№ 1414
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110166278 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Е. В. Б., ЕГН **********,
като вещен ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „О.“, бл.., вх. Е,
ет. ..., с присъединен абонатен № 297219, дължи сумата от 1015,85 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 10.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
137,78 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.09.2021 г. до
02.08.2023 г., сумата от 38,96 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 10.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,95 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за ДР за периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г., за които суми
има издадена заповед за изпълнение от 25.08.2023 г. по ч. гр. д. № 45003/2023 г. по описа на
СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на вещен ползвател на топлоснабден имот
Апартамент № 153, находящ се в гр. София, ж.к. „О.“.... с присъединен абонатен №
297219, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди
относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”
ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в определения за това 45-дневен срок след изтичане на периода, за
1
който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни
сметки.Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Моли за
прилагане към настоящото дело ч. гр. д. № 45003/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.
Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за
дялово разпределение - „Техем Сървисис“ ЕООД, като обосновава правен интерес за това.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. В. Б., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез адв. К. Гигова, с който оспорва исковете като неоснователни. Не
оспорва размера на начислената топлинна енергия за периода, нито счетоводното отразяване
на начислената топлинна енергия за периода. Оспорва приложеното от ищеца извлечение от
сметки по абонатен № 297219 да касае имот, на който ответникът да е собственик или вещен
ползвател. Оспорва да е клиент на ТЕ за процесния имот, като излага твърдения, че между
страните са водени предходни производства, в които се установява трето лице да е клиент за
процесния имот. Твърди, че собственик и ползвател на имота е Д. С. Д., като от същия има
подадено з.вление до ищеца за откриване на партида за процесния имот. В условията на
евентуалност релевира възражение за погасителна давност.
Възразява срещу доказателствените искания на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ.
Прави искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи всички фактури,
касаещи процесния период.
С молба с вх. № 350584/04.11.2024 г. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД
изразява становище по спора, като счита предявения иск за основателен и доказан.
Представя относими писмени доказателства относно извършвания реален отчет и
изготвяните изравнителни сметки за процесния имот и период, издадени на името на Д. С.
Д..
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 45003/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Ответницата е депозирала възражение по чл. 414 ГПК, поради което са дадени указания по
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и
предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител –
собственик,основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен
ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца
– доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла
вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
2
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на
ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай че се установи
основанието за претендираните вземания, на ответника е указано да установи способ за
погасяване на задълженията си.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция
на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42
от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
При съобразяване на становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК с
доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от допълнително доказване, че
ищецът е доставил топлинна енергия за процесния имот и период, на сочената в исковата
молба стойност.
От представения Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и
продажба на недвижим имот № 44, том IV, рег. № 3842, дело № 491 от 2007 г. на нотариус В.
Ч., се установява, че на 05.09.2007 г. Н. Д. М. и М. Д. М. са учредили на Е. В. Б. пожизнено
вещно право на ползване върху следния свой съсобствен недвижим имот, представляващ
Апартамент № 153, находящ се в гр. София, район „Овча купел“, ж.к. „Ов.....“.... От
представения нотариален акт се установява и че Н. Д. М. и М. Д. М. са продали описания
недвижим имот на Д. С. Д..
Като писмено доказателство по делото е представено з.вление от Д. С. Д. с вх. № Г-
12213/01.06.2017 г. отправено до ищцовото дружество, в което се сочи, че собственикът на
процесния недвижим имот е ползвател на топлинна енергия доставяна от ищеца. Съгласно
писмо с изх. № Г-22619/25.09.2019 г. от ищцовото дружество до Д. С. Д., с която последният
е бил уведомен, че за процесния недвижим имот е открита партида с абонатен номер №
297219, като считано от м. май, 2011 г. титуляр на партидата е именно собственикът / Д. С.
Д./ на топлоснабдения обект, а не вещният ползвател / Е. В. Б./. По делото е представена и
покана за плащане на непогасени задължения за процесния имот, отправена от ищеца до Д.
С. Д.. Видно от представените от третото лице – помагач на страната на ищеца документи -
изравнителните сметки за процесния период и протоколите за отчети на измервателни уреди
са съставени на името на собственика на процесния недвижим имот, а не на името на
ответника.
Съдът намира, че от анализа на ангажираните по делото доказателства се налага извод,
че потребител на топлинна енергия за процесния имот е собственикът Д. С. Д., на когото
видно от представената кореспонденция между ищцовото дружество и третото лице, и
съставените от дружеството, извършващо услуга „дялово разпределение на топлинна
енергия“ изравнителни сметки, е открита партида, а не вещният ползвател Е. В. Б.. Както бе
посочено по-горе възникването на качество „потребител на топлинна енергия за битови
нужди“ е обусловено от притежание на право на собственост или вещно ползване върху
топлоснабден имот. Когато при обременен с вещно право на ползване недвижим имот по
искане на собственика без противопоставяне на вещния ползвател е открита партида с
титуляр собственикът, следва да бъде прието, че облигационното правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия е възникнало именно между топлофикационното
дружество и собственика, поради което вещният ползвател не е материално легитимиран да
отговаря по предявената претенция.
3
Предвид изложеното предявените обективно кумулативно съединени установителни
искове за незаплатена цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение
следва да бъдат отхвърлени.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При неоснователност на главните искове неоснователни се явяват и претенциите по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът по делото на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. Съгласно Договор за правна помощ и съдействие от 05.04.2024 г., сключен
между ответника и адв. К. Гигова, последната е предоставила безплатно процесуално
представителство по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в настоящото производство, с оглед което е
направено искане от пълномощника за присъждане на адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ищецът следва да заплати на адв. К. П. Гигова
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника в исковото производство в
размер на 400 лв.
Относно претендираните възнаграждения за оказана безплатна правна помощ в
заповедното производство, съдът счита, че предоставената правна защита и съдействие,
изразяваща се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК не е сред изрично предвидените в
Наредба № 1/09.07.2004 г. хипотези, поради което на основание § 1 от ДР на Наредбата
възнаграждението на пълномощника на длъжника следва да бъде определено по аналогия.
За да се определи по аналогия възнаграждението следва да се разгледа вида на извършеното
от процесуалния представител на длъжника действие. Целта на заповедното производство е
не да се установи съществуването на дадено вземане, а единствено дали то е спорно в
отношенията между страните. Заповедното производство е формално, като отправеното до
съда искане за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде по образец, утвърден
с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното
производство. Съгласно утвърдените образци, ведно със заповедта на длъжника се изпраща
и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й. Предвид изложеното
възнаграждението на процесуалния представител на длъжника за подаване на възражение
по чл. 414 ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004
г. в размер на 50 лв.
Така мотивиран, и на осн. чл. 235, ал. 1 ГПК, Софийски районен съд, 164-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
представлявано от Александър Александров и Ивайло Епитропов – изпълнителни
директори, срещу ответника Е. В. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „О.“, бл..,
вх. Е, ет. ..., обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца дължи сумата от 1015, 85 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „О.“, бл.., вх. Е, ет. ...,
с присъединен абонатен № 297219, ведно със законна лихва за период от 10.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 137,78 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължимо за период от 15.09.2021 г. до 02.08.2023 г., сумата от 38,96 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022
4
г., ведно със законна лихва за период от 10.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
7,95 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ДР за периода от
15.09.2020 г. до 02.08.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от
25.08.2023 г. по ч. гр. д. № 45003/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.
ОСЪЖДА ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от
Александър Александров и Ивайло Епитропов – изпълнителни директори, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на АДВ. К. П. ГИГОВА сумата от 450
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в
исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца-
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище в гр. София, район
Слатина, ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5