№ 40
гр. Кнежа , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Г. Тодоров
при участието на секретаря Красина М. Давидова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Административно
наказателно дело № 20211430200087 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
АН. М. Ч. ,с ЕГН********** чрез пълномощника си адв.Д.П. от ПлАК с посочен съдебен
адрес в гр.Пл. е продал въззивна жалба против Наказателно Постановление №21-0285-
000095/05.03.2021г. на Началник РУ Кн. ,връчено на 07.04.2021г.
Въззивникът твърди ,че на 11.02.2021г. му е съставен АУАН за това ,че управлява собствен
състав от влекач и полуремарке с рег.№********,като за последното няма сключена
задължителна застраховка гражданска отговорност т.е. за нарушение по чл.483,ал.1 ,т.1 от
КЗ. Той твърди ,че на 07.04.2021г. му е било връчено обжалването НП и след като се
запознал със съдържанието му ,счита същото за неправилно и незаконосъобразно,издадено в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Въззивникът сочи ,че подробни съображения в подкрепа на изложеното ще изложи в
съдебно заседание.
Въз основа на подадената си жалба въззивника иска от съда да отмени процесното НП
,както и на осн.чл.63 от ЗАНН да му присъди направените за настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 вр.ал.1,т.2 от ЗАдв.
Към жалбата са представени следните писмени доказателства:Договор за правна защита и
съдействие и пълномощно и двете от 08.04.2021г.,НП №21-0285-000095/05.03.2021г. на
Началник РУ към ОДМВР Пл.,РУ-Кн.,АУАН с бл.№917640/11.02.2021г.,копие от Заповед
Рег.№316з-686/28.02.2020г. на ВПД Директор на ОД на МВР Пл.,справки от данни за
1
промяна на регистрация и за собственици на ПС,справка от ТР за Фирма „Алди -08“ЕООД
По делото се проведоха 2 бр. о.с.з. на 11.05.2021г. и на 08.06.2021г.
Въззивникът чрез процесуалния си представител,адв.Д.П. поддържа жалбата си и развива
доводи за нейната основателност.
Въззиваемият е бил редовно призован,но въпреки това не се яви,не изпрати представител и
не взе отношение по жалбата.
По делото беше разпитан само свидетеля-актосъстав П. К.,а свидетелят М.М. беше заличен
като свидетел по искане на въззивната страна.
Видно от показанията на св.П.И. К.,обективирани в протокол от о.с.з. на 08.06.2021г.-лист 2
и 3, същия е бил актосъставител при съставянето на АУАН на жалбоподателя.Този свидетел
разказа пред съда ,че повод за съставянето на акта е бил,че спял за поверка товарен
автомобил,описан в АУАН, на 11.02.2021г.по пътя от с.Бр. в посока гр.Кн. преди обяд и при
извършената проверка констатирал,че няма сключен договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност и за това нарушение на нарушителя л съставен АУАН. Свидетелят
посочи ,че заедно с него на проверката е бил колегата му М.М. ,а едната след съставянето
АУАН е бил предявен на нарушителя като му е била дадена възможност да запише
възражения,ако има по него.
Съдът дава вяра на показанията на св.П.К. изцяло като ги счита за
незаинтересовани,достоверни и непротиворечиви със събраните по делото писмени
доказателства.
След като се запозна по отделно и съвкупно със събраните по делото писмени
доказателства,съдът счита за установена следната фактическа обстановка :
Видно от съдържанието на копие от АУАН Серия АА бл.№ 917640/11.02.2021г., същия е
бил съставен на 11.02.2021г. от актосъставителя П. К. в присъствието на свидетеля М. М. на
въззивника АН. М. Ч. за това,че на 11.02.2021г.,около 10,00ч. на път с.Бр. към разклон с път
II13 на около 500м. преди разклона,управлява състав от влекач Сканя с Р144530 с рег.
№******** в състав с полуремарке с рег.№********,като няма сключен договор за
задължителна застраховка „ГО“ на ремаркето –********.
Описаното е квалифицирано като административно нарушение на чл.483,ал.1 от КЗ:Кодех
на застраховане
Било е иззето като доказателство контролен талон №*********.Този АУАН е бил връчен на
въззивника на 11.02.2021г. и в него не е записано никакво възражение от него.
Въз основа на описания АУАН, административно-наказващият орган е издал на въззивника
2
процесното НП №21-0285-000095/05.03.2021г. на Началник РУ към ОДМВР Пл.,РУ
Кн.,упълномощен с 316з-686/28.02.2020г. -връчено на въззивника на 07.04.2021г. за това,че
на 11.02.2021г. в 10,00ч. в община Кн. на път общински №PVN1091 при обстоятелства: път
с.Бр. към разклона с път II-13 на около 500м. преди разклона,управлява собствен състав от
влекач Сканя Р 144530 с рег.№******** в състав с полуремарке с рег.№********,като няма
сключен договор за задължителна застраховка ГО на ремаркето-********.
Описаното е квалифицирано като виновно нарушение на чл.483,ал.1,т.1 от КЗ.Предвид това
на осн.чл.53 от ЗАНН и чл.638,ал.1,т.2 вр.чл.461,т.1 от КЗ на въззивника е наложено
административно наказание глоба в размер 2000лв./две хиляди лева/.
Въз основа на описаната фактическа обстановка,съдът стигна до следните правни изводи:
АУАН и процесното НП са били съставени,съответно издадени от компетентни за това лице
и административен орган,което се установи от събраните по делото писмени доказателства
на страните и не се оспорва от въззивника чрез процесуалния му представител.
Процесното НП е било връчено на въззивнника на -07.04.2021г.,а жалбата срещу него е
подадена на 09.04.2021г. и е регистрирана при въззиваемия с вх.№285000-616 от
09.04.2021г.
Предвид горното въззивната жалба е предявена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна и доказана. Доказателствената
тежест по делото пада върху административно-наказващия орган,който е длъжен по
безспорен и категоричен начин да установи и докаже ,че въззивникът на посочената в
АУАН и процесното НП дата е извършил виновно вмененото му административно
нарушение.
Видно от съдържанието на чл.483,ал.1,т.1 от КЗ :
„Чл.483.(1)Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно
да сключи всяко лице, което:
1.притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор;…“
Съгласно разпоредбите на чл.638,ал.1,т.2 и чл.461,т.1 от КЗ :
„Чл.638.(1)На лице по чл.483,ал.1,т. 1, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага:
1. глоба от 250 лв. - за физическо лице;
3
2.имуществена санкция от 2000лв. - за юридическо лице или едноличен търговец.
Чл. 461. Задължителни застраховки са:
1."Гражданска отговорност" на автомобилистите по т.10.1, раздел II, буква "А" от
приложение №1, наричана по-нататък "задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите"; „
Предвид това от обективна страна,за да бъде осъществено административно нарушение по
чл.483,ал.1,т.1 от КЗ от въззивника,същият следва :
1.да притежава моторно превозно средство,
2.което е регистрирано на територията на Република България и
3.не е спряно от движение;
В законовата норма е посочено,че това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на моторното превозно средство,да сключи застрахователния
договор,но там няма вменено задължение на това всяко друго лице в тази насока.
Съгласно санкционната норма на чл.638,ал.1,т.2 от КЗ- на лице по чл.483,ал.1,т.1,което не
изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се налага:
2.имуществена санкция от 2000лв. -за юридическо лице или едноличен търговец.
Съобразно това съдът счита,че по делото липсват данни и доказателства за
осъществяването на административното нарушение от обективна страна от въззивника,тъй
като той не е собственик на провереното от полицейските служители МПС- собствен състав
от влекач Сканя Р 144530 с рег.№******** в състав с полуремарке с рег.№********,като
няма сключен договор за задължителна застраховка ГО на ремаркето-******** и освен това
не е ЮЛ или ЕТ,за да бъде санкциониран в такова качество.
Освен това в описанието на фактическата обстановка на нарушението в АУАН и
процесното НП са налице несъответствия свързани с мястото,където е било установено,тъй
като в АУАН е записано,че то е извършено : „на 11.02.2021г.,около 10,00ч. на път с.Бр. към
разклон с път II13 на около 500м. преди разклона,управлява състав от влекач Сканя с
Р144530 с рег.№******** в състав с полуремарке с рег.№********,като няма сключен
договор за задължителна застраховка „ГО“ на ремаркето –********.“,а в НП е записано,че
то е извършено: „на 11.02.2021г. в 10,00ч. в община Кн. на път общински №PVN1091 при
обстоятелства: път с.Бр. към разклона с път II-13 на около 500м. преди
разклона,управлява собствен състав от влекач Сканя Р 144530 с рег.№******** в състав с
полуремарке с рег.№********,като няма сключен договор за задължителна застраховка ГО
4
на ремаркето-********.
Последното води до неясното относно мястото на установяване на нарушението и
обстоятелствата,при които е извършено,което е съществено и неотстранимо процесуално
нарушение на разпоредбите на чл.42,ал.1,т.3,предл.2 и т.5 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 и т.6
от ЗАНН,което нарушава правото на защита на въззивника.
Предвид изложеното,съдът следва да постанови съдебно решение,с което да отмени
Наказателно Постановление №21-0285-000095/05.03.2021г. на Началник РУ към ОДМВР
Пл.,РУ Кн.,упълномощен с 316з-686/28.02.2020г. като неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН/Обн.ДВ Бр.94 от 2019г./ страните имат
право на разноски като с оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният чрез адв.Д.П. е направил изрично искане за присъждане на разноски за
процесуално представителство.Видно от приложените към делото Договор за правна защита
и съдействие и пълномощно ,съгласно чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв е било договорено безплатна
адвокатска защита.
Видно от съдържанието на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.
„Чл. 38.(1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:
1. лица, които имат право на издръжка;
2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) В случаите по ал.1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,ал.2 и осъжда другата страна да го
заплати.
Според чл.36,ал.2 от ЗАдв.:
Чл. 36. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на възнаграждение за своя труд.
(2) (Доп.-ДВ,бр.97 от 2012г.) Размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
5
Съгласно чл.2,ал.2 и чл.8 ,ал.1,т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ,Издадена
от Висшия адвокатски съвет,Обн. ДВ. бр.64 от 23 Юли 2004г., изм. ДВ. бр.2 от 9 Януари
2009г., изм. ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 28 Март 2014г., изм. ДВ.
бр.10 от 5 Февруари 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 25 Октомври 2016г., изм. ДВ. бр.41 от
23 Май 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.7 от 22 Януари 2019г., изм. ДВ. бр.45 от 15 Май 2020г.,
изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г.
„Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.) (1) При липса на писмен договор размерът на
възнаграждението се определя от адвокатския съвет по реда на чл.36, ал. 3 от Закона за
адвокатурата.
(2) В случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се адвокатско
възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съгласно
тази наредба.
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение №
13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила
от 15.05.2020 г.) (1) (Отм. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от
08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.)
За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението е:
1. при интерес до 1000 лв. - 300 лв.;
2. при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв.;“
Предвид това ,съдът следва въз основа на чл.38,ал.1,т.2 вр.чл.36,ал.2 от ЗАдв. вр. чл.2,ал.2 и
чл.8,ал.1,т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ следва да присъди на адв.Д. С. П. от Адв.Колегия
Пл., адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на
370лв./триста и седемдесет лева/.
Разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН препраща към тази на чл.143,ал.1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа,издал отменения акт или отказ.
Съгласно §1,т.6 от допълнителните разпоредби на АПК„поемане на разноски от
административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските
следва да бъдат възложени върху това юридическо лице,от което е част
6
административнонаказващият орган РУ-Кн., а това е ОД на МВР – Пл. като второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл.43 ЗМВР–в която насока е и Решение
№13009 от 02.10.2019г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
Отменява Наказателно Постановление №21-0285-000095/05.03.2021г. на Началник РУ към
ОДМВР Пл.,РУ Кнежа,упълномощен с 316з-686/28.02.2020г. като неправилно и
незаконосъобразно.
Осъжда ОД на МВР – Пл. да заплати на адв.Д. С. П. от Адв.Колегия Пл., адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото /АНД №87/2021г. по описа
на РС-Кнежа/ в размер на 370лв./триста и седемдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Адм.съд-гр.Пл. в 14-т
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
7