РЕШЕНИЕ
гр.София, 29.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори май
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
с участието на секретаря Даниела Танева след като
разгледа докладваното от съдия Борисова ВНОХД № 756/2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба и
допълнение към нея на адвокат В.М., процесуален представител на частния тъжител
Е.Л.Ф.-Л. срещу присъда от 19.11.2019 г. постановена по НЧХД № 4791/2018г. по
описа на СРС, НО, 108 състав, в частта, в която подсъдимият К.М. П. е признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 130, ал. 2 НК за това, че на 25.01.2018 г., около 15,30 часа в гр.София,
ж.к.“********двора на Бизнес Център-Дружба 2, блъснал Е.Л.Ф.-Л. върху метален
контейнер за отпадъци, с което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
оток и кръвонасядане в бедрената област на левия крак, довели до болка и
страдание.
В депозираната въззивна жалба и допълнението
към нея от страна на повереника на частния тъжител се излагат подробно
съображения относно неправилността и незаконосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт в частта, в която подсъдимият П. е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК. Моли присъдата в тази й част да бъде отменена и вместо нея
постановена нова такава, с която подсъдимият бъде признат за виновен и осъден,
като му се наложи справедливо наказание. Според повереника, първият съд е
допуснал съществено процесуално нарушение при извършената оценка на събраната
по делото доказателствена съвкупност по отношение на механизма на причиняване
на лека телесна повреда на частния тъжител Ф., която оценка не съответства на
извода за невиновност на подсъдимия. Твърди, че извършеното от подсъдимия
деяние е доказано, но първият съд приема, че поради неговата неволност
подсъдимият следва да бъде оправдан, защото според повереника поведението
определя вината, а не субективното мнение на съда. Повереникът анализира
действията на страните, участници в процесния инцидент преди настъпването на
инкриминираните последици за частната тъжитЕ.. Повереникът твърди, че с
поведението си подсъдимият е могъл да предвиди последиците, т.к. е имал
съзнанието за вероятно или сигурно настъпване на увреждането, защото бутането е
в близост до контейнера и пострадалата не е имала възможност да избегне удара.
На следващо място твърди, че изключващо вината поведение на подсъдимия е той да
издърпа пострадалата, да я задържи, за да предотврати удара, а не да я избута
или изблъска в посока на контейнера, с което поставя същата в опасност. Твърди,
че в случая бутането е увреждащо, а обидата съпътства бутането и обратно, за
което има и мотив да го направи.
С въззивната жалба и допълнението към нея не
се иска събиране на нови доказателства.
Образувано е по въззивна жалба и допълнение
към нея на адвокат Х.Б., процесуален представител на подсъдимия К.М. П. срещу
присъда от 19.11.2019 г. постановена по НЧХД № 4791/2018 г., по описа на СРС,
НО, 108 състав, в частта, в която същия е признат за виновен и осъден по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1, пр. 1 НК
за това, че около 15,30 часа в гр.София, ж.к.“********двора на Бизнес
Център-Дружба 2, казал нещо унизително за честта и достойнството на Е.Л.Ф.-Л. в
нейно присъствие – нарекъл я „луда кучка“ и „боклук“, за което му е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Първият съд е осъдил подсъдимия П. да заплати
на основание чл. 190, ал. 2 НПК сумата от по 5, 00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на СРС и бюджета на съдебната власт, в случай, че не
заплати доброволно сумата по наложеното му наказание „Глоба“.
В депозираната въззивна жалба и допълнението
към нея от страна на защитата на подсъдимия се твърди, че първоинстанционния
съдебен акт в частта, в която подсъдимия П. е признат за виновен и осъден по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1, пр. 1 НК
е неправилен, незаконосъобразен и постановен при съществено нарушение на
процесуалните правила, както и с него му е наложено явно несправедливо
наказание. Моли присъдата в тази й част да бъде отменена и вместо нея
постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и
оправдан. Алтернативно се моли за отмяна на първоинстанционната присъда и
връщане на делото на първия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав или
същата да бъде изменена като се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК. Защитата
твърди, че в обжалваната част присъдата е незаконосъобразна, защото не почива
на събраните по делото доказателства. Защитата не се съгласява с изводите на
първия съд, че в случая не е налице реторсия при отправяне на обидни думи,
както и че не е налице хипотезата на чл. 146, ал. 2 НК. Твърди, че правилно
подсъдимият П. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, независимо, че
мотивите за това не отговарят на събраните доказателства. Според защитата на подсъдимия
П. не е нанесено никакво телесно увреждане, а дори и да е имало „избутване“ или
„изблъскване“ от страна на подсъдимия П., то същото не е довело до каквито и да
е телесни увреждания при частния тъжител, на каквото се позовава същата при
първоначално извършения й преглед и каквото е възприето в изготвената по делото
в хода на първоинстанционното производство съдебно медицинска експертиза. На
последно място защитата твърди, че дори да се прецени, че подсъдимият е извършил
престъплението по чл. 146, ал. 1 НК, то неправилно първият съд не е приложил
разпоредбата на чл. 78а НК при налагане на наказанието, защото по отношение на
него не е имало влязла в законна сила присъда.
С въззивната жалба и допълнението към
нея не се иска събиране на нови доказателства.
С определение постановено по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага
събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
В хода на съдебното производство пред
въззивната инстанция, процесуалният представител на частния тъжител Л., адвокат
М. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях
съображения. Повереникът оспорва жалбата на защитата срещу съдебния акт и моли
първоинстанционната присъда в посочената част да бъде оставена в сила, като
правилна и законосъобразна. По въпроса за субективната страна на
инкриминираното деяние по чл. 130, ал.2 НК, повереникът споделя приетото от
районния съд, а именно, че непредпазливите леки телесни повреди не са
престъпления. Противно на доводите на първия съд обаче поддържа тезата, че в
настоящия случай се касае за умишлено причинено телесно увреждане, при форма на
вината – евентуален умисъл, тъй като подсъдимият П. е предвиждал причиняването
на вредоносния резултат, но се е отнесъл с безразличие към неговото настъпване.
Според обвинението, в случая е налице предвидимост на последиците и съзнание за
вероятно или сигурно настъпване на телесно увреждане, тъй като деянието е извършено
при поставяне в опасност на пострадалата чрез увреждащото й бутане до
контейнера. В подкрепа на тази теза, повереникът се позовава на
обстоятелството, че подсъдимият е осъден с влязла в сила присъда за нанесена
лека телесна повреда на съпруга на частната тъжитЕ., причинена по същия
механизъм, както процесната такава, при това отбелязва, че инкриминираното
деяние срещу Е.Л. е извършено ден, след като е постановена присъдата, с която
подсъдимият е осъден за посегателството срещу съпруга й. Според повереникът
понятието „неволност“, с което борави първоинстанционният съдия в мотивите си
не е правна категория, дори при деянията извършени по непредпазливост, поради
което използването му е форма на оневиняване, но единствено според субективното
мнение на съдията, което намира за недопустимо. На следващо място, изразява
несъгласие с възраженията на защитата срещу присъдата, в частта, в която
подсъдимия П. е осъден за обида и оспорва твърдението, че отправените
инкриминирани думи са имали друго предназначение. Счита, че същите са били
насочени персонално към частната тъжитЕ., отправени са публично пред много
хора, и не са двусмислени. По отношение на изразеното от страна на защитата
недоволство, касаещо твърдението на частния тъжител Л., че подсъдимия е
престъпник, процесуалният представител отбелязва, че неговата доверитЕ. не е
излъгала, поради факта на постановената на 24.01.2018 г. присъда, макар и
невлязла в сила, с която подсъдимият е признат за виновен и осъден за извършено
аналогично престъпление срещу съпруга й. Поддържа позицията, че обвинението за
обида спрямо подсъдимия П. е доказано, поради което моли присъдата на районния
съд в тази й част като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. В
подкрепа на тези свои твърдения, повереникът се позовава на показанията на
свидетелите С.и К., от които се установяват според него отправените от страна
на подсъдимия спрямо частната тъжитЕ., реплики. Повереникът изразява несъгласие
с мотивите на районния съд в частта, в която този съд приема наличие на
зависимост между свидетеля К. и частната тъжитЕ. и в тази връзка заявява наличие
на подобна зависимост между подсъдимия и свидетелите, които подкрепят неговата защитна
позиция. Според повереника данни за извършено престъпление от страна на
подсъдимия се съдържат категорично в показанията на свидетеля К., в които този
свидетел твърди, че подсъдимия е изрекъл публично и в присъствие на частната
тъжитЕ. думите: „***** боклук, този контейнер ми пречи тук“. Анализирайки
посочения цитат, повереникът достига до извода, че думата боклук е насочена към
частната тъжитЕ. Л., а не е била използвана от подсъдимия като равностойна на
понятието боклук, в смисъл на съдържание в контейнер. В своята защита адвокат М.
се позовава и на показанията на свидетеля В., които пресъздават разговор между
подсъдимия и свидетеля С.ов, в който подсъдимият казва на свидетелят: „Докарай
мотокара да преместим контейнера, остави я, тя е луда.“ Според повереникът,
лексическия анализ на цитираните реплики отново подсказва, че не се създава
еднаквост между боклук и контейнер, тъй като подсъдимият не е заявил на
свидетеля да премести боклука, а е използвал думата контейнер. На основата на
изложените до тук съображения, повереникът стига до заключението, че
употребеното от страна на подсъдимия понятие „боклук“ е насочено към частната
тъжитЕ. Л., като допълва разсъжденията си с цитати от показанията на свидетЕ.та
П.а, в посочения по-горе смисъл, а именно: „Съпругът ми нареди на С. да запали
мотокара и да премести контейнера, а П. каза на Симов: Не я слушай, тя е луда!“.
Завършва своята пледоария с твърдението, че по делото са събрани необходимия
обем доказателства за авторството и виновността на подсъдимия в извършване на
инкриминираните деяния. Заявява, че въпреки оправдаването на подсъдимия П. за
нанесената телесна повреда на частната тъжитЕ., в мотивите си
първоинстанционният съд категорично е приел, че деянието е извършено от
подсъдимия, тъй като е доказано неговото присъствие на местоизвършването му,
авторството и механизма, а съдебно медицинската експертиза според повереника
обосновава връзката между процесния инцидент и отразеното в двете
съдебномедицински удостоверения. В заключение, моли съда да постанови
справедливо решение.
Процесуалният представител на
подсъдимия П., адвокат Б. моли съда да уважи депозираната въззивна жалба, с
оглед изложените в нея мотиви. Според защитата, коментираният от процесуалния
представител на частната тъжитЕ. случай, визиращ осъждането на подсъдимия за
извършено от него посегателство над съпруга й, макар и да е свързан с настоящия,
всъщност отразява случай, при който неговия подзащитен е бил предизвикан да
извърши отново същото деяние. Според защитата, независимо от това правилно
районния съд е прозрял обстоятелството, че подсъдимият не се е подал, поради
което е постановил оправдателен диспозитив в тази насока. Защитникът излага
съображения, въз основа на които намира не само, че телесната повреда не е била
нанесена умишлено, но изтъква също така, че такава изобщо не е била причинявана
на частната тъжитЕ.. В тази връзка се позовава на заключението на съдебно
медицинската експертиза, от което се установява, че мястото на твърдения удар
не съответства на обективираните, във второто съдебномедицинско удостоверение,
наранявания върху бедрото на пострадалата. По отношение на осъдителната част,
адвокат Б. счита, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и като такава
следва да бъде отменена. Според защитата на подсъдимия, изнесените в
пледоарията на повереника инкриминирани думи съдържащи се в показания на
разпитани свидетели по делото - „луда кучка“ са употребени в различни по смисъл
и съдържание изречения и контекст, поради което твърди, че не всички свидетели
са приели по един и същ начин изричането на тези думи. Обръща внимание на
обстоятелството, че подсъдимия е наречен от частната тъжитЕ. „престъпник“, без
последния да е бил осъден с влязла в сила присъда. Твърди, че ако подсъдимия П.
е изрекъл нещо обидно по адрес на частната тъжитЕ., то е било именно в резултат
на тази реплика. Защитата моли съда при постановяване на своя съдебен акт да
приеме наличие на реторсия в развилия се случай между подсъдимия и частната
тъжитЕ..
Подсъдимият К. П. поддържа казаното
от своя адвокат и моли за оправдателна присъда. Заявява, че той и фирмата му са
обект на тежка 10 годишна война от страна на Е.Л., И.Л.и тяхната фирма. Твърди,
че всичко е започнало със закупуването на имоти в сграда, построена от
посочените лица, за които те са го изнудвали по всякакви начини. Твърди също
така, че след като е започнал да обжалва решенията на етажната собственост, в
която частната тъжитЕ. Е.Л. и нейния съпруг - И.Л.са се ползвали с пълно
мнозинство, това ги е озлобило още повече. Пояснява, че напрежението между тях
ескалирало през 2016 година, когато токът в сградата бил спрян, а след това последвало
рязане на кабелите на климатиците, както и кражба на самите климатици. Обяснява
инцидента между него и съпруга на частната тъжитЕ., като заявява, че съпругът
на частната тъжитЕ. е инсценирал падането си, за което той е бил глобен 1000
лева. Твърди, че същия сценарий е бил повторен, но този път подсъдимият вече е
бил подготвен със свидетели, защото е знаел, че това е нова инсинуация. Отрича
да е имал физическо съприкосновение с частната тъжитЕ. Л., като отбелязва, че
от доказателствата по делото не се установява твърдяното натъртване на бедрото
й да е получено като резултат от негови действия. Подсъдимият заявява, че
изречените от него думи по адрес на частната тъжитЕ. са казани в отговор на
обида, която тя първа му е нанесла, наричайки го престъпник. В заключение, моли
съда да постанови изцяло оправдателна присъда, тъй като не се признава за
виновен по така повдигнатите му обвинения.
Въззивният съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните изложени
във въззивните жалби и допълненията към тях и като извърши цялостна служебна
проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК
намира, че за да постанови присъдата си, контролираната съдебна инстанция е
провела прецизно съдебно следствие и е положила достатъчно усилия за изясняване
на правно значимите факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване
по делото. При пълната служебна проверка на присъдата въззивният съд намира, че
макар фактическата обстановка по делото да е изяснена правилно касателно
повдигнатото с частната тъжба обвинение на подсъдимия П. за престъплението по
чл.146, ал.1 НК, то в частта й относима към повдигнатото му обвинение за
престъплението по чл.130, ал.2 НК се налага внасяне на корекция във
фактическите изводи досежно механизма на твърдяното като причинено вследствие
на процесния инцидент инкриминирано телесно увреждане, а оттам и до извеждане
на правни изводи с мотиви различни от изложените от първия съд.
Настоящата съдебна инстанция след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14
и чл.18 НПК,
прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият К.М. П. е на 60 г. роден е
на *** г. в гр. Ловеч, българин, български гражданин, неосъждан, с висше
образование, живущ ***, ЕГН **********.
Частният тъжител Е.Л.Ф.-Л. е
управляващ и представляващ търговското дружество „Д..“ ЕООД, което от 2004 г. е
собственик на недвижим имот находящ се в гр. София, ж.к. Дружба“ 2, ул. „************.
Търговско дружество „Д..“ ЕООД построява в недвижимия имот нова стопанска и
административна сграда с наименование „Бизнес център Дружба 2“. На 15.12.2010
г. търговското дружество „Д..“ ЕООД, представлявано от своя управител –
частната тъжитЕ. Е.Л.Ф.-Л. продава на търговско дружество „У.С.“ ЕООД,
управлявано и представлявано от свидетЕ.та Е. П.а - съпруга на подсъдимия П.,
собствеността върху три отделни недвижими имота, намиращи се на партерния етаж
от административната сграда с наименование „Бизнес център Дружба 2“. С течение
на времето възникнали конфликти във връзка с ползването на общите части на
сградата между подсъдимия П., който бил пряко ангажиран в дейността на „У.С.“
ЕООД и неговата съпруга от една страна, и частната тъжитЕ. и нейния съпруг –
свидетеля И.Л.от друга страна.
На
11.07.2016 г. в двора на сградата с наименование „Бизнес център Дружба 2“, подсъдимият
причинил на свидетеляЛ.лека телесна повреда – оток и кръвонасядане в поясната
област, срединно, с която му била причинена болка и страдание, за което с
присъда от 24.01.2018 г. по описа на СРС, НО, 3 състав, постановена по НЧХД №
22728/2016 г., влязла в сила на 28.11.2018 г. подсъдимия П. бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал.2 НК, като при условията на
чл. 78а НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба 1000 лева.
На 25.01.2018 г. около 14:00 часа,
във връзка с извършвани ремонтни дейности в обекти на дружеството „Д..“ ООД и
по поръчение на частния тъжител Ф.-Л., в двора на сградата бил доставен метален
контейнер за отпадъци. На мястото присъствали тъжителят Ф.-Л. и нейния съпруг –
свидетеля Л., които заедно с управителя на етажната собственост на сградата –
свидетелят К., избирали подходящо място, на което контейнера да бъде трайно
закрепен за земята. При тях към този момент се намирали още свидетелят К.,
който бил повикан от тъжителя във връзка с предстоящото закрепване на
контейнера, както и свидетеляХ.– служител на „Д..“ ООД. Контейнерът бил
поставен на около 5 метра от входа на склад, ползван от „У.С.“ ЕООД и свидетелят
К. започнал подготовка по укрепването му с болтове към земята, а свидетелятЛ.вече
бил напуснал процесния двор. Около 15:00 часа, техните действия били забелязани
от свидетеля С.– служител на „У.С.“ ЕООД, който информирал подсъдимия П., че в
близост до склада се монтира контейнер за отпадъци. Узнавайки за извършваните
действия по монтиране на контейнера, подсъдимият и свидетЕ.та П.а отишли на
мястото, за да проверят дали поставения контейнер няма да пречи на
осъществяваната от тях дейност. Подсъдимият П. казал на частната тъжитЕ. Ф.-Л.,
че така поставен, контейнерът ще затруднява достъпа на автомобили до входа на
склада „У.С.“ ЕООД и настоял същият да бъде преместен на друго място. Частната
тъжитЕ. отказала да премести контейнера, при което между двамата възникнал
скандал. В хода на скандала подсъдимият П. нарекъл частната тъжитЕ. Ф.-Л. „луда
кучка“ и „боклук“. След което, подсъдимият наредил на свидетеля С.да изкара
мотокар и с него да премести контейнера. Свидетелят С.запалил мотокара и
потеглил с него към контейнера. В този момент частната тъжитЕ. застанала пред
контейнера, или с гръб към него и с лице към мотокара, след което извикала към
свидетеля С.ов, че подсъдимият е престъпник и ако изпълнява нарежданията му, ще
го осъдят и него. В този момент подсъдимият П. решил да отмести частната тъжитЕ.
от контейнера, при което я изблъскал с двете си ръце в областта на гърдите. В
резултат от блъскането, частната тъжитЕ. залитнала и се ударила в областта на лявата
част на кръста, в един от издадените буфери на контейнера. Свидетелят К.
застанал между частната тъжитЕ. и подсъдимия, за да предотврати евентуални по
нататъшни действия от страна на подсъдимия спрямо частната тъжитЕ.. На място
пристигнал и свидетеля Л., който бил повикан от свидетеля К.. Частната тъжитЕ.
и подсъдимият подали сигнал на спешния телефон 112 и съобщили за инцидента.
На 25.01.2018 г., в 17:25 часа,
частната тъжитЕ. Е.Л.Ф.-Л. била освидетелствана в катедра по съдебна медицина и
деонтология при Медицински университет – София, във връзка със съобщен от нея инцидент
около 15:30 часа на същата дата и с твърдения, че е била блъсната силно от
познат мъж в дясната половина на тялото си, при което залитнала и изпитала
силна болка в лявата половина на кръста. В заключението на издаденото на
частната тъжитЕ. Е.Л.Ф.-Л., съдебномедицинско удостоверение № 29.01.2018 г. е
вписано, че при извършения й преглед се установило: липса на следи от
травматични увреждания по кожата с вид на охлузвания или кръвонасядания към
момента на прегледа, данни за динамично пренатоварване и разтягане на
свързващия апарат на гръбначния стълб в областта на поясно-кръстния му отдел,
проявени с повишен едностранен мускулен тонус на паравертебралната мускулатура
и изразен болков синдром, причиняващи затруднения в движенията на гръбначния
стълб на това ниво, респ. торса, които могат да бъдат получени по начин и
време, съобщени в предварителните сведения. В заключение е посочено, че се
касае за временно разстройство на здравето неопасно за живота.
На 02.02.2018 г. частната тъжитЕ. Е.Л.Ф.-Л.,
посетила отново специалист по съдебна медицина в катедра по съдебна медицина и
деонтология при Медицински университет – София, с твърдения, че няколко дни
след първоначално извършения й преглед се е появило кръвонасядане на лявото
бедро, за което е посочила, че е получено във връзка със съобщения от нея
инцидент. В заключението на издаденото на частната тъжитЕ. Е.Л.Ф.-Л. допълнение
към съдебномедицинско удостоверение № 29.01.2018г. е вписано, че при извършения
й преглед се установило: кръвонасядане с бледа централна част по страничната
повърхност на лявото й бедро, което може да бъде получено по начин и време,
съобщени в предварителните сведения, тъй като се касае за т.нар. „дълбоки“
кръвонасядания, които се проявяват часове и дни след травмата.
В
хода на първоинстанционното производство е допусната и назначена на частния
тъжител Е.Л.Ф.-Л. съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни, която е изслушана, не е оспорена от
страните и е приета от съда. От заключението на съдебно-медицинска
експертиза, изготвената въз основа на данните от първоначалния й преглед, който
е извършен на 25.01.2018 г. се установява, че на частния тъжител е причинена контузия
в лявата поясна област, с отчетено функционално разстройство, изразяващо се в
затруднени движения на снагата. Според вещото лице, така описаното травматично
увреждане реализира критериите на медико-биологичния признак – временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Експертът е посочил, че при
нормално протичане на оздравителния процес това увреждане отзвучава за период
от около 7-10 дни. От заключението на съдебно-медицинска експертиза се
установява също така, че при повторното съдебномедицинско освидетелстване на
частния тъжител, което е извършено на 02.02.2018 г., е констатирано
кръвонасядане в областта на лявото бедро с морфологична характеристика на старо
такова. Експертът е посочил, че е напълно възможно първоначално неизявили се
кръвонасядания да се появят на по-късен етап, както поради тяхното дълбоко
разположение, така и поради сравнително големите им размери и в този смисъл е
възможно констатираното кръвонасядане да бъде свързано с процесния инцидент. Според вещото лице така описаното травматично увреждане
реализира критериите на медико-биологичния признак – болка и страдание.
Посочено е още, че по-големите и по-дълбоко разположени кръвонасядания
отзвучават за един по-продължителен период от време или от порядъка на 2-3
седмици. Експерта заключава, че описаните при частния тъжител увреждания са
получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се обяснят
с отразеното в тъжбата.
При изслушване на заключението по изготвената
съдебно медицинска експертиза в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, вещото лице го поддържа и посочва, че при изготвянето
му се е позовал на приложените по делото две съдебно медицински удостоверения и
материалите по делото. Заявява, че кръвонасядания могат да се появят и на
по-късен етап, но това зависи от тяхната дълбочина, размери и сила на удара,
при което не се установяват видими увреждания към момента на прегледа, ако той
е извършен в един кратък период от време след съобщения инцидент. Експерта се
позовава на описаните травматични увреждания в издадените на частната тъжитЕ.
съдебно медицински удостоверения при двата извършени й прегледа като посочва,
че за разлика от вписаното при първоначалния преглед увреждане, което е
установено в областта на поясните прешлени над седалището, в долната част на
гърба, то при втория преглед увреждания в областта на гърба не са установени,
но е отразено увреждане в областта на бедрото. Експерта е уточнил, че
разстоянието между описаното нараняване на гърба и описаното нараняване на
бедрото е 30 см., при което е заключил, че нараняването на бедрото е възможно
да е получено в по-късен момент от деня на инцидента. Също така експерта
заявява, че принципно е възможна миграция /преместване на кръвонасядането/, но
в конкретиката на настоящия случай, това не е така, защото разстоянието между
описаното нараняване на гърба и описаното нараняване на бедрото е голямо, а
също така и защото няма описани увреждания в областта на седалището.
В хода на първоинстанционното производство е
допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, която е изслушана, не е
оспорена от страните и е приета от съда. От заключението на същата се
установява, че при извършения от вещото лице визуален преглед на представения
му за изследване оптичен носител не са установени дефекти и наранявания, както
и не са се установили признаци на извършени манипулации в съдържанието на
изследвания оптичен носител. Експерта е установил записани върху оптичния
носител шест броя цифрови изображения на таблици със служебна информация и два
броя фонетични /звукови/ файла. Вещото лице е посочило, че в експертизата дословно
е записана фонетичната информация, така както е чута и възприета.
Така възприетата от въззивната
инстанция фактическа обстановка се установи въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие и приети от първоинстанционния съд гласни доказателствени
средства, писмени доказателства и средства за доказване, а именно: обясненията
на подсъдимия К. П., показанията на свидетелите Н. К., П. К., Г.Х., Е. П.а, С. С.ов,
В. В., И.Л.и И.Ц.; писмените доказателства: 2 броя нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот – от 20.09.2004 г. и от 15.12.2010 г., скица
на поземлен имот № 15-148617-29.03.2016г., съдебно медицинско удостоверение и
допълнение към него № 29.01.2018г., протокол за предупреждение от 25.06.2017г.,
присъда от 24.01.2018г. постановена по НЧХД № 22728/2016 г. по описа на СРС,
НО, 3 състав, заповед №1/10.07.2016г., справка от районен център 112 – София,
заповеди за командироване и отчети, ксерокопия на самолетни билети, заверени
копия на докладни записки и протоколи за предупреждение от пр. пр. №
11584/2018г. на СРП, констативен протокол акт № 16, том I, рег. №
829/06.02.2018г., разпореждане на управителя на ЕС на Бизнес център Дружба 2,
постановление на ЧСИ за налагане на глоба на свидетеля К., писмо от „У.С.“ ООД
до управителя на ЕС на Бизнес център Дружба 2, писмо от „М.“ООД до управителя
на ЕС на Бизнес център Дружба 2, ксерокопие на пр.пр. №1280/2018г. по описа на
СРП, справка за съдимост на подсъдимия; веществени доказателства: компакт диск;
средства за доказване: заключението по изготвената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни, както и заключението на изготвената с протокол №
55-Ф/2019г. техническа експертиза.
Настоящият съдебен състав, макар да
споделя крайните правни изводи на първата инстанция, не споделя изцяло фактическите
изводи, изложени в доказателствения й анализ, който е обективиран от първоинстанционния
съд в мотивите към присъдата, доколкото част от тях не съответстват на събраните
по делото доказателства, но независимо от това, както вече се каза не се
отразява на крайният резултат от делото.
С основание първият съд е приел за
еднопосочно установено обстоятелството, че дружеството „Д..“ ЕООД, чийто
управител и представляващ е именно частния тъжител Ф.-Л. и дружеството „У.С.“
ЕООД, управлявано и представлявано от съпругата на подсъдимия – свидетЕ.та П.а
са притежавали имоти в една и съща административна сграда, носеща
наименованието „Бизнес център Дружба 2“, находяща се в гр. София, ж.к. „Дружба“
2, ул. „************.
Страните не спорят и относно
обстоятелството, че те и техните съпрузи са във влошени отношения от дълги
години, като предмет на спорове по между им са именно разногласия свързани с
начина на ползването на общите части в процесната сграда. Също така от
събраните по делото доказателства по еднопосочен и безпротиворечив начин се
установява, че процесният инцидент не е бил първия и изолиран случай на
ескалиране на отношенията между подсъдимия П., от една страна и семейството на частния
тъжител Ф.-Л. от друга, доколкото е било образувано и друго наказателно
производство по НЧХД № 22728/2016 г. по описа на СРС, НО, 3 с-в, приключило с
осъдителна, по отношение на подсъдимия П. присъда за това, че на 11.07.2016 г.
в двора на сградата подсъдимият е нанесъл на свидетеляЛ.– съпруг на частната
тъжитЕ. лека телесна повреда – оток и кръвонасядане в поясната област,
срединно, причинили му болка и страдание – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за което е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“ по реда на чл. 78а НК.
Обстоятелствата около възникналия на
25.01.2018 г. конфликт между подсъдимия и частния тъжител, времето и мястото на
това събитие, както и причината за възникването на същия не се оспорват, което
е видно и от изложеното в двете въззивни жалби инициирали настоящото
производство пред въззивния съд, защото никоя от страните не отрича тези факти.
От показанията на всички свидетели, правилно кредитирани от първата инстанция в
тази им част, безспорно се установява, че на посочените от частната тъжитЕ. в
частната тъжба на инкриминираните дата и място е възникнал спор между подсъдимия
и частната тъжитЕ. по повод поставянето на процесния метален контейнер за
отпадъци в близост до входа на склада на „У.С.“ ЕООД, както и че в отговор на
заявения от страна на частната тъжитЕ. отказ да премести контейнера, подсъдимият
наредил на свидетеля С.да премести същия посредством мотокар. Не е спорно също
така, че частната тъжитЕ. е застанала пред процесния контейнер, за да
предотврати действията по преместването му, както и че при възникналата
конфликтна ситуация са били разменени реплики между нея и подсъдимия П.. Настоящата
съдебна инстанция намира за правилно решението на първоинстанционния съд да
кредитира показанията на свидетелите К., К. и Х., от които се установява ясно и
несъмнено, че подсъдимият е изрекъл към частната тъжитЕ. инкриминираните думи,
а именно „луда кучка“, които показания в случая се намират в кореспонденция с
данните съдържащи се в обясненията на подсъдим.
Правилно районният съд е приел и
установил, че по отношение на посочения кръг от въпроси свързани с възникналата
конфликтна ситуация, участниците в нея и употребените от подсъдимия обидни думи
„луда кучка“ по адрес на частната тъжитЕ., не са налице противоречия и в тази връзка доказателствената маса не
бележи никакви отклонения, като същите от друга страна не са и предмет на спор
между страните, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, съдът не ги е обсъждал детайлно, като е насочил същинския доказателствен
анализ към спорните моменти по делото.
При оценката на събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателствени средства, първата съдебна инстанция
обосновано е разделила същите на две групи. Така в подкрепа на обвинителната
теза
стоят показанията на свидетелите К., К., Х.,Л.иЦ., а в подкрепа на защитата на
подсъдимият са показания на свидетелите П.а, В. и С.ов. В мотивите си
обосновано, първият съд изчерпателно е посочил кои от тях и защо приема за
достоверни и кои от тях и защо отхвърля като недостоверни, като е съпоставил
съдържанието им и с останалите материали по делото – писмените доказателства и
заключенията на техническата и
съдебно-медицинската експертизи, с което е изпълнил предписанието по чл.
305, ал.3 НПК. Извън двете групи гласни доказателствени източници остават
показанията на свидетелите А., И., Б., Й. и Х.а, които правилно контролираният
съд е преценил, че не могат да допринесат съществено, както за правилното
решаване на делото, така и за установяване на контролни доказателства за
проверка достоверността на останалите доказателствени източници. Независимо от
данните изнесени в показанията на така очертаните две групи свидетели, то от
същите еднопосочно и непротиворечиво се установява, че е възникнал скандал
между тъжителя Ф.-Л. и подсъдимия К. П. на инкриминираната дата в процесния
двор. Различията в техните показания се дължат на посочените от свидетелите
фактически обстоятелства, които се свързват с поведението и действията
извършени от всеки един от участниците в инкриминираните събития действия.
Реална е липсата на корелация между тези групи гласни доказателствени средства
по отношение съпричастността на подсъдимия към повдигнатите му обвинения и
проявните форми на инкриминираното му поведение. Въззивният съд споделя
съображенията на първоинстанционния състав, касаещи възможната пристрастност на
свидетелите към някоя от страните с оглед на наличните между тях служебни и
роднински отношения, поради което при преценката за достоверност на свидетелските
показания изхожда от тях, без да намира за необходимо да ги преповтаря.
За изясняване на спорните по делото
моменти, настоящата съдебна инстанция, подобно на контролираната, на първо
място постави в основата на своя доказателствен анализ показанията на свидетеля
К. и използва същите като отправна точка, относно изследване достоверността на
останалите гласни доказателствени средства. Този подход, съдът намира за
правилен, тъй като свидетеля К. освен, че е очевидец на инцидента, е и единствения
свидетел, който не е в близки отношения нито с частната тъжитЕ., нито с
подсъдимия, поради което неговите показания с право са възприети в цялост от
контролирания съд. Не се твърди от страните, а и не се установява от съда, той
да е заинтересуван от изхода на наказателното дело и поради това да дава
съзнателно показания в ущърб на подсъдимия. Анализирани отделно и в тяхната съвкупност
с останалите доказателствени източници, неговите показания се отличават с
обективност, последователност и логичност, поради което и настоящата инстанция
счита, че този свидетел разказва за случилото по най-правдоподобен начин.
Подобно на първия съд, настоящата съдебна инстанция намира, че гласните
доказателствени средства, изразяващи се в събраните показания чрез разпита на
свидетелите К., Х.,Л.иЦ., и преценени в светлината на изнесеното от свидетеля К., по
отношения на който липсват съмнения за заинтересованост и предубеденост,
обосновават в пълна степен обвинението за отправената от подсъдимия към частния
тъжител думи със съдържание „луда кучка“ и „боклук‘, както и действия му,
насочени към нейната телесна неприкосновеност. Свидетелят К. е категоричен, че след
като подсъдимия е изразил недоволството си от разположението на процесния
контейнер до входа на фирмения склад, същият се е разкрещял на частния тъжител
с репликите: „Махайте го това от тука, махайте се и вие“, „Да се маха от тука,
луда кучко“, като е заявил пред съда, че подсъдимият е използвал и думата
„боклук“ визирайки частната тъжитЕ. Ф.- Л.. В сходна насока са и показанията на
свидетеля К., който се е намирал в непосредствена близост до подсъдимия и частната
тъжитЕ., тъй като се явява и лицето, което в процесния ден е било пряко
ангажирано с укрепването на металния контейнер, около който се е разиграла
цялата процесна ситуация. Този свидетел
потвърждава, че е чул и лично е възприел отправените от подсъдимия обидни думи
„кучко“ и „боклук“ по адрес на частната тъжитЕ., като в показанията си пред
районния съд, свидетеля К. е посочил : „Тогава дойде К., започна да вика по Е.
„кучко, боклук, този контейнер ми пречи тук“. В тази връзка настоящата
инстанция намира за неоснователен довода, изложен във въззивната жалба за съществуващо
несъответствие между свидетелските показания относно съдържанието на
инкриминираните думи. Обстоятелството, че в показанията си свидетелятХ.твърди,
че подсъдимия се е обърнал към частната тъжитЕ. Ф.-Л. с репликите : „Махайте
този боклук от тука, не му е мястото тук. Кучко махай го“ също не разколебава
тезата на обвинението, че подсъдимият е изрекъл отделно и думата „боклук“ с
насоченост именно спрямо частния тъжител, доколкото категорични данни в тази
насока се извличат от показанията на другите двама свидетели, станали очевидци
на събитията – П. К. и Н. К., свързващи употребената от страна на подсъдимия
дума „боклук“ с личността на частния тъжител. Въззивният съдебен състав намира,
че изтъкнатите от защитата разлики в показанията на посочените свидетели не
представляват противоречия, натоварени с различен смисъл, каквито защитата
твърди. Давайки показания близо година по-късно от инкриминирания инцидент,
съвсем нормално и житейски логично е свидетеляХ.да не може да възпроизведе
дословно фразите, съдържащи точните обидни думи, отправени в рамките на кратък
и не единствено словесен инцидент, след изминаването на такъв период от време.
Обстоятелството, че този свидетел е заявил, че изричайки думата „боклук“,
подсъдимият е имал предвид – „контейнер“, не може да дискредитира категоричните
показания на другите двама свидетели, които потвърждават пред съда, че казвайки
въпросната дума, подсъдимото лице е имало предвид именно Ф.-Л., а не я е
употребил визирайки сочената вещ. В този смисъл и
след преценка на показанията на свидетелите К. и К., за съда не възниква
съмнение, че съставомерната дума е била използвана от подсъдимия П. в хода на
развилия се конфликт между него и тъжитЕ.та, както и че същата е била насочена
към личността на тъжитЕ.та, а не е била употребена с друго предназначение – в
смисъл на контейнер. На фона на трайно развилите се конфликтни отношения във
времето между двете страни, както наличните данни в обясненията на подсъдимия,
че е нарекъл частната тъжитЕ. – „луда кучка“, то правилно и районният съд е
приел за житейски правдоподобно твърдението на свидетелите от първата група, че
я е нерекъл и с думата „боклук“, поради което правилно контролирания съд не е
кредитирал показанията на свидетелите В. и С.ов, които отричат тази дума да е
казана от подсъдимия.
На следващо място, по отношение на
следващият етап от фактологията, за който са събрани противоречиви гласни
доказателства – относно това дали подсъдимият е имал някакво физическо
съприкосновение с частната тъжитЕ., съдът прие, че обективните факти,
установени независимо от волята на страните в конфликта, са ценният
доказателствен коректив за проверка на достоверността на показанията, какъвто в
случая определено се явява експертното заключение.
Анализирайки показанията на двете
групи свидетели, първият съд е достигнал до правилен извод, че подсъдимият П. е
упражнил физическо въздействие спрямо частната тъжитЕ. и в резултат на същото й
е причинил, телеснo уврежданe. Подобно на първата инстанция, въззивният съд се
довери на показанията на свидетелите очевидци – К., К. и Х., и в частта, в
която се изяснява чрез данните в техните показания и това спорно по делото
обстоятелство, а именно дали подсъдимото лице е упражнило физическо насилие
спрямо частната тъжитЕ. Ф.-Л.. Така от показанията на посочените свидетели се
установява несъмнено и категорично, че в хода на развилия се процесен инцидент
и в динамиката и интензитета на ситуацията, в която са се поставили подсъдимия
и частната тъжитЕ., че подсъдимият П., ядосан от отказа на частната тъжитЕ. да
премести контейнера и в отговор на последващите й действия по попречване на неговото
вдигане от свидетеля С.с мотокара, е изблъскал с двете си ръце частната тъжитЕ.
Ф.-Л., от което е последвал удар на лявата половина на кръста й в металния
контейнер. Същественото при проверката на достоверността на показанията на тези
свидетели в посочената част, според въззивния съд се явява обстоятелството, че
съобщените от тях факти и обстоятелства, конкретно относно механизма на
извършване на деянието – блъскане с две ръце от подсъдимия, което е довело до
съприкосновение на тялото на пострадалата с металния контейнер, се подкрепят и
от обективните доказателства по делото. На първо място, от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че непосредствено след инцидента,
частната тъжитЕ. се е обадила на спешния телефон 112, като изложеното от нея
пред служителя съответства и на дадените показания пред съда от тримата
свидетели очевидци, а именно последната е съобщила, че подсъдимият П. я е
блъснал, както и че поради отказа й да премести нейна вещ, той искал да я
набие. На следващо място показанията на тази група свидетели се подкрепя и от
писмените доказателства – съдебномедицинско удостоверение № 29.01.2018 г.,
изготвено същия ден в 17:25 часа, както и в изводите на изготвената и приета по
делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни по отношение на Е. Ф.- Л., от които се установява съответствието
на характера на полученото, макар и неинкриминирано с тъжбата телесно увреждане
- контузия в лявата поясна
област, с отчетено функционално разстройство, изразяващо се в затруднени
движения на снагата, с описания от свидетелите механизъм на нанасянето му.
Изводът на съда за достоверност на изложеното от свидетелите К., К. иХ.се
затвърждава и с оглед на разказаното от свидетеля Л., съпруг на тъжитЕ.та,
пристигнал малко след инцидента на процесното място, и тези на свидетЕ.таЦ., служител
във фирмата на пострадалата, които възпроизвеждат споделеното им от нея, а
именно, че е била блъсната от подсъдимия в контейнера. Също така свидетЕ.таЦ. е
пояснила пред съда, че след този инцидент, частната тъжитЕ. е била разтреперана
и афектирана, като е посочила, че същата се е държала за гърба и е охкала.
Доколкото изложеното от свидетелитеЛ.иЦ. синхронизира с показанията на
свидетелите К., К. и Х., а също така намира потвърждение в ангажираното по
делото съдебномедицинско удостоверение от 25.01.2018г., както и в заключението
на приетото по делото експертно заключение на съдебно-медицинската експертиза
по писмени данни, в частта, в която е отчетена при пострадалата- контузия в
лявата поясна област, то и настоящата съдебна инстанция не намира основание да
постави под съмнение достоверността на разгледаните свидетелски показания,
както и добросъвестността на депозиралото ги лице, независимо от установената
служебна връзка на свидетЕ.таЦ.с частната тъжитЕ., както и обстоятелството, че
свидетеляЛ.е неин съпруг. Подобно на първата инстанция и въззивният съд не
кредитира с доверие обясненията на подсъдимото лице, както и подкрепящите го
показания на свидетелите П.а, В. и С.ов, които съобщават за друго развитие на процесните
събития предмет на доказване по настоящото дело, в хода на които не е било
налице физическо съприкосновение между подсъдимия и частната тъжитЕ., като в
тази насока правилно районната инстанция е констатирала несъответствието на
изложеното от тези свидетели по повод процесния инцидент с обикновената
житейска логика. В същото време техните показания очевидно изцяло са насочени
към оневиняване на подсъдимия, като има несъответствия, които не могат да се
обяснят по друг начин освен със стремеж към нагаждане на една версия към
безспорно установените по делото факти, а именно, че пострадалата сама се е
наранила. В тази връзка свидетЕ.та П.а твърди, че частната тъжитЕ. е лежала
върху контейнера, докато от друга страна свидетеля С.излага предположения, че частната
тъжитЕ. сама се е блъснала в процесния контейнер, а свидетелят В. изобщо не
съобщава пострадалата да е имала досег с контейнера. Явно е, а и не се спори от
страните, че тримата свидетели са били на мястото на инцидента, доколкото
възпроизвеждат причината за спора между подсъдимия и частната тъжитЕ., но
всички останали твърдения в техните показания, свързани с механизма на
причиняване на телесното увреждане на частната тъжитЕ. не кореспондира с
установената при нея контузия в лявата поясна област и съобщеното от останалите
свидетели-очевидци като механизъм на причиняване на посочената травма. В
контекста на заявения от частната тъжитЕ. отказ да премести контейнера,
съпроводен с изложеното в показанията и на двете групи свидетели обстоятелство,
че последната е застанала пред контейнера, за да го предпази, логично макар и
незаконосъобразно, се явява поведението на подсъдимия да я изблъска в този
момент, в опит да я отстрани от вещта с цел безпрепятствено да бъде преместена
с мотокар управляван от свидетеля С.ов. Ето защо съдът приема, че обясненията
на подсъдимия и показанията на свидетелите на защитата в частите, в които
описват поведението на подсъдимия и механизма на получаване на телесното увреждане
при пострадалата, съставляват несигурна доказателствена основа и обрисуват
недостоверно обстоятелствата от значение за предмета на доказване по делото,
защото помежду си кореспондират само в крайното си твърдение, но не и по
отношение на съществените детайли.
На тази база, съдът прие за
установено, че на процесната дата и място, подсъдимият П. е блъснал с две ръце
частната тъжитЕ., вследствие, на което тя се е ударила в контейнера, както и че
в резултат от този удар на тъжитЕ.та е причинена контузия на лявата поясна
област. Касателно това телесно увреждане, обаче обвинение с тъжбата не е
повдигнато, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Тук е мястото, въззиният съд да
отбележи, че макар да изразява съгласие с крайните изводите на районния съд в
частта, в която приема, че подсъдимият П. пряко е въздействал върху телесната
неприкосновеност на пострадалата, то намира и посочва, че се разграничава от възприетото
становище на районния съд, че именно при това въздействие е било причинено и
инкриминираното с тъжбата телесно увреждане– кръвонасядане в бедрената област
на левия крак на тъжитЕ.та. Това е така, защото при извършения преглед на
частната тъжитЕ. Е.Ф.-Л., резултатите от който са материализирани в
съдебномедицинско удостоверение № 29.01.2018 г., не са описани инкриминираните
телесни увреждания, както и същата не е съобщила при извършения й преглед на
29.01.2018 г. за налично съприкосновение на част от тялото й с процесния
предмет - контейнер, за такова налично съприкосновение същата твърди в
последствие при извършен повторен преглед на 02.02.2018 г., когато й е издадено
допълнително съдебно медицинско удостоверение. Именно в издаденото й такова на
02.02.2018 г. са удостоверени единствено телесни увреждания, които са
възникнали при нея 8 /осем/ дни след процесния инцидент, и което е описано като
възникнало кръвонасядане в бедрената област. Самото съдебномедицинско
удостоверение, обаче не установява с категоричност начина и времето на
получаването му. С оглед проверка на данните в показанията на разпитаните по
делото свидетели и отразеното в издадените на различни дати съдебно медицински
удостоверения на свидетЕ.та Ф.-Л. въз основа на съобщени от нея данни за
инцидент, при който тя твърди, че е получила описаните в тези удостоверения
травматични увреждания е назначената съдебно медицинска експертиза по писмени
данни от районния съд. От заключението на назначената и приета по делото
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, доколкото с нея се
възпроизвеждат данни от съдебно медицинските удостоверения се установява, че
травматичните увреждания при частната тъжитЕ. Ф.-Л. единствено не противоречат
да са получени по описания от нея начин, което обаче не установява по несъмнен
и категоричен начин, че така описаните две травматични увреждания на различни
места по нейното тяло са се получили именно при процесния инцидент, т.е. в един
и същи момент и механизъм на тяхното причиняване. Ето защо, с оглед разкриване
на обективната истина и при провеждане на всестранно и пълно изследване на
доказателствената съвкупност, съдебномедицинското удостоверение № 29.01.2018г.
и заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни следва да
бъдат съпоставени с останалия доказателствен материал. В
изготвената съдебно-медицинска експертиза вещото лице е дало отговор на въпроса,
каква е медико-биологичната характеристика на установените травматични
увреждания на тъжителя и този въпрос е безспорно изяснен. Спорният по
делото момент е свързан с механизмът на причиняване на описаните травматични
увреждания на тъжителя, а оттам и причинно-следствената връзка между
поведението на подсъдимия и тяхното настъпване. За изясняване на този въпрос
следва да бъдат взети под внимание на първо място показанията на свидетелите –
очевидци на инцидента. В тази връзка е необходимо да се посочи, че свидетелите К.,
К. и Х., на които съдът се доверява, дават еднопосочно описание на инцидента,
като и тримата имат лични възприятия за конкретния механизъм на причиняване на
телесните увреждания на частната тъжитЕ. на процесната дата. На първо място,
следва да се отбележи, че възпроизведената от посочените свидетели фактическа
обстановка не описва механизъм, който по мнение на настоящия съдебен състав
обективно да е годен да причини конкретното по вид и локация травматично
увреждане - кръвонасядане в бедрената област на левия крак. Това е така, защото
според показанията на тези свидетелите при въпросния инцидент, тъжитЕ.та се е
ударила в един от четирите буфера на контейнера, който по техни данни
представлява тръба, на която има заварена метална планка. Също така, според
показанията на свидетеля К., ударът е попаднал в областта на кръста. В този
смисъл са и показанията на свидетЕ.та Ц., която описва посткриминалното
състояние на частната тъжитЕ., като споделя, че тя се е оплаквала от болки в
гърба. Нещо повече свидетЕ.та съобщава за възприета синина по бедрото на
частната тъжитЕ. едва два дни след процесния инцидент, и не съобщава да е
възприела налични от страна на частната тъжитЕ. оплаквания от болки в бедрото
на процесната дата. С оглед на това, очевидно е, че инкриминираната лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в областта на лявото бедро на
тъжитЕ.та, няма как да настъпи при самия удар в така описания от свидетелите
буфер на контейнера, защото неговия механизъм е бил съвсем друг, а контузиите в
хода на процесния инцидент са настъпили в различна телесна зона – тази на
поясната област или както е първоначално удостовереното по данни на частната
тъжитЕ.. С други думи, липсва съответствие между областта на тялото, посочена
като засегната от процесния удар и обективно наличната по бедрото на тъжителя
контузия. Също така, видно от приложеното съдебномедицинско удостоверение №
29.01.2018г., при първоначалния преглед, извършен в деня на инцидента, частната
тъжитЕ. не е споделила пред съдебния лекар за удар в областта на бедрото, нито
са констатирани, каквито и да било наранявания в тази област от този лекар. Вярно
е, че според вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза, това
телесно увреждане може да се появи и дни след инцидента, ако са травмирани
по-дълбоко разположени тъкани. Такова травматично увреждане, обаче вещото лице
е пояснило, че е възможно да бъде получено и в по-късен момент от деня на
инцидента, но като резултат от самостоятелен удар. Също така вещото лице е
категорично при изслушване на изготвеното заключение, че разстоянието между
двете телесни зони е около 30 см., което разстояние изключва възможността за
миграции, още повече, когато не са били описани от съдебния лекар увреждания в
областта на седалището. В конкретният случай, според настоящия съдебен състав
не се доказва налична пряка причинно-следствена връзка между действията на
подсъдимия на инкриминираната дата и час, и констатираните при частната тъжитЕ.
на 02.02.2018 г. телесни увреждания в областта на лявото бедро. Това е така,
защото макар и едно от причинените увреждания (кръвонасядане в областта на
лявото бедро) да е обективен факт, за което се излагат твърдения от частния
тъжител, то се установява по експертен път, че механизмът на неговото
настъпване не отговаря на описаното в тъжбата, което на свой ред се изяснява
достатъчно несъмнено и ясно и от свидетелските показания обсъдени по-горе в
тази насока. Тези обстоятелства предполагат и други възможности за причиняване
на твърдяната и инкриминирана в частната тъжба травма, поради което и въззивния
съд намери, че тази травма може да бъде причинена и по различен начин, а не
единствено чрез инкриминираните с тъжбата действия на подсъдимия, за което от
друга страна липсват и категорични доказателства. Ето защо, съдът намери, че
установеното при частната тъжитЕ., нараняване на лявото бедро не се доказва да
е било причинено в хода на процесния инцидент, а е причинено на неустановена
дата, при неустановени по делото обстоятелства, стоящи извън предмета на
доказване по настоящото производство. В този случай нито съдът, нито
подсъдимият са длъжни да търсят обяснение или да изграждат хипотези по
отношение на това, как частният тъжител е получил инкриминираното увреждане.
При така изложеното от фактическа
страна и при извършения самостоятелен доказателствен анализ на събраната по
делото доказателствена съвкупност, настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
По отношение на престъплението по
чл. 130, ал. 2 НК.
Повдигнатото и предявено с частната тъжба на
подсъдимия К. П. обвинение за престъпление по 130, ал. 2 НК представляващо
причиняване на лека телесна повреда, не е доказано по несъмнен и категоричен
начин от събрания пред първата съдебна инстанция доказателствен материал,
обсъден поотделно и в неговата съвкупност, която телесна повреда се изразява в
деяние, свързано с причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето, по отношение на частната тъжитЕ. Е.Ф.-Л..
При анализа на доказателствата, въззивният
съд подробно описа, защо счита, че не се доказва по категоричен и несъмнен начин
твърдяното като причинено увреждане на 25.01.2018 г. по отношение на частния
тъжител Ф.-Л., което да е в резултат на противоправно извършени действия от
страна на подсъдимия П., и които негови действия да са насочени към засягане на
телесния интегритет на пострадалата. Не се установи според настоящия въззивен
състав и механизма на причиняване на инкриминираното телесно увреждане с
частната тъжба, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия П..
Най-важното, не се установи налична причинно-следствена връзка между действията
на подсъдимия П. и настъпилото за частната тъжитЕ. телесно увреждане, което да
е причинено по начина, по който е описан механизма на причиняването му в
частната тъжба и то на инкриминираната дата 25.01.2018 г. В конкретния случай се установи, че
обвинителната теза е недоказана и почива на предположения, като освен това по
делото се събраха и доказателства, които я оборват. Съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.1 НПК присъдата не може да почива на предположения,
каквито са данните в събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства
и писмени доказателства, както и в средствата за тяхната проверка.
С оглед на така
изложеното въззивният съдебен състав счита, че подсъдимият К. П. следва да бъде
признат за невиновен по обвинението по чл. 130, ал. 2 НК.
По отношение на престъплението по чл. 146,
ал. 1 НК.
От обективна страна „обидата“ по смисъла на
чл. 146 НК се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и
достойнството на другиго, в негово присъствие. Тя може да бъде осъществена чрез
думи – епитети, ругателни, сравнения, квалификации или действия – жестове,
мимики и др., които са унизителни за пострадалия. Съставомерната последица от
деянието е засягането на честта и достойнството на пострадалото лице.
Престъплението е довършено, когато обидата е възприета от лицето, към което е
насочена. За съставомерността на деянието е без значение дали казаното е истина
или не, достатъчно е то да е унизително за честта или достойнството на лицето,
към което е насочено. От субективна страна, е необходимо деецът да съзнава, че
изречените от него думи или извършени действия са обидни, унизителни за лицето,
а съзнава, че те могат да бъдат възприети от адресата, като пряко цели това или
му е безразлично. Необходим елемент от обективната страна на „обидата“ е и
персоналната индивидуализация на нейния адресат, доколкото предмет на
процесното престъпно посегателство и
респективно обект на защита от страна на НК, е честта и достойнството на
засегнатото лице.
В конкретния по делото
случай, изпълнителното деяние на престъплението по чл. 146, ал. 1 НК, е
осъществено от подсъдимия П. чрез действие, доколкото последният на 25.01.2018
г. е казал нещо унизително за честта и достойнството на частната тъжитЕ. Е.Ф.-Л.,
в нейно присъствие, като я е нарекъл с думите „луда кучка“ и „боклук“.
Престъплението е довършено доколкото пострадалата е присъствала на мястото,
където са изречени обидните изявления, като пряко ги е възприела. Безспорно се
изясни по делото, че подсъдимият П. е визирал частната тъжитЕ., като адресат на
горепосочените изрази, в каквато насока са и кредитираните гласни
доказателствени източници.
Безспорно е също, че с
оглед на господстващия в обществото ни морал горепосочените думи и изявления
носят негативен заряд по своето информационно и семантично значение, като са
характеризирали личността на частната тъжитЕ. по отрицателен начин. С изразите
„луда кучка“ и „боклук“, подсъдимият П. е изразил своето негативно отношение
към личността на частната тъжитЕ. по начин, който е в противоречие с приетите в
обществото морални норми за човешко общуване и зачитане на честта и
достойнството на останалите членове на обществото.
От субективна страна престъплението е
реализирано от подсъдимия П. при форма на вината – пряк умисъл, при съзнаване
от страна на подсъдимия, че отправя изявления спрямо частната тъжитЕ. Ф.-Л. с
обективно унизителен характер, като пряко е целял да засегне честта и
достойнството й.
За това престъпление законодателят е
предвидил наказание „глоба“ от 1000 до 3000 лева, както и възможност за съда да
наложи наказание „обществено порицание“. Въззивният съдебен състав намира, че в
случая правилно са отчетени наличните смекчаващи вината обстоятелства от първия
съд, който се е съобразил с данните за трайните конфликтни отношения между
подсъдимия и неговата съпруга и частната тъжитЕ. и нейния съпруг по повод
ползването на общите части на имота, в който е построен процесната сграда, в
която собственост имат търговски дружества управлявани от тях и които
конфликтни отношения са улеснили извършеното процесно деяние на 25.01.2018 г.
от подсъдимия. Това становище на първостепенния съд, се споделя изцяло и от
настоящата съдебна инстанция, която счете, че към смекчаващите отговорността
обстоятелства следва да отчете и това, че конкретните обидни изрази не са
множество на брой и не се характеризират със значителен интензитет на засягане
личността на пострадалата с цинизъм, бруталност или неприличие, което да
определя процесната обида като очертаваща се с по–висока степен на обществена
опасност на извършеното в сравнение с обичайната за този вид деяния. Въззивният
съд за разлика от първия съд отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
още чистото съдебно минало на подсъдимия П. към датата на инкриминираното
деяние – 25.01.2018 г., както и неговите трудов и семеен статус. Отегчаващи
обстоятелства не са отчетени и от въззивния съд. При определяне на наказанието
и неговия размер, въззивният съд съобрази още тежестта на извършеното от
подсъдимия деяние и целените общественоопасни последици. Настоящият съдебен
състав за разлика от първия съд намира, че по отношение на подсъдимия П. следва
да бъде приложен института на освобождаване от наказателна отговорност с
налагането на административно наказание по реда на чл. 78а НК, т.к. са налице
предпоставките за това, поради което и в тази насока първоинстанционната
присъда следва да бъде коригирана. Неправилно в случая първият съд не е
приложил правният институт на освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, предвид данните за
подсъдимия П.. Действително към датата на постановяване на присъдата от първия
съд – 19.11.2019 г., подсъдимият П. е бил вече наказателно санкциониран по реда
на чл.78а НК с присъда от 24.01.2018 г., постановена по нчхд № 22728/2016 г. по
описа на СРС, НО, 3 състав, но деянието по настоящото дело, за което е признат
за виновен е извършено на 25.01.2018 г., към която дата постановената присъда
по посоченото наказателно производство не е била влязла в законна сила.
Присъдата от 24.01.2018 г., постановена по нчхд № 22728/2016 г. по описа на
СРС, НО, 3 състав е влязла в законна сила на 28.11.2018 г., или към датата на
инкриминираното деяние по настоящото дело – 25.01.2018 г., подсъдимия П. е бил
със съдебен статус – неосъждан. При така изложеното се налага правният извод, че
спрямо подсъдимия П. са налице всички предпоставки, за прилагането на
материално правната разпоредба на чл. 78а, ал. 1 НК, а именно: престъплението,
за което е повдигнато обвинение на обвиняемия е умишлено и за същото се
предвижда наказание „Глоба” от хиляда до три хиляди лева; обвиняемият не е
осъждан за престъпление от общ характер към датата на извършване на
инкриминираното деяние и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на глава 28 НПК, както и от престъплението няма причинени имуществени вреди.
Също така не е налице и някое от ограниченията на чл. 78а, ал. 7 НК за
приложение на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
Ето защо при индивидуализацията на
наказателната отговорност по вид, въззивният съд с оглед на гореизложеното
намери, че е приложим института на освобождаване на дееца от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, поради което и освободи от
наказателна отговорност обвиняемия П. за извършеното от него престъпление по
чл.146, ал.1, пр.1 НК, като му наложи административно наказание „Глоба“ по реда
на чл.78а, ал.1 НК.
При индивидуализацията на
наказанието, съдът счете, че достатъчно превантивно и предупредително-възпиращо
въздействие върху дееца ще окаже административното наказание „глоба”, в
минималният размер на същото, поради което определи нейния размер на 1000.00
/хиляда/ лева. Определените граници на наказанието “глоба” с разпоредбата на
чл. 78а, ал. 1 НК са абсолютни и не съществува възможност съдът да определя
по-нисък или по-висок размер на глобата от предвидените в законовата
разпоредба.
На последно място първоинстанционният съд, в
мотивите си е изложил подробни съображения за това, защо не е приложим
института на „реторсията“ в конкретния случай, обосновавайки съображения за
несъставомерност на деянието на частната тъжитЕ. от субективна страна, към
които настоящата инстанция се присъединява, поради което не намира за
необходимо да ги преповтаря.
Според
настоящата инстанция не са налице основания за изменение на първоинстанционната
присъда в частта, в която районния съд се е произнесъл по направените по делото
разноски. Пред въззивния съд макар и да са направени разноски за адвокатско
възнаграждение от страна на подсъдимия П., такива не се претендират от
защитата, поради което и въззивния съд не следва да се произнася в тази насока,
т.к. не е сезиран с подобно искане.
Въз основа на извършена цялостна
служебна проверка на обжалвания първоинстанционен акт, съобразно с разпоредбата
на чл. 314 НПК, въззивната инстанция намира, че са налице основания за частично
изменение на обжалваната присъда в частта касаеща наложеното при условията на
чл.54 НК наказание „Глоба“ за престъплението по чл.146, ал.1, пр.1 НК, за което
подсъдимия П. е признат за виновен, поради нарушения на материалния закон и по
изложените по-горе съображения. Извън посочените основания за частично изменение
на обжалваната присъда, въззивният съд намери не намери основания за нейната
отмяна или изменение в останалата част, в която подсъдимия П. е признат за
невиновен в извършване на престъплението по чл.130, ал.2 НК, поради което
същата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Предвид
липсата на констатирани допуснати процесуални нарушения от първия съд, които да
дават основание за отмяна на присъдата и връщането й на друг съдебен състав при
първоинстанционния съд извън посочените водещи до нейното изменени, то и въззивния
съд постанови своето решение
Така мотивиран и на основание чл. 337,
ал. 1, т. 4 и чл. 338 НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от
19.11.2019 г. постановена по НЧХД № 4791/18 г., по описа на СРС, НО, 108 състав
в частта, в която на подсъдимият К.М. П., ЕГН ********** е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършеното от него престъпление
чл.146, ал.1, пр.1 НК при условията на чл.54 НК и вместо това на основание чл.78а, ал.1 НК, вр. с чл.146,
ал.1, пр.1 НК ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ подсъдимият К.М. П. като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в
размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.