гр. Силистра, 20.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, гажданско отделение, в публичното заседание на двадесети април
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА
ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА
СТОЕВА
мл. с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при
секретаря Мирена Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Стоева в. гр.
дело № 8 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260516/18.11.2020г., постановено по гр.д. № 1832/2019г. по
описа на СРС, е признато за установено по отношение на А. Якова О. с ЕГН **********,
И.М.А. с ЕГН **********, Н.М.А. с ЕГН **********, С.М.А. с ЕГН **********, М.М.Д.
с ЕГН **********,*** и И.А.А. с ЕГН ********** ***, че Р.М.В. с ЕГН **********
и Н.В.В. с ЕГН ********** *** са собственици на основание договор за покупко –
продажба, обективиран в НА № 49, т. 20
по описа на СВ – Силистра за 2013 г., на част от имот с идентификатор 66425.500.3220 по КККР
на гр. Силистра, одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с административен адрес: гр. Силистра, ул. „Партений
Павлович“ № 14, която част е с площ от 17 кв.м. и е разположена между североизточната стена на
сграда с идентификатор 66425.500.3221.1 и ул. „Партений Павлович“ (която част е
обозначена в скица на вещото лице, неразделна част от настоящото решение като
“спорните 17 кв.м.“), като ОСЪЖДА А. Якова О. с ЕГН **********, И.М.А. с ЕГН **********,
Н.М.А. с ЕГН **********, С.М.А. с ЕГН **********, М.М.Д. с ЕГН **********,*** и
И.А.А. с ЕГН ********** *** да предадат на Р.М.В. с ЕГН ********** и Н.В.В. с
ЕГН ********** *** владението върху тази част. Отхвърлени са като неоснователни
насрещните искове, предявени от А. Якова О., И.М.А., Н.М.А., С.М.А. и М.М.
против Р.М.В. и Н.В.В., чрез които ищците молят съда да признае за установено
по отношение на ответниците, че те са собственици на основание давностно
владение, започвано от А. Якова О. и наследодателя на останалите ответници
Михаил А.А. през 1975 г., на част от
имот с идентификатор 66425.500.3220 по КККР на гр. Силистра, одобрени
със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: гр. Силистра, ул. „Партений Павлович“ № 14, която част е
с площ от 17 кв.м. и е разположена между
североизточната стена на сграда с идентификатор 66425.500.3221.1 и ул.
„Партений Павлович“ (която част е обозначена в скица на вещото лице, неразделна
част от настоящото решение като “спорните 17 кв.м.“). Осъдена е А. Якова О. да
заплати на Р.М.В. и Н.В.В. направените
от тях разноски по делото в размер на 472,50 лв. Осъден е И.М. да
заплати на Р.М.В. и Н.В.В. направените
от тях разноски по делото в размер на 67,50 лв. Осъден е Н.М.А. да
заплати на Р.М.В. и Н.В.В. направените
от тях разноски по делото в размер на 67,50 лв. Осъден е С.М.А. да
заплати на Р.М.В. и Н.В.В. направените
от тях разноски по делото в размер на 67,50 лв. Осъдена е М.М.Д. да
заплати на Р.М.В. и Н.В.В. направените
от тях разноски по делото в размер на 67,50 лв. Осъден е И.А.А. да
заплати на Р.М.В. и Н.В.В. направените
от тях разноски по делото в размер на 67,50 лв. Отхвърлено е искането на А. Якова О., И.М.А.,
Н.М., С.М.А., М.М.Д. и И.А.А. за присъждане на направените по делото разноски.
Срещу първоинстанционното решение е предявена въззивна жалба от Н.М.А. и С.М.А.,
с която се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което да се отхвърли основният иск и да се уважи насрещният такъв. Претендират
се деловодни разноски.
Против решение № 260516/18.11.20г., постановено по гр.д. № 1832/2019г. по
описа на СРС, е предявена жалба и от А.Я.О., М.М.Д. и И.М., с която претедират
неговата отмяна и вместо това признаване за установено, че те са собственици по
давност на спорната площ от 17 кв.в. Жалбоподателите претендират и присъждане
на деловодни разноски.
Депозирана е и въззивна жалба от И.А., с която моли да бъде отменено обжалваното
решение и постановявено друго, с което да се отхвърлят предявените от ищците
искове. Претедира присъждане на деловодни разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от И.А.А. на жалбите
на Н.М.А. и С.М.А. и на А.Я.О., М.М.Д. и И.М.А.. В същия се изразява становище
за основателност на въззивните жалби.
Ответниците Р.М.В. и Н.В.В. в законоустановения срок депозират писмен
отговор по жалбата на Н.М.А. и С.М.А., по жалбата на А.Я.О., М.М.Д. и И.М.А.,
както и по жалбата на И.А.. В същия изразяват становище за правилност на
обжалваното решение и за неоснователност на депозираните против него жалби. Ответниците
претедират присъждане на деловодни разноски.
СОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за
установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от
легитимирани страни, като същите са процесуално допустими. Разгледани по
същество, са неоснователни.
Предявените са искове с правно
основание чл. 108 ЗС и чл. 124 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ищците по основния иск в първоинстанционното производство Р.М.В. и Н.В.В.
твърдят, че са собственици в режим на СИО на имот с идентификатор
66425.500.3220 по КККР на гр. Силистра, с площ от 262 кв.м. и с административен
адрес: гр. Силистра, ул. „Партений Павлович“ № 14. Легитимират се като
собственици на имота с договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 177 от
30.10.2013 г. /стр. 4 от делото/. Видно от този НА, прехвърлители по сделката са
родителите на Р. - Иванка П. Алексиева и
Малчо Георгиев Алексиев, които в предходен етап са придобили имота съгласно НА
№ 34, т. 2, д. № 320 по описа на СРС за 1958 г., обективиращ извършена на 17 април 1958 г. покупко – продажба на 280/476 ид.ч. от дворно място с обща площ от
476 кв.м., находящо се в гр. Силистра, ул. “Бесарабия” № 14, съставляващо
парцел 1, пл. 1900, кв. 66 (който парцел се състои от имот пл. № 1991 и 1990),
заедно с реалната собственост върху сграда за живеене, разположена в южната
част на парцела откъм съседката Еленка Атанасова (чийто имот е бил южна граница
на парцела). Не се спори по делото, че имотът е придобит от ищцата по време на
брака й с втория ищец Н.В. и двамата се явяват собственици на същия в режим на
СИО.
Ответниците оспорват собствеността на ищците върху спорните 17 кв.м.,
разположени между североизточната стена на тяхната сграда с идентификатор 66425.500.3221.1
и североизточната граница на имота на
ищците с ул. Партений Павлович, твърдейки че именно те са собственици на тази
площ, тъй като тя е част от собствения им имот с идентификатор 66425.500.3221 и
освен това се владее от тях (съответно от праводателя им – техен съпруг и баща)
от закупуването на имота им до момента. Легитимират се като собственици с НА
за покупко – продажба на недвижим имот
чрез Общински народен съвет по ЗСГ № 16, т. 1, д. № 21 по описа на СРС за 1975
г. /стр. 39 от делото/, по силата на
който на 13.01.1975 г. Михаил А.А. и А.О. закупуват от Тодорка Атанасова Янкова
дворно място с обща площ от 187 кв.м., находящо се на ул. “Славянска” № 24,
образуващо парцел 8, пл. № 1989, кв. 117 по плана на гр. Силистра, заедно с
изградените в него постройки, идентично с имот с идентификатор 66425.500.3221
по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД – 18 – 66 от
02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Не се спори по делото, че след смъртта на
Михаил А.А. негови наследници се явяват преживялата го съпруга А. Якова О. и
останалите ответници по основния иск И.М.А., Н.М.А., С.М.А., М.М.Д. и И.А.А.,
които са негови деца.
Не се спори също, а и видно от представеното на стр. 9 от делото влязло в
сила съдебно решение е видно, че през 2009 г. А.О. и съпругът й Михаил А.А. предявяват
срещу праводателите на ищците /Малчо Георгиев Алексиев и Иванка П. Алексиева/ гр.д.
№ 1241 по описа на СРС за 2009 г. иск за признаване за установено, че
северозападната граница на собствения им имот с идентификатор 66425.500.3221,
находящ се в гр. Силистра, ул. "Партений Павлович" № 32, с площ от
187 кв.м., преминава на 1,5 м. северозападно от собствената им сграда с
идентификатор 66425.500.3221.1, а не по протежение на тази сграда, както и иск
за осъждане на ответниците да премахнат оградата, чрез която са заградили и
присъединили към собствения си имот с идентификатор 66425.500.3220
пространството, разположено северозападно от сграда с идентификатор
66425.500.3221.1., като съдебното производство приключва с отхвърляне на така предявените
искове /съдебното решение влиза в сила на 7.04.2011г./.
През 2012 г. праводателите на ищците инициират административна процедура
за изменение на кадастралната карта досежно границата на техния имот и имот с
идентификатор 66425.500.7366 (отреден за улица и собственост на Община
Силистра), която се налагала поради обстоятелството, че частта от техния имот,
разположена между североизточната му граница с ул. „Партений Павлович“, е
отразена в кадастралната карта като собственост на Общината. Процедурата по
изменението е финализирана със заповед № КД-14-19-234 от 20.08.2012 г. на
Началника на СГКК – Силистра /стр.12 от делото/. Ищците твърдят, че именно тази
част от имота им, предмет на административната процедура, с площ от 17 кв.м.,
както и част от самата улица, са оградените от ответниците с телена мрежа,
която следва североизточната граница на имота им и стига до края на сграда с
идентификатор 66425.500.3221.1 до ъгъла с ул. „Славянска“. Твърдят, че мрежата
съществува и до момента, като по този начин препятства достъпа им до процесната
част от собствения им имот. Този факт не се оспорва от ответниците, но те
твърдят, че именно те са собственици на спорните 17 кв.м., тъй като площта е
част от техния собствен имот и се владее от тях (съответно от праводателя им –
техен съпруг и баща) непрекъснато от закупуването на имота до момента, като владение
върху тази част е осъществявала и тяхната праводателка за период от 10 г. преди
прехвърлителната сделка през 1972г. Поради тези причини предявяват насрещен иск
за собственост върху процесната спорна площ, позовавайки се на придобивна
давност.
Ответниците по насрещния иск Р.М.В. и Н.В.В. оспорват в полза на ищците да
се е реализирало придобивно основание по отношение на спорните 17 кв.м. Твърдят,
че тази площ никога не е била част от техния имот, а само е била придадена по
регулация при урегулирането на имота по регулационен план, който обаче не е бил приложен, поради което отчуждителното
му действие е отпаднало. Изтъкват аргументи, че отмяната на заповедта, чрез
която кметът на Община Силистра е отстранил грешка в кадастралната карта
досежно принадлежността на спорната площ, няма като последица промяна на
кадастралните граници между двата съседни имота, нито рефлектира върху
собственическите права на техните притежатели. Заявяват, че от момента на
закупуването на имота от техните праводатели до 2007 г. същият бил ограден с
дървена ограда съобразно границите му по актуалната кадастрална карта, поради
което и собствениците на съседния имот нямали физически достъп до спорните 17
кв.м. Въпреки това те изградили два прозореца в сградата, разположена на
границата на имотите, гледащи към имота на Върбанови, от които започнали да
изхвърлят боклуци в имота на своите съседи и това принудило праводателите на
ответниците да премахнат дървената ограда и да поставят метална такава, чрез
която оградили площта от 17 кв.м. с цел
да ограничат нерегламентирания достъп на А. и съпруга й, респективно децата й, до
имота си. Заявяват, че едва след постановяване на съдебното решение, касаещо
границата между имотите, (т.е. след 2010 г.) ищците по основния иск заградили с
телена мрежа както спорната площ, така и част от улицата, собственост на Общината,
но този период не бил достатъчен за придобиването на площта по давност. Оспорват
твърдяното спокойно владение по насрещния иск, тъй като процесното място винаги
е било съпроводено с многобройни скандали, заплахи, жалби и забрани за достъп до имота на ответниците.
Видно от заключението по назначената пред СРС съдебно – техническа
експертиза /стр. 245/, първоначално съгласно
топографо – геодезически план от 1957 г. и кадастрален и регулационен
план на града, одобрен със заповед № 4672 от 30.07.1958 г., имотната граница
между двата съседни имота (на ищците – имот с идентификатор 66425.500.3220, а
по плана от 1958г. имот пл. № 1990, и на ответниците - имот с идентификатор
66425.500.3221, а по плана от 1958г. имот пл. № 1989) преминава по
северозападната и след това по североизточната стена на сграда с идентификатор
66425.500.3221.1, а регулационната граница между двата парцела (седми – на
ищците и осми – на ответниците) се явява права линия, перпендикулярна на
улицата, понастоящем наименована „Партений Павлович”, преминаваща на 1,5 м. от
северозападната стена на сграда с идентификатор 66425.500.3221.1., т.е. по
силата на този регулационен план част от имота на ищците, включваща и
процесните 17 кв.м., е придадена към отредения за ответниците парцел, като
вещото лице уточнява, че не съществуват никакви данни дворищната регулация по
този план да е била приложена и според неговото заключение тя не е приложена.
По кадастралния и регулационен план на града, одобрен със заповед № 991/17.08.1994
г., имотите получават нови кадастрални номера – имот № 3221 (на ответниците) и
имот № 3220 (на ищците), като границата помежду им наподобява регулационната
граница по неприложения дворищно – регулационен план от 1958 г. -
перпендикулярна на улица „Партений Павлович” линия, преминаваща на 1,5 м. от
северозападната стена на сграда с идентификатор 66425.500.3221.1.
Със заповед № 528 от 22.04.1999 г. е одобрено изменение на кадастралния
план на двата имота, като границата между тях се променя по северозападната и
след това по североизточната стена на сграда с идентификатор 66425.500.3221.1,
без да достига края на сградата, като тази заповед е обявена за нищожна със
съдебно решение № 8281 от 11.06.2012 г. по адм.д. № 2422/2012 г. на ВАС
/стр.30/.
Според кадастралната карта на гр. Силистра, одобрена със заповед № РД –
18 – 66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, границата между
двата имота преминава по северозападната
стена на сграда с идентификатор 66425.500.3221.1 в имота на ответниците,
перпендикулярно на ул. „Партений Павлович” (т.е. без процесните 17 кв.м. да са
отнесени към имота на ищците). Чрез заповед № КД-14-19-234 от 20.08.2012 г. на
началника на СГКК – Силистра е одобрено изменение на кадастралната карта,
според което границата между двата имота преминава по северозападната, а след това по
североизточната стена на сграда с идентификатор 66425.500.3221.1, без да стига
до края на сградата, т.е. според това изменение площта, предмет на настоящото
производство, попада в границите на имота на ищците с идентификатор
66425.500.3220.
Правилно СРС е съобразил, че съгласно чл. 39, ал. 3 от Закона за
плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ/, към настоящия момент отменен,
но действал към момента на одобряване на
регулационния план на гр. Силистра от 1958 г., собствеността на
придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други
лица се придобива по силата на самия план. Така предвиденото придобивно
основание се съпровожда от прекратително условие, въведено чрез § 72, ал. 2 от
ППЗПИНМ, а именно изменението на дворищно – регулационния план без до деня на предложението
(нареждането) за изменението придаденият имот да е бил зает по законния ред или
дължимото за него обезщетение да е било изцяло или отчасти платено. В този
случай проектът за нов регулационен план се изработва въз основа на
първоначалното (преди регулацията) положение на недвижимите имоти, поради което
следва да се приеме, че придобитото по регулация право на собственост върху
придадените към имота части от съседни
недвижими имоти се погасява. Същото разрешение възприема и чл. 33, ал. 2 ЗТСУ, според
който при изменение на дворищнорегулационен план на основанията, посочени в т.
1 или 3 на предходния член, парцелните граници се приемат за имотни граници,
ако до деня на откриване на производството за изменението придадените имоти са
били заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено
при условията, посочени в правилника за приложение на този закон.
Както бе посочено по-горе, от заключението на вещото лице обаче се
установява, че регулационният план от 1958 г. (както и следващите регулационни
планове) не са били приложени, което означава, че неговото вещноправно действие е отпаднало и
придадената от имот № 1990 (на ищците) към имот № 1989 (на ответниците) част е
престанала да бъде собственост на
последните, а се е върнала в патримониума на своите предишни притежатели
Малчо Георгиев Алексиев и Иванка П. Алексиева. В плана от 1994 г. границата
между двата съседни имота, включени в общ парцел № 5, твърде наподобява
регулационната граница по плана от 1958 г., въпреки неприложената регулация по
този първоначален план. СОС не възприема довода на жалбоподателя И.А., че
отразената от ВЛ липса на данни за прилагане на дворищната регулация през
1958г.,1984г. най-вероятно се дължи на недостатъчно прецизно водене на документи
от длъжностните лица и съхранението на документи в архива от преди повече 80
години, от които да може да се установи евентуално уреждане на регулационните
сметки и поради това не следва да се приема, че сметките по регулация са
останали неуредени. След като липсват данни за уредени сметки по регулация, то
предвид заявения правен интерес в тежест на ответниците е да докажат, че са
уредили сметките си по регулация, но такива доказателства и по делото
липсват.
Правилно СРС е посочил, че изменението от 1999 г. на сгрешения
кадастрален план от 1994 г. (макар и впоследствие отменено от ВАС) е съобразило
действителната граница между двата съседни имота, която понастоящем, след
отпадане на отчуждителното действие на последния регулационен план от 1994 г., прогласено
в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, следва да се приеме и като регулационна граница
между тях. Действащата към настоящия момент кадастрална карта на гр. Силистра
след изменението ѝ със заповед № КД-14-19-234 от 20.08.2012 г. на
началника на СГКК – Силистра правилно отразява границата между имотите на
страните съобразно техните, съответно на праводателите им, титули за
собственост, като спорната част от 17 кв.м. попада в очертанията на имота на
ищците, където се е намирала и към момента на приемането на кадастралния план
от 1958 г.
Несъстоятелен е доводът на жалбоподателите, че Заповед №
КД-14—19-234/20.08.2012 г., издадена на основание чл. 53 ал.1 т.1 и чл.54 от ЗКИР и заповед N9 РД-13-59/16.03.2012 г е издадена в нарушение на цитираните
текстове и не е съобщена на ответниците по делото, като заинтересовани страни, за
да могат да я обжалват, а и тя е нищожна, не ги обвързва и няма правни
последици. Настоящия състав се солидаризира с довода на ответниците по жалбите,
че с право на оспорване на административен акт разполагат само заинтересованите
лица, а това са вписаните в КРНИ титуляри на вещни права. Кръгът на лицата,
които имат право на оспорване на административния акт, се определя единствено
от вписванията в административното производство по изменение на между
заинтересованите лица - вписани в КРНИ като собственици на поземлени имоти с
идентификатори 66425.500.3220 и 66425.500.5024, съответно Малчо Георгиев
Алексиев и Иванка П. ***, за което са представени доказателства по делото -
извлечение от КРНИ на гр. Силистра. Именно това са и лицата, единствени имащи
право на оспорване на административния акт. Оспорващите поради неучастие в
администоативното производство по издаване на заповедта на Началника на СГКК -
Силистра нямат качество на заинтересовани лица, тъй като не са вписани в КРНИ
като собственици на един от двата имота - обект на изменението. Органът няма
задължение да уведомява за образуваното административно производство и за
издадения административен акт лица, които не са вписани като титуляри на вещно
право в КРНИ, дори това да са действителните собственици, а още по-малко в
настоящия случай, когато не се касае за действителни собственици, а за лица,
имащи претенции към чужд имот. В този смисъл Решение №4048/03.04.2017 год. по
адм.д.№11053/2016 год. на ВАС, Решение №4278/13.04.2020 год. по
адм.д.№13898/2019 год. на ВАС, Определение №1821/04.02.2020 год. по
адм.д.№351/2020 год. на ВАС. Ето защо позоваването от жалбоподателите на
нищожност на заповедта е неоснователно.
Следва да се има предвид в случая, че кадастралната карта или план,
съответно заповедите за нейното изменение, не обосновават вещни права, поради
което и не биха могли да учредят такива, за разлика от останалите основания,
които законът регламентира като годни да породят вещни права. Както правилно е
посочил СРС, такова основание се явяват приложените преди изтичането на
сроковете по § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ регулационни планове, каквито този от 1958
г. и от 1994 г. всъщност не са, поради което макар да придават спорната площ от
17 кв.м. от имота на ищците към този на ответниците, вещно – правният им ефект
е отпаднал по силата на цитираната по -
горе нормативна уредба. В този смисъл, както правилно е приел
първоинстанционния съд, валидността на заповед № 528 от 22.04.1999 г. (обявена
за нищожна), както и на оспорената от един от ответниците заповед № КД-14-19-234 от 20.08.2012 г. на
началника на СГКК – Силистра не би могла да се отрази върху вещните права на
страните, чието установяване е предмет на настоящото производство, поради което
искането на ответника И.А.А. да се
констатира нищожността на тази втора заповед по реда на косвения съдебен
контрол не следва да бъде разглеждано поради неотносимостта му към конкретния
правен спор.
Не се спори по делото, че към
момента от ъгъла на сграда с идентификатор 66425.500.3221.1 в посока
перпендикулярно към улица „Партений Павлович” съществува метална ограда,
поставена от праводателите на ищците. Именно премахването на тази ограда е било
предмет на иска по образуваното гр.д. № 1241 по описа на СРС за 2009 г., с
който който ответницата А. Орлоева Я. и съпругът й Михаил А.А. са претендирали
и установяване северозападната граница на техния имот с идентификатор
66425.500.3221 на 1,5 м. северозападно от сграда с идентификатор
66425.500.3221.1. Както се посочи и по-горе, искът им е бил отхвърлен с влязло
в сила решение № 951 от 04.02.2010 г.
Не е спорно също така, че
металната ограда на ищците не обхваща спорната площ от 17 кв.м., която освен
това към момента е заградена от ответниците с телена ограда, препятстваща
достъпа на трети лица, включително и на ищците, до тази част от дворното им
място.
За установяване твърденията на ответниците и ищци по насрещния иск, че
спорното място е владяно от тях, съответно от праводателя им Тодорка Янева, от
придобиването на имота им през 1975 г. до настоящия момент, в с.з. пред СРС на
13.07.20г., са ангажирани св. показания на свидетелите Румен Драганов, Пламен
Йорданов и Димитър Дюзов, които подробно
са обсъдени от съда. В показанията си свидетелят Драганов заявява, че А. се
грижила за спорното място от поне 30 години, като първоначално то било оградено
от нея с дървена ограда, която била подменена с телена такава, поставена преди
10 – 15 години. Според твърденията му през определен период от време А.О.
отглеждала в мястото домати, а за целия период от 30 години той не бил виждал
ищците или техните праводатели да владеят тази спорна част. Свидетелят Йорданов
заявява, че настоящата телена ограда е поставена около 1970 г., като преди това
мястото не било оградено, като от този момент единствено А.О. и семейството
ѝ ползвали оградената площ. Свидетелят Дюзов сочи, че е запознат със
състоянието на имота от около 15 години, като от началния момент на неговите
впечатления мястото от 17 кв.м. било оградено с телена ограда и достъп до него
имали единствено ответниците.
Разпитаната по искане на ищците свидетелка Мария Божилова, тяхна дъщеря,
заявява, че има спомени от имота още от малка, когато гостувала през летния
сезон на своите баба и дядо в имота им в гр. Силистра, и си спомня, че още
тогава той бил ограден с дървена ограда, включваща в очертанията му и спорната
към момента площ, където тя си играела, а нейните баба и дядо отглеждали цветя
и ягоди. Заявява, че до предучилищната ѝ възраст сградата на ответниците,
определяща границата между двата имота, нямала прозорци откъм ул. „Партений
Павлович”, но впоследствие те изградили няколко такива с изглед именно към
тяхното дворно място и започнали да изхвърлят боклуци през тях в двора им,
които се налагало нейната баба да почиства. Заявява също, че през прозорците си
ответниците получили достъп и до самия имот на своите съседи, което принудило
последните да премахнат дървената ограда и да поставят метална такава от ъгъла
на сграда с идентификатор 66425.500.3221.1 до ул. „Партений Павлович”, която не
обхващала спорните 17 кв.м., намиращи се именно под новоизградените прозорци на
тази сграда. Според показанията на свидетелката след премахването на дървената
ограда спорното място от 17 кв.м. останало през известен период неоградено,
като след 2010 г., по времето след влизане в сила на решението по гр.д. № 1241
по описа на СРС за 2009 г., ответниците го обиколили с телена ограда, с което
преустановили достъпа на собствениците му до него. В същия смисъл са и
показаниятана св. Иванка Петкова, братовчедка на ищците, която заявява, че има
спомени още от 1970 г., като ежедневно
преминавала покрай имота на своите вуйчо и вуйна (Малчо Георгиев Алексиев и Иванка П. Алексиева) и периодично ги е посещавала, като след 2012 г.
и е започнала да се грижи за тях. Заявява, че си я имало дървената ограда и
тогава вуйчо й си е ползвал имота, а ответниците въобще не са имали достъп до
мястото, освен през прозореца, а желязната ограда е направена в скоро време и
тя не е изцяло по старата. Свидетелката е категорична, че през всичките години
споровете между съседите за тази част от имота не са спирали. В този смисъл не
би могло да се говори за спокойно владение на процесната площ от страна на
ищците по насрещния иск.
В заключението си вещото лице сочи, че в плановете и картите на Община
Силистра от 1957 г., 1958 г. и 1984 г.
била отразена масивна ограда откъм ул. „Партений Павлович”, принадлежаща към
имота на ищците, а по следващите планове между имотите била отразена
нематериализирана граница, наподобяваща тази по регулационния план от 1958 г.
Тази констатация опровергава твърденията на свидетеля Драганов, че дървената
ограда, която първоначално ограждала спорното място, принадлежала към имота на А.О.
и била поставена от нейното семейство и съответно потвърждава показанията на
свидетелите на ищците, според които дървената ограда приобщавала процесната
площ към техния имот. Правилно СРС е приел, че към момента на създаване на
кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, е съществувала единствено металната ограда,
започваща от ъгъла на сграда с идентификатор
66425.500.3221.1 до ул. „Партений Павлович”, но не и телената ограда ,
приобщаваща спорните 17 кв.м. към имота на ответниците, тъй като такава ограда
не е отразена като граница на имота им в картата, което изключва съществуването
ѝ към този момент. Според чл. 43, ал. 1, т. 5, б. „б“ от ЗКИР един от
начините за установяване на границите, предмет на кадастъра, при изработване на
кадастралната карта е по съществуващите
на място материализирани граници, който способ несъмнено е бил приложен и в
конкретния случай, при положение че първоначалната граница между двата съседни
имота в картата е била поставена именно по
металната ограда от ъгъла на
сграда с идентификатор 66425.500.3221.1 до ул. „Партений Павлович”, без тя да
съответства нито на действителната граница между имотите, нито на регулационната
граница по плановете от 1958 г. и 1994 г. В този смисъл правилно СРС е отчел,
че неточни се оказват показанията на всички разпитани по искане на ответниците и
ищци по насрещния иск свидетели, тъй като те разполагат момента на поставянето
на металната ограда преди 2008 г., макар да става ясно, че в известен период
около 2008 г. спорната част от 17 кв.м. не е била изобщо оградена.
Съществуването на такава телена ограда не се установява и от мотивите на
решението по гр.д. № 1241 по описа на СРС за 2009 г., последното заседание по
което е проведено на 16.12.2009 г.,
поради което следва да се даде вяра на показанията на свидетелката на ищците
Божилова, която заяви, че такава ограда е поставена едва през 2010 г. след
влизане в сила на горното съдебно решение. Данни за съществуването на такава
ограда могат да се извлекат към 2011 г., тъй като от постановление на РП –
Силистра от 29.08.2011 г. става ясно, че А.О. подала жалба срещу опита на двама души да влязат по възложение
на праводателите на ищците в имота ѝ, за да извършат ремонт на металната
ограда, разположена на ъгъла на сграда с
идентификатор 66425.500.3221.1 до ул. „Партений Павлович”, който опит се е
състоял на 15.07.2011 г. Изменение на
кадастралната карта с въпросните 17 кв.м. е одобрено през 2012г.
В контекста на гореизложената съпоставка между показанията на всички
свидетели и останалия доказателствен материал, несъстоятелен се явява доводът в
жалбата на Атанасови, че първоинстанционният съд се е предоверил на обясненията
на свидетелите, посочени от ищците, които са недостоверни, дадено по спомени
много назад във времето и от лица, заинтересовани от изхода по делото, а не е
отчел правилно показанията на свидетелите на ответниците, които са с преки
впечатления от спорното място, и е направил необоснован извод, че те не
пресъздават действителното положение за него.
Според чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД давността спира да тече докато трае
съдебния процес. В конкретния случай, съобразявайки в съвкупност всички
доказателства по делото, правилно СРС е приел, че спорната площ е завладяна от
ответниците най-рано през 2010 г., а исковата молба за установяване
собственическите права на ищците и предаване владението върху същата площ е
предявена в РС – Силистра на 26.11.2019 г., т.е. преди да изтече регламентирания в закона 10-годишен давностен
срок. Няма основание да се приеме, че владението на ответниците е започнало
непосредствено след премахването на дървената ограда на техните съседи, т.е.
преди ограждането на тази част от имота с телена ограда, тъй като, както
правилно е отбелязал СРС, по делото липсват доказателства, установяващи начин,
по който се е осъществявала фактическата им власт през този период, т.е. за
конкретни прояви на ползване и фактическо държане на частта от имота преди
неговото ограждане. От всичко изложено се налага извод, че възражението на
ответниците, че са придобили процесната част от имота на ищците по давност, е
неоснователно и искът по чл. 108 ЗС следва да се уважи, тъй като стана ясно, че
площта е част от имота на праводателите на ищците към момента на неговото
закупуване, както и че те не са загубили правото си на собственост върху нея
нито по силата на регулационните планове, чието действие е отпаднало, нито
поради придобиването ѝ от ответниците на посоченото от тях придобивно
основание. Неосъществяването на последното обосновава и неоснователността на
насрещния иск на ответниците по чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС.
Настоящата инстанция напълно се солидаризира с довода на
първоинстанционния съд относно недопустимостта на възражението на ответника И.А.А.
за нищожност на НА № 49, т. 20 по описа
на СВ – Силистра за 2013 г., от който ищците черпят собственическите си права,
произтичаща от обстоятелството, че прехвърлителката Иванка П. Алексиева,
действаща лично и като пълномощник на другия прехвърлител, потвърдила
изявлението си чрез полагане на отпечатък от палеца си, без в документа да се
отбележи причината, поради която не е могла да положи подпис – неграмотност или
здравословен проблем. Ответникът няма правен интерес от предявяването на такова
възражение, тъй като евентуалната нищожност на договора не би рефлектирала
върху неговите материални права. С нищожността на сделката правата по нея нито
биха преминали в неговото имущество, нито биха обусловили съдържанието на други
негови материални права, поради което
същата не засяга по никакъв начин неговата правна сфера и не съществува
основание, което да обоснове правото му да се позовава на нейната невалидност.
/В този см. р. № 334 от 03.11.2014 г. по гр.д. № 570/2014 г. на ВКС, IV г.о. и
р. № 224 от 23.10.2018 г. по гр.д. № 1634/2018 г. на ВКС, IV г.о./.
Несъстоятелен е доводът на жалбоподателите, че СРС не е отчел, че праводателката
на ответниците-Тодорка Атанасова Янева, по силата на давностно владение се
снабдява с НА върху част от дворно място , но с размери 205 кв.м., а в последствие
по силата на покупко продажба, материализирана вНА № 10 / 75 г., ответниците и ищци
по НИ, купуват 187 кв.м., в които не са включени 17 кв.м., предвидени за
отчуждаване от Общината, но от тогава и до сега имотът се владее от тях, като няма
как да се пренебрегне фактът, че Тодорка Атанасова Янева е придобила своя имот
по силата на давностно владение именно в размери и граници, каквито се
претендират понастоящем от ищците по насрещния иск. Според тях тези 10 години
давностно владение са изтекли още през 1972 г. и съдът неправилно приема, че към 26.11.2019 г, /
когато е заведено настоящото дело/, придобивната давност е прекъсната съгласно
чл.115, ал.1 б"ж" ЗЗД. Разликата в площите между двата НА всъщност се
дължи на факта, че в нотариалния акт на праводателката им е описана площта не на
имот с пл.№1989, а на парцел VIII, който е отреден за този имот. Описанията в
двата НА са направени съгласно кадастралния и регулационен план на гр.
Силистра, одобрен със Заповед №4672 от 30.07.1958 год., действаща към 1972 год.
и 1975 год. Кадастралният план обаче е този, който отразява действителните
характеристики на недвижимите имоти, включително граници, площ, местоположение
и т.н., а регулационният план отразява предвиждания, чието реализиране става
при определени условия, а именно прилагане на регулацията чрез спазване и
провеждане на съответните законовоустановени процедури. При действието както на
ЗУТ, така и на предхождащите го закони, уреждащи регулацията, регулационните
граници стават кадастрални /имотни/ граници само, когато регулацията е приложена,
а в настоящия случай тя не е приложена, и поради това правилно и законосъобоазно
имотът в титула за собственост на въззивниците е описан с площта по
кадастрален, а не по неприложен регулационен план, като съответно
приобретателите на имота, описан в НА от 1975 г., са заплатили сума,
съответстваща на посочената в този НА квадратура, и съответно са придобили
собствеността върху имота с тази квадратура.
Като е достигнал до същите крайни изводи и е уважил предявения основен
иск, а е отхвърлил насрещния такъв, СРС е постановил правилен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, на ответниците следва да се присъдят направените от
тях разноски пред настоящата инстанция в общ размер от 600 лв. – заплатен
адвокатски хонорар /договор за правна защита и съдействие от 4.01.21г./.
Водим от изложеното, Окръжен съд – Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260516/18.11.2020г., постановено по гр.д. №
1832/2019г. по описа на СРС
150 от 12.05.2020г., постановено по гр.д. № 487/2018г. по описа на ТРС.
ОСЪЖДА А. Якова О. с ЕГН **********, И.М.А. с ЕГН **********, Н.М.А.
с ЕГН **********, С.М.А. с ЕГН **********, М.М.Д. с ЕГН **********,***, и И.А.А.
с ЕГН ********** ***, че Р.М.В. с ЕГН ********** и Н.В.В. с ЕГН **********,***,
сумата от 600 /шестстотин лева/ - разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС по правилата на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.