№ 119
гр. Горна Оряховица , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200248 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „С.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от
управителя ИВ. ИВ. ИВ. чрез пълномощника адв. С.Н. от АК – Велико
Търново, обжалва наказателно постановление № 492030-F510738/27.01.2020
г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново
в Централно управление на Националната агенция за приходите, с което на
основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) на дружеството е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 800 лв. за нарушаване на
разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от министъра на финансите (по-нататък Наредба № Н-18 от 13
декември 2006 г. на МФ). Поддържа, че некоректното подаване на данни било
резултат от токов удар, а не от неизпълнение на задължение от страна на
дружеството. Електронната система с фискална памет (ЕСФП) и нивомерната
1
система в обекта функционирали, без да дават индикации, че не предават
верни данни на НАП, като дружеството не разполагало с техническа
възможност да проследи каква информация достига до НАП от тази система.
В периода, за който е установено нередовното подаване на данни, имало
нерегламентиран достъп до сървърите на НАП, което обстоятелство било
общоизвестно. За целия тримесечен период, за който се отнасяла извършената
проверка, не било установено друго нарушение на дружеството. Моли съда да
отмени обжалваното наказателно постановление и да му присъди
направените разноски.
В хода на съдебните прения управителят и пълномощникът на
дружеството поддържат доводите в жалбата и искането за отмяна
наказателното постановление и за присъждане на направените по делото
разноски.
ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, представляван от главен юрисконсулт Йовчо Донев, оспорва
жалбата. Безспорно било установено обстоятелството, че дружеството не е
изпълнило задължението си да подава към НАП чрез дистанционна връзка
данни, чрез които да се определят наличните количества горива. Не били
налице основания за квалифициране на случая като маловажен. При
индивидуализирането на имуществената санкция било отчетено
обстоятелството, че нарушението е за първи път. Моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление и да присъди на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.09.2019 г. свидетелите М. ИВ. К. и Р.Х. Х. – съответно старши
инспектор по приходите и инспектор по приходите в отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново при ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАН,
извършили проверка в обект бензиностанция в с. М., общ. Л, стопанисвана от
2
дружеството жалбоподател, а на 30.09.2019 г. същите служители извършили
проверка в информационните масиви на НАП и на представени от
дружеството документи. При така извършените проверки служителите на
НАП установили, че от инсталираната в обекта ЕСФП с нивомерна система
са подадени по дистанционна връзка некоректни данни за количеството
гориво, като на 24.07.2019 г. в 9:05 часа е изпратена информация за
количество от 3021,52 литра бензин с код 102 при 15°С, за което няма
съответстващ документ.
Въз основа на така установените факти и обстоятелства свидетелката
К. съставила против дружеството в присъствието на неговия управител акт за
установяване на административно нарушение № F510738/30.09.2019 г., в
който приела, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ. Управителят на дружеството
подписал така съставения акт и получил срещу разписка препис от акта.
На 27.01.2020 г., след като се запознал с материалите по преписката,
началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно
управление на Националната агенция за приходите издал обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС наложил на дружеството административно наказание
имуществена санкция в размер на 800 лв. за нарушаване на разпоредбата на
чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ.
Препис от постановлението бил връчен на управителя на дружеството
срещу разписка на 13.03.2021 г. На 19.03.2021 г. подадената от пълномощника
на дружеството жалба против постановлението била заведена в ТД на НАП –
Велико Търново.
Фактическата обстановка по делото съдът установи, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите М. ИВ. К., Р.Х.
Х. и С. АНТ. С. и приетите писмени доказателства, подробно описани в
протокола за проведеното открито съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице с
3
надлежно учредена представителна власт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ всяко лице, което извършва
продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да
предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива, като за тази цел използва
нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен
изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП,
подлежаща на метрологичен контрол. Според обстоятелствената част на
наказателното постановление процесното нарушение се е изразило в подаване
на данни към НАП по установената дистанционна връзка за постъпило в
резервоар на бензиностанцията количество бензин, за което няма
съответстващ документ. Така описаното нарушение неправилно е
квалифицирано като нарушаване на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ, тъй като изпращането на данните по
дистанционна връзка е уреденият от закона начин за изпълнение на
посоченото в разпоредбата задължение на дружеството. Без съмнение
подаването на неверни данни (ако това обстоятелство е установено от
доказателствата) нарушава други разпоредби от действащото
законодателство, но не и конкретно посочената от наказващия орган като
нарушена разпоредба на чл. 3, ал. 3 от цитираната наредба. Ето защо следва
да се приеме на първо място, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради неправилното определяне на нарушената законна
разпоредба.
На второ място, постановлението е незаконосъобразно поради
съществено нарушение на процесуалните правила за неговото издаване,
изразяващо се в пропуск в описанието на нарушението при непълно
формулиране на санкционната разпоредба, водещи в своята съвкупност до
невъзможност да се провери правилно ли е приложен материалният
административнонаказателен закон към приетите за установени факти и
обстоятелства. На дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
4
800 лв., като правното основание за налагането на тази санкция е
формулирано с израза „чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС“.
Посочената алинея 2 на чл. 185 от закона се състои от две изречения. В
първото изречение от алинеята е предвидено налагането на имуществена
санкция от 3000 до 10000 лв. на юридически лица за нарушение по чл. 118 от
закона или на нормативен акт по неговото прилагане извън случаите по чл.
185, ал. 1 от същия закон. Във второто изречение е предвидено да се налагат
санкциите по ал. 1 (за юридически лица – имуществена санкция от 500 до
2000 лв.), когато нарушението не води до неотразяване на приходи. И в двете
изречения на алинея 2 има изрично препращане към предходната алинея 1 от
чл. 185, поради което използваният в постановлението израз „чл. 185, ал. 2
във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС“ не дава отговор на въпроса санкционната
разпоредба по кое от двете изречения е приложена. С оглед така използваната
законодателна техника за еднозначното определяне на приложената в случая
санкционна разпоредба е било необходимо да се посочи конкретното
изречение от ал. 2 или в описанието на нарушението да се включи изрична
констатация дали същото води или не води до неотразяване на приходи. При
това положение като е използвал израза „чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1
от ЗДДС“, без да е посочил изрично дали нарушението води или не води до
неотразяване на приходи, наказващият орган е ограничил правото на защита
на дружеството, лишавайки го от възможността да разбере за какво
нарушение е наказано, и е изправил съда пред невъзможност да извърши
проверка относно правилното прилагане на материалния
административнонаказателен закон. Ето защо така допуснатото нарушение на
процесуалните правила е съществено.
На трето място, обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и поради недоказаността на факта на нарушението.
Инспекторите по приходите, извършили проверката, не са установили
причината, поради която е осъществено некоректното според тях подаване на
данни. Видно от протокола на л. 20, съставен от С. С. – служител на
дружеството „Е.“ ООД, което осъществява абонаментната поддръжка на
ЕСФП в процесната бензиностанция, некоректно подадените данни са
резултат от обстоятелството, че след първоначалното изпращане на данните
ЕСФП не е получила потвърждение от сървъра на НАП, поради което е
5
продължила да изпраща данни. Разпитан в качеството на свидетел, С.
посочва, че към 2019 г., когато е извършена проверката в бензиностанцията на
дружеството жалбоподател, подобни технически проблеми са имали и други
търговци, чиито ЕСФП той е обслужвал. Към този период системата за
дистанционно подаване на данни е била изградена по начин, който не е
позволявал търговецът да проследява каква информация е изпратила ЕСФП в
неговия обект към сървъра на НАП и съответно да предприеме необходимите
действия за коригиране на повторното изпращане на данни за една и съща
доставка на гориво. Така депозираните от С. показания се подкрепят от
данните в приложената към преписката и приета като писмено доказателство
разпечатка от информационната система на НАП за подадените данни от
ЕСФП в процесната бензиностанция към сървъра на НАП през проверявания
период 01.07.2019 – 29.09.2019 г. (на л. 30 от делото). Видно от тази
разпечатка, на 24.08.2019 г. за времето от 08:26:09 до 08:45:17 часа ЕСФП е
изпратила три пъти данни за отчетена от нивомерната система доставка на
2946,92 литра на течно гориво с код 201, а на 19.08.2019 г. за времето от
14:06:16 до 14:08:19 часа са изпратени два пъти данни за доставка на 3026,05
литра течно гориво с код 102.
С оглед така събраните доказателства не може да се приеме за
установено по несъмнен начин дали процесното подаване на данни на
24.07.2019 г. в 9:05 часа за количество от 3021,52 литра бензин с код 102 при
15°С, за което няма съответстващ документ, е резултат от неизправност на
ЕСФП в обекта на търговеца, или се дължи на описаната от свидетеля С.
неизправност на сървъра на НАП, за която дружеството жалбоподател не
следва да носи отговорност.
Предвид изложеното по-горе съдът следва да отмени обжалваното
наказателно постановление.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН съдът
следва да уважи искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски в производството пред районния съд в размер на 300 лв.,
представляващи платено възнаграждение за един адвокат. Плащането на
посоченото адвокатско възнаграждение е надлежно доказано (видно от
договора за правна помощ и съдействие на л. 67 и включената в текста на
този договор разписка за плащане в брой на договореното възнаграждение), а
6
въззиваемата страна не е възразила за прекомерност на уговореното и платено
възнаграждение. Ето защо съдът следва да осъди Националната агенция за
приходите да заплати на дружеството жалбоподател направените в
производството пред районния съд разноски в размер на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 492030-
F510738/27.01.2020 г., издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в Централно управление на Националната
агенция за приходите, с което на „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя ИВ. ИВ. ИВ. чрез
пълномощника адв. С.П. Н. от АК – Велико Търново, със служебен адрес
***, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 800 лв. (осемстотин лева) на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185,
ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушаване на
разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от министъра на финансите.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 52, ДА ЗАПЛАТИ на „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ИВ. ИВ.
ИВ. чрез пълномощника адв. С.П. Н. от АК – Велико Търново, със служебен
адрес ***, сумата 300 лв. (триста лева), представляващи направените по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение за представителство и
защита в производството пред районния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
7
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8