РЕШЕНИЕ
гр.София,12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 12862 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С
решение №135985 от 30.06.2020 г. по гр.д. №63651/19 г., СРС, ГО, 42 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,на основание чл.422
от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на Р.И.Ч.,ЕГН
**********,и Т.Р.Ч.,ЕГН **********,***,че съществува вземане на "Т.С."ЕАД,
ЕИК *******,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.А.,както
следва : сумата от 370,58 лева (
триста и седемдесет лева петдесет и осем стотинки ) главница за топлинна
енергия за периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г. и 48,79 лева ( четиридесет и осем лева седемдесет и девет стотинки ) мораторна
лихва за периода 14.09.2017 г. до 17.07.2019 г. за ответника Р.И.Ч. и сумата от 741,15 лева ( седемстотин четиридесет и един лева и петнадесет
стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г.
и 100,45 лева ( сто лева четиридесет
и пет стотинки ) мораторна лихва за периода 14.09.2017 г. до
17.07.2019 г. за ответницата Т.Р.Ч.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 06.08.2019 г.
до окончателното изплащане на
вземането,относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
45848/2019 г. по описа на Софийския районен съд, като отхвърля исковете,предявени
от "Т.С."ЕАД против Р.И.Ч. в частта за разликата над 370,58 лева до
пълния претендирай размер от 371,15 лева главница и исковете,предявени против Т.Р.Ч.
в частта за разликата над 741,15 лева главница и 100,45 лева мораторна лихва до
пълния претендиран размер от 1113,46 лева главница и 146,37 лева мораторна
лихва.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ответниците ,с която
се твърди,че решението е неправилно, в
нарушение на материалния закон.При липса
доказателства съдът приел,че ответниците са собственици и ползватели на имота,прието
е завещание без да се знае дали завещателят е починал.Енергията била начислена
служебно,но нямало протокол от който да се установи,че не е осъществен достъп
до имота.Липсвали документи да узаконяване и пускане в експоатация на
абонатната станция,не била установена датата на публикуване на сумите в сайта
на дружеството като така не е установена датата на изпадане в забава,вещото
лице преписало данни от документите на ищеца
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете
изцяло.
По въззивната
жалба е постъпил отговор.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
следва да бъде разгледана
по същество .
На основание чл.272 ГПК съдът препраща
към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите
мотиви.За пълнота:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК
.
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил
на ответниците топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали
енергията, като за процесния период не са
заплатили дължимата цена.
Ответниците са потребители
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката .
Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия,
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до
17.07.2012 г., съгласно което физическо лице е собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012г. се въвежда
понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в
новата редакция, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
По делото е установено, че
процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в
която се намира същият е била присъединена към топлопреносната мрежа. Установено
е също така, че ответниците са собственици на процесния имот, единият по силата на правоприемство след смъртта на техния
наследодател ,починал на 21.02.2015 г./констатирано от УН от 22.02.2015
г.,представено при обявяване на завещание/и
другият –по завещание ,обявено на 18.03.2015 г.Собствеността на имота е
придобита чрез договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 03.05.93
г.,удостоверен в нотариален акт за договорна ипотека от 2005 г.,и завещание от
08.04.2014 г. По делото няма данни за погасяване на правото на собственост на ответниците, поради което
въззивният съд намира, че правилно е било прието от първостепенния съд, че
именно ответниците, като носители на правото на собственост са потребители на топлинна
енергия за топлоснабдявания имот и съответно са страни по облигационното
отношение с ищеца, съгласно § 1, т. 42 ДР ЗЕ и съобразно чл. 57, ал. 1 ЗС.
По делото са представени 2 броя Справки за отчет от 05.05.2017 г. и от
09.05.2018 г.подписани от клиент,които документи не са оспорени от
ответниците.Енерегията не е начислявана
служебно,поради което и няма протоколи за отказан достъп,такъв е осигурен.
Въззивният съд намира, че при съвкупна преценка по
реда на чл. 202 ГПК на писмените доказателства по делото, както и на
заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната
експертиза, се налага извод, че същите правилно са били кредитирани от
първоинстанционния съд. В тази връзка, експертизите са били допуснати в
съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост от
специални знания в съответните области на науката. От събраните по делото
писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице , съдът
приема за установено, че при спазване на чл. 125 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ в
жилището на ответниците е доставяна топлинна енергия при дялово
разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане обема на
ползваната ТЕ на база показанията на един брой водомер и
два броя радиатори с индивидуален разпределител за сезани 2016/2017 г.и
2017/2018 г.
По делото са представени
известия към издавани фактури . Правно обосновано СРС е кредитирал и заключението на
приетата по делото техническа
експертиза във връзка с чл. 182 ГПК и е приел за доказани
количествата доставена на ответника топлинна енергия. В този смисъл приема, че
решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и изследване на счетоводните записвания
при дружеството доставчик, а не се базира единствено на известията за фактура,
издавани от ищеца до абонатите на топлофикационното предприятие. При установения в ЗЕ (чл. 38) принцип на
контрол на счетоводните баланси на ищеца като търговско дружество, не може да
се приеме, че воденото от него счетоводство не е редовно. При обстоятелствата
по делото съдът дава вяра на вписванията в счетоводните книги на ищеца – тъй
като верността на удостоверяванията в тях не е опровергана (чл. 182 от ГПК).
При работата си вещото лице е направило документална проверка в счетоводството
на „Т.С.” ЕАД, което е достатъчно съдът да възприеме изводите по експертизата,
още повече, че същите не се опровергават и от никакви други обстоятелства и
доказателства по делото.
От
вещото лице по ССчЕ се установява кога
са публикувани изравнителните сметки в информационната система на ищеца,а
мораторната лихва за забава е начислявана от датата следваща срока на плащане
по съответната фактура.
Правно ирелевантен за спора е дали
абонатната станция в блока е била узаконена.Относимо е единствено в частта за
изправността на монтираните в абонатната станция уреди.Узаконяването на
конструкцията е без значение.Метрологичен контрол на топломера в Абонатната
станция е извършван на всеки две години и
е консатирано от ДАМТН лаборатория ,че „съответства“,т.е. е било годно
СТИ.
Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
Не се установиха твърдяните пороци на
първоинстанционното решение, поради което то следва да бъде потвърдено.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №135985
от 30.06.2020 г. по гр.д. №63651/19 г., СРС, ГО, 42 с-в
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.