Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

№                                        25.07.2011 г.                                гр.Ямбол

 

Ямболски Районен съд , гражданско отделение, ХІІІ -ти състав

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия  Атанас Атанасов гр.дело № 1614  по описа за 2011  година, за да се произнесе, взе предвид следното:

   

    Производството се води по реда на чл. 310 т.1 Гражданско процесуален кодекс ГПК/ и сл.

    Образувано е по искова молба от Д.С.И. ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетните Н.В.Т. и А.В.Т. против В.Т. ***.

    В изпълнение на процесуалното си задължение по чл. 312 ал.1 т.1 ГПК, ЯРС преценя исковата молба за редовна с оглед разпоредбата на чл.127 и чл.128 ГПК, а предявените искове за допустими, поради което намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

   ЯРС намира направените с исковата молба и отговора доказателствени искания за приемане на писмени доказателства за основателни, тъй като касаят допускането за събиране на допустими, относими и необходими за решаване на делото доказателства.

    С оглед представеното от ответника удостоверение, съдържащо данни за осигурителния му доход за период от 6 месеца назад, неоснователно се явява доказателственото искане на ищцата за задължаването на В.Т. да представи удостоверение за получаваното от него трудово възнаграждение, алтернативно за изискване на удостоверение от НОИ – София относно наличието на регистрирано трудово правоотношение и размера на получаваното от него трудово възнаграждение.

    В изпълнение на процесуалното си задължение по чл.312 ал.1 т.2  ГПК съдът докладва исковата молба  и отговора :

   Производството е образувано по искова молба на Д.С.И. ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетните Н.В.Т. и А.В.Т. против В.Т. ***, с която са предявени субективно и обективно съединени искове  по чл.143 ал.2 СК и чл.149 СК за присъждане на издръжка  в полза на Н.В.Т. в размер на 150 лв. месечно и в полза на А.В.Т. в размер на 120 лв. месечно, считано от 17.V.2011 г., до настъпване на правопроменящи или правопогасяващи обстоятелства, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и издръжка за минало време за двете деца в посочените размери за периода 01.VІІ.2010 г. – 17.V.2011 г., или обща сума за издръжка в размер на 2 970 лв.

   Твърди се, че ответникът В.Т. е баща на малолетните деца Н.В.Т. и А.В.Т.,***010 г. живеел във фактическа раздяла с ищцата и не участвал в издръжката на децата, с изключение на единичини случаи.

   Сочи се, че малолетният Н. често боледувал от възпаления на дихателните пътища и пневмонии, както и че посещавал детска градина, като в тази насока се нуждаел от средства за скъпоструващи лекарства и за месечна такса за детската градина, а относно двете деца се сочи, че се нуждаят от средства за добра храна, нови дрехи и обувки, както и от средства за други разходи.

   Твърди се, че майката Дияна И. е с ограничени финансови възможности, тъй като получавала обезщетение за майчинство в размер на 240.00 лв. и едвам успявала да задоволява елементарните нужди на децата си, а ответникът имал възможности да престира исканата издръжка, тъй като работел срещу солидно възнаграждение и нямал задължение да издържа други лица.

   Претендира се уважаване на предявените искове и присъждане на законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, както и присъждането на разноски.

   В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с която предявените искове са оспорени като неоснователни.

   Възразява, че за периода м.VІІ.2010 г. – до предявяване на исковете децата не са били отглеждани единствено от майка си, като се сочи, че за времето от средата на м.VІІ.2010 г. до края на м.VІІІ.2010 г. и двете деца са живели при родителите на ответника и са били изцяло на негова издръжка, а през целия месец ХІІ.2010 г. и м. ІV. 2011 г. децата са живели при него и отново са били на негова издръжка.

    В.Т. твърди, че независимо от това е давал на ищцата средства за издръжка на децата си и им е купувал дрехи и обувки, като на 20.ІХ.2010 г. по банков път бил превел на ищцата 100 лв. за издръжка на децата, през м.Х. 2010 г. дал същата сума на ръка на Дияна И., на 01.ХІІ.2010 г. и на 29.ХІІ.2010 г. отново превел по банков път суми от по 100 лв. за издръжка за м.ХІ. и м.ХІІ. 2010 г., на 19.І.2011 г., на 14.ІІ.2011 г. , на 11.ІІІ.2011 г. и на 30.V.2011 г. отново превел по банков път суми от по 100 лв. за издръжка на децата, а през м.ІV.2011 г. дал сума от 100 лв. на ръка на ищцата И..

    Ответникът възразява, че към настоящия момент не работи и не реализира доходи, тъй като трудовото му правоотношение е било прекратено на 14.ІV.2011 г., а освен това има и задължение да изплаща банков кредит.

    Възразява по основателността на исковете, тъй като до момента не бил регламентиран въпроса с упражняването на родителските права по отношение на децата.

    Претендира се отхвърляне на предявените искове и присъждането на разноски.

    При разпределяне на доказателствената тежест за установяване на фактите съдът указва на страните, че ищцата следва да доказва нуждите на децата, както и размера на реализираните от нея и от ответника доходи, а ответника следва да установява своите възможности да престира издръжка, както и твърдяното от него престиране на издръжка за минало време в полза на Н.В.Т. и А.В.Т..

    Съдът указва на ответника, че не сочи доказателства за твърденията си, за времето от средата на м.юли 2010 г. до края на м.август 2010 г. и двете деца да са живели при родителите му и да са били изцяло на негова издръжка, както и за твърденията си през целия месец декември 2010 г. и м. април 2011 г. децата да са живели при него и отново да са били на негова издръжка.

 

    В предвид изложеното, на основание чл.312 ал.1  ГПК ЯРС

 

                                                        Р А З П О Р Е Д И:

 

    Насрочва за разглеждане в открито заседание гр.д.№ 1614/11 г. по описа на съда за 30.08.2011 г. от 10.00 ч.

    Приема представените под опис с исковата молба и отговора писмени доказателства.

    Оставя без уважение  искането на Дияна С.И. за задължаване на ответника В.Т.Т. да да представи удостоверение за получаваното от него трудово възнаграждение за период от 6 месеца назад, алтернативно за изискване на удостоверение от НОИ – София относно наличието на регистрирано трудово правоотношение и размера на получаваното трудово възнаграждение.

 

 

    Приканва страните да се спогодят, като им указва, че чрез спогодбата между тях, уреждането на спора помежду им по пътя на медиацията, чрез посредник или по друг алтернативен начин, те ще уредят спора си посредством своята пряка лична воля на основата на взаимни отстъпки.

 

    Препис от разпореждането да се връчи на страните, като им се укаже, че най- късно в първото по делото съдебно заседание могат да вземат становище по доклада на делото, както и да извършат съответните процесуални действия, като в случай на несвоевременно направено становище или предприети процесуални действия, същите ще бъдат недопустими поради преклудиране на възможността за реализирането им.

   

    На ищцата да се връчи препис от отговора на исковата молба.

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

                                                                                                                     /Ат.Атанасов/