№ 1016
гр. Бургас, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501135 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба от Г. Т. Ц. с ЕГН-
**********,подадена чрез АД "Тошев и партньори" с ЕИК-********* чрез
преупълномощения адвокат Анелия Петрова от САК ,ответник по гр.д.
№7192/2021г.по описа на БРС подадена срещу съдебно решение № 190 от
01.02.2022г.,постановено по гр.д.№ 7192/2021г.по описа на БРС,в ЧАСТТА,с
която районният съд е осъдил Г. Т. Ц. да заплати на М. Х. М. с ЕГН-
********** със съдебен адрес: гр.Бургас,ул.“Александровска“№91,ет.1
сумата от 10 000 лева и сумата от 11 000 евро,преведени по банков път на
30.05.2016г. и на 29.06.2016г.,представляващи суми ,с които ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищцата М. Х. М. ,като наследник на Х.
И. М. ,без основание,ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното им изплащане.
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно
и необосновано.Оспорен е изводът на районния съд,че по делото не е
доказано валидно облигационно правоотношение по договора за заем и се
сочи,че неправилно съдът не е кредитирал представения по делото договор за
паричен заем,сключен между жалбоподателя и трето лице- племенникът на
наследодателя на ищцата. Твърди се,че този договор е валидно основание за
получаване на процесните суми от въззивника,като това твърдение счита,че е
подкрепено и от представените писмени доказателства от банка,че И.
1
М.,племенник на наследодателя на ищцата е захранвал сметката на чичо си
със свои собствени средства ,като въз основа на това обстоятелство и валидно
сключения договор за заем между ответника и И. М.,последният е погасил
задълженията си по договор за заем,като неговият чичо е превеждал по
сметка на ответника процесните суми.Въззивникът твърди,че е налице
причинно-следствена връзка между представения по делото договор за заем
със заемодател Г. Ц. и заемател И. Л. М. и последвалите плащания от Х. И. М.
са били извършени за погасяване на задълженията на племенника му по
договора за заем от 15.09.2007г.,поради което и не е налице неоснователно
обогатяване на ответника.Моли за отмяна на решението на БРС да бъде
отменено в обжалваната част и предявеният иск да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.Няма доказателствени искания,претендира
разноски.
В постъпилия писмен отговор ищцата М. е оспорила въззивната
жалба,като на първо място е изложила възражение за недопустимостта и
поради просрочие и е отправила искане въззивният съд да постанови
връщането и ,като прекрати въззивното производство. На следващо място са
изложени доводи за неоснователността на оплакванията на
въззивника.Счита,че БРС е приложил материалния закон точно и
правилно,приемайки,че не е установено от ответника по несъмнен и
категоричен начин основанието,на което е получил процесните суми.Посочва
се,че съдът е обсъдил събраните доказателства и правилно е съобразил,че
въпреки изрично направеното оспорване на представени от ответника
писмени доказателства,същите не са били представени от него в оригинал по
делото.В тази връзка се изразява становище,че правилно БРС не е кредитирал
представения писмен договор за заем като валидно основание за получаване
на процесните суми от ответника.Моли решението на БРС да бъде
потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано,няма
доказателствени искания,претендира разноски.
Възражението за недопустимост на въззивната жалба е намерено от
БОС за неоснователно,по изложени в определението по чл.267 ГПК
съображения.
В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,не се явява и не
се представлява.Не сочи нови доказателства.
В съдебно заседание въззиваемата,редовно уведомена,не се
явява.Представлява се от адв. Златарев,който оспорва въззивната жалба.Не
сочи нови доказателства,претендира разноски.
При служебната проверка на обжалваното съдебно решение по реда на
чл.269 ГПК, въззивният съд го намери за валидно и допустимо в обжалваната
част.
С обжалваното съдебно решение БРС е уважил предявеният от ищцата
М. М. срещу ответника Г. Т. Ц. евентуални искове с правно основание чл.55
ал.1 предл.първо ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата
сумата от 10 000 лева и сумата от 11 000 евро,преведени по банков път на
2
30.05.2016г. и на 29.06.2016г.,представляващи суми ,с които ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищцата М. Х. М.,като наследник на Х.
И. М. ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното им изплащане.
По делото не е било спорно,че процесните суми са били преведени по
банков път приживе от наследодателя на М. М.- Х. И. М. на ответника Г. Т.
Ц.. Не е спорно и се установява от представеното удостоверение за
наследници на Х. И. М.,че той е починал на 05.05.2018г.и ищцата е негов
единствен законен наследник- негова дъщеря.
С отговора на исковата молба ответникът Ц. е оспорил главния иск на
М. с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД,като е твърдял,че сумите не са му били
преведени от Х. М. по валидно облигационно правоотношение по договор за
заем.Искът с правно основание чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД е оспорен от
ответника с насрещни твърдения,че съществува валидно основание за
получаването и задържането на сумите от ответника- договор за заем от
15.07.2009г.,сключен между Г. Ц. и племенника на Х. М.- лицето И. Л. М.,по
силата на т.5 на който договор е уговорено,че част от заема или целия заем
може да бъде върнат от трето лице. Заявено е твърдение,че И. М. е полагал
грижи за Х. М.,като многократно го е подпомагал финансово,защото не е
имало кой да се грижи за него и за да се издължи към племенника си,Х. М. е
погасил част от задълженията му по договор за заем,сключен на
15.07.2015г.между ответника Ц. и И. М..Твърди се също,че посочените в
банковите документи основания „продажба на имот“ и „продажба на
апартамент“ не кореспондират с основанието на преводите,а с тях покойният
Х. М. е искал да докаже произхода на парите си,че ги притежава от продажба
на свой имот. Представен е бил само договор за заем от 15.07.2009г.,съдът е
уважил и искането на ответника за допускане до разпит в качеството на
свидетел на лицето И. М..
Ищцата е оспорила твърденията на ответника,като е заявила,че
ежемесечно И. М. е правил вноски по банкова сметка на Х. М.,но не е
подпомагал финансово вуйчо си,а му е връщал получени в заем суми.
Оспорен е бил и представеният договор за заем от 15.07.2009г.,като съдът е
открил производство по оспорването му и е задължил ответникът да го
представи в оригинал.Допуснатият до разпит свидетел на ответника не е бил
разпитан от съда,тъй като с нарочна молба страната се е отказала от разпита
му.Не е бил представен и оригиналът на договора за заем от 15.07.2009г.
БРС е отхвърлил главните искове с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД и
е уважил предявените евентуални искове с правно основание чл.55 ал.1
ЗЗД,като е приел,въз основа на събраните по делото доказателства,че
ответникът не е успял да докаже валидно възникнало правно основание да
получи и задържи преведените му от Х. М. суми.
Въззивният съд изцяло споделя изложените от БРС мотиви и препраща
към тях на основание чл.272 ГПК. Неоснователни са оплакванията на
3
въззивника,че районният съд неправилно не е кредитирал представения
договор за заем от 15.07.2009г. Във връзка с оспорването на договора,съдът е
задължил ответника да го представи в оригинал,но това не е било
сторено,поради което и съдът е приложил правилно чл.161 ГПК.
Отделно,ответникът не е ангажирал доказателства и за относимостта на това
доказателство към предмета на спора,доколкото се е отказал и от разпита на
И. М.,не е ангажирал и други доказателства.
От съдържанието на представеното извлечение от банкова сметка на
Х. М. действително е видно,че И. М. от края на 2012г. до края на 2015г. е
правил регулярни ежемесечни преводи по сметката на вуйчо си,обичайно на
сума в размер на 250 лева, с основание „захранване на сметка“,в сметката има
данни,че такива преводи са правили и други лица.Правилно в тази връзка е
отбелязал районният съд,че данните за постъпленията в банковата сметка на
Х. М. съдържат индиция за възможно съществуване на други облигационни
правоотношения,но такива доказателства не са ангажирани по делото. В
платежните документи Х. М. е посочил като основание „продажба на имот“ и
„продажба на апартамент“,но по делото не са ангажирани твърдения и
доказателства от ответника за възникването и съществуването на такова
облигационно правоотношение между него и наследодателя на
ищцата.Твърдението,че Х. М. е вложил друг смисъл в посоченото от него
основание за извършените преводи на двете процесни суми не намира
подкрепа в доказателствата,събрани по делото.
Неоснователно е възражението на въззивника,че е налице причинно-
следствена връзка между сключения договор за заем от 15.07.2009г.между
него и И. М. и последвалите плащания от страна на Х. М.,която не е била
съобразена от районния съд,тъй като по делото не са били ангажирани
доказателства,подкрепящи твърденията и възраженията на Г. Ц. в тази насока.
При така изложените мотиви и при споделяне на мотивите на БРС,
въззивният съд намери въззивната жалба на ответника за неоснователна,а
обжалваното решение- за правилно и законосъобразно в обжалваната му
част,с която са уважени евентуалните искове с правно основание чл.55 ал.1
предл.първо ЗЗД, поради което същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от въззивното обжалване,въззиваемата М. М. има
право на присъждане на разноските,направени във въззивното
производство.Представен е списък на разноските по чл.80 ГПК – адвокатско
възнаграждение в размер на 1440 лева с ДДС ,което е заплатено в брой,видно
от съдържанието на представения договор за правна защита и
съдействие,сключен с адв. Златарев.Тези разноски съдът възлага в тежест на
въззивника Ц..
Водим от горните мотиви,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 190 от 01.02.2022г.,постановено
по гр.д.№ 7192/2021г.по описа на БРС в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г. Т. Ц. с ЕГН-********** и постоянен адрес: ****** и
съдебен адрес: гр.София,ж.к.“Младост“,бл.496,вх.А ет.10 ,ап.85 –адв.В.
Тошов да заплати на М. Х. М. с ЕГН-********** със съдебен адрес:
гр.Бургас,ул.“Александровска“№91,ет.1 –адв.М. З. сумата от 1440 /хиляда
четиристотин и четиридесет/лева ,представляваща направените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок,считано от датата на връчването му на страните пред ВКС на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5