Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.05.2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,
ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесет и трети април две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при
участието на секретаря Ирен Иванова и в присъствието на прокурор Радка С.ова,
като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 1286 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С Присъда от
12.07.2017 г., постановена от СРС, НО, 94 състав по НОХД № 2890 по описа за
2014 година съдът е признал подсъдимия С.И.К. за ВИНОВЕН в това, че на
09.03.2010г. около 19.15 часа в гр.София, ул. „*********извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - крещял към С.Д.Ч.с думите „Боклук, спрял си тука и не мога да си
вкарам колата в гаража”, замахнал с ръка да го удари, като насочил пистолет
„Глок”, калибър 9x19 мм със сериен номер**** към Ч., след което прострелял с
посочения пистолет куче в областта на левия крак - престъпление по чл.325, ал.1
от НК, поради което и на основание чл. 325 ал. 1 вр. чл. 54 НК го е ОСЪДИЛ на
наказание „ПРОБАЦИЯ” при следните пробационни мерки: на основание чл. 42а ал. 2
т. 1 НК - „задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца с
периодичност 2 пъти седмично” и на основание чл. 42а ал. 2 т. 2 НК -
„задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 9 месеца”,
както и наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се изпълни чрез поставяне
текста на присъдата на таблото за съобщения в сградата на съответната местна
администрация.
Със същата присъда
съдът е признал подсъдимия С.И.К. за ВИНОВЕН в това, че на 09.03.2010г. около
19.15 часа в гр.София, ул. „*********повредил противозаконно чужда движима вещ
- куче, порода „Българско овчарско куче”, мъжки пол с наименование „Руди”,
собственост на Д.С.Ч., като прострелял кучето със законно притежаван пистолет
„Глок”, калибър 9x19 мм със сериен номер ***** и му причинил счупване на лявата
раменна кост, като стойността на повредата е в размер на 400,00/четиристотин/
лева - престъпление по чл.216, ал.1 от НК, като го ОПРАВДАВА за разликата в
стойността до сумата от 775, 00 лева, поради което и на основание чл. 216 ал. 1
вр. чл. 54 НК го е ОСЪДИЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА, чието ефективно изтърпяване е ОТЛИЖИЛ на основание чл. 66 ал. 1 НК за
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
Със същата присъда
съдът е признал подсъдимия С.И.К. за ВИНОВЕН в това, че на 09.03.2010г. около
19.15 часа в гр.София, ул. „*********се е заканил на С.Д.Ч.с убийство, като
държал в ръката си пистолет „Глок”, калибър 9x19 мм със сериен номер KAU906 и
извикал, че ще застреля С.Д.Ч., както е застрелял кучето и казал думите „Ще
убия теб и него”, като това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му- престъпление по чл.144, ал.3, във вр. ал.1 от НК, поради
което и на основание чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 НК вр. чл. 2 ал. 1 НК му е наложил
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, чието ефективно
изтърпяване е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66 ал. 1 НК за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът е определил
на основание чл. 23 ал. 1 НК едно общо най-тежко наказание измежду наложените
на С.И.К. наказания, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА,
изпълнението на което е отложил на основание чл. 66 ал. 1 НК за ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът на основание
чл. 23 ал. 2 НК е присъединил към така определеното общо най-тежко наказание
наказанието „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се изпълни чрез поставяне текста
на присъдата на таблото за съобщения в сградата на съответната местна администрация.
Съдът е отнел на
основание чл. 53 ал. 1 б. „а” НК в полза на държавата вещественото
доказателство по делото 1 брой гилза, иззета с протокол за оглед, която след
влизане в сила на присъдата, да се унищожи като вещ без стойност, 1 брой боен
пистолет, 9 мм, със сериен номер KAU906, 1 брой пълнител за пистолет, патрони
за пистолет - 16 броя.
С оглед изхода на
делото съдът е осъдил на основание чл. 189 ал. 3 НПК подсъдимият С.И.К. да
заплати в полза на държавния бюджет и по сметка на СДВР сторените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 215, 00 /двеста и петнадесет/
лева, както и в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на съда -
сумата от 504, 64 /петстотин и четири лева и шестдесет и четири стотинки/ лева
- разноски, направени в съдебната фаза на производството, както и на основание
чл. 190 ал. 2 НПК - сумата от по 5 лева - държавна такса за служебното издаване
на всеки изпълнителен лист.
Срещу така
постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от адв. В.М., упълномощен
защитник на С.И.К. в която се прави искане за отмяна на присъдата и
постановяване на оправдателна такава.
Постъпило е и
допълнение към Въззивна жалба в което се излагат аргументи за несъставомерност
на обвинението по чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като скандалът бил станал пред
домът на пострадалия и подсъдимия и това са били междуличностни отношения, а не
нарушения на обществения ред, а и към този момент са били само двамата.
Излагат се и
аргументи, че подсъдимият не следва да носи отделно отговорност за повреждането
на чуждата вещ по чл. 216 от НК, а следва да отговаря само за престъплението по
чл. 325 от НК, тъй като това деяние се явявало част и продължение на
хулиганската проява. Навеждат се доводи и за недоказаност на деянието по чл.
216 от НК, както и за недоказаност на стойността на повредата, тъй като СРС
неправилно бил приел, че стойност на щетата и цена на вещта са едно и също
нещо. Излагат се и аргументи, че доколкото подсъдимият е привлечен към
наказателна отговорност за повреждане, а не за унищожаване на вещта, то не
следва да му се вменява обвинение за цялата стойност на кучето от 400 лева.
Защитата излага и
аргументи за недоказаност на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК поради
наличие на множество противоречия в доказателствата, които следвало да бъдат
тълкувани в полза на подсъдимия.
В съдебно заседание
защитата на подсъдимия адв. П.Л. и Н.Л. поддържа изцяло жалбата, не прави
искания по доказателствата и искания за отводи. Прави искане за прекратяване на
наказателното производство за престъплението по чл. 325 от НК поради изтекла
давност.
Подсъдимият
поддържа жалбата и становището за изтеклата давност за престъплението по чл.
325 от НК. Заявява, че не желае производството срещу него по чл. 325 от НК да
продължи, като същото иска да бъде прекратено. Иска да се прекрати и
производството по повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал. 3 от НК, тъй като
не желае същото да продължи. Не прави искания за отводи.
Прокурорът заявява,
че оспорва жалбата и не сочи нови доказателства. Заявява, че право на
подсъдимия е във всеки един момент да се позове на изтеклата давност.
В хода по същество
адв. Н.Л. прави разбор на доказателствата, като сочи, че кучето е лаело, спорът
е бил за неправилно паркирал автомобил, а не за кучето, поради което и липсвал
умисъл за извършване на това деяние. Сочи, че подсъдимия се е уплашил при вида
на кучето и затова е стрелял. Моли да бъде оправдан.
Адв. П.Л. сочи, че
липсва умисъл за повреда на движимата вещ. Сочи, че е без значение, дали кучето
е лаело или не, тъй като то е най-голямата порода в България и видът му
предизвиква страх, неговия подзащитен се е уплашил и затова е стрелял, а не е
искал умишлено да го повреди. Ето защо моли подсъдимия да бъде оправдан по
обвинението по чл. 216 от НК.
Прокурорът моли
присъдата да бъде потвърдена относно деянието по чл. 216 от НК. Категорично е
доказан умисълът на извършеното деяние. Вещта е повредена, като е простреляна
със законно притежаван пистолет, като подсъдимият е извадил пистолета, свалил е
предпазителя и е стрелял, поради което и прокурорът прави извод, че подсъдимият
е имал време да обмисли ситуацията и да стреля. Сочи и че наказанието е
правилно определено. В заключение моли присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимият К.
лично в своя защита поддържа казаното от неговите адвокати и моли да бъде
оправдан.
В последната си
дума подсъдимият К. моли да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и
изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт намира следното :
По отношение на
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение по чл. 325, ал. 1 от НК и обвинение по
чл. 144, ал. 3 от НК :
Подсъдимият е бил
привлечен към наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл.
325, ал. 1 от НК и чл. 144, ал. 3 от НК за деяние, извършено на 09.03.2010г. Съгласно
актуалните към датата на извършване на деянието правни норми за престъплението
по чл. 325, ал. 1 от НК законът е предвиждал наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до
ДВЕ години или пробация, както и обществено порицание, а за престъплението по
чл. 144, ал. 3 от НК – наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до ТРИ години или
пробация.
С оглед разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4, която касае изключването на наказателно преследване поради настъпила абсолютна давност за това престъпление, законодателят е предвидил това изключване на наказателното преследване да започне с изтичане на давностен срок от 5 години.
Съблюдавайки обаче разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, съгласно която независимо от спиране или прекъсване на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срока, предвидения в чл. 80, ал. 1 т. 4 от НК и касаеща именно изтичането на абсолютната погасителна давност в случая от 7 години и 6 месеца, което е предпоставка за прекратяване на наказателното производство в случай на изявление от страна на подсъдимия, че не желае същото да продължи спрямо него.
Давностният
срок по настоящото дело започва да тече в конкретния случай от датата на
деянието – 09.03.2010г. г. и съблюдавайки изчислението на сроковете, с оглед
материално правните разпоредби на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК,
то този абсолютен давностен срок, изключващ наказателното преследване спрямо
подсъдимия, изтича на 09.09.2017г. Ето защо, към настоящия момент на
провежданото въззивното съдебно заседание - 23.04.2018 г., е изтекъл именно
давностен срок от седем години и шест месеца и с оглед изявлението на
подсъдимия, че не желае наказателното производство по тези два текста от НК
срещу него да продължи, то са налице основанията на чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК за отмяна на присъдата по
посочените текстове и за прекратяване на наказателното производство.
По отношение на обвинението по чл. 216, ал. 1 от НК :
От фактическа
страна :
Подсъдимият С.И.К. е роден на ***г. в гр. Стара Загора,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, живущ ***,
ЕГН **********.
Към датата на инкриминираното деяние – 09.03.2010г.
подсъдимият живеел под наем в къща, находяща се в гр. София, ул. "********,
кв. "Горна баня". Точно срещу обитаваната от подсъдимия къща - на ул.
"********се намирал домът на свидетелите С. Ч.,М.Ч.а, Д. Ч., и Т.Ш..
Свидетелите Ч.и отглеждали в двора на дома си две кучета от порода "Българско
овчарско куче" - куче с име Руди и куче с име Ира, като двете кучета се
разхождали свободно в дворното място.
На 09.03.2010г. около 19.15 часа свидетелят С. Ч.
паркирал товарния си автомобил марка "Пежо", модел "Боксер"
с peг. № *******пред входа на дома си на посочения адрес и започнал да разтоварва
храната за кучетата, която носел. На входа на двора се намирала свидетелката Т.Ш.
- тъща на свидетеля С. Ч.. СвидетелкатаМ.Ч.а се намирала в кухненското
помещение на третия етаж на къщата. Докато свидетелят С. Ч. разтоварвал храната
за кучетата, той чул, че свидетелката Ш. разговаря с подсъдимия К., който се
опитвал да паркира личния си автомобил в гаража си, но микробуса на свидетеля С.
Ч. му пречел. До този момент свидетелят Ч. и подсъдимият К. се познавали бегло,
единствено като съседи, и не били имали конфликти помежду си. Свидетелят С. Ч.
излязъл на улицата, за да провери какво се случва. В този момент подсъдимият С.К.
започнал да крещи срещу него: "Боклук,
спрял си тука и не мога да вкарам колата си в гаража!" и посегнал да
го удари с ръка. Свидетелят С. Ч. се качил в микробуса си, но подсъдимият
започнал да дърпа вратата на превозното средство. Свидетелят С. Ч. слязъл от
микробуса, за да се разбере е подсъдимия К.. В този момент подсъдимият К.
извадил от дясната страна на колана си законно притежавания си пистолет марка
"Глок", модел "17", калибър "9 х 19 мм", със
сериен номер KAU906, и го насочил към свидетеля С. Ч.. В този момент кучето
Руди, което се намирало в двора на къщата и чуло разправията, започнало да лае.
Свидетелят С. Ч. отворил входната врата на двора, за да разсее подсъдимия К.,
който държал насочен срещу него пистолет. Щом отворил вратата, кучето Руди пристъпило
напред с предните си лапи и застанало между свидетеля С. Ч. и свидетелката Т.Ш..
В този момент подсъдимият К. насочил пистолета си срещу кучето, произвел
изстрел и го прострелял в областта на преден ляв крак. Кучето подскочило и
захапало свидетеля Ч. в областта на слабините. Подсъдимият К. казал на
свидетеля Ч., че ще застреля него, както е застрелял кучето, отправил репликата
"Ще убия теб и него!",
побягнал и се скрил в дома си на улица "********. Свидетелят С. Ч. се
обадил на съпругата си свидетелкатаМ.Ч.а и й казал да повика органите на реда,
тъй като съседът им К. е прострелял кучето им, след което се обадил и на сина
си - свидетеля Д. Ч., на когото също съобщил за станалото. СвидетелкатаМ.Ч.а
подала сигнал до 06 РУ - СДВР и на място били изпратени свидетелите К.К.и В.С.-
АП - 172, които установили на място свидетелитеМ.и С. Ч.и. Двамата им казали,
че съседът им, живеещ в къщата срещу тях, е прострелял кучето им. Полицейските
служители установили подсъдимия К. в дома му, като К. предал с протокол за
доброволно предаване 1 брой боен пистолет марка "Глок", 9 мм,
пълнител за пистолет, 16 броя патрони за пистолет и разрешително за носене на
оръжие. Подсъдимият К. бил задържан за срок от 24 часа.
На мястото бил извършен оглед, при който пред входната
врата на двора на адреса на ул. "********била намерена и иззета 1 брой
гилза 9 мм.
На мястото пристигнал и свидетелят Д. Ч., като заедно със
свидетеля С. Ч. двамата завели кучето Руди във ветеринарна клиника "101
любимци" в кв. "Овча купел", където на 13.03.2010г. била извършена
оперативна интервенция на кучето, а след извършването й на кучето била
поставена яка, шина на левия крак, както и продължило да се провежда
следоперативно лечение е антибиотици. За лечението на кучето свидетелят С. Ч.
заплатил сумата от 775, 00 лева.
Съгласно заключението на назначената в хода на
досъдебното производство КСППЕ към момента на инкриминираното деяние подсъдимия
К. не се е намирал в съС.ие на физиологичен афект /на раздразнение или страх/,
като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Според заключението на СПЕ, изготвена по отношение на
свидетеля С. Ч., отправените заплахи и извършените действия са възприети от
него като реална опасност за здравето и живота му и са възбудили у него
основателна уплаха и страх, като това съС.ие не е предизвикало психични
последици.
Според заключението на СМЕ по писмени данни след
инцидента при пострадалия Ч. са установени следните увреждания: четири
охлузвания с надигнати корички, разположени дъговидно, непосредствено над
лявото коляно; червеникаво кръвонасядане в основата на половия член към
коремната стена, както и леко зееща раничка с цепковидна форма и дължина 0, 3
см. в същата област; дълбоко червеникаво охлузване с диаметър 1 см. в областта
на препуциума. Посочените увреждания причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като същите отговарят да са
получени при възникналия инцидент и от ухапване на куче на посочената дата.
Според заключението на балистичната експертиза иззетата с
протокол за оглед от мястото на инцидента гилза е била отстреляна с предадения
с протокол за доброволно предаване от подсъдимия пистолет "Глок",
калибър 9x19 мм.
Според заключението на съдебно-ветеринарната експертиза
порода "Българско овчарско куче" е селектирана с основна цел охрана.
Простреляното куче е получило счупване на лявата раменна кост в резултат на
травматично увреждане от твърд предмет - куршум, като счупването е в косо
направление по цялата ширина на костта. И към 05.04.2011г. кучето живеело с поС.ни
болки /страдания/, и било с намалени способности за придвижване поради трайно
увреждане, като изпитвало затруднения при изпълняване на функциите си на
"куче - пазач". Според заключението на СВЕ било проведено
четиридневно предоперативно прилагане на антибиотична терапия и обезболяващи
препарати, вземане на кръвна проба с цел оценка на анестезиологичния риск,
проведена била остеосинтеза (механично скрепване на счупената кост), а
впоследствие - десетдневно следоперативно медикаментозно лечение. Според
експерта, изготвил заключението, посочената в издадената от лечебното заведение
епикриза сума от 535 лева е реална само за извършената оперативна намеса на
13.03.2010г., но не и за извършеното изследване на кръвта и последвалата
антибиотична терапия, като стойността на цялостното лечение надхвърля
посочената в епикриза сума от 535 лева.
Според заключенията на СОЕ (допусната в хода на
досъдебното производство) и ДСОЕ (изготвена в хода на съдебното следствие),
стойността на лечението на кучето възлиза на 775, 00 лева, а пазарната стойност
на здраво куче от порода "Българско овчарско куче" и на възрастта на
простреляното куче към датата на деянието възлиза на 400, 00 лева.
Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била установена от
първоинстанционния съд въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства както следва :
Гласни : обясненията на
подсъдимия К., показанията на свидетелите дадени в хода на съдебното
производство и приобщените по реда на чл. 281 от НПК : наМ.Ч.а, К.К., В.С., С. Ч.,
както и частично приобщени на основание чл. 281 ал. 1 т. 1 НПК, дадени пред
друг състав на съда - л. 43-44 от съдебното следствие, Л.П., Т.Ш., Д. Ч. (вкл.
приобщени в цялост показания на свидетеля на основание чл. 281 ал. 5 вр. чл. 1
т. 4 НПК - л. 23 ДП и л. 90 ДП, както и показанията на свидетеля Ч., дадени
пред друг състав на съда и приобщени на основание чл. 281 ал. 1 т. 4 НПК);
Писмени : Протокол
за оглед, ведно с фотоалбум (л. 5 ДП), протоколи за доброволно предаване (л.
15, л. 134 ДП), съдебно¬медицинско удостоверение (л. 19 ДП), договор за наем
(л. 22 ДП), епикриза (л. 24 ДП), заверени копия на документи за куче, порода
"Българско овчарско куче" с име Руди (л. 25 - 27 ДП), заверено
ксерокопие на наблюдателно дело за притежаване на огнестрелно оръжие на
подсъдимия К. (л. 103 - л. 132 ДП), епикриза (л. 135 - 136 ДП), справки за
съдимост; способите за доказване - заключенията на назначените в хода на
производството комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза (л.
29 ДП), съдебно - медицинска експертиза (л. 41 ДП), балистична експертиза (л.
48 ДП), съдебно - ветеринарна експертиза (л. 92 ДП), съдебно - психиатрична
експертиза (л. 178), съдебно - оценителна експертиза (л. 194 ДП), допълнителна
съдебно - оценителна експертиза, допусната в хода на съдебното следствие.
Първоинстанционният
съд е извършил подробен анализ на свидетелските показания на С. Ч. като е
анализирал същите поотделно и в съвкупност с показанията на останалите
свидетели – Ш.,М.Ч.а и свидетеля Д. Ч., а така също и с показанията на
полицейските служители К. и С.. Съдът е анализирал свидетелските показания и
във връзка със заключението на съдебно - медицинската експертиза, протокола за
оглед, както и със заключението на съдено - балистичната експертиза, поради
което ги е приел за достоверни, подробни и последователни и е основал върху тях
своите фактически изводи. Настоящата инстанция напълно споделя извършения от
първоинстанционния съд анализ на свидетелските показания, поради което и не
намира за нужно да го преповтаря. От същите СРС правилно е установил съществените
факти с оглед предмета на доказване – времето, мястото и начина на извършване
на деянието.
Съдът е обсъдил
изключително подробно и обясненията на подсъдимия К. и е съпоставил същите с
казаното от основния свидетел по делото С. Ч., като ги е кредитирал частично
относно факта, че е прострелял кучето, за което са налични и безпротиворечиви
писмени доказателства. Правилно СРС не е кредитирал обясненията на подсъдимия,
че Ч. е насъскал кучето си и едва тогава той е стрелял при самозащита. За това,
освен твърденията на подсъдимия не са налични никакви други доказателства. Нещо
повече, както посочи и представителят на СГП в съдебното заседание, за да бъде
произведен изстрел е необходимо определено време през което подсъдимия да
извади пистолета, да свали предпазителя и да стреля по кучето. Ако кучето е
предприело нападение срещу него, насъскано от св. Ч., подсъдимият не би имал
време да реагира и да изпълни всички тези действия, още повече, че по делото е
установено, че кучето е захапало именно Ч., а не подсъдимия. Много по логично е,
както е приел и СРС, К. да е стрелял по кучето, което от болка да е захапало
св. Ч.. В тази връзка обясненията на подсъдимия правилно са възприети от СРС
като защитна версия, която се явява изолирана и не се подкрепя от останалите
доказателства по делото, а наведените пред СГС доводи в тази насока също се
явяват неоснователни.
Правилно СРС е
кредитирал писмените доказателства по делото и заключенията на вещите лица,
като е основал на тях своите фактически изводи.
Настоящият състав
счита, че основните фактически констатации
на СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен
материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК съдът е
обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал
съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е извел единствено възможния и правилен
извод, че подсъдимият С.И.К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 216, ал. 1, от НК.
От обективна страна
подсъдимият К. на 09.03.2010г. около 19.15 часа в гр.София, ул. „*********повредил
противозаконно чужда движима вещ - куче, порода „Българско овчарско куче”,
мъжки пол с наименоване „Руди”, собственост на Д.С.Ч., като прострелял кучето
със законно притежаван пистолет „Глок”, калибър 9x19 мм със сериен номер KAU906
и му причинил счупване на лявата раменна кост, като стойността на повредата е в
размер на 775, 00 лева, а не както е приел СРС в размер на 400 лева.
Субект на това
престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице, а самото деяние е
осъществено чрез действие – произвеждане на изстрел в следствие на което е
причинил счупване на лявата раменна кост на кучето Руди.
Настоящия състав
намира, че СРС неправилно е определил стойността на повредата в размер на 400
лева, вместо в размер на 775 лева, тъй като в случай на повреждане на една
движима вещ, стойността на вредата се определя от разходите, които са направени
за нейното поправяне, а не стойността на самата вещ, както би било, ако вещта
беше погинала. Независимо от това, предвид обстоятелството, че по делото няма
протест, а съдът е определил като вреда по-малката от двете суми, то присъдата
на СРС не може да бъде изменена в тази й част.
От субективна
страна подсъдимият К. е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11 ал. 2 НК - произвеждайки изстрел от кратко разС.ие е боен
пистолет в посока крака на животното, подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици (причиняването на повреда на кучето) и пряко е целял тяхното
настъпване.
Неоснователни се
явяват и аргументите на защитата, че подсъдимият не следва да отговаря
едновременно за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК и за това по чл. 216,
ал. 1 от НК, тъй като, както правилно е посочил и СРС, този въпрос е разрешен
още с ППВС № 2/1974г., съгласно което, хулиганството може да се осъществи,
както в реална, така и в идеална съвкупност с едно или повече престъпления,
включително и с престъпление по чл. 216 ал. 1 НК.
Правилно СРС е
преценил, че не е налице и маловажен случай по смисъла на чл. 216 ал. 4 НК,
предвид стойността на повредата и предвид средството, с което е причинена -
огнестрелно оръжие, поради което и не е налице липса или незначителност на
вредните последици или е оглед на други смекчаващи обстоятелства да
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение е обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
По вида и
размера на наказанието :
Съдът извърши самостоятелна преценка по
отношение на наказанието, като намери основание за изменение на присъдата в
тази й част.
За извършеното от подсъдимия С.И.К.
престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 1 от НК е предвидено наказание “лишаване от
свобода” за срок до пет години.
Разпоредбата на чл. 54 от НК задължава
съда да определи наказанието в рамките, посочени в съответната специална норма,
като прецени наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, освен
ако не се установи наличието на многобройни или изключителни такива, като в този случай следва да се
приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
С оглед на конкретните обстоятелства по
настоящото дело съдът счете, че е налице смекчаващо вината обстоятелство, което
се преценява от настоящата инстанция като изключително и дава основание за
прилагането на чл. 55 от НК, а именно изминалото време от извършване на
деянието. Същото е извършено на 09.03.2010г., от който момент са изминали
повече от 8 години, което с оглед фактическата и правната сложност на делото,
настоящата инстанция преценява като изключително дълъг срок.
Освен посоченото изключително смекчаващо
вината обстоятелство, по делото са налице и допълнителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които правилно са били отчетени от първоинстанционния
съд и по-конкретно неговото чисто съдебно минало.
С оглед на изложеното, настоящият състав
прецени, че следва да наложи наказание „ПРОБАЦИЯ“ със задължителните
пробационни мерки "Задължителна регистрация по настоящ адрес” по чл. 42а,
ал. 2, т. 1 от НК за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично и
"Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ по чл. 42а, ал. 2,
т. 2 от НК за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Така наложеното наказание според настоящия
състав ще постигне целите на наказанието и ще превъзпита и поправи дееца, като
същевременно ще играе ролята на препятствие пред него, за извършването на други
престъпления.
По веществените
доказателства :
Правилно на основание чл. 53 ал. 1 б.
"а" НК СРС е отнел в полза на Държавата като вещи, послужили за
извършване на престъплението 1 брой гилза, иззета с протокол за оглед, както и
предадените е протокол за доброволно предаване от подсъдимия 1 брой боен
пистолет, 9 мм, със сериен номер KAU906, 1 брой пълнител за пистолет и 16 броя
патрони за пистолет и съответно унищожени.
По разноските :
С оглед изхода на делото първоинстанционният съд правилно е възложил в тежест на подсъдимия К. направените по делото разноски.
Предвид всичко
изложено СГС
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ на основание
чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК Присъда от 12.07.2017 г.,
постановена от СРС, НО, 94 състав по НОХД № 2890/2014 година в частта с която
подсъдимият С.И.К. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като прекратява наказателното
производство в тази му част.
ОТМЕНЯ на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 3 от НПК Присъда от 12.07.2017 г., постановена от СРС, НО, 94 състав
по НОХД № 2890/2014 година в частта с която подсъдимият С.И.К. е бил признат за
виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1
от НК, като прекратява наказателното производство в тази му част.
ИЗМЕНЯВА Присъда от
12.07.2017 г., постановена от СРС, НО, 94 състав по НОХД № 2890/2014 година в ЧАСТТА с която на подсъдимия С.И.К. му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ, за
извършено от него престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, като ВМЕСТО ТОВА на
основание чл. чл. 216 ал. 1 вр. чл. 55, ал.1, т. 2 НК НАЛАГА на подсъдимия С.И.К. наказание ПРОБАЦИЯ със следните
пробационни мерки :
-
на
основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 вр. чл. 42б, ал. 1 от НК - „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти
седмично.
-
на
основание чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. чл. 42б, ал. 2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й
част.
Решението в частта му в която
наказателното производство е прекратено подлежи на обжалване и протест в
15-дневен срок от днес пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.