МОТИВИ ПО НОХД № 165/18 г. НА ****
Обвинението е срещу М.И.Д.
за извършено от него престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа обвинението така, както е предявено. Счита същото за
доказано и моли съда подсъдимият да бъде признат за виновен и наказан по този
текст от закона като му се наложи наказание от една година и шест месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде
отложено за срок от три години и наказание обществено порицание. По отношение
на гражданския иск заема становище за уважаването му в пълния претендиран
размер.
По делото е предявен от М.И.И.
срещу подсъдимия М.И.Д. и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, в едно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 26.07.2016 г. до
окончателното изплащана на сумата. Като граждански ищец и частен обвинител е
конституиран М.И.И.. В съдебно заседание лично и чрез повереника си заема
същото становище като това на **** по отношение на наказанието и на уважаването
на гражданския иск в пълния му претендиран размер. Претендира и разноски.
В съдебно заседание
подсъдимият М.И.Д. лично и чрез защитника си моли съда за оправдателна присъда
и за отхвърляне изцяло на предявения граждански иск като неоснователен и
недоказан.
Съдът, след като обсъди и
реши въпросите по чл. 301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен
начин от фактическа страна следното :
Подсъдимият М.И.Д. ***.
Осъждан е за престъпление от общ характер, но е реабилитиран. През 2015 г. подсъдимият решил да
продаде собствения си лек автомобил „*****. Помолил свой приятел – свидетелят Д.Х.К.
да публикува в автомобилен сайт обява за продажбата му, което последният
сторил. Свидетелят М.И.И. *** прочел тази обява в „Мобиле БГ“, обадил се на
публикувания телефон и се разбрали със свидетеля Д.Х.К. да направят оглед на
автомобила с цел закупуването му. Срещата била уговорена за 11.07.2015 г. –
събота. На 10.07.2015 г. свидетелят М. И.И. изтеглил от банковата си сметка в
„УниКредит Булбанк“ АД сумата от 1500 лева в банкноти по 100 лева в
присъствието на свидетеля В.И.И., негов приятел и колега в „Еконт“. На
11.07.2015 г. двамата пристигнали в *** с личен автомобил на първия. След уговорка
по телефона, около 11 часа на 11.07.2015 г. се срещнали на бензиностанция
„ОМВ“, находяща се на пътя за гр. В.. Там ги чакал свидетелят Д.Х.К., който ги
отвел до складова база, в близост до бензиностанцията, където се намирал
горепосочения автомобил. Още по време на първия разговор между свидетеля М.И.И.
и Д.Х.К., първият бил уведомен от втория, че автомобилът има проблем с
мотора. Подсъдимият, който пристигнал на
мястото на срещата се представил за собственик на автомобила и също обяснил на
свидетеля М.И.И., че има проблем с двигателя. Въпреки това свидетелят М.И.И.
решил, след като изпробвал автомобила, да го купи и започнали да се пазарят за
намаляване на първоначално обявената му цена от 1000 лева. По време на
преговорите свидетелят Д.Х.К. си тръгнал. Подсъдимият и свидетелят М.И.И. се
спазарили за сумата от 900 лева. Тази сума била предадена от свидетеля М.И.И.
на подсъдимия в присъствието на свидетеля В.И.И.. Парите били предадени на
ръка, без каквото и да е документално оформяне на сделката. Поради
обстоятелството, че в съботния следобеден ден нямало работещ нотариус в ***,
продавач и купувач се разбрали подсъдимият да изпрати необходимите документи на
свидетеля М.И. И., който да прехвърли автомобила на себе си в гр. С.След това
свидетелите М.И. И. и В.И.И. ***, като още по пътя започнали проблеми с
автомобила като ауспухът започнал да пуши. Същия ден за кратко в автомобила се
возила свидетелката **Д., съжителстваща на съпружески начала със свидетеля М.И.И..
Ден след това двигателят на автомобила блокирал и свидетелят М.И.И. установил,
че за ремонта му били необходими около 2000-3000 лева, с каквито не разполагал.
Междувременно подсъдимият изпратил на свидетеля същия месец юли 2015 г. по пощата комплект
от документи, съдържащи нотариално заверено пълномощно от 22.07.2015 г. да извършва всякакви действия на управление и
разпореждане с автомобила и други документи от значение за прехвърляне на
собствеността, както и резервни части за него. Част от изпратените документи
били от името на подсъдимия и неговата съпруга – свидетелката С.И.Д., която не била уведомена нито към този
момент, нито впоследствие за случващото се около лекия автомобил. В телефонен разговор помежду им свидетелят
М.И.И. уведомил подсъдимия за възникналия технически проблем с автомобила и се
разбрали документалното му прехвърляне да бъде осъществено след ремонта му.
Известно време след това подсъдимият се
обадил по телефона на свидетеля М.И.И. и поискал от него да заплати данъка на
автомобила за второто шестмесечие на 2015 г. в размер на 75 лева, което последният
сторил. Няколко месеца по-късно подсъдимият отново се обадил на свидетеля М.И. И.
за заплащане на данъка за автомобила за 2016 г., като вторият му обяснил, че ще свърши
това, когато има финансова възможност.
На 26.07.2016 г.
подсъдимият подал жалба вх. №
1783/26.07.2016 г. във ****. В същата посочил, че на 22.07.2015 г. е постигнал
устна уговорка с М.И.И. с посочено ЕГН да закупи гореописания автомобил. Тази
уговорка била осъществена в гр * в присъствието на свидетеля Д.Х.К.. В
жалбата твърдял, че поради обстоятелството, че М.И.И. поискал договора за
прехвърлянето да бъде направен в гр. София, подсъдимият и съпругата му се били
доверили и му били изпратили нотариално заверено пълномощно, две декларации по
чл. 264, ал. 2 от ДОПК и две декларации по чл.25, ал. 8 от ЗННД. В присъствието
на Д.Х. К. на М.И.И. бил предал владението на автомобила, големия и малкия му
талон и другите документи. В жалбата си подсъдимият посочил, че „Уговорката бе
когато прехвърли автомобила да ми заплати
1000 лева, като предаде нотариално заверения договор за покупко продажба, за да
мога да отпиша автомобила от регистрите на КАТ *** и в служба местни данъци и
такси при Община В.ТЗа изтеклите 12 месеца договорката не бе изпълнена от М.И.И..(това
изречение било отделено с курсив). Подсъдимият посочил, че многократно и безуспешно
той и свидетелят Д.Х.К. са се опитвали да се свържат с М.И.И.. Посочил, че „М.
нито се обади, нито ми прати 1000 лева, нито ми върна автомобила и нито ми
изпрати нотариално заверения договор за покупко продажба, за да мога да отпиша
автомобила от горепосочените служби“. В жалбата си молил **** за намеса за да
си получи обратно автомобила в едно с документите за регистрация, защото се
притеснявал с него да не се извърши някакво престъпление. Молил и за становището на **** с оглед на
нейната компетентност, „дали с действията си и обещанията които не изпълни
лицето М.И.И. с ЕГН ********** с *****е осъществило престъпния състав на член
от НК“. Жалбата била подписана от подсъдимия. По жалбата била образувана
прокурорска преписка № 1783/2016 г., по която с Постановление на **** от
18.01.2017 г. бил постановен отказ да се образува досъдебно производство за
извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Междувременно през месец
ноември 2016 г.
свидетелят М.И.И. заплатил на подсъдимия сумите от 150 лева и 50 лева,
съответно за данък на автомобила и за дерегистрацията му, върнал документите и
регистрационните табели на лекия автомобил, който бил дерегистриран на
02.12.2016 г. Това се случило, след като И. поискал обяснение от подсъдимия за
жалбата му до ****. Подсъдимият обяснил, че сторил това, защото И. не бил
заплатил данъка за 2016 г.,
а връзката с него не можело да бъде осъществена. През месец юли 2017 г. подсъдимият изпратил
два договора – с дата 04.07.2017 г. до свидетеля М.И.И. за покупко-продажба на бракувано
МПС за сумата от 300 лева, с което вторият не се съгласил. В хода на прокурорската
преписка свидетелят М.И.И. бил разпитван неколкократно от компетентните органи.
Почувствал забелязани от свидетелката Н.Н.Д. напрежение и тревожност поради
обвинението в тежко престъпление, сочено от подсъдимия. Човешкото му
достойнство било накърнено за продължителен период от време. Душевният му
дисконфорт бил засилен и от отправени към него оферти от подсъдимия за
покупко-продажба на същото МПС, но вече бракувано и от подадената спрямо него
на 20.02.2018 г. нотариална покана за заплащане на нова сума или връщане на
процесния автомобил.
Описаната фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът не даде вяра на
обясненията на подсъдимия в частта им, че свидетелят М.И.И. не е заплатил
договорената цена от 1000 лева, като уговорката за това да е била плащането да
бъде извършено след прехвърлянето на автомобила. В тази им част обясненията на
подсъдимия са изолирани, голословни, неподкрепени с никакви доказателства.
Същите са опровергани от показанията на свидетелите М.И.И., В.И.И., косвено – от
показанията на свидетелите Д.Х.К., С.И.Д., Н.Н.Д. и от банковите удостоверение
и извлечение, относими за сумата от 1500 лева, изтеглена от свидетеля М.И.И. на
10.07.2015 г., предназначена за сделката. Съдът не даде вяра на показанията на
свидетеля В.И.И. в частта им, че свидетелят Д.Х.К. е присъствал на плащането на
сумата от 1000 лева при покупко-продажбата на автомобила. В тази насока това
твърдение се опровергава от обясненията на подсъдимия и показанията на двамата
свидетели – М.И.И. и Д.Х.К.. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г.В.И.
– същите представляват единствено преразказ на действия по възложената му в
качеството му на полицейски служител предварителна проверка по случая, а не
лични възприятия на обективирано поведение.
По този начин от обективна
и субективна страна подсъдимият М.И.Д. е осъществил състава на престъпление по
чл. 286, ал. 1, пр. 1 от НК. От обективна страна на 26.07.2016 г. в ***
подсъдимият в жалба вх. № 1783/26.07.2016 г. до надлежен орган на властта – мл.
прокурор от ****, в чиято компетентност е възможността да възбуди наказателно
преследване, набедил М.И.И. в извършване на престъплението измама, такова по
чл. 209, ал. 1 от НК. В жалбата си подсъдимият посочил, че М.И.И. не е изпълнил
устна уговорка между тях за покупко-продажба на лекия автомобил, собственост на
жалбоподателя, на дата 22.07.2015 г. Това обаче е датата на пълномощното до
М.И.И., а не датата на устната сделка в ***, осъществена на 11.07.2015 г. На
дата 22.07.2015 г., не е била извършвана каквато и да е сделка между тях. Това
се явява неистинно твърдение от страна на подсъдимия. Следващото му неистинно
твърдение, описано в жалбата е, че заплащането на договорената, но неплатена
сума от 1000 лева е следвало да бъде извършено след прехвърлянето на лекия
автомобил, докато такова плащане е било осъществено на 11.07.2015 г. лично на
него, на ръка. Неистинно е и твърдението, че подсъдимият не и имал какъвто и да
е контакт със свидетеля М.И.И. за период от 22.07.2015 г. до 26.07.2016 г.,
като опитите на първия да се свърже с втория са били безуспешни. Краят на
жалбата, в която подсъдимият, се притеснява с автомобила да не бъде извършено
някакво престъпление и молбата му до надлежния орган за проверка за извършено
от М.И.И. престъпление по НК, поради действията и неизпълнението на обещанията
му, независимо от използваната дума „дали“, са в контекста на цялостното
съдържание на сигнала. Категоричното твърдение, че не е пазена уговорка, че не
е платена сумата по сделката, че купувачът по сделката, не е отговарял на
опитите да се уредят окончателно нещата, при ясното съзнание, че парите са
платени, че прехвърлянето на автомобила ще бъде извършено на по-късен етап след
ремонтирането му, че разговори за последното и за заплащане на отделни разходи
по автомобила са били водени и сума е била плащана, обективира съставомерно
поведение от страна на подсъдимия. Подсъдимият без да квалифицира правно претендираното
от него деяние е набедил М.И.И. в престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК –
измама. Същият му е приписал престъпление, че М.И.И. чрез покупко-продажбата и
без да плаща договорената цена от 1000 лева е целял и набавил за себе си имотна
облага в размер на неплатената сума. Претендирал е, че чрез постигане на уговорката
за покупко-продажба М.И.И. го е въвел в заблуждение, създавайки неправилни
представи относно условията на разпореждане, а чрез неотговарянето на
многократните му опити за уреждане на отношенията М.И.И. е поддържал
утвърдените представи. В резултат на това подсъдимият е претърпял имотна вреда
в размер на уговорената и незаплатена сума от 1000 лева. Подсъдимият е знаел,
че свидетелят М.И.И. е невинен и че същият не извършва измамливи действия както
поради характера на уговореното помежду им, така и поради платена цена от 1000
лева, а също и поради обстоятелството, че купувачът добросъвестно е плащал данък
за автомобила преди подаване на жалбата. Тоест купувачът М.И.И. не е имал
изначално намерение да не изпълни условията на договореното.
От субективна страна
престъплението е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им. Подсъдимият
е съзнавал неистиността на съобщението и че въобще не е извършено от купувача
по сделката престъпление, но твърдейки точно обратното е предвиждал, че чрез
ангажиране на надлежния орган, имащ компетентността да възбуди наказателно
преследване, в правната сфера на набедения ще настъпят неблагоприятни правни
последици, които е целял.
Правните доводи на защитата
и на подсъдимия за недоказаност на обвинението и за несъставомерност на
извършеното се явяват неоснователни, поради което съдът ги остави без уважение.
Както бе отбелязано по-горе налице е обективирано съставомерно поведение и
субективно отношение към него от страна на подсъдимия. Явява се доказано плащането
на сумата по сделката. Доказано е присъствието на свидетеля В.И.И. по време на
договарянето и плащането. Няма спор за необходимостта от ремонт на автомобила
поради технически проблем, за който сам подсъдимият е знаел. Незначителните
разминавания в свидетелските показания за приблизителната сума по ремонта е без
правно значение. Липсата на измамливи
действия от страна на пострадалия М.И.И. се явява доказана чрез плащане на
договорената цена и на други суми по автомобила, чрез размяна на кореспонденция
и разговори по въпросите, касаещи процесното МПС, чрез желанието му при
финансова възможност да ремонтира автомобила. Обстоятелството, че вероятно
последното е могло да бъде извършено в периода от една година, е хипотеза,
която не обуславя нито измамливи действия от страна на М.И.И., нито обективна
несъставомерност на извършеното от подсъдимия. Доказано е знанието на
подсъдимия, че пострадалият М. И. И. е невинен и че всяко едно от твърдените
обстоятелства в жалбата е неистинско, както и целта на първия да бъде
ангажирана наказателна отговорност на купувача за неизвършени от него
противоправни действия. Възраженията за допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия, също са неоснователни.
Това възражение, на първо място, е преклудирано. На следващо място, налице са
три постановления на ****. Първото от тях – Постановление на **** по
прокурорска преписка № 1783/16 г. от 18.01.2017 г. за отказ да се образува
досъдебно производство по чл. 209, ал. 1 от НК е в резултат на шестмесечна
проверка по жалбата на подсъдимия. Второто Постановление на ****, също от
18.01.2017 г., по същата преписка е за разделяне на материалите в нова
прокурорска преписка – № 144/17 г. с оглед на данни за извършено престъпление
против правосъдието. Третото постановление на **** – от 20.01.2017 г. е по
прокурорска преписка № 144/17 г. за образуване на досъдебно производство за
престъпление против правосъдието – чл. 286, ал. 1 от НК. Тоест не е налице
автоматично преобразуване на сигнала, лишено от правно основание. Правото на
защита на подсъдимия не е било ограничено по новообразуваната преписка № 144/17
г. на ****.
Причини за извършване на
деянието – занижено правосъзнание.
Обществената опасност на
деянието е завишена – в разглеждания казус интересите, свързани с правилното
функциониране на правосъдната система са сериозно засегнати чрез ангажиране на
правосъдния апарат в две прокурорски преписки, при което са събрани немалко на
брой писмени и гласни доказателства.
Обществената опасност на
дееца не е висока с оглед на чистото му съдебно минало.
Смекчаващи вината
обстоятелства – чисто съдебно минало, частични самопризнания.
Отегчаващи вината
обстоятелства – недобри характеристични данни.
Съдът, след като прецени
обществената опасност на деянието и на дееца, като взе предвид превеса на
смекчаващите вината обстоятелства, на основание чл. 286, ал. 1, пр. 1 от НК,
чл. 54 от НК и чл. 57, ал. 2 от НК осъди подсъдимия на една година и шест
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК
отложи за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, както и
на наказание обществено порицание, което на основание чл. 52 от НК да се състои
в публичното му порицаване по радиоточката на ***. Налице са основанията на чл.
66, ал. 1 от НК – наложеното наказание е до три години лишаване от свобода,
подсъдимият е осъждан на наказание глоба и е реабилитиран, целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия могат да бъдат
постигнати без ефективно изтърпяване на наказанието.
На основание чл.189, ал. 3
от НПК съдът осъди подсъдимия М.И.Д. да заплати направените по делото разноски
в размер на 1215.44 лева, от които 215.44 лева
– в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на **** и 1000 лева в
полза на гражданския ищец и частен обвинител М.И.И..
По гражданския иск. По
делото е предявен от М.И.И. срещу подсъдимия М.И.Д. и приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъпление по
чл. 286, ал. 1 от НК, в едно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 26.07.2016 г. до окончателното изплащана на сумата. С оглед на
приетото за установено и доказано, обективирано съставомерно поведение и
субективно отношение към него от страна на подсъдимия, съдът прие, че
гражданският иск се явява основателен и доказан в пълния му претендиран размер.
Пострадалият М.И.И. е преживял тревоги и безпокойство за продължителен период
от време във връзка с неистинно обвинение в тежко престъпление, накърнено е
било човешкото му достойнство, по отношение на него е била извършвана проверка
от компетентните органи и са събирани доказателства, давал е неколкократно
показания, след деянието е търсен от подсъдимия за заплащане на нови суми,
сключване на нови договори, срещу него е инициирано евентуално реализиране на
друг вид отговорност чрез подаване на нотариална покана за сума или връщане на вещта,
ангажирал е адвокатска защита. Поради това съдът уважи гражданският иск така,
както е предявен, за което и осъди подсъдимия. Във връзка с уважения граждански
иск подсъдимият бе осъден да заплати държавна такса в размер на 80 лева.
Така определеното по вид и
размер наказание ще изпълни целите, визирани в чл. 36 от НК.
Водим от горното съдът
постанови приложената присъда.
Районен съдия :