О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ІІ -2277 10.11.2016
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: десети ноември две хиляди и шестнадесета
година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1603 по описа за 2016 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод две въззивни
жалби против против решение № 1175/15.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 7925/2013
г. по описа на РС-Бургас.
С
първоинстанционното решение е отхвърлен иска на Н.Д. ***, с правно основание
чл.75, ал.2 ЗН, за прогласяване нищожност на Договор за доброволна делба от
15.09.2005 г., вписан в Службата по
вписванията при БРС на 16.09.2005 год., сключен между Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г. и С.А.Х.,
по отношение следните недвижими имоти, находящи се в гр. Созопол: УПИ ІІ-1428,
кв.110, с площ от 388 кв.м.; УПИ ХІ-1428, кв.110, с площ от 387 кв.м.; УПИ
ІV-1428, кв.109, с площ от 322 кв.м., и УПИ V-1428, кв.109, с площ от 389 кв.м.,
както и предявения от същия
ищец иск против Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г., С.А.Х., С.Л.Х., М.Л.И., Г.Д.Г., В.С.Д.,
В.М.Д., Н.Д.Н., „Алфа Груп Бизнес Консултинг” ЕООД, М.С.Г., ЕГН **********, Н.П.В.
и Марленс А. Шуленин, А.Д.Т., Д.А.Т., И.Х.Т., И.Н.К., Д.Д.Д.-П., К.Н.П., Н.С.К.
и З.Г.Л.-К., за допускане на съдебна делба на следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67800.503.259, адрес – гр.Созопол, м.“Мисаря”;
площ – 322 кв.м.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67800.503.260, адрес –
гр.Созопол, м.“Мисаря”; площ – 389 кв.м.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67800.503.263,
адрес – гр.Созопол, м.“Мисаря”; площ – 388 кв.м.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ 67800.503.264, адрес – гр.Созопол, м.“Мисаря”; площ – 386 кв.м., както и на
следните петнадесет недвижими имоти, находящи се в сграда № 1, с идентификатор №
67800.503.264.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 67800.503.264,
представляващи САМОСТОЯТЕЛНИ ОБЕКТИ В СГРАДА с идентификатори – № 67800.503.264.1.1,
жилище, апартамент, с площ от 55.97 кв.м.; № 67800.503.264.1.2, жилище,
апартамент, с площ от 63.17 кв.м.; № 67800.503.264.1.3, жилище, апартамент, с площ от 57.22 кв.м.; № 67800.503.264.1.4,
жилище, апартамент, с площ от 67.24 кв.м.; № 67800.503.264.1.5, жилище,
апартамент, с площ от 35.62 кв.м.; № 67800.503.264.1.6, жилище, апартамент, с
площ от 41.69 кв.м.; № 67800.503.264.1.7,
жилище, апартамент, с площ от 57.22 кв.м.; № 67800.503.264.1.8, жилище,
апартамент, с площ от 67.24 кв.м.; № 67800.503.264.1.9, жилище, апартамент, с
площ от 78.96 кв.м.; № 67800.503.264.1.10, жилище, апартамент, с площ от 57.11
кв.м.; № 67800.503.264.1.11, жилище, апартамент, с площ от 67.11 кв.м.; № 67800.503.264.1.12,
жилище, апартамент, с площ от 70.34 кв.м.; № 67800.503.264.1.13, жилище,
апартамент, с площ от 57.48 кв.м.; № 67800.503.264.1.14, жилище, апартамент, с
площ от 67.09 кв.м., и № 67800.503.264.1.15, жилище, апартамент, с площ от
67.09 кв.м.
Със същото решение на БРС е отхвърлен и
иска на главно встъпилите лица С.Д.М. и К.Д.М.,***, с правно основание чл.75,
ал.2 ЗН, за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба от
15.09.2005 год., вписан в Службата по вписванията при БРС на 16.09.2005 год.,
сключен между Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г. и С.А.Х., по отношение следните недвижими
имоти, находящи се в гр.Созопол: УПИ ІІ-1428, кв.110, с площ от 388 кв.м.; УПИ
ХІ-1428, кв.110, с площ от 387 кв.м.; УПИ ІV-1428, кв.109, с площ от 322 кв.м.
и УПИ V-1428, кв.109, с площ от 389 кв.м., както
и предявения от същите лица иск против Н.Д.М., Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г., С.А.Х.,
С.Л.Х., М.Л.И., Г.Д.Г., В.С.Д., В.М.Д., Н.Д.Н., „Алфа Груп Бизнес Консултинг”
ЕООД, М.С.Г., Н.П.В. и Марленс А. Шуленин, А.Д.Т., Д.А.Т., И.Х.Т., И.Н.К., Д.Д.Д.-П.,
К.Н.П., Н.С.К. и З.Г.Л.-К., за допускане на съдебна делба на следните петнадесет
недвижими имоти, находящи се в сграда № 1 с идентификатор № 67800.503.264.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 67800.503.264, представляващи САМОСТОЯТЕЛНИ
ОБЕКТИ В СТРАДА с идентификатори – № 67800.503.264.1.1, жилище, апартамент, с
площ от 55.97 кв.м.; № 67800.503.264.1.2,
жилище, апартамент, с площ от 63.17 кв.м.; № 67800.503.264.1.3, жилище,
апартамент, с площ от 57.22 кв. м.; № 67800.503.264.1.4, жилище, апартамент, с
площ от 67.24 кв.м.; № 67800.503.264.1.5, жилище, апартамент, с площ от 35.62
кв.м.; № 67800.503.264.1.6, жилище,
апартамент, с площ от 41.69 кв.м.; № 67800.503.264.1.7, жилище, апартамент, с
площ от 57.22 кв.м.; № 67800.503.264.1.8, жилище, апартамент, с площ от 67.24
кв.м.; № 67800.503.264.1.9, жилище, апартамент, с площ от 78.96 кв.м.; № 67800.503.264.1.10, жилище, апартамент, с
площ от 57.11 кв.м.; № 67800.503.264.1.11, жилище, апартамент, с площ от 67.11
кв.м.; № 67800.503.264.1.12, жилище, апартамент, с площ от 70.34 кв.м.; № 67800.503.264.1.13,
жилище, апартамент, с площ от 57.48 кв.м.; № 67800.503.264.1.14, жилище, апартамент,
с площ 67.09 кв.м., и № 67800.503.264.1.15, жилище, апартамент, с площ от 67.09
кв.м.
С атакуваното първоинстанционно решение
е разпределена и отговорността за разноските с оглед изхода на делото,
като в тежест на ищеца и на главно
встъпилите лица са възложени разноските, направени от ответните страни.
При извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК въззивният
съд установи следното:
Настоящата инстанция е сезирана с две
въззивни жалби против цитираното по-горе решение
№ 1175/15.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 7925/2013 г. по описа на БРС.
Едната въззивна
жалба вх.№ 27470/28.07.2016 г. е подадена от Н.Д.М., чрез пълномощник адв.Г.К., с която се моли въззивния
съд да отмени изцяло първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано
и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. С
нея се навеждат оплаквания, че съдът неправилно е отхвърлил всички искове,
приемайки, че ищецът не е съсобственик на имотите, защото праводателите му не
били съсобственици. В тази връзка се посочва, че районният съд напълно е
игнорирал института на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД и
оповестително-защитното действие на това вписване, не е приложил императивните
разпоредби на чл.114, ал.1, б.“б“ и чл.115, ал.2 ЗС и не е обсъдил доводите на
ищеца в този смисъл, като въобще не е изложил мотиви относно приложението на
цитираните норми на ЗС. Според въззивника-ищец, с обжалваното решение съдът се
е опитал да ревизира по недопустим начин влязлото в сила решение №
ІІІ-250/06.01.2009 г. по в.гр.д.№ 1028/2007 г. на БОС, като е приел, че с него
не е била съобразена волята на страните по договора за доброволна делба от
15.09.2005 г., защото нямало данни този договор да е бил представен в
производството по чл.19, ал.3 ЗЗД. Във въззивната жалба се излагат пространни
съображения за основателност на предявените искове за нищожност на доброволната
делба и за допускане до съдебна делба на процесните недвижими имоти и
самостоятелни обекти, като се моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение като неправилно и решавайки спора по същество да уважи исковите
претенции. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
Първоинстанционното
решение е връчено на въззивника-ищец Н.М.
на 25.07.2016 г., като въззивната жалба е депозирана на 28.07.2016 г.,
т.е. в законоустановения двуседмичен срок по чл.259 ал.1 ГПК. Жалбоподателят е
лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
т.к. предявените от него иск по чл.75, ал.2 ЗН и иск за делба на недвижимите
имоти са отхвърлени, поради което въззивната жалба е допустима.
Втората въззивна
жалба вх.№ 27469/28.07.2016 г. е подадена от С.Д.М. и К.Д.М., чрез пълномощник адв.В.А., с която се моли въззивния
съд да отмени изцяло първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано
и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Въззивниците-главно встъпили страни по делото считат за неправилен извода на
районния съд, че те не са собственици на имотите и на самостоятелните обекти. В
тази връзка се излагат съображения за неправилност и необоснованост на
съдебното решение, които са идентични с изложените доводи във въззивната жалба
на Н.М. относно правното значение на вписването на исковата молба по чл.19,
ал.3 ЗЗД и приложението на чл.114 и чл.115 ЗС. Въззивниците излагат и
пространни съображения за основателност на предявените от тях искове за
нищожност на доброволната делба и за допускане до съдебна делба на самостоятелните
обекти, като се моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като
неправилно и решавайки спора по същество да уважи исковите им претенции. Не се
правят нови доказателствени искания. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
Първоинстанционното
решение е връчено на въззивниците-главно встъпили страни С.М. и К.М. на 22.07.2016
г., като въззивната им жалба е депозирана на 28.07.2016 г., т.е. в
законоустановения двуседмичен срок по чл.259 ал.1 ГПК. Жалбоподателите са лица,
които имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к.
предявените от тях иск по чл.75, ал.2 ЗН и иск за делба на недвижимите имоти са
отхвърлени, поради което жалбата е допустима.
При
извършената проверка за редовност на въззивната жалба съдът констатира, че към
нея не е приложено пълномощно за адв.В.А. за процесуално представителство по
настоящото въззивно дело. Между кориците на гр.д.№ 7925/2013 г. по описа на БРС
също липсва приложено пълномощно за процесуално представителство. Предвид това,
на жалбоподателите С.М. и К.М. следва да се укаже най-късно до съдебното
заседание да представят по делото доказателства за наличието на представителна
власт на адв.В.А. за извършване на процесуални действия по в.гр.д.№ 1603/2016
г. по описа на БОС или да потвърдят извършените от тяхно име, без
представителна власт действия по подаване на въззивната жалба, като при
неизпълнение на указанията въззивната жалба ще бъде върната.
Преписи от въззивните жалби, подадени от Н.М. и от С.М. и К.М. са връчени
на останалите лица, участващи в делбата.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК не са постъпили писмени
отговори от въззиваемите А.Г.Х., С.Л.Х., В.С.Д., В.М.Д., Н.Д.Н., „Алфа Груп
Бизнес Консултинг“ ЕООД и М.С.Г., не вземат становище по жалбите.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори от Д.Г.Г. и С.А.Х.,
чрез пълномощника им адв.К., с които въззивната жалба на Н.М. се оспорва като
неоснователна, а обжалваното решение на районния съд се счита за правилно и
законосъобразно.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от Г.Д.Г., чрез пълномощник адв.Н.Д., с който
въззивните жалби на Н.М. и на С. и К. Минчеви се оспорват като неоснователни, а
решението на БРС се счита за правилно и обосновано. Въззиваемият споделя извода
на съда, че към момента на сключване на договора за доброволна делба С.М. и К.М.
не са били собственици на идеални части от имота, а негови собственици са били
единствено наследниците на Димитър Теологов Х. и в тази връзка в доброволната
делба са участвали всички съсобственици и същата не е нищожна. Споделят се и
изводите на съда относно значението и действието на вписването на исковата
молба по чл.19, ал.3 ЗЗД за конкретния случай. В тази връзка, въззиваемия
счита, че не са налице твърдяните от въззивниците пороци, които да определят
доброволната делба като нищожна, поради което е настъпил вещно-прехвърлителният
й ефект и отделните съделители са станали собственици на самостоятелни УПИ,
като последващите прехвърлителни сделки също са валидни и са породили своите
последици. Посочва се също така, че
извършеното от част от сънаследниците разпореждане с идеална част от
наследствения имот е недействително по смисъла на чл.76 ЗН. Поддържа се
направеното с писмения отговор възражение за изтекла придобва давност по
отношение на закупения от въззиваемия и съпругата му недвижим имот, за
доказване на което са били ангажирани гласни доказателства пред първата инстанция.
В заключение, моли съда да потвърди решението на районния съд като правилно и
законосъобразно. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се
направените по делото разноски.
Въззивният съд констатира, че към писмения отговор на Г.Г.
не е приложено пълномощно за подалото го лице – адв.Н.Д.. Между кориците на
гр.д.№ 7925/2013 г. по описа на БРС има приложено пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, но в същите изрично е записано, че адв.Д. е
упълномощен за правна защита и процесуално представителство по делото до
приключването му пред БРС. Предвид това, на въззиваемия Г.Д.Г. следва да се
укаже най-късно до съдебното заседание да представи по делото доказателства за
наличието на представителна власт на адв.Д. за извършване на процесуални
действия по в.гр.д.№ 1603/2016 г. по описа на БОС или да потвърди извършените
от негово име, без представителна власт действия по подаване на писмен отговор
на въззивните жалби, като при неизпълнение на указанията съдът ще приеме, че
отговор не е бил подаван.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от И.Х.Т., Д.А.Т. и А.Д.Т., И.Н.К.,
Н.П.В. и Марленс А. Шуленин, Н.С.К. и З.Г.Л.-К., Д.Д.Д.-П. и К.Н.П., чрез
пълномощника им адв.Н.К., с който въззивните жалби на Н.М. и на С. и К.
Минчеви се оспорват като неоснователни, а решението на БРС се счита за правилно
и обосновано. Въззиваемите споделя извода на съда, че към момента на сключване
на договора за доброволна делба С.М. не е бил съсобственик в имота, тъй като
сключеният предварителен договор не е годен титул за прехвърляне правото на
собственост, а такъв се явява конститутивното съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, което в случая е влязло в законна
сила четири години по-късно – на 14.05.2009 г. и има действие за напред. В тази
връзка се счита, че в доброволната делба са участвали всички съсобственици и
същата не е нищожна. Споделят се и изводите на съда относно значението и
действието на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД за конкретния
случай, както и за липсата на твърдяните от въззивниците пороци на доброволната
делба. Според въззиваемите, в случая е налице относителна недействителност по
смисъла на чл.76 ЗН спрямо останалите сънаследници на извършената от Д.Г. и С.Х.
с предварителния договор сделка с идеални части от имот в наследствената маса,
която недействителност може да бъде санирана в случай, че наследствената вещ се
падне в дял на сънаследника при делбата. В тази връзка се посочва, че по силата
на договора за доброволна делба в дял на Д.Г. и С.Х. са поставени УПИ ІV-1428 и
УПИ V-1428 в кв.109, понастоящем представляващи ПИ 67800.503.259 и ПИ
67800.503.260 по КККР на гр.Созопол, поради което ищецът Н.М., респ. главно
встъпилите страни се явяват обвързани от доброволната делба и следва да
удовлетворят своите претенции от имотите, поставени в дял на техните
праводатели, съгласно чл.76 ЗН. Такива възражения за относителна
недействителност са редовно заявени по делото от ответниците С.Х. и Н.Н., като
се моли съда да ги вземе предвид при решаване на делото. Отделно от това, във
въззивната жалба се твърди, че ищецът Н.М. не е легитимиран да иска делба на
самостоятелните обекти, притежавани от въззиваемите, тъй като с договора за
замяна същият е придобил идеални части от правото на собственост единствено
върху поземления имот, но не и върху построената в имота сграда и
самостоятелните обекти в нея. В този смисъл, жалбоподателите считат, че след
като към момента на договора за замяна сградата и апартаментите в нея са били
изградени в груб строеж и са представлявали самостоятелни обекти и в
нотариалния акт няма уговорка за изричното им прехвърляне, то по отношение на
тези обекти извършената от ищеца сделка със С.М. и К.М. няма
вещнопрехвърлителен ефект, поради което доводите на Н.М., че е станал
собственик на обектите по приращение са неоснователни. Независимо от горното,
въззиваемите считат, че правата както на ищеца, така и на главно встъпилите
лица са погасени, като се поддържа заявеното от тях възражение за придобиване
на самостоятелните обекти по давност, като добросъвестни владелци на същите в
продължение на повече от пет години, присъединявайки и осъществяваното от
техния праводател Н.Н. владение върху имота. В заключение, молят въззивния съд
да остави без уважение въззивните жалби като неоснователни и да потвърди
обжалваното решение. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се
направените по делото съдебни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Л.Д.Х. и М.Л.И., чрез
пълномощник адв.Д.П., с който въззивните жалби се оспорват като
неоснователни, а решението на БРС се счита за правилно и законосъобразно.
Въззиваемите споделя извода на съда, че към момента на сключване на договора за
доброволна делба ищеца и главно встъпилите лица не са могли да се легитимират
като собственици на процесните 300 кв.м., респ. не е нарушено правото им на
участие в доброволната делба, поради което нямат право на претенции по чл.75 ЗН. Споделя се извода на районния съд, че постановеното съдебно решение по
чл.19, ал.3 ЗЗД обвързва само страните по предварителния договор, но не и
въззиваемите, които не са били страна в това производство. Предвид това се
поддържат заявените от въззиваемите възражения пред първата инстанция относно
действието на съдебното решение за обявяване на предварителния договор за
окончателен по отношение на процесния имот. Поддържа се и заявеното от въззиваемите
възражение по чл.76 ЗН за относителна недействителност на окончателната сделка.
Оспорват се като неоснователни и несъстоятелни твърденията във въззивните жалби
за придобиване от ищците на самостоятелните обекти по силата на приращението по
чл.92 ЗС, като обратното би означавало, че въззиваемите също са станали
съсобственици на всички обекти на това основание, тъй като ако доброволната
делба се прогласи за нищожна, то тогава имотът остава в съсобственост такава,
каквато е била към 2005 г. В заключение, молят въззивния съд да остави без
уважение въззивните жалби като неоснователни и да потвърди обжалваното решение
като правилно и законосъобразно. Не се правят нови доказателствени искания.
Претендират се направените по делото съдебни разноски.
Въззивният съд констатира, че към писмения отговор на Леодин
Х. и М.И. не е приложено пълномощно за подалото го лице – адв.Д.П.. Между
кориците на гр.д.№ 7925/2013 г. по описа на БРС има приложено пълномощно и
договор за правна защита и съдействие, но в същите изрично е записано, че адв.П.
е упълномощена за правна защита и процесуално представителство по делото до
приключването му пред БРС. Предвид това, на въззиваемите Л.Д.Х. и М.Л.И. следва
да се укаже най-късно до съдебното заседание да представят по делото доказателства
за наличието на представителна власт на адв.П. за извършване на процесуални
действия по в.гр.д.№ 1603/2016 г. по описа на БОС или да потвърдят извършените
от тяхно име, без представителна власт действия по подаване на писмен отговор
на въззивните жалби, като при неизпълнение на указанията съдът ще приеме, че
отговор не е бил подаван.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадените въззивни жалби и отговори, намира, че делото следва да бъде разгледано
в съдебно заседание, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1603/2016
г. по описа на БОС постъпилите въззивни
жалби от ищеца Н.Д.М. и от главно встъпилите лица С.Д.М. и К.Д.М., както и постъпилите писмени отговори от
въззиваемите-ответници – от Д.Г.Г. и С.А.Х.; от Г.Д.Г.; от И.Х.Т., Д.А.Т. и А.Д.Т., И.Н.К., Н.П.В. и Марленс А.
Шуленин, Н.С.К. и З.Г.Л.-К., Д.Д.Д.-П. и К.Н.П.; от Л.Д.Х. и М.Л.И..
УКАЗВА на въззивниците С.Д.М. и К.Д.М. най-късно до провеждане на делото в съдебно заседание
да представят доказателства
за наличието на представителна власт на адв.В.А. за извършване на процесуални
действия по в.гр.д.№ 1603/2016г. по описа на ОС-Бургас или да потвърдят извършените от тяхно име, без
представителна власт действия по подаване на въззивната жалба, като ПРЕДУПРЕЖДАВА въззивниците, че при
неизпълнение на указанията въззивната жалба ще бъде върната.
УКАЗВА на въззиваемия Г.Д.Г. най-късно до провеждане на делото в съдебно заседание
да представи доказателства за
наличието на представителна власт на адв.Н.Д. за извършване на процесуални
действия по в.гр.д.№ 1603/2016г. по описа на ОС-Бургас или да потвърди извършените от негово име, без
представителна власт действия по подаване на писмен отговор на въззивните жалби,
като ПРЕДУПРЕЖДАВА въззиваемия, че
при неизпълнение на указанията съдът ще
приеме, че писмен отговор не е бил подаван.
УКАЗВА на въззиваемите Л.Д.Х. и М.Л.И. най-късно до провеждане на делото в съдебно заседание
да представят доказателства
за наличието на представителна власт на адв.Д.П. за извършване на процесуални
действия по в.гр.д.№ 1603/2016г. по описа на ОС-Бургас или да потвърдят извършените от тяхно име, без
представителна власт действия по подаване на писмен отговор на въззивните жалби,
като ПРЕДУПРЕЖДАВА въззиваемите, че
при неизпълнение на указанията съдът ще
приеме, че писмен отговор не е бил подаван.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.