№ 3311
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110164782 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София” ЕАД срещу Р. Г. Х. за установяване съществуването на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 35078/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника – настоящ ответник, по което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за суми за
главница и лихви за топлинна енергия и дялово разпределение. Тъй като заповедта
била оспорена от длъжника, но ищеца били дадени указания за предявяване на
установителен иск.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството на
собственик на процесния недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
1
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на
дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно
издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците
на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване
на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД.
Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от
ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период
се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на
база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не
са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите, както следва: сумата от 2 501,49 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 368,98 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 29.05.2024 г.,
сумата от 31,00 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 10.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,15 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.07.2021 г. до 29.05.2024 г.
Претендира и сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ищеца – “ПМУ
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД моли за решение, с което бъзе признато за установено, че
ответника дължи претендираните от ищеца суми. Представя документи за
извършените през исковия период отчети на топлинна енергия, издадените
изравнителни сметки и протоколи за връчването им.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 35078/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-
2
настоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 2 501,49
лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се в
**************, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 368,98 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 29.05.2024 г., сумата от
31,00 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
10.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,15 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 16.07.2021 г. до 29.05.2024 г.
С разпореждане № 140510/03.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 35078/2024 г. по описа на
СРС съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена в срок от длъжника,
поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал
исковата молба.
По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот с нечетлив №, дело № 117/2008 г. по описа на нотариус А.И., с
район на действие СРС, от който се установява, че Р. Г. Х. се легитимира като
собственик на процесния недвижим имот.
По делото е приложено заявление-декларация от 22.07.2009 г. от ответника до
директора на топлофикационното дружество, с която се заявява желание за откриване
на партида съгласно ОУ на дружеството, като се сочи, че домакинството се състои от 2
членове.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г. г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
през исковия период общи фактури.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са представени изготвените от третото лице-помагач справки за
използвана топлинна енергия за двата отчетни периода.
По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което не
е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено.
Видно от същото е, че при извършените проверки вещото лице е констатирало, че
процесното жилище е с отопляем обем от 118 куб.м. Исковият период съвпада с два
отчетни периода – м.05.2021 – м.04.2022 г. и м.05.2022 г. – м.04.2023 г., за които ФДР е
изготвила две справки за използвана в ап.33 топлинна енергия. Вещото лице сочи, че в
3
имота е разпределяна ТЕ за отопление само от една щранг-лира и от сградна
инсталация, а за БГВ – по норма за разход за двама обитателя, поради липса на
водомер за топла вода и неосигурен достъп. Вещото лице е констатирало още, че
срещу изготвените изравнителни сметки не са представени възражения /рекламации/.
Според заключението разпределението на ТЕ през процесния период за имота е в
съответствие с нормативната уредба, като технологичните разходи за абонатната
станция са приспаднати от ежемесечните отчети на общия топломер. Топломерът,
монтиран в абонатната станция на жилищната сграда, е преминавал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния исков период.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на
процесния недвижим имот, са както следва: 2280,89 - главница, в т.ч. сумата от 72,62
лева – за дялово разпределение и сумата от 293,03 лева – обезщетение за забава, в т.ч.
сумата от 13,86 лева - обезщетение върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по
силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на
топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР
ЗЕ (в редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време)
4
определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо
лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или
по силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение
№35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.
В конкретния случай от приложения по делото договор за покупко-продажба на
недвижим имот безспорно се установява, че през процесния период ответникът се
легитимира като собственик на процесния недвижим имот, поради което следва да се
приеме, че облигационната връзка по силата на публикувани общи условия възниква
между доставчика на топлинна енергия от една страна, и ответника, в качеството на
собственик на имота, от друга. С оглед предходното, настоящият съд приема, че през
процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо
сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата
на това правоотношение през исковия период ответникът е бил потребител на
топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството
дали в процесния обект се живее и потребява топлинна енергия има значение
единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява
за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не
и относно съществуването на облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението на
СТЕ, тъй като вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и
въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от
страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д.
5
№4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил
върху обективни данни, а не върху предположения.
Неоснователно съдът намира обективираното в подаденото по реда на чл.414
ГПК възражение, че ответникът не е ползвал топлинна енергия. Следва да се има
предвид, че топлинната енергия се разделя на три компонентна – за отопление, за
битово-горещо водоснабдяване и сградна инсталация. В конкретния случай вещото
лице е констатирало, че в имота е налице щранг-лира Отделно от предходното,
нормата на чл.153, ал.6 ЗЕ постановява, че клиентите в сграда- етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Съобразно §1, т.37 от ДР на ЗЕ, отоплително тяло е
и щранг- лирата.
По повод възражението на ответника следва да се има предвид и решение № 5
от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г., с което
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 ЗЕ. В мотивите на
Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички
собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото
на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на
индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна
енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те
са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да
поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в
този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят
подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители
на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на
отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители
обективно получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от
хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което не
е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се
налага изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена
към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй
като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с
експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно
разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може да се даде
6
предвид характера на подобни сгради. При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо
подписване на писмен договор с ответника, нито подаване на молба-декларация за
откриване на партида . Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда
на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД
и на ЗЗП по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и
ОУ.
Следва да се отбележи, че с решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела
С-708/2017 и С-735/2017 г. е даден отговор на поставените с отправените
преюдициални запитвания въпроси, като е прието, че чл.27 от Директива 2011/83/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от
страна на търговци към потребители на вътрешния 7 пазар и изменение на Директива
84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския
парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на
Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент. Според СЕС допустима е национална правна уредба, която предвижда,
че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
С оглед предходното, съдът приема претенцията на ищеца за заплащане на
главница за топлинна енергия е основателна и доказана в пълния предявен размер от
2501,49 лева. Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 10.06.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
7
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявения иск за вземания за обезщетение за забава
върху главницата за ТЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за главница
за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, но по делото няма доказателства как е
формирана сумата от 31,00 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума на
горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него да е възникнало
право да я претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност и недопустимост на главната искова
претенция за дялово разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и
обусловената от нейното уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за
8
забава в размер на 7,15 лева. Отделно от предходното по отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора до ответника за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от данните по делото е, че
дружеството е направило разноски в исковото производство за доплатена държавна
такса в размер на 191,89 лева и 340,00 лева – депозит за съдебно-техническа
експертиза. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност и е приключило само в едно открито съдебно заседание. С оглед
предходното, ответникът следва да понесе разноски съразмерно на уважената част от
предявените срещу него искове или сумата от 543,44 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото няма данни за направени
разноски от ответника, нито искане за присъждане на такива, поради което съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от
издадената заповед по ч.гр.д.№ 35078/2024 г. по описа на СРС е, че са присъдени
разноски да държавна такса в размер на 58,17 и 50,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 93,03 лева.
Няма данни за направени разноски в заповедното производство от длъжникът –
настоящ ответник.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу Р. Г. Х., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 501,49
лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
9
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се в
**************, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2024 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от сумата от 368,98 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 29.05.2024 г., за сумата от 31,00 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2024 г. до изплащане на
вземането, както и за сумата от 7,15 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 16.07.2021 г. до 29.05.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р. Г. Х., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б сумата от 543,44 лева, представляваща направените
разноски по исковото производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата
от 93,03 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №
35078/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице “ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Александър Стамболийски” № 205, корпус А, офис 301, помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10