Р Е Ш Е Н И
Е
№ 274
гр. Велико Търново, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
При секретаря М.Н.и участието на прокурора от ВТОП Светлана Иванова,
разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10273/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Същото
е образувано по касационна жалба на началника на РУ – Елена при ОД на МВР –
Велико Търново против Решение № 33 от 09.08.2023 г. по АНД № 63/2023 г. по
описа на Районен съд - Елена, с което е отменено Наказателно
постановление № 23-0260-000072/27.03.2023 г. на началник на РУ – Елена при ОД на МВР – Велико
Търново, с което на К.М.Б. ***, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон, е
наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Касаторът оспорва решението като неправилно и
незаконосъобразно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира като
такива по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН – неправилно
решение, поради нарушение на материалния закон. Намира съдебният акт за
постановен в противоречие с установената фактическа обстановка и събраните по
делото доказателства. Счита, че районният съд неправилно е приел за нарушен
принципа „не два пъти за едно и също“, прогласен
в чл. 4, §1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Изтъква, че не са водени едновременно две
производства, а административнонаказателната
отговорност на нарушителя за извършеното деяние е ангажирана едва след
прекратяване на образуваното срещу него наказателно производство. На следващо
място, касаторът счита, че неправилно въззивният съд е
приел, че не се установява вина на нарушителя. В този смисъл посочва, че за
издадените временни табели на Б., като собственик на автомобила, е било
издадено разрешение за временно движение, в което изрично е записан срока на
валидност на табелите, като с връчването на този документ, същият безспорно е
запознат със срока на валидност на табелите. Предвид това намира, че деянието
му е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. По тези изложени в
жалбата съображения от съда се иска да отмени оспореното решение и да се
постанови ново, с което се потвърди наказателното постановление. Не се
претендират разноски. В съдебно заседание, касаторът
не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по касационната жалба – К.М.Б. ***,
в съдебно заседание чрез упълномощения *** Н. от ВТАС, намира касационната
жалба за неоснователна. Счита решението на въззивния съд за правилно като се
позовава на доводите, изложени в отговора на касационната жалба, и моли същото
да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната
инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита касационната жалба за
неоснователна, а решението на ВТРС за правилно и законосъобразно. Споделя
мотивите на съда за липса на субективна страна на нарушението, което е посочено
и в постановлението на ВТРП, с което е прекратено наказателното производство.
Посочва, че дори и да се приеме, че деянието осъществява състава на посоченото
в НП нарушение, то е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН . Предлага оспореното
решение да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по
делото доказателства от РС - Елена и наведените от касатора
възражения намира за установено следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII
от АПК. Разпоредбата на
чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата
пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно
дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспореното
решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са
следните:
От фактическа страна Еленският
районен съд е приел за установено, че на 30.12.2022г., около 12:18 часа, в гр.
Елена, ул. „Трети март" до №16, в посока изхода на града към гр. Сливен, К.М.Б.
управлявал собствения си товарен автомобил „Киа Соренто"
с временен рег. № ***, като след спирането му за проверка, контролните органи установили,
че регистрационните табели са поставени на определените за това места, като на
същите е посочено, че важат за 2022г. При проверка на документите обаче, от контролните
органи било констатирано, че срокът на
регистрационните табели е до 29.12.2022г. и към 30.12.2022г. е изтекъл. Същите
уведомили Б., който останал изненадан, като твърдял, че срокът на регистрацията
изтича на 31.12.2022г. За извършеното нарушение е съставен АУАН серия GA №336983/30.12.2022г. за нарушение по
чл.140, ал.1, пр. първо от ЗДвП, връчен в същия ден на нарушителя и подписан
без възражения. На 09.01.2023г. с резолюция на Началника на РУ – Елена към ОД
на МВР – Велико Търново административнонаказателното
производство било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН и материалите по
него били изпратени на Районна прокуратура – Велико Търново. С Разпореждане от
30.01.2023г. на Районна прокуратура –
Велико Търново срещу К.М.Б. било образувано бързо производство № ЗМ - 23/2023
г. по описа на РУ – Елена за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр.
ал.1 от НК. С Постановление от 17.02.2023г. на Районна прокуратура – Велико
Търново е прекратено образуваното бързо производство на основание чл. 199 и
чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и
наблюдаващият прокурор е изпратил преписката на компетентния административнонаказващ орган за преценка за наличието на
предпоставки за реализиране на административнонаказателната
отговорност на Б.. Въз основа на постановлението и на основание чл. 36, ал. 2
от ЗАНН от Началник на РУ - Елена при ОД на МВР – Велико Търново е издадено НП
№ 23-0260-000072/27.03.2023 г. като поведението на нарушителя е квалифицирано
като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
от същия закон на водача на нерегистрираното по надлежния ред МПС са наложени
административни наказания "Глоба" в размер на 200,00 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца.
Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице на дата 16.05.2023
г. и е обжалвано пред РС - Елена в законоустановения
срок.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка
районният съд е приел, че НП е незаконосъобразно поради
нарушение на принципа „не два пъти за едно и също”. Конкретно, позовавайки се
на ТР № 3/2015 г.,
постановено по ТД № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, съдът е преценил, че
деянието е едно и също, но за него са проведени две отделни самостоятелни
производства - наказателно и административнонаказателно
с наказателен характер по критериите „Енгел" по смисъла и за целите на
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, което съставлява
нарушение на чл. 4, §1 от Протокол № 7 към Конвенцията, независимо от
обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита. Наред с това, съдът
е намерил, че нарушението е несъставомерно от
субективна страна поради липсата на виновно поведение от страна на
жалбоподателя предвид незнанието за изтеклата валидност на регистрационните
табели.
Решението е правилно като краен
резултат, но не по изложените от съда съображения. От настоящата инстанция не
се споделя изводът на съда за незаконосъобразност на НП поради нарушение на принципа
"non bis in idem“ (не два пъти за едно и
също нещо). До издаване на процесното НП се е стигнало след като е било
образувано бързо производство № ЗМ - 23/2023 г. по описа на ОД на МВР – Велико
Търново, РУ – Елена, срещу К.М.Б. за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал.1 от НК, което е прекратено с Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 17.02.2023 г. на прокурор при РП – Велико
Търново, ТО Елена на основание чл. 199 и чл. 243, ал.1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на данни за
извършено престъпление. Преценено е, че извършеното от Б. деяние покрива
признаците на административно нарушение по ЗДвП и преписката е изпратена на
компетентния АНО за преценка за наличието на предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност спрямо водача на
нерегистрираното МПС. В резултат на това, АНО е пристъпил към ангажиране на
отговорността на дееца като изрично е посочил, че НП се издава на основание чл.
36, ал. 2 от ЗАНН и се е позовал на прокурорското постановление за прекратяване
на образуваното наказателно производство.
Действително, видно от приложените в
преписката документи, е налице издаден АУАН Серия GA № 33683 от 30.12.2022 г. от мл. инспектор в РУ - Елена към
ОД на МВР – Велико Търново. Няма спор, а и се установява от доказателствата по
въззивното дело, че административнонаказателното
производство, започнало със съставянето на този АУАН, е било прекратено на
основание чл.33, ал.2 от ЗАНН с резолюция от 09.01.2023г. на Началника на РУ –
Елена към ОД на МВР Велико Търново и материалите по него са били изпратени на
РП – Велико Търново. Именно въз основа на тях, на 30.01.2023г. е било
образувано и посоченото по-горе бързо производство № ЗМ - 23/2023 г. по описа
на ОД на МВР – Велико Търново, РУ – Елена, което впоследствие е било прекратено
с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 17.02.2023 г.
Принципът „non bis in idem“ по същността си е
забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние.
Този принцип е приложим в националната ни правна система и е гаранция, че едно
и също лице за едно и също деяние не може да понесе два пъти наказателна или
съответно административнонаказателна отговорност.
Всъщност, нормата на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията закрепва същия
принцип "non
bis in idem"
като същият е доизяснен и в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по
т. д. № 3/2015 г. на ОСНК, очертавайки забраната за повторно съдене и наказване
на едно и също лице за същото деяние, когато спрямо него е било проведено и
приключило с влязъл в сила акт производство с наказателен характер. Според
утвърдената практика на ЕСПЧ, нормата се прилага единствено на национално ниво,
като се приема, че правилото ne bis
in idem забранява
окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за
същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно
преследване въобще. Изяснено е, че дублирането на наказателни процедури е
недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като
другата е приключила с влязъл в сила акт. Посоченият принципът се активира при
идентичност на субекта в двата наказателни процеса като административнонаказателно
производство е с характер на наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС.
Или иначе казано, правилото въвежда изискване постановеният първи по време акт
да има окончателен характер. В случая обаче, към датата на издаване на
процесното НП /27.03.2023 г./,
наказателното производство вече е било прекратено с постановление на прокурор
от ВТРП, ТО - Елена от 17.02.2023 г.
без да е била ангажирана наказателната отговорност на ответника по касация за
извършеното деяние с влязъл в сила акт.
Санкционният акт за извършеното нарушение е един единствен и не се е
стигнало до наказване на ответника по касация два пъти за едно и също деяние.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК, която гласи:
"Когато прекратява наказателното производство на основание чл. 24. ал. 1,
т. 1 поради това, че деянието съставлява административно нарушение, прокурорът
изпраща материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на
съответния административнонаказващ орган." Такъв
е и настоящият случай, предвид което не е нарушен принципът "non bis in
idem". Постановлението за прекратяване по чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК е необходимо условие за спазване на забраната "non bis in
idem", поради което не може да бъде подвеждано
като факт, сочещ на вече реализирана от държавата наказателна принуда спрямо
същото лице за същото деяние. В
този смисъл Решение № 44/13.04.2022г. по КНАХД № 10034/2022г. на
Административен съд – Велико Търново.
Каза се, че с обжалваното пред РС НП
е ангажирана отговорността на ответника поради осъществено от него нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. В приложимата й редакция нормата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП
ясно повелява, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и
редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС, се определят с Наредба № I-45 от
Настоящата
инстанция намира обаче, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН
"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Съгласно
константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не,
значение имат способът и начинът, по който е осъществено деянието, личността на
дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на
нарушението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които
характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай. Според
настоящия състав конкретните обстоятелства по извършването на нарушението
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. В случая от събраните по въззивното дело
доказателства е безспорно, че управлението на товарния автомобил с транзитните
номера е извършено едва 12 часа след изтичането на срока им на валидност –
около 12:18 часа на 30.12.2022г., като МПС е управлявано само няколкостотин метра, тъй като е спряно за проверка от
полицейските органи непосредствено до дома на ответника, откъдето същият е
предприел управлението на МПС. Отделно от това се установява, че към датата на
проверката, Б. не е знаел за изтеклата валидност на регистрационните табели,
доколкото на същите срокът на валидност е бил отбелязан с посочване само на
годината - 2022г., без изрично отбелязване на точната дата. В този смисъл са
както обясненията на ответника, така и показанията на полицейските служители М.и
К.. Последните двама посочват, че за изтеклата валидност на табелите са
установили едва при проверка на свидетелството за временна регистрация, тъй
като на самите табели не е била посочена датата на изтичане на валидността им, а само годината. Според показанията
им, при уведомяване за изтеклата валидност, Б. е останал учуден, заявявайки, че
срокът им изтича в края на годината, а именно на 31.12.2022г. Тези данни от
свидетелските показания потвърждават твърденията на ответника, че не е знаел за
изтеклата валидност на табелите, като в съзнанието му срокът на последните е изтичал
в края на годината. Всички тези обстоятелства обуславят една значително
по-ниска обществена опасност на деянието, отколкото е обичайната за този вид
нарушения по ЗДвП. Това и като се има предвид, че няма данни наказаното лице
преди това да е извършвало други такива нарушения, т.е. настоящото е първо от
вида си, налага еднозначен и категоричен извод, че макар формално да
осъществява признаците на установено със специалния ЗДвП административно
нарушение, деянието на Б. е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
което изключва ангажирането на административнонаказателната
отговорност за него. Ето защо наказателното постановление подлежи на отмяна.
При
така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото в полза на ответника по касация следва да се присъдят
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 500,00 лв.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 33
от 09.08.2023 г. по АНД № 63/2023 г. по описа на Районен съд - Елена.
ОСЪЖДА
ОД на МВР да заплати
на
К.М.Б., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 500 лв. (петстотин лева),
представляваща разноски по делото за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.