Решение по дело №451/2022 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 146
Дата: 23 август 2022 г. (в сила от 23 август 2022 г.)
Съдия: Мария Димчева Иванова-Георгиева
Дело: 20225630100451
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Харманли, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-

ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20225630100451 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 422 във връзка
с чл.415 от ГПК, във връзка чл. 229 ЗЕС, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД подадена от
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к.***** против АС. АЛ. АТ., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. *****
Ищецът твърди, че между него и ответницата са били сключени два договора за
мобилни услуги. С договор за мобилни услуги от 16.03.2020г. ответницата била предпочела
мобилен номер +359********* с абонаментна програма Тотал + със срок на действие 24
месеца до 16.03.2022 г., а с договор за мобилни услуги от 17.03.2020 г. била предпочела
мобилен номер +359********* с абонаментна програма Тотал+ със срок на действие 24
месеца до 17.03.2022 г.
По силата на сключените между страните договори ищецът предоставял мобилни
услуги, които ответницата ползвала срещу заплащане. За използването на мобилни услуги
били издавани фактури под клиентския номер на абоната № *********. Съгласно чл. 26 от
приложимите общи условия при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя.
Ищецът твърди, че за потребените от ответницата услуги за периода 25.02.2020г. до
дата 24.04.2020 г. бил издал следните фактури:
Фактура №**********/25.03.2020 г. за отчетния период на потребление от 25.02.2020
- 24.03.2020г. с дължима стойност за плащане в размер на 19.71 лв.. представляващи
частична цена на месечния абонамент за мобилен номер +359*********, дължима в срок до
09.04.2020г.
Фактура №**********/25.04.2020 г, за отчетния период на потребление от 25.03.2020
- 24.04.2020г. с дължима стойност за плащане в размер на 81.62 лв., от които: -за мобилен
номер +359*********: 19.16 лв. без ДДС за абонаментен план Тотал+; 0.90 лв. с ДДС за
1
получаване на входящ трафик при незаплатено в срок задължение и потребление извън
месечния абонамент, изразяващо се в: 22.59 лв. без ДДС за Роуминг таксуване; - за мобилен
номер +359*********: 19.16 лв. без ДДС за абонаментен план; 0.90 лв. с ДДС за получаване
на входящ трафик при незаплатено в срок задължение; и потребление извън месечния
абонамент, изразяващо се в: 5.61 лв. без ДДС Други услуги (номера 0700/0800/00800),
дължими в срок 10.05.2020г.
Ищецът посочва, че ответницата в качеството си на абонат на мобилни услуги е
потребила и не е заплатила мобилни услуги на обща стойност 101,33 лева. Към всяка от
фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер.
Поради неизпълнението на задълженията на ответницата ищецът бил прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответницата за ползваните абонаменти и бил
издал крайна фактура № ********** от дата 25.06.2020 г.
Датата на деактивация на процесните абонаменти била 19.05.2020г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Неизпълнението обусловило правото на ищеца да ангажира договорната отговорност
на ответницата, съгласно т. 11 от договорите, като начисли в крайната издадена фактура
неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на
постигната Спогодба между Теленор България ЕАД и Комисия за защита на потребителите
относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване
на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 188,55 лева била
формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т.11 от договора/ раздел 2
от допълнителните споразумения.
Процесната неустойката се формирала като сбор от 94.38 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 16.03.2020г. за мобилен номер
+359*********,представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, взети без ДДС и
94.17 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
17.03.2020г. за мобилен номер +359*********. представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси, взети без ДДС.
С тези мотиви се претендира приемане за установено по отношение на ответницата
съществуването на вземанията на ищеца към нея, за които е издадена заповед за изпълнение
№ 483 от 14.12.2021г. по ч.гр.д. № 1249 по описа за 2021г. на РС-Харманли, а именно сума в
размер на 101,33 лева, представляваща главница и сума в размер на 188,55 лева,
представляваща сбор от неустойки, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението (10.12.2021г.) до окончателното плащане.
Претендират се направените съдебни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на
искова молба. В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител, като
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия случай в правната сфера на ищеца е
възникнало правото да иска образуваното съдебно производство да приключи с
постановяване на неприсъствено решение, тъй като в срока по чл. 131 от ГПК не е подаден
отговор на искова молба, а в проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е
2
изпратил представител и не е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът е
упражнил това свое право, като изрично с писмена молба е заявил, че желае
постановяването на неприсъствено решение, тъй като счита, че са налице предпоставките за
това и искът му е вероятно основателен.
Осъществяването на предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК не е достатъчно за
постановяването на неприсъствено решение, а е необходимо те да съществуват кумулативно
с тези по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Съдът намира, че те също са налични, като
мотивите за това са следните:
Постановяването на неприсъствено решение е обусловено от знанието на страните за
последиците от тяхното процесуално поведение, тоест от липсата на такова, доколкото
законът обвързва процесуалната пасивност и дезинтересираност от изхода на правния спор
на страните с възможността за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от съдържанието на разпореждане № 989 от 30.05.2022г., постановено по гр.д.
№ 451 по описа за 2022г. на РС-Харманли и на определение № 343 от 12.07.2022г.,
постановено по гр.д. № 451 по описа за 2022г. на РС-Харманли съдът е указал на страните
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно
заседание.
Ответникът е физическо лице и съгласно правилата за връчване на съобщения и
призовки – чл. 38, ал. 1 от ГПК, същите се връчват на адреса, посочен по делото. Връчването
на разпореждането по чл. 131 от ГПК е извършено на посочения в исковата молба адрес,
като съобщението е получено от лице от домашните.
За проведеното съдебно заседание ответницата отново е била призована на посочения
в исковата молба адрес, на който вече ответницата е получила съдебни книжа. По данни на
живущи на адреса ответницата вече не живеела там. С оглед разпоредбата на чл. 41, ал. 2,
изр. първо от ГПК и предвид на това, че с разпореждането по чл. 131 от ГПК на ответницата
са указани последиците от неизпълнение на задълженията й по чл. 40 и чл. 41 от ГПК, съдът
е счел, че е редовно уведомена за съдебно заседание, съответно съдебните книжа се считат
за връчени, а ответницата - за предупредена за последиците съобразно чл. 238 и чл. 239 от
ГПК.
Ето защо съдът счита, че при стриктно спазване на предвидения в ГПК ред за
връчване на съобщения и призовки ответницата следва да се счита за получила
горепосочените съдебни книжа и уведомена за задължението си да се яви в съдебно
заседание.
Налице е и втората предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а
именно искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства
и представените с нея доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за
постановяване на исканото неприсъствено решение против ответницата, с което да бъдат
уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК не е необходимо съдът
да излага мотиви по смисъла на чл. 236, ал. 2 от ГПК, а само указва, че решението се
основава на наличието на такива предпоставки.
Съгласно т. 12 на тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк дело № 4 по
описа за 2013г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда специалния установителен иск,
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1249 по описа за
3
2021г. по описа на РС – Харманли. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени и възлизат общо на 205, 00 лева, от които 25, 00
лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за
разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на
същия следва да се присъдят такива в размер общо 255,00 лева, от които 75,00 лева –
внесена държавна такса и 180,00 лева - платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във връзка с чл.415 от ГПК,
във връзка чл. 229 ЗЕС, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД по отношение на АС. АЛ. АТ.,
ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. ****, че дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. **** сума от 101,33 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по договори с абонатен номер № ********* и сума в размер на 188,55 лева,
представляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 16.03.2020г. за мобилен номер +359********* и за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 17.03.2020г. за мобилен номер +359*********, ведно със
законната лихва върху нея от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1249 по описа за 2021г. на РС-Харманли – 10.12.2021г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА АС. АЛ. АТ., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. *** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. ***** сума в общ размер на 460,00 лева, от която сума в размер
на 255,00 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и сума в размер на
205,00 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1249 по описа за 2021г. на
РС – Харманли, за която е издадена заповед за изпълнение № 483 от 14.12.2021г. по ч.гр.д.
№ 1249 по описа за 2021г. на РС-Харманли.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Да се укажат на ответницата възможностите по чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
4