Р Е Ш Е Н И Е
05.12.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Іс-НО
Районен съд – Дупница състав
28.10 2019
на Година
Ели Скоклева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стафенаво
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н.а.х. 563 2018
дело № по описа за година.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0348-000275/29.04.2018г., издадено от началника
на РУП към ОДМВР гр.Кюстендил, РУ гр.Дупница в частта, в която са
наложени административни наказания
„глоба в размер на 200лв. и „ лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца за нарушение по чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП на Х.С.Г. с ЕГН ********** *** .
В останалата
част-ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление.
Решението подлежи на
касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Х.С.Г. обжалва наказателно постановление № 18-0348-000275/29.04.2018г.,
издадено от началника на РУП към ОДМВР гр.Кюстендил, РУ гр.Дупница , с което са му наложени
административни наказания „глоба в размер на 200лв. и „ лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение по чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП и „глоба“ в размер на 20лв. за нарушение
по чл.185 ЗДвП. Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено,като
излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ,както
и че не е извършил горните нарушения.
Административно наказващия орган не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и събраните по делото доказателства-
показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по
отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 02.04.2019г. жалбоподателят
управлявал лек автомобил в гр.Дупница по ул.“Асен Меджедиев“. На кръстовището с
ул.“Жива вода“, му бил подаден светлинен
и звуков сигнал за спиране от патрулен
автомобил. Жалподотелят не спрял, а продължил движението си ,като забърсвайки
дясната гума на патрулния автомобил и завил посока ж.к.“Бистрица“. Впоследствие
жалбоподателят бил задържан и заведен в РУ гр.Дупница, където му бил съставен
АУАН за нарушение по чл.5,ал.1,т.1 ЗдвП и чл.123,ал.1,т.2 б.“б“ ЗДвП., въз
основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление.
Съдът прие за установена
горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на свидетелите/
свид.С. е бил в патрулния автомобил, който е подал сигнал за спиране.същите не
си противоречат и се подкрепят от
писмените доказателства.
С оглед на така установеното,
съдът прие,че жалбата е допустима, подадена е в срока по чл.58,ал.2 ЗАНН, от
надлежна страна, а по същество е частично основателна и съдът отмени НП в
частта за нарушението по чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП, по следните съображения:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за
това лице, съгласно заповед 8121з-952/20.07.2017.,
издадена от министъра на вътрешните работи.
Доказателствата по делото установиха,че
в частта за нарушението по чл.175,ал.1,т.5 ЗдвП
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е
съставен в нарушение на чл.42,т.4 ЗАНН, като описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено от една страна не съответстват на гласните
и писмени доказателства, а от друга, по никакъв начин не обосновават признаците
на това нарушение.в АУАН е посочено,че жалбоподателят с „поведението си
причинява имуществени вреди на патрулния автомобил, като умишлено го блъска и
напуска местопроизшествието,без да изчака пристигане на служителите на
МВР“.показанията на свид.С./ очевидец/ установиха,че жалбоподателят не е спрял
при подаден му звуков и светлинен сигнал и продължавайки движението си е
„забърсал“ гумата на служебния автомобил – действия, които по никакъв начин не
обективират умишлено блъскане в служебен автомобил, както и причиняване на
имуществени щети/ такива и не са описани нито в АУАН, нито в протокола за ПТП,
нито в НП/. Освен нарушението по т.4 на чл.4 ЗАНН, налице е такова и по т.5 от
същия текст. Така описаните действия на жалбоподателя са квалифицирани като
нарушение по чл.123,ал.1,т.2б.“б“ ЗДвП- текст, който визира задължението на
участник в ПТП с пострадали хора,каквото безспорно в случая не е било налице.
Посочените нарушения са съществени, тъй като лишават нарушителя от възможността
да разбере в какво нарушение е обвинен и съответно да организира защитата си,
което налага отмяната на НП в тази част.
Относно нарушението по чл.18 ЗДвП във
вр. с чл.5, ал.1,т.,ЗдвП, АУАН съдържа реквизитите, визирани в чл.42 ЗАНН.
Макар и лаконично , описанието на нарушението , обосновава признаците на
горното нарушение. Доказателствата по делото установиха,че жалбоподателят, като водач на МПС е нарушил
общото правило, визирано в този текст, като с поведението си/ неподчинявайки се
на сигнал за спиране на контролен орган и продължавайки движението
си,забърсвайки патрулния автомобил/ ,е създал опасност за движението и законосъобразно наказващия опран е
ангажирал отговорността му, предвидена в общосанкционната норма на чл.185 ЗдвП
и съдът потвърди наказателното постановление в тази част.
По
горните съображения, съдът постанови решението си.