът намира за доказано от обективна страна и наличието на другия признак на деянието, а именно настъпилата смърт на пострадалия  Г.П.Б., за която се установи от съдебно -медицинската експертиза на труп, както и от допълнителната /комисионна/ съдебно-медицинска експертиза, че е резултат именно от тежка черепно-мозъчна  травма, която е в причинна връзка с претърпяното на 24.02.2012г. пътнотранспортно произшествие. Няма спор, че увреждането не е диагностицирано непосредствено след произшествието, поради липсата на видими белези у пострадалия, при когото оплакванията са се проявили впоследствие, което е довело до спешна медицинска интервенция. Безспорно  прието е обаче от изготвената в досъдебното производство СМЕ-за на труп/ на л.69-74 от д.п./, че е напълно възможно непосредствено след падането да не са се проявили белезите на черепно-мозъчната травма, поради факта, че в т.нар. „светъл период” се формират кръвните колекции в мозъка и се формира общата и огнищна симптоматика на мозъчната травма. Значението на изминалото време от настъпването на ПТП до привеждането на Б. в медицинско заведение относно диагностицирането и започването на терапия на черепно мозъчната травма/ЧМТ/, е обяснено в комисионната СМЕ, в пункт 1, като е прието, че ЧМТ е претърпяла прогресия. Същевременно, тази експертиза дава заключение, че няма как да се предположи резултатът от евентуалното провеждане на образна диагностика непосредствено след удара, тъй като би било от значение при положение, че вече е имало оформени посттравматични промени и би се предприело съответно лечение спрямо находката, но е възможно също така изследването да е с негативен резултат, ако такива промени все още не е имало оформени в областта на мозъка. Така че, не може да се приеме възражението на защитата , че с поведението на пострадалият Б., изразяващо се в отказ да бъде хоспитализиран за преглед непосредствено след произшествието, е препятствано диагностицирането на травмата, както и неприемливи са възраженията за липсата на достатъчно доказателства за причинна връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат.

Според настоящия състав, в конкретния случай с поведението си подс.С.К. не е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП,  чл. 116 от ЗДвП и чл. 51, ал.2 от ППЗДвП, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което същият беше признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение, вменяващо му нарушение на посочените норми.  На първо място, както не еднократно е застъпвано становище в практиката на съдилищата, нормите на чл. 5, ал.1, т.1 и чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП, са общи и визират принципни задължения на участниците в движението да не създават опасности и пречки при движението, както и да бъдат внимателни към уязвимите участници в движението. При наличието на конкретни нарушения на ЗДвП, каквито са безспорно установените и описани по-горе, посочените общи норми на чл.5, ал.1, т.1 и чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, според съда не намира приложение в конкретния случай. На следващо място, настоящата инстанция прие, че правилото на чл.116 от ЗДвП не води на самостоятелно основание до извод за причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия Б., доколкото факта дали пострадалия пешеходец е „престарял” човек или не, не стои в основата на поведението на подс.К.. И на последно място, съдът прие, че макар предприемайки маневрата завой на ляво, подс.К. да е нарушил забраната на пътния знак „Г2”, указващ движение само на дясно след знака, то единствено нарушението на този пътен знак, не е в причинна връзка с настъпилото произшествие, тъй като то е резултат не от извършената забранена маневра „завой на ляво”, а от това, че при извършване на маневрата и навлизането по друг път, водачът на лекия автомобил не се е съобразил с положението, посоката и скоростта на движение да другия участник в движението-пешеходеца и е създал опасност за движението му. За това в случая, нарушението на правилата за извършване на маневра завой и несъобразяване на правилата за движение с другите участници по смисъла на чл.25, ал.1, чл.119, ал.4 от ЗДвП и на чл.77, ал.1 от ППЗДвП, са тези които следва да бъдат разглеждани като определящи наказателната отговорност на подсъдимия. Останалите вменени от обвинението нарушения, настоящата инстанция намира, че не са в причинна връзка с вредоносните последици, поради което подсъдимият беше оправдан затова да е допуснал виновно нарушение на част от вменените му нарушения.

В конкретния случай, съдът намира за безспорно доказано от обективна страна наличието на по-леко квалифициращия признак по чл.343а, ал.1 от НК  -оказана след деянието помощ на пострадалия. От данните по делото е видно, че  непосредствено след удара подсъдимият С.К. е спрял, слезнал е, за да окаже помощ на падналия пешеходец, като едновременно с това е потърсил помощта и съдействието на минаващия наблизо свидетел-д-р Д.. Последният, по молба на подс.К. се е отзовал веднага, позвънил е на телефон 112 за сигнализиране за произшествието, тъй като подсъдимият е турски гражданин и не владее добре говоримо български език, като до идването на екип на Спешна помощ е съдействал на пострадалия и го е прегледал с оглед установяване на някакви видими наранявания, изискващи бърза реакция. Според показанията на св.А.Д., въпреки отказаното от пострадалия Б. транспортиране от екип на Спешна медицинска помощ в болнично заведение, именно по молба на подсъдимия К., на мястото е бил извикан и свидетеля- д-р С., който отново на място е извършил преглед на пострадалия и е предложил, с оглед възрастта на последния, извършване на изследвания в близката болница „Селена”, за което отново е срещнал противопоставяне от страна на Б. с мотива, че се чувства добре. Безспорно в случая, причинената от ПТП черепно-мозъчна травма се е развила в последствие, като в резултат по-късно - на 08.04.2012г., въпреки медицинска интервенция, е настъпила смъртта на пострадалия Б.. В практиката си ВКС неколкократно е застъпвал становището, че обстоятелството, че животът на пострадалия не е бил спасен и смъртта е била непредотвратима, е без значение за приложението на привилегирования състав на чл.343а от НК. За приложението на намалената отговорност е достатъчно деецът, съобразно възможностите си, да е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на лицето, което в случая, до напускането на произшествието е било живо. Ето защо, според настоящата инстанция всички предприети след удара действия от подс.К., категорично водят до изводи, че с поведението си, изразяващо се в търсене на съдействие от двама лекари за извършване преглед и оказване на необходимата помощ на пострадалия, макар последният да е отказал такава, подсъдимият С.К. е оказал необходимата, с оглед на възможностите си в конкретната обстановка, помощ на пострадалия. По тези съображения съдът споделя доводите на защитата на подсъдимия за наличие на признаците на привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.”б” от НК, който следва да намери приложение в разглеждания казус. 

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост при форма на вината -небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл.1 от НК. Подсъдимият  С.К. не е предвиждал  настъпването на общественоопасните последици, но с оглед мястото на ПТП и обстоятелството, че се предприема маневра за включване в движението по оживен булевард в града, в жилищна зона, с намиращ се наблизо хранителен супермаркет, където  движението на автомобили и на пешеходци, е по-интензивно, то подсъдимият е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

 

         III. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :

При определяне на наказанието, в рамките предвидени за по-леко наказуемото престъпление по чл.343а, ал.1, б.”б” вр. чл.343, ал.1, б.”в” от НК, съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 от НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отeгчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът отчете прекомерното разпространение на този вид общоопасни престъпления за цялата страна. Налице са обаче и смекчаващи вината обстоятелства, които дават основание за определяне на наказанието по отношение на подс.С.К. при превес на тези обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства, съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, оказаното съдействие на разследващите, трудовата му ангажираност, семейното положение, проявената критичност и изразеното искрено съжаление за случилото се. Подсъдимият К. има добри характеристични данни и няма данни за други допуснати подобни нарушения на правилата за движение. Смекчаващи вината обстоятелства са и конкретната форма на вината- небрежност, която обуславя по-леко наказание  в сравнение с непредпазливите престъпления, извършени при самонадеяност, както и приноса  на пострадалия  Г.П.Б. за настъпване на ПТП.

При така отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и с оглед принципа на чл.2, ал.1 от НК, прилагайки закона, който е в сила по време на извършване на деянието, съдът  намира, че за осъществяване  целите на чл.36 от НК, наказанието следва да бъде определено при значителен превес на смекчаващите отговорността на подс.С.К. обстоятелства, поради което наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от  ОСЕМ МЕСЕЦА. Като взе предвид, че са налице законовите предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и поради това, че престъплението е непредпазливо, а вредоносният резултат- съпричинен от пострадалия, съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок  от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Наред с това съдът наложи и  кумулативната санкция по чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. Настоящата инстанция намира, че тази санкция не следва да надвишава срока на наложеното наказание “лишаване от свобода” и в този размер би изиграла поправително въздействие. Няма данни свидетелството за правоуправление на подсъдимия К. да е било отнемано по административен ред, поради което наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС”, следва да се изтърпи след влизане на присъдата в сила.

Така наложените наказания, според настоящия състав се явяват адекватни на степента и обществената опасност на извършеното и дееца, и в най-пълна степен ще съдействат за постигане целите на наказанието.

 Съдът не присъди на частната обвинителка А.Б. разноски, тъй като от приложеното по делото пълномощно за повереника/ на л.148 от д.п./  не се установява да са заплатени такива. Доказателства за такива разноски не са представени и пред настоящата инстанция.

 С присъдата съдът  осъди още подсъдимия С.К. да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по бюджетна сметка на Висшия съдебен съвет  направените по делото разноски в размер на 1830 лева, произходящи от платени възнаграждения на вещите лица за изготвени и изслушани експертизи в хода на съдебното производство, а по сметка на ОД на МВР-Пловдив- сумата от 917 лева, представляващи разноски направени в хода на досъдебното производство.

  Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

 

                                      

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :