Р E Ш Е Н И Е
№
1071
гр.Русе,
13.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти гр.състав, в публично съдебно
заседание 14 май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №5955 по описа за
Ищецът ДП „Национална компания
железопътна инфраструктура” Поделение
„Сигнализация и Телекомуникация“, твърди, че на 11.04.2016 г. между него и
ответника П.И.Ф. на длъжност „Електромонтьор осигурителна техника” бил подписан
Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация, като го бил
включил в курс за придобиване на професионална квалификация и правоспособност
„Механик по осигурителна техника", проведен в Център за професионална
квалификация, Учебно звено Горна Оряховица с откъсване от работа. Обучението
било с времетраене 76 работни дни за теоретично обучение, учебна и
производствена практика, считано от 11.04.2016 г. до 29.07.2016 г., като
работодателя заплатил таксата за обучение в размер на 446 лева, както се
задължил да осигури на обучаемия платен служебен отпуск за присъствие на
занятията и полагане на изпитите, съгласно учебната програма. По време на
обучението изплащал на обучаемия възнаграждение, изчислено по реда на чл. 177
от КТ и след успешно завършване на курса имал задължение да назначи лицето на
длъжност, съответстваща на придобитата квалификация. Съгласно договорът
обучаемият се задължавал да завърши обучението в срок, да посещава редовно
занятията, съгласно учебната програма, както и да придобие правоспособност за
„Механик осигурителна техника", да положи успешно изпитите по теория и
практика, с право на явяване на поправителен изпит не повече от три пъти и да
работи при работодателя с оглед на придобитата правоспособност за„Механик осигурителна
техника" на длъжност съответстваща на придобитата квалификация за срок от
2 години, считано от датата на завършване на обучението. В договора било
посочено, че ако обучаемия не придобие правоспособност, възстановява изцяло на
работодателя направените разходи за целия период на обучението.След завършване
на обучението обучаемия не положил успешно изпитите по теория и практика,
съгласно Протокол № 1-17а-П-70/03.08.2016 г., в който били вписани успешно
завършилите и придобили правоспособност. Със заявление с рег.№
ПСТ-3042/01.09.2016 г. ответникът изразил желание за прекратяване на договор за
повишаване на квалификацията и за преквалификацията, считано от 11.04.2016 г.,
както и желание да заплати обезщетение по същия договор в размер на 2 929,47
лв. в срок от три месеца, считано от подаване на заявлението. На 29.08.2016 г.
ответникът подал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, което
било прекратено, считано от 01.12.2016 г., на основание чл. 325, ал. 1, т .1 от КТ. Било подадено Заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.дело №
2405/2018 г. по описа на РРС и била издадена Заповед за изпълнение №
1320/19.04.2018 г. по чл. 410 ГПК, с която било разпоредено на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2929,47 лева, представляващо неизплатено обезщетение
във връзка със сключен договор между ДП „НКЖИ”, Поделение „Сигнализация и
телекомуникации”, секция „Сигнализация и телекомуникации” – Горна Оряховица,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2018 г. до
окончателното и изплащане; 396,27 лева – лихва за периода от 02.12.2016 г. до
01.04.2018 г., както и направените по делото разноски в размер на 66,51 лева –
заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Ответникът
бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което е предявен настоящия
иск. Иска да бъде признато за установено, че същия му дължи сумата от 2929,47
лева – неизплатено обезщетение във връзка със сключения договор, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2018 г. до окончателното и
изплащане, както и сумата от 396,27 лева – лихва за периода от 02.12.2016 г. до
01.04.2018 г.
Ответникът П.И.Ф., чрез назначения си особен
представител, счита предявените искове за неоснователни.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното :
По
заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 19.04.2018 г. по гр. д. № 2365/2018 г. по описа на РРС, с която е
разпоредено на длъжника П.И.Ф. да заплати на ищеца сумата от 2929.47
лева–неизплатено обезщетение във връзка със сключен договор между ДП „НКЖИ“,
Поделение „Сигнализация и телекомуникации“, Секция „Сигнализация и
телекомуникации“ – Горна Оряховица и П.И.Ф. на длъжност „електромонтьор
осигурителна техника“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.04.2018г. до окончателното й изплащане; 396.27 лева – лихва за периода
02.12.2016г. – 01.04.2018г., както и направените по делото разноски в размер на
66.51 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. съдът дал
указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е
предмет на настоящия правен спор.
Не
е спорно по делото, че ответникът заемал длъжността „Електромонтьор осигурителна техника” при
ищеца. Между страните по делото на 11.04.2016 г. бил сключен Договор за
повишаване на квалификацията и за преквалификация. Ответникът като обучаем бил
включен в курс за придобиване на професионална квалификация и правоспособност
„Механик по осигурителна техника", провеждан в Център за професионална
квалификация, Учебно звено Горна Оряховица с откъсване от работа. Същият следвало да завърши обучението си в
рамките на 76 работни дини и да придобиел правоспособност „Механик по
осигурителна техника", за което следвало да положи успешно и в срок изпити
по теория и практика. Ищецът са задължавал да работи при ищеца с оглед
придобитата правоспособност 2 години, считано от датата на завършване на
обучението. В т.2.6 от договора било посочено, че ако обучаемият по своя вина
не завърши курса в уговорения срок, или откаже да заеме длъжността , отговаряща
на придобитата професионална квалификация, следвало да възстанови на
работодателя учебната такса , разходите
за служебен отпуск за периода на обучение и други разходи. Задълженията на
работодателя били да заплати такса за обучение в размер на 446 лв. без ДДС, да
осигури на обучаемия платен служебен отпуск по време на курса за занятия и
изпити, да му плаща възнаграждение съгласно чл.177 от КТ, както и след успешно
завършване на курса да го назначи на длъжност , съответстваща на придобитата
квалификация.
Според
Общ протокол за резултатите от изпитите за придобиване на правоспособност №
І-17а-П-70/03.08.2016 г. на Център за професионална квалификация, ответникът не
бил сред лицата, които получавали правоспособност „Механик осигурителна
техника".
Със
Заявление с рег. № ПСТ-3042/01.09.2016 г. ищецът изявил желание да му бъде
прекратен договора за обучение от
11.04.2016 г. от курс за придобиване на професионална
квалификация, „Механик по осигурителна техника", че бил запознат с
обезщетението, което дължал в размер на 2929.47 лв., като щял да го заплати в
срок от 3 месеца.
С
Акт за прекратяване на Договор за повишаване на квалификацията и за
преквалификация бил прекратен процесния договор съгласно т.4.1.3. от последния.
На
01.12.2016 г. до ответника, ищеца изпратил Предизвестие
при виновно неизпълнение на страна по Договор за повишаване на професионалната квалификацията/
непотърсено, съгласно приетата по делото обратна разписка/, с което бил
уведомен, че дължи неустойка в общ размер от 2929.47 лв. по т.2.6.1 и т.2.6.3 от
договора, която следвало да заплати в 7 дневен срок от уведомлението.
На
01.12.2016 г. трудовият договор между страните бил прекратен на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие.
Съгласно
приетото по далото заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза
размерът на дължимите от ответника суми
по Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация бил
2145.99 лв., законната лихва върху тази сума за периода 02.12.2016 г. до
01.04.2018 г. била в размер на 289.71 лв.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи.
Предявен
е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да
установи, че ответникът му дължи парични суми по Договор за повишаване на
квалификацията и за преквалификация. въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като длъжникът бил уведомен за издадената заповедта
за изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Разгледан по
същество, същият се явява основателен.
Съгласно
текста на чл. 234 от КТ страните по трудовото правоотношение могат да сключат
договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за
придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация),
като с договора се определят: 1. професията и специалността, по която работникът
или служителят ще се обучава; 2. мястото, формата и времето на обучението; 3.
финансовите, битовите и други условия за времето на обучението, като и страните могат да уговарят1. задължение на
работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не
повече от 5 години; 2. отговорност при незавършване на обучението, както и при
неизпълнение на задълженията по предходната точка.
Страните
са обвързани от Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация.
От него за ищеца е възникнало задължението да заплати такса за обучение, да
осигури на обучаемия платен служебен отпуск по време на курса за занятия и
изпити, да му плаща възнаграждение съгласно чл.177 от КТ, както и след успешно
завършване на курса да го назначи на длъжност , съответстваща на придобитата
квалификация. Изпълнението на първите три задължения не се оспорва от ответната
страна. Не е спорно по делото , че
ответникът не е завършил курс за придобиване на професионална квалификация и
правоспособност „Механик по осигурителна техника". Налице е неизпълнени от страна на ответника да договорно
задължение по т. 2.6. сключения Договор за повишаване на квалификацията и за
преквалификация.В тежест на ответника е да докаже изпълнението на насрещното си
задължение. По делото не са представени доказателства за това, респ. не е
доказан фактът на изпълнение на задължението, поради което съдът приема, че
ответникът дължи заплащане на
направените от ищеца разходи за обучението му
В
случая се претендира заплащане по т.2.6. от договора, представляващи такса за
курса за обучение в размер на 535.20 лв. с ДДС, изплатеното възнаграждение за
платен служебен отпуск по време на обучението в размер на 2023.90 лв. и 370.37
лв. внесени осигуровки за сметка на работодателя- или направени разходи от
работодателя в общ размер от 2929.47 лв.
Уговореното между страните не е нищожно
предвид характера на задължението, за неизпълнение на което се претендира. То е
предвидено за договаряне по трудов договор в самия закон като отговорност при
неизпълнение на задълженията, уговорени между страните по договора. В случая за
неизпълнение на задължението по чл. 2.6 от договора, страните съгласно чл.
2.6.1 и 2.6.3 от същия валидно уговорили, че ответникът дължи на ищеца , учебната такса , разходите за служебен отпуск
за периода на обучение и други разходи- в случая внесените за сметка на
работодателя осигуровки.
С
оглед приетото по делото заключение на назначената съдебно-икономическа
експертиза, което съдът възприема, тъй като вещото лице съобразно притежаваните
от него специални знания е дало отговор на поставените му въпроси, съдът
намира, че предявения иск е доказан по основание и следва да се уважи за сумата
от 2145.99 лв., тъй като 773.49 лв. е била удържана от трудовото възнаграждение
на ответника.
Претенцията
за заплащане на лихва за забава за периода 02.12.2016 г. до 01.04.2018 г. следва
да се уважи до сумата от 289.71 лв., а
над нея да се отхвърли като неоснователна, съобразно заключението на вещото
лице.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да се признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2145.99 лв., лв. – неизплатено обезщетение във връзка със сключен Договор за
повишаване на квалификацията и за преквалификация, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.04.2018г. до окончателното й изплащане; 289.71
лева – лихва за периода 02.12.2016г. – 01.04.2018г.
С оглед
изхода на спора ответницата дължи на ищеца сумата от 85.33 лв.- разноски по гр.
д. № № 2405/2018 г. г. на РРС.,
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважената част от иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящето дело
разноски в размер на 439.92 лв./100.67 лв.- държавна такса и юрисконсултко
възнаграждение -100 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, 250 лв.-
възнаграждение за назначения по делото особен представител, и 150 лв. -депозит
за вещо лице. /.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
П.И.Ф., ЕГН **********,***, дължи на ДП „Национална компания железопътна
инфраструктура”, Поделение „Сигнализация и Телекомуникация, ЕИК 1308232430529 със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза” №110, сумата
от 2145.99 лв. –обезщетение във връзка със сключен Договор за повишаване на
квалификацията и за преквалификация от 11.04.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.04.2018г. до окончателното й изплащане; 289.71
лева – лихва за забава върху нея за периода 02.12.2016г. – 01.04.2018г. за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 19.04.2018 г. по гр.
д. № 2365/2018 г. по
описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ДП
„Национална компания железопътна инфраструктура”, Поделение „Сигнализация и
Телекомуникация, ЕИК 1308232430529 със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Княгиня Мария Луиза” №110 срещу П.И.Ф., ЕГН **********,*** искове по
чл.422 от ГПК за признаване за установено, че дължи сумата над 2145.99 лв. –
неизплатено обезщетение във връзка със сключен Договор за повишаване на
квалификацията и за преквалификация от 11.04.2016 г. до 2929.47 лв. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2018г. до окончателното й
изплащане; над сумата 289.71 лева – лихва за забава върху нея за периода
02.12.2016г. – 01.04.2018г. до 396.27 лв., за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 19.04.2018 г. по гр. д. № 2365/2018 г. по описа
на РРС.
ОСЪЖДА П.И.Ф.,
ЕГН **********,***, да заплати на „ДП
„Национална компания железопътна инфраструктура” Поделение „Сигнализация и
Телекомуникация, ЕИК 1308232430529 със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Княгиня Мария Луиза” №110, сумата
от 85.33 лв. – разноски за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 19.04.2018 г. по гр. д. №
2365/2018 г. по описа на
РРС и сумата от 439.92 лв. разноски за настоящото производство.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: