М О Т И В И
към
ПРИСЪДА № 37 от 29.07.2019 година
по НОХД № 442/2019 година на Районен съд (РС) – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Бързо
производство (БП) № 269/2019 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№
949/2019 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Мария Кирилва – Прокурор
при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на И.Л.Д., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, с основно образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан – реабилитиран, за това, че на
20.06.2019 година в град Свиленград, област Хасково, в лек автомобил марка „Мерцедес”, модел С 220 с държавен регистрационен № Х
75 62 КК, държал огнестрелно оръжие - 1 брой въздушна пушка марка „Designed Germany TYTAN model B3-3” cal.5.5 mm., преработена на бойна, предназначена за патрони калибър калибър 22 LR, без
да има за това надлежно Разрешение съгласно чл. 50, ал. 3 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ)
(лицата по ал. 1 и ал. 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за
тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на Разрешение
за придобиване, издадено от Директора на ГДНП на МВР или от оправомощето от
него длъжностно лице, или от Началника на РУ на МВР по местонахождението на
обекта на съхранение или по постоянния адрес на физическото лице) - престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.
Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК в отсъствие на подсъдимия И.Л.Д., тъй като
1./ отсъствието на
подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина;
2./
редовно е призован подсъдимият за датата на днешното съдебно заседание при
условията на чл. 180, ал. 2 и ал. 3 от НПК;
3./ не
е посочил уважителна причина за неявяването си и
4./ изпълнена е процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК – съобщено е на подсъдимия за датата на съдебното заседание и за съдържанието на съдебните книжа, както и че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия Д. – адвокат Д.С., пледира за налагане на
наказание „Лишаване от свобода” при условията на чл. 55, ал. 1 от НПК в размер
от 8 месеца до 10 месеца и при приложението на чл. 66 от НК, като сочи за
наличие на смекчаващи вината обстоятелства.
Участващият
в съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград Прокурор Мария Кирилова в
хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено с ОА.
Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна
страна по отношение на подсъдимия, при изцяло потвърдена фактическата
обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени
съставомерните – обективни и субективни признаци на вмененото престъпление по
възведената правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството
му в лицето на подсъдимия. Поради това, Прокурорът пледира за признаването му
за виновен и осъждането му, като му бъде наложено предвиденото в чл. 339, ал. 1
от НК наказание, които да се индивидуализира при условията на чл. 55, ал. 1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” в размер около 1 година и 8
месеца, като се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Сочи,
че вещественото доказателство, собственост на подсъдимия, следва да бъде отнето
в полза на Държавата и че разноските следва да бъдат възложени на подсъдимия.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 795 от 09.07.2019
година, издадена от Бюрото за съдимост при Районен съд – Свиленград, подсъдимият е реабилитиран, считано от 01.06.2018 година.
Видно от приложената
в кориците на БП Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, подсъдимият има ненавършило пълнолетие дете, на което дължи издръжка,
притежава по наследство недвижим имот в град Свиленград, област Хасково и
няколко моторни превозни средства (МПС), не притежава ценни книжа, дялове в
дружества, парични средства по банкови сметки и няма доходи.
Видно от Характеристичната
справка, изготвена от Мл.ПИ М.М.- служител в РУ – Свиленград, подсъдимият не е
предизвиквал конфликти и скандали с живущите в района; в добри отношения е с
тях, но е известен като извършител на престъпления; няма данни да употребява
алкохол или други упойващи вещества; не се издирва от органите на Полицията и
има криминалистически и съдебни регистрации.
На 20.06.2019 година около
09.30 часа свидетелите И.Н.И., А.В.В. и Ж.Г.П. ***,
извършват проверка в частен дом, находящ се в град *********** - собственост на
подсъдимия, във връзка с получена предварителна информация, че лицето И.Л.Д. (по
прякор „Банана”) притежава незаконно огнестрелно оръжие и във връзка с
провеждана специализирана полицейска операция по план с рег.№
351р-15575/20.06.2019 година. Проверката е извършена по реда на чл. 83 от ЗМВР
и не е открито огнестрелно оръжие, за което е изготвен Протокол от 20.06.2019 година.
Пред полицейските служители подсъдимият заявява, че в дома си не държи
огнестрелно оръжие, но притежава такова и изразява готовност да го предаде ако
го оставят сам да отиде да го вземе. Подсъдимият, придружаван от свидетеля И.И.
тръгват със собствения на подсъдимия лек автомобил марка „Мерцедес”, модел С 220
с държавен регистрационен № Х 75 62 КК (видно от приложените в кориците на БП
Свидетелство за регистрация, част ІІ и Справка чрез оперативния дежурен при РУ
- Свиленград), управляван от последния и на улица „Страшимир Дочков” в град Свиленград,
област Хасково, след светофара спира автомобила. Д. слиза от МПС-то и вади от
багажника на колата процесната пушка, която предава на свидетеля И.. След като
предава пушката, Д. и И. се връщат обратно в дома на подсъдимия. За предадената
пушка е изготвен Протокол за доброволно предаване от 20.06.2019 година. За процесната
пушка подсъдимият обяснява, че я закупил преди около 1 година от пазар в град
Варшава, Полша и била въздушна, но още при закупуването й била преправена за
боравене с бойни патрони срещу сумата от 100 евро. Също така заявява, че
притежава документ за закупуване на въздушната пушка, но не може да го
представи, защото се намира в автомобил, който към момента се намирал извън пределите
на България.
По време на описаните по-горе
процесуални действия свидетелите – полицейски служители са категорични, че Д.
не е въпрепятствал проверката или правил опити да я осуети, а напротив - е
съдействал.
С Приемо-предавателен протокол
пушката е предадена в служба „КОС” при РУ – Свиленград на съхранение, където се
намира и към настоящия момент.
От приложените Справка с рег.№ 351р-15655/20.06.2019 година и Справка с рег.№
351р-16054/24.06.2019 година, двете на РУ – Свиленград, е видно, че на И.Л.Д. не е
издавано Разрешение за придобиване, носене, употреба и съхранение на
огнестрелно и неогнестрелно оръжие и боеприпаси за тях съгласно разпоредбите на
ЗОБВВПИ.
От заключението на
назначената и изготвена в хода на БП Балистическа експертиза с № 14/24.06.2019 година
е видно, че процесната пушка е произведена като въздушна, след което е
преработена на бойна и е предназначена за патрони калибър 22 LR; каналът на цевта не е почистван
след последната стрелба и в този си вид пушката представлява годно огнестрелно
оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. В съдебно заседание вещото лице Л.Т.К. поддържа
даденото заключение. Заключението на експертизата е прието без възражения от
страните.
По
делото се извършени множество процесуално-следствени действия: проверки на МПС
и помещение, оглед на веществено доказателство, ведно с Фотоалбум, разпити на
свидетели, повдигнато е обвинение и са снети обясненията на Д., назначена е и е
изготвена Балистическа експертиза, изискани са и са приложени
можество писмени документи и т.н.
В хода
на БП подсъдимият не се признава за виновен по така предявеното му обвинение и
не дава обяснения като се възползва от правото си по чл. 115, ал. 4 от НПК.
Изведената въз
основа на събираните и проверени
доказателствени средства, фактическа обстановка, която Съдът изложи, е установена, за което се цениха приложените към БП и приобщени по надлежния ред -
чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и
гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват: Докладна записка, Протокол за проверка на
лични вещи на лице и превозни средства, Протокол за извършена проверка в
помещение, Протокол за доброволно предаване, Приемо-предавателен протокол,
Справки, Протокол за оглед на веществено доказателство, видно с Фотоалбум, заключение
по Балистическа експертиза, Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, Свидетелство за регистрация, Справка за съдимост, ведно с Бюлетини и други
приложения, Характеристична справка и др. Кръгът на гласните доказателства, обхваща
показанията на свидетелите, разпитани пред настоящия съдебен
състав, а именно: И.Н.И., А.В.В. и Ж.Г.П.. Доказателствата, приобщени по
делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в
съответната форма. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като са
относими към предмета на делото и поради систематиката им, корелацията и
взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените
доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Предвид изложеното Съдът оцени показанията на всички свидетели като
достоверен и надежден източник на информация, т.е. като убедителни.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява и от вещественото доказателство, предявено
в хода на съдебното следствие по реда на чл. 284 от НПК.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира заключението по извършената Балистическа експертиза, тъй
като е извършено от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания,
липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено заключение
обективира необходимите данни, ползвани за извършената оценка и фактически
констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и
кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не
възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Липсват и обратни
доказателства, опровергаващи констатациите и заключението на вещото лице,
поради това Съдът намира за обоснована, аргументирана и правилна експертизата и
ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи. Възприетата по–горе фактическа
обстановка, е в синхрон със заключението на вещото лице, което бе прието без
възражения от страните (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение).
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда,
извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. А онези от
тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства по
смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – експертиза,
оглед, съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни
органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги.
Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат
ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са
относими и необходими за преценката на
личността на подсъдимия, от тук и релевантни за индивидуализацията на
следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и
гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване,
както и авторството му.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът
достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият И.Л.Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК.
Oбект на
извършеното деяние са отношенията, свързани със законовоустановените правила за
държане на огнестрелно оръжие, като в случая са нарушени тези правила.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК може да се изрази в три форми
- придобиване по какъвто и да е начин, държане и предаване на другиго взривове,
оръжия и боеприпаси, без да има за това надлежно Разрешение. В настоящия случай е
осъществена изпълнителната форма „държане”, която е от типа на така
наречените „продължени престъпления”, при които изпълнението се характеризира с
трайно, продължавано и непрекъснато осъществяване на състава до настъпването на
някакви зависещи или не от волята на дееца причини и обстоятелства, които го прекратяват. Както
вече бе посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени
въз основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава
категорично правно съждение, да е доказано извършването на престъплението -
предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието си подсъдимият И.Л.Д. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 339, ал. 1 от НК. Разпоредбата на чл. 339, ал.
1 от НК е бланкетна и препраща към правилата на ЗОБВВПИ. Безспорно е
установено, че на 20.06.2019 година в град Свиленград, област Хасково, подсъдимият е
държал посоченото огнестрелно оръжие, без да има за това издадено Разрешение
съгласно чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Изпълнени са всички елементи от обективната
страна на престъплението. Безспорно се установи, че подсъдимият няма издавано Разрешение
за държане на огнестрелно оръжие. Налице е заключението на Балистическата
експертиза, според която въздушната пушка е преправена на бойна и представлява
огнестрелно оръжие. Законът предвижда специален разрешителен и регистрационен
режим по отношение на притежаването и съхранението на огнестрелно оръжие.
Предвид
изложеното като
пълнолетно вменяемо лице (с
нормална психика) подсъдимият е годен субект на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
От субективна страна инкриминираното
деяние е извършено от подсъдимия виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите последици и от волева страна е целял тяхното
настъпване. Бил е с ясното съзнание, че не следва да държи процесното оръжие
без надлежно Разрешение за това.
За това си поведение, с
оглед осъществяването от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, подсъдимият следва да понесе своята наказателна отговорност.
Подсъдимият И.Л.Д. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български
произход. Живее в град ***********. С основно образование е. Не е женен,
но има ненавършило пълнолетие дете. Реабилитиран е по право. В кориците на делото липсва
информация относно трудовата ангажираност на лицето.
При определяне вида и размера на наказанието
на подсъдимия, Съдът се
съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а именно
принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на наложеното
наказание.
Съгласно първият
принцип на наказателноправната ни система за извършеното от подсъдимия
престъпление в специалния текст на чл. 339,
ал. 1 от НК, законодателят
е предвиди следното наказание: „Лишаване от свобода” от 2 години до 8 години.
Наличието на специален мининум не позволява замяна на наказанието с друг вид
такова.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, мотивите
за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства факта, че е реабилитиран, младата възраст, добросъвестното процесуално
поведение на подсъдимия във фазата на БП, съдейства
за разкриване на обективната истина, не е въпрепятствал полицейската проверка
или правил опити да я осуети, тежкото му финансово и социално състояние, изминалия кратък срок
на държане на оръжието (около 1 година), обстоятелството,
че дължи издръжка на ненавършилото си пълнолетие дете – Л.И.Д., изразеното съжаление, критичното отношение към извършеното, декларираното
желание за в бъдеще да спазва добросъвестно поведение и
сравнително добрите му характеристични данни. Отегчаващи вината обстоятелства не се събраха.
Обществената опасност на дееца не е завишена предвид
изложеното по–горе относно личността на подсъдимия.
Обществената опасност на деянието също не е завишена в
сравнение с други „подобни” случаи.
Причини за извършване на престъплението са ниското правно съзнание и култура
на подсъдимия, незачитането на установения в страната правен режим за държане на огнестрелно оръжие и
липсата на морално – волеви задръжки. Т.е. причините за извършване на престъплението от страна на подсъдимия се свеждат до
подценяването на правнозащитени интереси.
В случая са налице предпоставките
на чл. 55 от НК за индивидуализиране на наказанието
под законоустановения минимум. Наличните смекчаващи обстоятелства сочат на
многобройност, като е налице и втората кумулативна предпоставка за приложението
на чл. 55 от НК, а именно и най–лекото, предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко. С оглед на така коментираните обстоятелства, имащи значение
за размера на отговорността, Съдът
постанови Присъдата си при наличието на многобройни смекчаващите вината обстоятелства
и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца като призна
подсъдимия И.Л.Д. за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 339, ал. 1 от
НК и му наложи справедливо наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в размер под минималния, предвиден в специалния текст на чл. 339, ал. 1 от НК, а именно: наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1
година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 3 години, считано от влизане в сила на Присъдата, тъй като наложеното наказание е до 3 години,
лицето не е осъждано (реабилитирано е) и за постигане на целите на наказанието
и за поправянето на подсъдимия не е необходимо да изтърпи наказанието
ефективно.
Така
индивидуализираното по вид и размер наказание, ще въздейства в достатъчна
степен върху личността на подсъдимия като предизвика положителни промени в
съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка
по обем принуда да се намалява ефективността на наказателната репресия,
съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК. В
случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него И.Д. ще бъде предупреден, че подобно поведение не
може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде
възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се
повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска
занапред подобни престъпления на законовия ред. От друга страна определеното при
горепосочените съображения наказание на подсъдимия, Съдът намира
за една адекватна на извършеното престъпление санкция и прецени за необходимо, достатъчно и справедливо за постигане целите на
наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК и преди всичко с оглед
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за постигане на
генералната превенция, а именно: да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху
него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се
въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Относно
разноските:
По предявеното обвинение, подсъдимият бе
признат за виновен, като при този изход на наказателното дело и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът го осъди да заплати направените по делото
разноски, от които по Републиканския бюджет, този на МВР сумата 119.30 лв. – разноски от БП за извършена Балистическа експертиза,
вносими по сметка на ОДМВР – Хасково и на основание чл.
190, ал. 2 от НПК по Бюджета на съдебната власт – държавна такса 5 лв. в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносима по
сметката на Районен съд – Свиленград.
Относно вещественото
доказателство:
Съдът отне в полза на Държавата вещественото
доказателство, намиращо се на съхранение в служба „КОС” при РУ – Свиленград,
тъй като е вещ, притежаването на която е забранено доколкото притежаването й
без Разрешение е забранено.
Мотивиран от
гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)