№ 34
гр. Варна, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500451 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 451/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Ю. С. Г., подадена чрез адв.
Р. Н., против решение № 808/12.07.2024 г., постановено по гр.д. № 2029/2023 г.
по описа на Варненския окръжен съд, с което е развален, сключения на
06.03.2020г. между страните договор за покупко-продажба с НА № 88, том 1,
рег. № 2321, дело № 81/2020г., по силата на който Р. С., запазвайки си
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване, е прехвърлила на своя син Ю.
Г. правото на собственост върху недвижим имот в гр. Варна, ж.к. “* *“ бл. *,
вх. *, ет. *, представляващ по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 -
30/19.06.2017г. на ИД на АК без последващи изменения: самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № 10135.4502.38.8.25, намиращ се на ет. 9 в сграда с
идентификатор № 10135.4502.38.8, разположена в ПИ с идентификатор №
10135.4502.38, който обект е с предназначение жилище - апартамент № 97 с
площ от 91, 98 кв.м., прилежащи части избено помещение № 97 с площ от 3,
33 кв.м. и 1, 4901 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж при съседи на апартамента: на същия етаж: № 10135.4502.38.8.26,
под обекта: № 10135.4502.38.8.22, над обекта: няма, поради частично
неизпълнение, което е значително с оглед интереса на кредитора по
предявения от Р. С. С. иск срещу Ю. С. Г. на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД; и Ю. С. Г. е
осъден да заплати на Р. С. С. сумата от 1 846,50 лв., представляваща сторени
по делото съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
1
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно -
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
при нарушения на материалния закон и е необосновано, като е молил за
отмяната му с отхвърляне на иска и присъждане на разноските. Навел е
следните оплаквания: окръжният съд не разгледал и не обсъдил всички
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, като извел своя
извод за частично неизпълнение, поради неплащане на част от цената от
купувача, единствено и само на недопустими показания на свидетел – С. М.
(че последната-трета вноска в размер на 9000лв. от дата 04.03.2020 г. е платена
със заемни средства, осигурени от продавача- Р. С. и предоставени й от М. Н.
М.); Погрешно съдът приел, че показанията на св. С. М. се подкрепят и от
извънсъдебно признание на Ю. Г. в декларацията по чл. 66, ал. 2 ЗМИП,
представена пред банката на 04.03.2020г.; при положение, че плащането на
цената по договора за покупко-продажба било установено от нотариалния акт
в частта имаща характер на разписка и доколкото се твърдяло от ищцата, че не
е получила посочената в нотариалния акт цена, нейна била доказателствената
тежест да опровергае верността на удостовереното, като вместо това съдът в
доклада си посочил, че в тежест на ответника Ю. Г. (купувач по сделката) е да
установи изправността си - плащане на продажната цена от 27 000 лв. и така
разместил доказателствената тежест и приел, че купувачът следва да докаже
удостоверения изгоден за него факт, че е платил цената; в нарушение на
процесуалните правила, съдът допуснал свидетели на ищцата за
опровергаване съдържанието на частен свидетелстващ документ, че не е
получила продажната цена, въпреки изразеното противопоставяне на
насрещната страна; при твърдението на ищцата за симулативност на
изявлението й в нотариалният акт, че е получила продажната цената, съдът
допуснал свидетели в нарушение на чл. 165, ал.2 от ГПК при липса на „начало
на писмено доказателство” и при липса на „обратно писмо“; доколкото
доказателствената сила на нотариалния акт в частта относно констатацията за
реално извършено плащане на продажната цена не е била оборена, окръжният
съд следвало да приеме, че задължението на купувача Ю. Г. за заплащане на
цената е изцяло изпълнено, че няма неизпълнение и че ищцата не може
успешно да реализира правото си за разваляне на договора по съдебен ред и
да отхвърли иска, вместо да го уважи.
Въззиваемата не е подала отговор на въззивната жалба.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ищцата твърди в исковата молба, че по сключения с ответника (неин
син) договор за продажба реално плащане на сумата от 27 000 лв. не било
извършено, независимо от изявлението й в нотариалния акт, че цената е
платена по банков път преди изповядване на сделката; плащане по договора тя
не е получила, като сума от 9000 лв., заета от приятел и предадена на
ответника, трикратно е била внасяна и теглена от сметката й до достигане на
банкови трансакции на стойност 27 000 лв. само за показване пред нотариуса
и за нуждите на сделката покупко - продажба. След изповядване на сделката
2
ответникът (син на продавачката), се дезинтересирал от майка си и от две
години не поддържал връзка с нея. Затова тя била безкрайно обидена и
съжалявала за извършената сделка, по която дори не получила парична
престация. Настоявала е за разваляне на договора за продажба, поради
неизпълнение на задължението на ответника за плащане на цената. В съдебно
заседание от 05.04.2024 г., процесуалният представител на ищцата е посочил,
че със свидетел ще установят действителните уговорки между страните, че
сделката целяла да се направи покупко-продажба, за да бъде избегнато
оспорването й от другия син на ищцата, както и че твърдят симулация и че
целта на сделката била да се направи покупко-продажба, но само фиктивна, и
не е плащана продажна цена. Заявил е, че няма иск за симулация и няма да
доказва такава, а иска да развали договора, поради неплащане на цената.
Исковата молба е била нередовна, тъй като изложеното води до извод за
неяснота и противоречие в твърденията на ищцата, а и евентуално между тях
и заявения петитум. С определение от 08.10.2024 г. съдът е констатирал тези
нередовности, като е посочил, че ищцата следва да уточни дали твърди, че
само изявлението за получаване на сумата от 27 000 лв. като продажна цена е
симулативно (като с ответника си предавали и превеждали една и съща сума,
взета назаем, до достигане на 27 000 лв. за пред нотариуса с оглед доказване
на плащане по договор за продажба) и ако е така, какви са действителните
договорки с ответника за заплащане на цената по договора за покупко-
продажба като срок и начин на плащане, части и т.н. и кои от тях той не е
изпълнил; или ищцата твърди, че изобщо нямат уговорки с ответника за
плащане на цена по договора и в този случай да обоснове правния си интерес
от разваляне на договора, поради неплащане на цената. Със същото
определение, съдът е дал указания на ищцата Р. С. С., в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна,
да поправи нередовностите на исковата молба съобразно посоченото в
мотивите и като:- уточни дали твърди, че само изявлението за получаване на
сумата от 27 000 лв. като продажна цена е симулативно (като с ответника си
предавали и превеждали една и съща сума, взета назаем, до достигане на
27 000 лв. за пред нотариуса с оглед доказване на плащане по договор за
продажба) и ако е така, какви са действителните договорки с ответника за
заплащане на цената по договора за покупко- продажба като срок и начин на
плащане, частично и т.н. и кои от тях той не е изпълнил; - или твърди, че
изобщо нямат уговорки с ответника за плащане на цена по договора и в този
случай да обоснове правния си интерес от разваляне на договора, поради
неплащане на цената. Съдът е предупредил ищцата, че при неизпълнение на
указанията в срок, ще обезсили първоинстанционното решение и ще прекрати
производството по делото. Съобщението с препис от определението е връчено
на ищцата чрез процесуалния й представител адв. Д. Г. на 12.11.2024 г. и в
срока тя е подала уточнителна молба. Със същата е заявила, че предявява
срещу ответника иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД за обявяване на сделката (договора за
продажба) за нищожна, като привидна, симулативна, тъй като страните не са
3
желали настъпване на вещния ефект на продажбата и сделката била
осъществена единствено с цел ищцата да няма на свое име имущество, за да
няма другият й син или неговите наследници претенции към този имот,
съобразно уговорки с бившия й съпруг за разделяне на имотите между
двамата им синове, като в този смисъл била симулативна и договорката
относно продажната цена, като такава не била договаряна, нито плащана.
Посочила е още, че в условие на евентуалност сделката била симулативна и
като прикриваща договор за издръжка и гледане, тъй като ответникът поел
задължение да гледа и издържа майка си, но не искал тази уговорка да бъде
вписана в договора, за да не може да се развали поради претенции от брат му
или неговите деца. Накрая е заявила, че в условие на евентуалност предявява
иск по чл. 87 от ЗЗД за разваляне на договора поради неплащане на
продажната цена в размер на 27 000 лв., договорена като действително
плащане, което ответникът не платил. С писмен отговор, подаден чрез адв. Н.,
въззивникът – ответник по делото е заявил, че ищцата не е поправила
нередовната си искова молба. В съдебно заседание той е поддържал
въззивната си жалба, както и становището по уточнителната молба на ищцата,
а ищцата – въззиваем е поддържала уточнението на исковата си молба.
С така направеното уточнение, ищцата не е поправила нередовностите
на исковата си молба съобразно указанията на съда, като на практика е
заявила нови претенции - за нищожност на договора за продажба, поради
симулативността му при твърдения за абсолютна, евентуално – за относителна
такава (прикрива договор за издръжка и гледане), а по заявената претенция за
разваляне на договора за продажба, поради твърдяното, като неизпълнено
задължение на ответника за заплащане на продажната цена от 27 000 лв.,
изобщо не е отстранила противоречията, водещи до нередовността и за които
са и дадени от съда указания със срок и предупреждение за неблагоприятните
последици от непоправянето.
При това положение, се налага извода, че исковото производство е било
образувано по нередовна искова молба. Тъй като тя не е била поправена и след
надлежно дадените указания от въззивната инстанция, нередовната искова
молба е обусловила и недопустимостта на образуваното по нея производство,
както и на постановеното от първата инстанция решение. Затова, решението
на Варненския окръжен съд като недопустимо следва да бъде обезсилено, а
производството по делото – прекратено.
С оглед изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право
на разноски, които ищцата следва да му заплати. За производството пред
първата инстанция, той е поискал и доказал такива за адвокатско
възнаграждение от 3 300 лв., а за въззивното производство – адвокатско
възнаграждение от 2 000 лв. и за държавна такса от 135,24 лв. Възраженията
на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение са неоснователни. Възнагражденията не са прекомерни, като в
тази връзка съдът съобрази цената на иска от 27 047,20 лв., както и обема и
сложността на свършената работа от адвоката в първата инстанция (подаване
4
на писмен отговор на исковата молба, активно участие в три съдебни
заседания и изготвяне на писмена защита) и във въззивната инстанция
(подаване на въззивна жалба, становище по уточнението на исковата молба,
участие в едно съдебно заседание) и ползва само като ориентир, определените
с Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения (така задължителния характер на даденото тълкуване на
чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, че
посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, без да
са обвързващи за съда). Затова, ищцата следва да заплати на ответника
разноски за адвокатски възнаграждения от 3 300 лв. за първата и 2000 лв. за
въззивната инстанция, както и сумата от 135,24 лв. за държавна такса.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 808/12.07.2024 г., постановено по гр.д. №
2029/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОСЪЖДА Р. С. С., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.”* *”, бл. *, вх. *, ет.
*, ап. *, да заплати на Ю. С. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”* *” № *,
сторените по делото разноски на осн. чл. 78, ал.4 ГПК: сумата от 3 300 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за производствата
пред окръжния съд; сумата от 2000 лв. за адвокатско възнаграждение за
производството пред апелативния съд и сумата от 135,24 лв. за държавна
такса за въззивна жалба.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5