№ 431
гр. Варна, 31.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Уляна К. Савакова
СъдебниВеселин Генчев Тодоров
заседатели:Севим Зия Емин
при участието на секретаря Теодора Св. И.
и прокурора Ст. Т. З.
Сложи за разглеждане докладваното от Уляна К. Савакова Наказателно дело
от общ характер № 20223100200010 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Подсъдимият А. К. А., уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично и
с адв. М.Р. и адв. Ж.Г., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
Частните обвинители:
Й.Н. Й., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. С.С., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Н. ИВ. СТ., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. С.С., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
М. ИВ. Б., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. С.С., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Свидетелят Д. С. С., редовно призован, явява се лично.
Вещите лица:
доц. д-р инж. Р. Д. Д., редовно призован, явява се лично.
инж. Ал. Хр. В., редовно призован, явява се лично.
инж. А. Н. Я., редовно призован, явява се лично.
инж. Г. Й. Др., редовно призован, явява се лично.
д-р Д. Ив. Г., редовно призован, явява се лично.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
1
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Свидетелят Д. С. С. – на *** години, ***, без родство с подсъдимия, предупреден
за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
Свидетелят С.: Фактически обърках и датата и часа на предното съдебно заседание
и предупредих началника си за друга дата. Моля за отмяна на глобата.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното искане от страна на свидетеля намери, че
същото е основателно и допустимо, поради което и наложената му глоба следва да бъде
отменена, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ наложената в предходно съдебно заседание глоба в размер на 200 лева по
отношение на свидетеля Д. С. С..
СЪДЪТ отстранява свидетеля С. от залата.
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на
съдебномедицинска експертиза за аутопсия № 143/2016 г., находяща се на лист 78-84 в том
1 от досъдебното производство.
Вещото лице Г.: Поддържам даденото заключение.
На въпроси на съда:
Вещото лице Г.: Преобладаващата част от описаните травматични увреждания по
трупа са в резултат на детайлите на МПС-то мотоциклет. Те са реализирани в лявата
половина на тялото, включително в областта на главата, гръдния кош и крайниците.
Ударите са от ляво надясно. Уврежданията в областта на главата са в резултат както от
удари от падане, така и от удар в детайлите. Ударите в лявата половина на лицето са в
резултат на детайлите на МПС-то. Тези в дясна тилната област са в резултат на падане и
удар в подлежащата пътна настилка, от където има счупване на мозъчно-черепната кутия.
Тогава са получени и тежките травматични увреждания в областта на мозъка. Ударите са
получени в посока отляво надясно.
При извършената аутопсия няма констатиран инсулт. Има атеросклеротични
промени, които говорят за мозъчно-съдова болест, но развит инсулт няма – нито изхимичен,
нито хеморагичен. Единият е от недостиг на кръвоснабдяване, а другият се причинява от
кръвоизлив. При пострадалата няма нито единия от двата варианта.
На въпроси на прокурора:
2
Вещото лице Г.: Към момента на удара при всички положения пострадалата е била
права, но доколко е била приведена не мога да кажа. Позата, обусловена от приведеност не
може да се установи.
Може да е имала нещо в тази област, вероятно хернии, които се развиват и
отзвучават във времето, може да има рефлукс и други подобни заболявания, които са
динамични, но оформена постоянна диафрагмална херния не е имала на 100% и не е
открита при аутопсията такава.
На въпроси на съда:
Вещото лице Г.: Удар в главата от съприкосновение с мотоциклета категорично има
в лявата лицева половина. Считам, че първоначалните удари са в долната половина на
тялото, лявата гръдна половина, таза и долните крайници. В последствие са получени
ударите в областта на лицето. Това не е предположение. Имам предвид същината на
травматичните удари, като най-тежките са в гръбначния стълб и таза, както и тазобедрената
ямка и т.н. А нагоре вече са касае за ожулвания и разкъсно-контузни рани.
На въпроси на адв. Р.:
Вещото лице Г.: Установено е значително по размер и кръвонасядане по
вътрешната повърхност на дясното коляно. От друга страна по-тежките травматични
увреждания са в областта на левия долен крайник и таза, което означава, че тежестта на
тялото в момента на удара е била върху левия долен крайник и вероятно десният долен
крайник е бил изнесен напред, при което се е получило това кръвонасядане по вътрешната
повърхност на дясното коляно. Значи ударът е отляво, при което се получава кръвонасядане
по вътрешната повърхност на дясното коляно. Това означава, че десният долен крайник е
бил пред левия. Този механизъм може да се реализира и в крачка с изнесен напред десен
долен крайник.
Данни за друго неврологично заболяване, освен мозъчно-съдовата болест, не съм
установил - имам предвид атеросклероза по мозъчни съдове, което в една или друга степен
ощетява мозъчното кръвообращение.
Адв. Р. : Моля на вещото лице да се предостави за запознаване медицинската
документация, изготвена от д-р Донка Бъчварова, въз основа на която е било изготвено
заключението на д-р Р. и доколко са били налице констатации за наличие на мозъчен
инсулт, с оглед данните, които и той е установил при аутопсията.
СЪДЪТ със съгласието на останалите страни в процеса предявява на вещото лице
д-р Г. медицински документи, находящи се на лист 90-100 в том 1 от досъдебното
производство.
На въпроси на адв. Р.:
Вещото лице Г.: Тя е имала рефлуксна болест, а не херния. Тук нещата, които са
отразени са латентни, т.е. не са очевидни, а се диагностицират при определени факти и
определени състояния, при определен подход на изследващия лекар. Иначе нормално те не
3
са били видими за околните. Говори се за латентна хемипареза, т.е. частична пареза, която
се позитивира при определен похват, а тя видимо не съществува. След това има орални
автоматизми, които също се изследват при определени начини, а те не са видими за
околните. Оживени сухожилни и надкостни рефлекси могат да имат и 30% от хората, без да
има сериозна симптоматика. Всички тези неща могат да се свържат с мозъчно-съдова
болест. Както казахме при наличие на мозъчна атеросклероза страда, каквато не съм
установил, страда мозъчното кръвообръщение, много често динамично, т.е. преходно –
страда, не страда. Когато вече имаме тромбози или силно изявени атеросклеротични плаки
и процеси се получават мозъчни инфаркти, т.е. мозъчната тъкан страда до степен, че умира.
Тези неща са ясно видими. Тогава стават ясно видими и при аутопсия се установяват. Аз не
съм установил такова нещо.
Ако всичко това е вярно тук вероятно се касае за динамични преходни разстройства,
т.нар. динамично разстройство на мозъчното кръвообръщение. Но те не остават
морфологичен субстракт като находка, която да може да бъде установена. Няма инсулт,
няма инфаркт.
Считам, че установеното при аутопсия състояние на Н. прижизнено е пречело тя да
има нормална жизнена активност и да осъществява обичайните си ежедневни задължения
без чужда помощ.
Съобразно отчитане на възрастовите особености при може да говорим, че
пострадалата се е движила в средните варианти на стойностите за тази възрастова група,
като уточнявам, че не познавам жената и не мога да говоря за физическото състояние
категорично. Но от това, което сме установили с правилна костна система, макар нейната
възраст да отговаря на действителната, т.е. физически тя е била нормално развита за
възрастта си. Няма тежки заболявания, които биха ограничили нейните физически
възможности за тази възрастова група. Доколко може да бяга не знам, но като една 80-
годишна жена е можела да се движи нормално.
На въпроси на прокурора:
Вещото лице Г. : Много е широк кръгът на позициите в момента на удара, които
трябва да обсъдим за една такава ситуация, защото човек може да застане с отворени крака,
но това да не представлява крачка, това може да е просто изнесен десен крайник. Може да
бъде и в ходеща крачка. Едно мога да кажа със сигурност - това кръвонасядане по
вътрешната част на дясното коляно е в резултат от удар с мотоциклета.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така
прочетеното и изслушано заключение и
О П Р Е Д Е Л И:
4
ПРИОБЩАВА заключението на съдебномедицинска експертиза за аутопсия №
143/2016 г., находяща се на лист 78-84 в том 1 от досъдебното производство.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице Д.Г. за изслушване в днешното
съдебно заседание в размер на 50,00 /петдесет/ лева, платими от бюджета на съда. (издаден
РКО)
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля Д.С..
Свидетелят Д.С.: През него ден си карах велосипеда по бул. „Цар Освободител“, на
винишкия път, и вече към края на голямото нагорнище, излизайки от един завой, забелязах
вдясно как възрастен господин помага на възрастна дама да се качи по много стръмни
стъпала горе на пътя. Там няма тротоар, има само прекъсната мантинела. Те си имат
вратичка там долу за техния имот. Понеже аз ги виждам, това става на метри пред мен, аз
си мислих, че ще се качи жената и ще спре. Човекът слезе да си затвори вратата, обаче
възрастната жена директно тръгна. В момента, в който той я оставя на мантинелата, там е
решетка, той се обърна и слезе надолу да си заключи вратата, и жената веднага тръгна да
пресича. Аз вече бях пряко пред нея, защото аз щях да я блъсна с колелото. Даже
направих забележка. Точно пред мен тя направи една крачка и аз я заобиколих. Аз се
движих с електрическо колело. То е такова, че трябва да въртя педалите и ми помага, не е
като мотор. Там е много нанагорнище, баирът е сериозен. Просто аз се изненадах, че жената
тръгна да пресича веднага и направих забележка нещо от сорта на: „Не пресичайте така!“
или „Спрете!“, нещо такова. Тя може би на първата крачка аз я заобиколих, направих
забележката и се спогледахме с нея. Тя имаше един стъклен поглед, който никога няма да
забравя, въобще не разбра какво казах, грам не ме отрази и аз вече продължих. Като я
заобикалях, ако имаше кола мен щеше да ме отнесе. Продължих и да съм минал, не знам, 2-
3 метра, и чух отзад трясък.
Моето електрическо колело издава шум, но не силен, чува се. Мотоциклетът не съм
го чул да идва зад мен. Не съм чул шум на мотор. Аз за това си мислих, че не е карал бързо,
защото обикновено моторите се чуват много от далеч. А аз чух директно удара. Аз после
много се самообвинявах, че не спрях жената да я дръпна, защото я видях, че тръгна да
пресича. Аз видях, че тя направи поне две крачки. Дядото беше с бастунка, но тя не помня
дали е имала нещо, с което се е подпирала. Дядото го помня с какво е бил, защото после го
видях него като дойде при бабата след инцидента. Но за нея нямам спомен дали е имала
патерица или не, но мисля, че не е имала.
Когато правих маневрата жената беше изправена като за възрастен човек. Тя все пак
е възрастна жена и изпъната съвсем няма как да върви, имам предвид, че е била леко
прегърбена в раменете, главата беше малко надолу, защото беше почти на равнището на
моята глава, очите ни бяха на едно ниво. Но не беше напълно прегъната на две. Като я
подминавах просто се спогледахме. Помощно средство патерица нямам спомен дали е
имала. Помня, че дядото беше с бастун. Него го помня, защото след това се чудих как да го
5
отдалечавам да не отива съвсем към нея.
Като чух удара и се върнах я заварих на средата на пътя, до осевата линия. Мисля
перпендикулярно беше на осевата линия. После спря един зъболекар и мисля, че жената
беше перпендикулярно легнала на осевата линия, главата ѝ беше до осевата линия.
Когато направих заобикалянето в този момент нямаше насрещни превозни средства,
те после дойдоха. Късмет имах, че нямаше коли насреща, защото там се излиза и от завой.
Положението на пешеходката спрямо мястото, от което е тръгнала не мога да си
спомня точно какво е било, не помня точно къде съм заварил. Ако тогава са ме питали и
съм казал нещо съм казал.
Помощ на жената оказахме първо и аз и моториста. Той беше в шок, защото жената
имаше конвулсии. След това не знам като време, но спряха коли отгоре и отдолу, и дойде
един човек, който каза, че е хирург-стоматолог. Той я взе в скута си и изкара ръкавици, каза,
че няма какво да направи, защото беше в конвулсии жената. Сега си спомням и не беше
приятно. Първа помощ като сърдечен масаж никой не е правил. Аз мисля се обадих на
телефон 112, а пък мотористът тогава той беше в паника и се въртеше покрай жената.
Просто оказахме помощ, доколкото да се обадим, главата да не е на асфалта, да е на меко.
Аз се обадих по телефона, а мотористът какво е правил не знам. Но като приключих вече
разговора, зъболекарят беше там. Аз нищо не съм правил с жената. Моториста нямам
спомен какво точно е правил. Водата може и той да я дал, но нямам спомен. Като време не
мога да кажа, но за около минута-две бяхме само тримата, той даже и дядото не се беше
качил при нас. Той като дойде даже мисля, че зъболекарят беше взел главата на жената в
скута си. Между другото и полицаите дойдоха много бързо.
За мен тотално неправилно се движеше жената. Иначе вървеше с бавен ход. Когато
имаме само път, без тротоар и жената е на края, всяка една крачка е важна.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят С.: Съобразно степените на ход на вървене като бавен, обикновен и
бърз, смятам, че жената се излезе на платното с обикновен ход. То е една крачка, не знам
как точно трябва да я определя.
На въпрос и на съда:
Свидетелят С.: Тя не ми обърна внимание на забележката, която направих, просто
си продължи. Аз за това съжалявах, че не спрях да я върна.
Прекалено много време мина и не помня на колко метра е била от мен, когато
започна да пресича пешеходката. На винишкия баир няма как да карам бързо. Питате ме
неща от преди 6 години, няма как да помня. На момента тогава каквото съм казал то е
меродавно.
СЪДЪТ, намира, че предвид заявеното от свидетеля, че е меродавно онова, което е
казал на досъдебното производство, то следва да се прочетат показанията му, дадени на
досъдебното производство и на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1 и 2 НПК
6
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля Д. С. С., обективирани в протокол за
разпит на свидетел от 01.08.2016 г., находящи се на лист 59 в том 1 и от 25.03.2019 г.,
находящи се на лист 61 в том 3 от досъдебното производство. Прочетоха се.
На въпроси на съда:
Свидетелят С.: Поддържам това, което ми прочетохте току-що. Човекът, за да я
качи на бордюра я избутва по бетонните стъпала нагоре. Това имам предвид под изскачане,
а не, че изскача и тръгва да бяга. Поддържам и това, което съм казал при втория разпит.
Абсолютно подкрепям това, което съм казал тогава за начина на вървене във втория разпит.
Нямам спомен от коя страна заобиколих жената – дали отляво или отдясно. Аз карах на 20
см от дясната осева линия, крайната линия и за това казвам, че трябва да съм я заобиколил
отляво, защото ако тръгна отдясно ще падна в канавката. Сега, като се връщам в ситуацията,
не мога да кажа със сигурност, просто нямам реален спомен. За мен логично е да съм я
заобиколил отляво, като тя ми остава вдясно. Но откъдето и да съм я заобиколил съм щял да
видя очите ѝ, защото аз ѝ направих забележка и тя ме погледна.
На въпроси на адв. С.:
Свидетелят С.: След като се разминах с жената изминах между 3 и 5 метра. След
като излизах от завоя забелязах и мъжа и жената, докато излизаха от вратичката, качиха
стълбите, мъжът помогна и аз през това време ги наближавах. Веднага, като излязох от
завоя ги видях, те се качваха. Разстоянието, което изминах, докато мъжът помагаше на
жената да се качи по стълбите да е било 10-тина метра от завоя, може и по-малко, може и
повече, не знам. За мен са 10-тина метра, но не знам колко е реално. Те ми се падат долу
вдясно.
На въпроси на адв. Р.:
Свидетелят С.: Когато тръгна жената да пресича беше от мен на 1,5 - 2 метра и за
това направих маневрата да я избегна.
На въпроси на вещото лице Я.:
Свидетелят С.: След като подминах жената и чувам удара, обръщам се и тялото на
жената беше зад мен.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе
освободен от залата.
Съдът обявява 10-минутна почивка.
Съдебното заседание продължава в 10:25 часа с участието на страните по
същото.
Вещото лице Ал. Хр. В. – със снета по делото самоличност, предупреден за
7
отговорността по чл.291 НК, обещава да даде добросъвестно заключение.
Вещото лице Ат. Н. Я. – със снета по делото самоличност, предупреден за
отговорността по чл.291 НК, обещава да даде добросъвестно заключение.
Вещото лице Г. Й. Др. – със снета по делото самоличност, предупреден за
отговорността по чл.291 НК, обещава да даде добросъвестно заключение.
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на повторна тройна
автотехническа експертиза от 06.07.2020 г., находяща се на лист 27-48 в том 4 от
досъдебното производство.
Вещото лице А.В.: Поддържам даденото заключение.
Вещото лице А.Я.: Поддържам даденото заключение.
Вещото лице Г.Д.: Поддържам даденото заключение.
Прокурорът: Прокуратурата няма въпроси към вещите лица. Изградили сме
обвинението именно на тази експертиза.
На въпроси на адв. С.:
Вещото лице Я.: Аз съм моторист и смятам, че няма как велосипедистът, който
разпитахме преди малко да не чуе мотора, който е бил зад него, защото моторът е шумен.
Според показанията на свидетеля е нямало насрещно движение и други автомобили. Т.е.
няма шум, който да го заглуши или да стане смесване на шумовете. Няма как да не се чуе,
въпросът е дали ще чуе внимание.
На въпроси на адв. Р.:
Вещото лице Я.: Смятаме, че пешеходката е била на пътното платно, като нямаме
категоричност, че е пресичала. Просто е била на метър от решетката в платното.
Адв. Р.: Кое Ви дава основание да приемете, че пешеходката е престоявала на
платното за движение не по-малко от 4 секунди?
Вещото лице В.: Това е най-малкото време, което е нужно на съпруга да слезе по
стълбите, за да заключи портичката. Т.е. за времето на престояването на платното на
пешеходката съдим от времето, за което съпругът ще слезе да заключи вратата. Защото той,
когато заключва вратата чува удар. Т.е. той вече е долу.
Адв. Р.: Съобразно неговите свидетелски показания той остава съпругата си да
престоява на отводнителната решетка. След като приемате неговите показания за
меродавни кое Ви дава основание да не ги използвате в тази част, че пешеходката е
престоявала върху отводнителната решетка?
Вещото лице В.: Ако е престоявала на решетката, то не би следвало да настъпи удар,
т.к. тя е продължение на мантинелата.
Адв. Р.: А ако е престоявала на решетката така, както твърди съпруга ѝ?
Вещото лице В.: Пречката, която смятаме, че има, за да престоява пешеходката на
решетката е наличието на канадката и отворите в самата решетка, които не позволяват
8
сигурност.
Адв. Р.: Тази решетка с какви отвори е, колко са големи отворите?
Вещото лице В.: Нямаме данни по делото за размерите на отворите.
Адв. Р.: Имате ли данни за основата на канадката с какви размери е?
Вещото лице В.: За това данни също нямаме.
Вещото лице Я.: Тези отвори и да са по-малки и по-големи, възрастният човек,
който се очаква да е с по-лошо зрение, той от само себе си няма да иска да стои там, т.к. той
не знае канадката дали ще мине през отворите. Просто не му създава чувство за сигурност.
На въпроси на адв. Р.:
Вещото лице Я.: С показанията на дъщерята на пострадалата от последния протокол
се запознахме. Запознахме се и с показанията, където тя сочи, че не винаги е използвала
канадката. Чухме изявлението на д-р Г. в днешното заседание за разположението на тялото
на пострадалата към момента на удара - десният крак е бил по-напред, но това не казва, че е
била в движение или пък е била в стационарно положение. Това становище не ни дава
основание да коригираме заключението си.
Адв. Р. : Кое дава основание на вещите лица да приемат, че пешеходката е
престоявала на платното за движение, кои от доказателствата по делото дават основание за
този извод?
Вещото лице В.: Ако престоява на решетката не би следвало да настъпи удар.
Съгласно свидетелските показания на съпруга , че тя не се придвижва сама, а с негова
помощ или с тази канадка считаме, че е престоявала на платното, което е единственото
равно място.
Адв. Р.: А ако е престоявала на решетката?
Вещото лице В.: Тогава, за да се стигне до удара, е трябвало да навлезе в платното.
Адв. Р.: Изключвате ли такъв механизъм на ПТП-то?
Вещото лице Я.: Според мен показанията на велосипедиста са доста противоречиви.
Но тя е била на платното. Няма точно място на удара.
Адв. Р.: Ако е престоявала на решетката изключвате ли възможност тя да е навлязла
на платното в по-късен момент и там да стане удара?
Вещото лице Я.: Тя няма как да се телепортира от решетката на платното, направила
е крачка, ако е била на решетката.
Вещото лице Д.: Ако е била на решетката и ударът е настъпил на решетката, то е
трябвало да има следи от мотоциклета по мантинелата.
Адв. Р.: Определяте скоростта на моториста по няколко способа, като първият е на
стр.17 от Вашата експертиза, съобразно пътя на моториста от удара до мястото, на което е
установен в покой, втория абзац. Колко от този път изминава моториста в изправено
9
положение и колко след падането си на асфалта?
Вещото лице Я.: Това е горе-долу колкото е дълъг мотора, но не може да се
определи с точност, а е в параметри, защото моторът се спира в бордюра, а не защото
неговото движение е прекратено на база триене.
На въпроси на съда:
Вещото лице Я.: Спирачен път преди удара не сме установили и няма данни за
такъв по делото. Т.е. спирането и суркането започват след удара.
Адв. Р.: Колко метра изминава мотора преди да падне на платното за движение и
колко метра изминава след падането си до окончателното му спиране? Искам да ми
отговорят къде това нещо са го извели във формулата си?
Вещото лице В.: Няма го това изведено във формулата, т.к. нямаме точно по какъв
начин да определим от кой момент мотоциклетът губи равновесие и пада. Знаем момента,
когато е на 5,80 преди установяването му в покой, когато започва да оставя следа, която
пада на асфалта. До тогава е в процес на падане.
Адв. Р.: Има ли значение дали моторът е паднал на 5-тия, на 10-тия или на 15-тия
метър? И аз питам на кой метър моторът е паднал на платното за движение?
Вещото лице Я.: Да, има значение. Но във формулите, както са изложени ние не
може да заложим това разстояние и за това може да достигнем до някакъв компромисен
вариант. Няма как да го заложим във формулата. Във формулата нямаме разстояние колко
изминава преди да започне да се сурка. Изчислихме го на база суркането до спирането. Ако
го нямаше бордюра той щеше да отиде по-напред. Съответно не можем да отговорим на
този въпрос колко метра е изминал от удара до падането на асфалта и започване на
суркането.
Адв. Р.: В тази формула, която използвате има ли коефициент на загуба на
кинетична енергия в резултат на суркане на мотора по платното за движение?
Вещото лице Я.: В експертизата на стр.17 сме отговорили на този въпрос.
Коефициентът при плъзгане на паднал мотоциклет спрямо справочната литература при сух
асфалт го дават средно 0,5 и ние този сме ползвали.
Адв. Р.: Когато ползвате коефициента втората компонента е пътят, който се
изминава при режим триене. Този коефициент за изминат път, който изминава в суркане по
асфалта къде е във Вашата формула?
Вещото лице В.: От мястото на удара до установяване в покой е 23,28 м, като
коефициентът, който получихме е осреднен между такъв за спиране и такъв за плъзгане, т.к.
нямаме точно разстояние.
Адв. Р.: Според тази формула как стигате до 59,58 км/ч скорост на мотоциклета?
Вещото лице Я.: Разстоянието, което е изминало от мотоциклета след удара до
установяването му в покой. Тези данни са взети от досъдебното производство. Ние работим
с него. Ние замервания не сме правили. Всичко във формулата е описано преди да бъде
10
заместено кое какво е. Имаме земно притегляне, разстояние и коефициента. Първо сме
написали формулата и след това сме заместили с числа.
Адв. Р.: Колко път изминава мотора преди да падне и колко в режим суркане по
асфалта до мястото, където е установен в покой?
Вещото лице В.: Със сигурност при плъзгане е изминал не по-малко от 5,80 м. Това
е със сигурност, защото има и следа. Преди това е бил в процес на спиране, загуба на
равновесие и самото падане. Съдим, че е бил в режим на спиране, т.к. в следствие на удар,
ако се върнем към свидетелските показания мисля, че водачът също казва, че спира.
Вещото лице Я.: След удара намаляването на скоростта се получава в следствие на
удара и ако не е отнел газта е щял да мине много по-голямо разстояние, но колко е намалил
скоростта и двигателят, който си действа също като спирачка, това не може да се отговори
при отнемане на газта.
Адв. Р.: Използвайки метода на Шърли сочите и правите изчисления на база това, че
пешеходката е била намерена на около 20 м след мястото на удара - стр.17, предпоследен
абзац. Малко преди това сочите, че пешеходката е намерена на 15-20 м. Кое Ви дава
основание да не направите изчисления с отхвърляне на тялото на пешеходката на 15 м?
Вещото лице Я.: По свидетелските показания от днес, когато свидетелят беше тук и
като каза къде е пешеходката, че е чул шум и се е обърнал, защото ударът е станал зад него
и като се вземе разстоянието, което е минал, значи той е бил пред тялото, което е било
ударено и летяло през това време. Нямаме точни данни, но той е изминал това разстояние.
Когато се отдалечава, след като е заобиколил пешеходката, през това време моториста я
удря и тялото лети напред, но е било повече от 15 м, защото той е минал това разстояние с
велосипеда си.
Адв. Р.: На кое от доказателствата основавате това нещо?
Вещото лице Я.: Нямаме точни доказателства. Тези 20 метра в заключението ги
взехме от свидетелски показания. С протокола за оглед и скицата сме съобразили
заключението си. В протокола за оглед няма точни данни къде е било намерено тялото на
пострадалата.
Адв. Р.: Има ли значение, по първия Ви метод за определяне скоростта на моториста,
дали е паднал на 5-тия метър, на 10-тия метър след удара или на 15-тия метър за определяне
скоростта на база изминалия път след удара?
Вещото лице В.: Разбира се, че има значение.
Адв. Р.: В тази връзка Вие на кой метър приемате, че е паднал моториста след удара
и е започнал да се сурка?
Вещото лице В.: Поради това, че нямаме данни приемаме коефициент за триене
осреднена стойност при спиране и при триене, точно поради това, че нямаме точни данни в
кой момент мотоциклетът е паднал и е започнал да се сурка.
Адв. Р.: Водачът на мотора не твърди след удара да е упражнявал спирачно усилие
11
или да е задействал спирачките. За това Ви питам кое Ви дава основание да считате, че той
е бил в режим на спиране след удара?
Вещото лице Я.: Отнемането на газта също е режим на спиране, както и отнемане
на кинетична енергия в следствие на съприкосновение с друго тяло. Също така, ако не беше
този бордюр, моторът щеше да бъде на по-голямо разстояние. Това са много фактори.
Адв. Р.: Извинявайте, къде мога да се ориентирам във Вашето заключение къде е
написано пътят, който изминава мотора до падането, каква енергия е загубил до този
момент, какви коефициенти приемате до този момент, колко метри изминава след падането
и т.н.? Къде това нещо е намерило отражение във Вашето заключение?
Вещото лице В.: Работим с осреднени коефициенти, защото нямаме данни. Цифрата
2 в подкоренната величина, която е на първо място е от формулата. Просто такава е
формулата.
Адв. Р.: От къде взехте информацията, че мотористът е съборил мотоциклета на
пътната настилка?
Вещото лице Я.: От там, където е намерен мотоциклетът. Той е намерен в лявото
платно на пътната настилка, паднал на лявата си страна.
Вещото лице В.: Първо няма данни за увреждания по него, доколкото имаше
информация не е бил със специализирано облекло. Обичайно водачите на мотоциклети,
когато имат време да реагират в случай на сблъсък, самосъхранението им се изразява в
падане на една страна и мотоциклетът се отделят от шофьора. В конкретният случай
следите са в края на падането, поради което сме приели, че той сам е предприел падане.
Вещото лице Я.: Приемаме, че първоначално мотористът след удара се е движил
известно време изправен на мотора. Не можем да отговорим в кой момент мотористът
предприема събаряне на мотора. Щом има следа от суркане, значи моторът там е паднал.
Адв. Р.: След като приемате, че пешеходката се намира на платното за движение и
престоява там не по-малко от 4 секунди, бихте ли казали какво е било положението на
тялото ѝ, движила ли се е или е била неподвижна?
Вещото лице В.: Няма данни дали се е движила. Приемаме, че е била неподвижна
към момента на удара, просто десният крак е бил изнесен напред, но няма данни дали е
била в крачка или е била в стационарно положение с изнесен крак. Просто до тук никой не
определи, че е била в движение или в стационарно положение. Това, че е в крачка се
установява в днешно съдебно заседание, нищо по делото не сочи на това.
Адв. Р. : Нищо ли са за Вас показанията на свидетеля Д.С., който твърди, че
пешеходката се е движила?
Вещото лице Я.: Той е бил с гръб в момента на удара. Да, свидетелят казва, че
пешеходката го е изненадала, защото е излизала на платното и той е направил забележка,
но това е тогава, а ударът става след като преминава напред. Тогава е бил с гръб към нея и
тя може да е спряла. Когато Д.С. казва, че минава пред жената, той прави забележка, че е
12
на пътното платно, той я възприема там. Той не казва, че се е движила в момента на удара.
Обясненията на подсъдимия ги приемаме.
Адв. Р.: Къде са намерили отражение в заключението Ви тези обяснения?
Вещото лице Я.: Тя 4 секунди е била на пътното платно. Велосипедистът минава
край нея със забележка. Той се движи с около 10-15 км/ч, според неговите думи. Това
съответно прави за разстоянието, което той е минал 15-20 м от където е била пешеходката.
Тя ако се е движила с 1 м/сек и е била 1 метър навътре в платното, тя трябва да бъде над
средата на пътната лента, която е широка 3,20 м. Тя ще бъде по-близо до осевата линия, а
не вдясно, а ударът става вдясно, къде точно вдясно не може да Ви кажем, както твърди и
самия обвиняеми – ударът става в дясната част на дясната лента. Значи тя не е била в
движение. Няма как да не е била на платното преди това.
Адв. Р.: Въпросът ми е към вещото лице А.В. – съгласен ли е с констатациите на
своите колеги, че тя е била неподвижна в момента на удара и 4 секунди преди това?
Вещото лице В.: Ако разгледаме свидетелските показания в съвкупност те си
противоречат. Няма как да я възприеме велосипедиста, че тя е направила 1-2 крачки, той да
измине 2, 3, 5 метра, настъпва удар, тялото се отхвърля на 15-20 метра от мястото на удара и
да е било зад велосипедиста. И в същия момент ударът настъпва там, където е навлязла
пешеходката, когато я е заобиколил велосипедиста. Т.е. ако направим тези изводи, би
следвало тя да е навлязла пред велосипедиста, след което да е останала на това място. На
същото място настъпва удара и с мотоциклетиста, т.е. след навлизане на пешеходката пред
велосипедиста до удара с мотоциклета тя остава на същото място. След маневрата на
велосипеда приемаме, че е останала там. Защото и времето, което е нужно на велосипедиста
да се отдалечи, за да е зад него тялото и мотоциклетистът да приближи пешеходката за това
време тя щеше да навлезе още и да достигне най-вероятно средата на платното.
Вещото лице В.: Констатацията ни, че пешеходката е отхвърлена на 15-20 м напред
взехме от свидетелските показания по делото.
Адв. Р.: Кои свидетелски показания?
Вещото лице В.: На Н. Г. Н., живущ в кв. „Виница“. На стр.12 от заключението, най-
горе, предпоследното изречение: „Искам да уточня, че тялото беше на 15-20 метра от
входната врата и беше влачено.“ (цитат)
Вещото лице Я.: Входната врата е успоредна на пътя. Ние не можем да кажем дали е
имал предвид ок крайната лява част или дясна на входната врата започва това разстояние.
За това се приема входната врата и тя е била на това разстояние.
Вещото лице В.: Има и още едни показания – на И. Б. И., който казва също, че е
спряла на 15-16 метра след решетката.
Вещото лице Я.: По мое мнение в експертизата на стр.11 свидетеля Н. Г. Н. казва,
че е била на 15-20 метра от входната врата, като тя заедно с отводнителната решетка са на
една линия и са успоредни на пътя.
13
Адв. Г.: Вещите лица смесват показанията на племенника с тези от разпита на
съпруга на пострадалата.
Вещото лице Д.: В случай, че се променят метрите на 16, а не на 20, то скоростта на
моториста ще намалее с около 1-и-нещо км/ч.
Адв. Р. : С риск да бъда глобен заявявам, че ми писна от такива необосновани
приказки.
Прокурорът: На прокуратурата също писна от едни и същи въпроси да се задават
по 15 пъти.
СЪДЪТ предупреждава страните да спазват реда в залата.
Адв. Р.: Входната врата къде се намира - на линията на решетката или е отдалечена
от решетката и ако да, то на какво разстояние?
Вещото лице Я.: Той така е казал свидетелят, но то не че се е влачило, а когато
тялото пада има летеж и след това пада и се сурка.
Вещото лице Д.: Входната врата, стълбите и прекъсването на мантинелата са едни
пред други, няма разминаване. Движението на пешеходката е по тази линия, в една ос са.
Адв. Р. : За тези 4 секунди, които трябват на съпруга на пострадалата да слезе по
стълбите, след като я е оставил горе, и да заключи портичката, изминава ли се някакъв път
и къде се намира тази портичка, на същото място, на линията, на което е решетката или е
отдалечена от решетката по посока движение на мотора? Отдалечена ли е входната врата от
решетката по линията на движение на мотора.
Вещото лице Я.: Отдалечена е. Извинявайте, обаче това е окомер и не може да се
каже.
Адв. Р.: Моля вещите лица да влязат в „Гугъл мапс“ и да кажат на колко е
отдалечена вратичката от решетката? Моля да им дадете възможност да изчислят
разстоянието от решетката до входната врата.
Съдът обявява 15-минутна почивка.
Съдебното заседание продължава в 11:50 часа с участието на страните по
същото.
Вещото лице Я.: В „Гугъл мапс“ няма видимост към имота и няма как да се измери
разстоянието от платното за движение до портата. В конкретния случай сме възприели, че
това разстояние е по дължина на оста. Съответно направихме изчисления как биха се
променили стойностите на скоростта на движение спрямо разстоянието, на което е
отхвърлено тялото със стойност 15-16 метра. По метода на Шърли при разстояние 15 метра
скоростта става 45,90 км/ч, при 16 м - става 47,48 км/ч. По метода на Ейпъл при 15 м – 52,70
км /ч и при 16 м – 54,40 км/ч.
14
Прокурорът: Аз не съм моторист, но имам един въпрос към вещите лица. Биха ли
казали предвид тежестта на мотоциклета и данните, които имаме за пострадалата, възможно
ли е, ако мотоциклетистът се мобилизира да удари жената без да падне?
Съдът отклонява въпроса.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така
прочетеното заключение и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА заключението на повторна тройна автотехническа експертиза от
06.07.2020 г., находяща се на лист 27-48 в том 4 от досъдебното производство.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещите лица Я., Д. и В. за изслушване в днешното
съдебно заседание в размер на по 80,00 /осемдесет/ лева за всеки един от тях, платими от
бюджета на съда. (издадени 3 броя РКО)
Адв. Р. : Оспорвам констатациите и изводите в тази експертиза, която приехте току-
що. Считам, че същата е необективна, основана изцяло на предположения, а не на
обективен анализ на доказателствените източници по делото. Първото от тези
предположения е, че пешеходката е престояла на платното за движение, в продължение на 5
секунди неподвижна, като този извод се базира не на гласни доказателства и изчисления на
вещите лица, а единствено на предположения, че тя не би могла да престоява на решетката,
при все, че са налице категорични доказателства в подкрепа на този извод, че тя там е била
оставена от страна на мъжа . На практика са игнорирани всички гласни доказателства и
този извод на вещите лица е тотално произволен. От тук нататък цялото заключение и
механизма на ПТП са подчинени именно на това, че пешеходката е престоявала
неподвижно на пътното платно продължително време. Т.е. изводите на вещите лица са
вероятни и произволни, основани на предположения, а не на анализ на доказателствените
източници.
На второ място изводът на вещите лица относно величина на скоростта - не знам
дали Вие разбрахте, но аз не разбрах как е изчислена величината на скоростта от 59 км/ч,
защото досега имахте възможност лично и непосредствено да се запознаете с няколко други
експертни заключения, сме я да твърдя добре аргументирани, които заявиха, че има
съществено значение при прилагане на същата тази формула, с която вещите лица си
служат на стр. 17, в кой момент пада мотоциклетът на платното за движение и колко метра
се сурка по асфалта. Вещите лица не могат да отговорят на този въпрос. Не могат да
отговорят в кой момент е паднал и неясно откъде те решиха, че той е изминал път почти до
тротоара, където решил сам да събори мотора волево мотора си, за което пък няма никакви
доказателства. И приемат едни осреднени коефициенти, които са при режим на спиране на
15
мотора донякъде и от там нататък суркане, без да могат да се ангажират с конкретика колко
метра е изминал в режим спиране, за което няма никакви данни, и колко метра – в режим
суркане. Достатъчно е да съпоставите това заключение с предходните две експертизи, за да
видите, че тези 23,28 метра е цялото разстояние от мястото на удара до мястото, на което е
намерен мотора, но не и разстоянието, което мотора се е суркал по асфалта.
Не стана ясно защо вещите лица, след като работят с формулите на Еепъл и Шърли
на стр. 17 и 18, получават резултативни величини, които дават основание да се приеме, че
скоростта на моториста е по-ниска, без значение дали имаме или нямаме обвинение. В един
момент се стига до извода им на стр.18, че поради факта, че не са налице точни данни за
точното положение на тялото на пешеходката след удара, експертизата приема за скорост
на движение на мотоциклета в момента на удара скоростта, определеня спрямо
разстоянието, на което се е установил мотоциклета в покой след удара. Значи изчисляваме
една страница, добиваме едни параметри, но т.к. не ни харесват, с оглед предварително
предпоставения отговор на въпроса, изключваме тези констататации, защото нямали
обективни данни.
Какво стана в днешното съдебно заседание – оказа се, че те си поддържат
констатациите, че тялото на пострадалата било отхвърлено на 15-20 метра, но в
заключението им нямали обективни данни. Кое от всички тези неща е вярно. Аз вече
тотално се обърках в това заключение. Значи това, което ни отърва за определена теза го
използваме и всичко друго го изключваме, а не го анализираме.
Всичко заявено от защитата при предходно разглеждане на делото като възражения
и аргументация по това експертно заключение, ще ви помоля да го приемете, моля да го
приемете като възражение и сега, за да спестим процесуално време. Да, изгубихме половин
час, но поне ми стана ясно, че тези експерти не могат да си защитят „АБ“-то на
заключението.
Прокурорът: Искам да заявя, че експертизата е обективна и следва да бъде изцяло
възприета, въпреки опитите на адв. Р. да обърка вещите лица, да им поставя въпроси, които
нямат касателство с фактическата обстановка, която изясняваме по делото, те отговориха и
направиха изчисления, които надявам се удовлетвориха адв. Р.. Всички останали
експертизи, назначавани от първата на проф. С., до днешната, са със сходни параметри.
Единствената, която бе направена в изпълнение на указанията на Апелативния съд, който
върна делото, е именно тази тройна, която изслушахме преди малко. В този смисъл, моля да
я приемете изцяло.
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на допълнителна
автотехническа експертиза от 25.05.2022 г.
Вещото лице Р.Д.: Поддържам даденото заключение. При това заключение всичко е
отстранено. В първата част на изложението е за промяната на скоростта с допуснатата
техническа грешка, всичко е коригирано. Скоростта на мотоциклета е 15,5 м/сек. Сега с
16
днешните обаче заключения от предходните свидетели, където тези 20 метра се оказаха, че
не са 20 метра, предполагам ще се промени в посока надолу скоростта, ако се използва
разстоянието от 15 метра, понеже аз вземам осреднена скорост на двете разстояния между
15 и 20 метра. След това при зададените въпроси в самата втора част правя някои уточнения
- височината на пешеходката, за мотоциклетът, че не е оборудван със система против
блокиране на колелата и това, което беше зададено от анализ на доц. Р. относно скоростта
на пешеходката. В таблиците, които са от 4 до 7 са разгледани на база на всички скорости
на движение на мотоциклета и различни стойности на спирачното закъснение, каква би
била опасната зона и времето на движение на пешеходката в множество вариации. На стр.8
съм посочил стойности относно на какво разстояние спира дадения мотоциклет при
определени скорости. Тези данни са получени от специализирана литература - списания,
където се правят конкретни опити за дадени типове, марка и модел мотоциклети.
На стр.7 видимостта на моториста към мястото на пешеходката е това, която е по
следствения експеримент - 56,17 метра, когато се е движил в дясната част на платното.
Скоростта има значение от гледна точка на времето. От следствения експеримент водачът
на мотоциклета има видимост към двамата участници в движението – пешеходката и
велосипедиста. Даже правихме допълнителен опит с различни положения на велосипеда,
където се оказа, че в това положение също има видимост към мястото на пешеходката.
Независимо колко навътре или навън в платното си за движение мотористът винаги има
видимост, излизайки от завоя, и има възможност да реагира. Това време, което съм дал е на
база скоростта, с която се е движил, ако тя е била постоянна. Това е като най-малкото
възможно такова време. Ако е ускорявал това време ще бъде по-голямо.
По-нататък съм намерил информация за този вид мотоциклет. Това спирачно
закъснение е на база на тази скорост, която те са публикували - скорост и разстояние. И на
база на тези две величини пресмятам стойност за спирачното закъснение, което би било, за
да може мотоциклета с тази скорост да спре за това разстояние. Но т.к. обикновено тези
експерименти се правят в специфична среда, т.е. тези, които управляват мотоциклетите са
бивши състезатели, на които рефлексите са по-бързи, за това съм намалил тези получени
стойности, за да се доближим до реалната ситуация. Отделно самият път там, който е около
мястото на ПТП-то е с наклон на изкачване. Това донякъде спомага на мотора при процеса
на спиране, т.е. завишава малко спирачното закъснение. В случая то би се завишило с
няколко десети. Ако се подаде повече газ това ще бъде заради въртящия момент на
колелата, няма общо със спирането. Спирането зависи основно от коефициента на триене
между гумите и пътя и съответно центъра на тежестта и теглото. Когато превозното
средство се движи по хоризонтален път или по наклон, вече съпротивлението, което трябва
да преодолее от пътя, от обратната реакция, се променя. За това, когато се изкачва се подава
повече газ, за да се увеличи въртящия момент.
Това, което съм написал реално, че двата крака на пешеходката са били в една
равнина, т.е. един до друг, а не в разкрач, е по-малко вероятния вариант, понеже се правят
такива краш-тестове с кукли, на които положението на манекена е такова. Тогава при удара
17
на мотора левият крак може да удари десния крак. Но от друга страна, ако има такъв удар
би трябвало и по вътрешната страна на левия крак също да има някакъв оток. Поради това
по-вероятно е, както каза и д-р Г., двата крака да са били в разкрач, т.е. в крачка. Според
мен крачката е била малка, т.к. площта на мотоциклета е малка и за да има удар в двете
колена, от там съдя, че крачката е била малка. А дали е стояла или е правила крачки не мога
да кажа със сигурност.
Относно удара в лицето на фиг.3 съм посочил пешеходката и мотоциклета с
моториста, като е възможно пешеходката лека да е приведена. От друга страна има и по
цялата дължина на лявата страна на тялото следи и ако е била приведена, то следите биха
били до някъде.
Първоначалният удар е между гумата на мотоциклета и колената на пешеходката,
като резултатът от такъв удар е, че тялото ще отиде към мотора.
В момента на удара приемам няколко варианта на отстояния на тялото навътре в
пътя – веднъж с 2 крачки навътре в платното и веднъж с 3 крачки. Според мен пешеходката
и при 0,9 м и при 1,2 м навътре в пътното платно е била видима за моториста.
Не мога да отговоря каква би била силата на удара върху пешеходката и
отхвърлянето на тялото, при положение че отхвърча на 15-20 м.
На въпроси на прокурора:
Вещото лице Д.: Когато превозно средство се движи по баир нагоре по принцип ще
спре по-бързо, защото наклонът действа на спирачното закъснение, т.е. ще спре по-бързо.
Съобразено е в заключението ми това, че мотоциклетът се движи по баир нагоре.
Приемам в заключението си, че пешеходката е стояла на решетката и е тръгнала от
там. Определянето на какво разстояние е бил моторът от пешеходката в момента на
тръгването става по следния начин: от мястото на удара, като се има предвид скоростта на
движение на пешеходката и разстоянието, което тя е изминала от решетката, когато тръгва
до мястото на удара, това става за определено време. Мястото на удара аз съм го определил
на 1,20 метра от дясната линия на платното за движение. Пешеходката е тръгнала, вървяла е
на 1,20 метра навътре в платното. Това време, което е необходимо на пешеходката да
измине това разстояние със същото време и скоростта на мотоциклета се пресмята той на
какво разстояние е бил. В единия вариант, когато пешеходката е с бавен ход мотористът е
бил на 27 метра от нея, а ако се е движила със спокоен или нормален ход е бил на 20,4
метра.
Ако пешеходката е стояла на платното и няма данни, че се е движила, както и за
скоростта на движение, тогава се приема разстоянието на видимост и това се сравнява с
опасната зона.
Прокурорът: Защо като е стояла на ръба на платното тогава не се приема
разстоянието на видимост, какво пречи на мотоциклетистът да я види?
Вещото лице Д.: Разстоянието на видимост е минималното разстояние, на което
18
може да се забележи даден обект в момента на настъпване на опасна ситуация. А това тук е
разстоянието, на което се е намирал мотоциклета, ако се приеме, че тя е стояла в края на
платното и е тръгнала. Няма стойност, която да се определи колко време е стояла на
платното. Такава самата методика - от момента на удара се връщат назад двата обекта -
пешеходец и превозно средство, и на база на това се получава разстоянието на опасната
зона.
Прокурорът: Защо в единия случай приемате, че разстоянието е 56 метра, каквато
е видимостта, а в другия случай го игнорирате това разстояние?
Вещото лице Д.: Разстоянието 56 метра е онова, в което мотористът е имал
възможност да види пешеходката или самата ситуация. Възможно е да не настъпи
произшествие, ако мотористът реагира от това разстояние. Проблемът е, че това за време от
4 секунди вариантите са или да спре или да заобиколи пешеходката, но не е ясно кога
пешеходката е тръгнала от мястото да пресича. Опасната зона, когато се изчислява е
вероятна. Няма как да сме категорични.
На въпроси на адв. Р.:
Вещото лице Д.: Целта на следствения експеримент беше да се определи мястото
на излизане на пешеходката, в кой момент мотоциклетистът е имал видимост към нея.
Манекенът, с който се извършваха изчисленията бе поставен по средата на решетката.
Определеното разстояние от 56,17 метра е видимостта на мотоциклетиста в първия момент,
когато може да възприеме там на решетката, ако има човек.
Не е известно в кой момент е започнала да пресича пешеходката от мястото върху
решетката. Когато приемам, че пешеходката тръгва да пресича моторът е бил или на 27 или
на 20 метра от нея, като това е според различните скорости на движение на мотора, при
условие, че тя се движи равномерно до мястото на удара.
Разстоянието между 20 и 27 мета е малко по-малко от величината на опасната зона
при скоростта, с която се е движил мотоциклетистът и ако се е движил скорост от 50 км/ч.
Не мога да кажа колко време пешеходката е престоявала на отводнителната шахта.
Моментът за възникване на опасността се приема, когато пешеходката навлиза в
платното за движение от решетката.
Тези 90 см и 1,20 метра са разстоянията от разделителната линията на платното до
мястото на удара. Не е от решетката, т.к. тя е малко по-далеч от разделителната линия.
По молба на адв. Р. и със съгласието на страните съдът предявява на вещото лице
Д. снимка 2 фотоалбум, находящ се на лист 41 в том 1 от досъдебното производство.
Вещото лице Д.: Приемам, че пешеходката е престоявала на решетката.
На въпроси на адв. С.: Като казвате „разделителната линия“ коя точно линия
имате предвид?
Вещото лице Д.: Приемам, че пешеходката е стояла на решетката. Изчисленията
относно изминатия път са спрямо непрекъснатата линия на платното за движение –
19
крайната дясна линия, която е пред решетката. На лист 40 се вижда решетка на
прекъсването на мантинелата, бетонна линия и едва тогава е линията на дясното платно,
следва разделителна линия между двете платна и крайна лява линия. Тези 1,20 метра ги
изчислявам от разделителната линия, след като е преминала решетката, преминала е
бетонната линия, която се вижда на снимката и е преминала линията, от която започва
дясното пътно платно в посока кв. „Виница“. Т.к. опасността според литературата възниква,
когато дадения пешеходец пресече тази линия, т.е. има се предвид експертите, че когато
пешеходецът е извън тази линия не представлява опасност. Изчисленията са от тази линия,
която сочим за начало на пътното платно и от което са изключени бетонната линия и
решетката.
Прокурорът: От каква информация в делото Вие приемате, че пострадалата е
стояла на решетката?
Вещото лице Д.: Тази информация не мога да я намеря сега, т.к. в последната
експертиза ги нямам цитирани показанията. В момента точно от къде съм я взел не мога да
отговоря, но най-вероятно от предходните експертизи, където ги има показанията ги има
описани.
Адв. Р.: Моля за 5-минутна почивка, за да може вещото лице да отговори на
въпроса коректно.
Вещото лице Д.: Моля да ми се даде такава възможност.
Съдът обявява 15-минути почивка.
Съдебното заседание продължава в 13:30 часа с участието на страните по
същото.
Вещото лице Д.: В моите експертизи къде е стояла пешеходката не съм го приемал,
че е била точно на решетката, а разглеждам варианта на настъпване на опасността, когато
пресича разделителната линия на платното. Разстоянието от решетката до бялата линия не
влиза в моите изчисления. От средата на тази бяла линия започвам да меря крачките на
пешеходката.
На въпроси на адв. Р.:
Вещото лице Д.: Ако изчислим пешеходката да е направила същите 2 или 3 крачки
от отводнителната решетка ще се намира на по-малко разстояние навлязла в платното за
движение -приблизително с около 40 см по-малко, което е горе-долу 1 крачка по-малко.
Една нейна крачка е 45 см. В този случай отстоянието на моториста до мястото на удара в
последното заключение няма да се промени, защото всички отстояния са на база крачки.
Тогава няма да се промени разстоянието, а само място на удара, но като разстояние и време
няма да се промени.
На въпроси на съда:
20
Вещото лице Д.: Видимостта на водача от 57,16 метра не се променя. Когато
изчислявам пътя на пешеходката съм отчел и участието на другия участник в движението с
предходна маневра. Отново видимостта към това място не се променя. Момента от когато
има видимост към мястото, от където е тръгнала пешеходката е излизането от завоя. Точно
велодсипедистът къде се е намирал в момента на излизането на мотора от завоя не мога да
кажа, но той трябва да е бил преди пешеходката.
На въпроси на адв. Р.:
Вещото лице Д.: Взел съм предвид, че преди моториста се е движил
велосипедистът. Казаното от велосипедиста днес не променя заключението ми. Ако това,
което каза се пресметне във времето много няма да има някаква разлика.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така
прочетеното заключение и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА заключението на допълнителна автотехническа експертиза от
25.05.2022 г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице Р.Д. за изслушване в днешното
съдебно заседание в размер на 100,00 лева за изслушване и 308,85 лева за изготвяне,
платими от бюджета на съда. (издаден РКО за сумата от 408,85 лева)
Прокурорът: Нямам искания за събиране на нови доказателства, да се приключи
съдебното следствие.
Адв. С.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
Адв. Р.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
Адв. Г.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
На основание чл.283 от НПК председателят на състава прочита протоколите за оглед
и останалите, приложени към Досъдебното производство доказателства.
На основание чл.284 от НПК се предявиха веществените доказателства по делото.
С оглед становищата на страните, че нямат искания за извършване на нови
следствени действия, на основание чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви съдебното
следствие за приключено.
На основание чл. 291 от НПК, съдът
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: Като представител на ОП – Варна поддържам повдигнатото срещу
подсъдимия АТ. К. АТ. обвинение за това, че на 28.07.2016 г. в гр. Варна на бул. „Осми
приморски полк", при управление на моторно превозно средство - мотоциклет „Хонда CBR
900RR3" с ДР № В 0681В, посока гр. Варна - кв. Виница, нарушил правилата за движение –
чл. 20, ал.2, изр.2 от ЗДП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
21
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", като по непредпазливост
причинил смъртта на Н. Н. Н. от гр. Варна, като след деянието направил всичко, зависещо
от него за оказване помощ на пострадалата. С това си деяние подсъдимият е осъществил
състава на чл.343а, ал.1, б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“ от НК.
Видно от събраните доказателства в хода на досъдебното производство и от
събраните доказателства в хода на проведените две съдебни следствия, считам, че
предявеното обвинение изцяло се подкрепя. Всички събрани доказателства безспорно сочат
на едно – че подсъдимият на посочената дата, управлявайки собствения си мотоциклет, не е
осъществил задълженията, които следва да изпълнява, нарушил е ЗДвП и поради това е
възникнало ПТП и е причинил смъртта на Н. Н..
Бяхме свидетели на проведените съдебни заседания и в предишното такова сме
атакували присъдата, като същата бе отменена по процесуални причини и делото бе върнато
отново. В хода на тези заседания с настоящия съдебен състав не бяха събрани никакви нови,
които да разколебаят повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия А.А.. Бяха
разгледани всички назначени експертизи – тройната от проф. С., доц. Р., допълнението към
нея, експертизата, изготвена от вещото лице Д. М., а така също и 6 или 7 експертизи,
изготвени от вещото лице Р.Д., който току-що изслушахме.
Изготвеният обвинителен акт почива единствено на изготвената тройна
автотехническа експертиза от вещите лица, които изслушахме днес в съдебно заседание.
Какъв е мотивът на прокурора да стори това - ако разгледаме изготвените експертизи от
проф. С., вещото лице М. и няколкото от доц. Д., всички стигат до едно заключение – че
пешеходката, излизайки на пътното платно е представлявала опасност за подсъдимия. Тя се
е движила, правени са различни изчисления и в следствие на това, че мотоциклетистът се е
движил към нея с определена скорост също са изпълнени няколко варианта, идентични във
всички експертизи, и е настъпило ПТП-то.
Разбира се във всички назначени и изпълнени експертизи се откроява един извод на
вещите лица – че мотоциклетистът, движейки се с тази скорост около 59 км/ч, сходна във
всички експертизи, не е имал практическа възможност да преустанови движение и да спре
при възникване на опасността, а именно при стъпване на пешеходката на пътното платно. И
във всички тези експертизи изрично се сочи, че дори и мотоциклетистът да се е движил с 50
км/ч, която е разрешената скорост в този участък на пътя, то той пак не би имал възможност
да предотврати настъпването на ПТП-то.
Точно по тази причина и на база на тройната експертиза от проф. С., доц. Р. и инж.
М., допълнителната такава, аз като наблюдаващ прокурор си позволих да прекратя
наказателното производство, което постановление бе обжалвано и бе разгледано от
Апелативния съд. Той посочи, че основното в решаването на казуса е от какво разстояние
подсъдимият е могъл да възприеме пешеходката, къде е била тя и едва тогава може да се
мисли за това с каква скорост се е движил, дали е попаднала пешеходката в опасната зона
или извън нея, и изрично Апелативният съд е посочил, че следва ясно да се установи кога е
22
възникнала опасността за движението и кога подсъдимият е могъл да я възприеме.
Именно след връщане на делото бе извършен следствен експеримент, който
установи, че ако водачът на мотоциклета, движейки се с тази скорост, която е посочена и в
тройната експертиза на изслушаните днес вещи лица, в дясната част на дясната лента на
пътното платно, то той е имал възможност да възприеме пострадалата от 56,17 метра.
Изчислявайки скоростта, съобразявайки възможностите на мотоциклета, на водача и
видимостта към пешеходката, вещите лица посочиха, че водачът, движейки се с тази скорост
и възприемайки пешеходката от това разстояние, е могъл да предприеме всички необходими
действия, да преустанови движение и да предотврати настъпването на ПТП-то, а от там и на
обществено-опасните последици, а именно смъртта на пострадалата.
Тук възниква въпроса: кога именно пешеходката, излизайки на мястото, където е
предприела пресичане на пътното платно, е представлявала опасност за движението. В тази
връзка вече чухме и вещото лице Д. след следствения експеримент, като са установили
безспорно разстоянието, от което мотоциклетистът може да възприеме пешеходката и от там
нататък са направени всички останали изчисления. Единственият свидетел на
произшествието, който има най-преки впечатления, като изключим подсъдимия, това е
велосипедистът, който разпитахме днес. Същият е разпитван поне 7 пъти общо. В много
отношения той дава противоречиви показания. В едно обаче, което потвърди и днес, той
остана на една позиция, а именно, че когато той се движи възприема, че възрастен мъж
извежда жена от прохода, почти я избутва на пътното платно и се връща да заключи
входната врата. Тези показания той потвърди в днешното съдебно заседание, а именно, че
пешеходката е почти избутана на пътното платно, което ще рече, че в този момент
пешеходката е представлявала опасност за движението. А независимо от това дали тя е
предприела в този момент пресичане или е останала на място, водачът е имал възможност от
56 метра да я възприеме и то не като пешеходец на тротоар, защото по принцип там не е и
място за пресичане. За него тя би следвало вече да бъде опасност за движението и в този
момент подсъдимият е бил длъжен да направи всичко възможно да преустанови движението
и да спре МПС-то преди да настъпи удар с пешеходката. Ако не – трябвало е да предприеме
спасителна маневра, каквато е предприел велосипедиста, като е заобиколил пешеходката.
Именно с това подсъдимият е нарушил задълженията си, вменени му в чл.20, ал.2 ЗДвП.
Той не е възприел първо пешеходката, а нищо не му е пречело. Отделно да не говорим, че
дори да не е била на пътното платно, той пак е имал видимост и е могъл да я види.
Изслушахме и д-р Р., дъщерята на починалата и д-р Г., по делото е приобщена и
патерицата на починалата, която виждаме колко е ниска патерицата. Във всички положения
е била в приведено състояние. Т.е. независимо дали е била на пътното платно или на ръба на
платното, приведена тя е представлявала опасност за движението и това е следвало да
възприеме подсъдимия и да предотврати ПТП-то. По какви причини подсъдимият не е
сторил това ние не може да отговорим, може да отговори единствено той.
В подкрепа на това обстоятелство, че подсъдимият въобще не е възприел
пешеходката, а е бил длъжен, както и факта, че не е предприел никакви действия по
23
аварийно спиране, дори и да приемем заключенията на другите експертизи, които
прокуратурата не е взела предвид при изготвяне на обвинителния акт, ако това задължение
бе изпълнил подсъдимия да възприеме пешеходката като опасност, макар и както твърдеше
днес експерта Д., да е бил на 27 м от нея, то подсъдимият би задействал спирачната система
на мотоциклета и при тази скорост на пътното платно на сухия асфалт щяхме да имаме
спирачни следи, което щеше да говори, че подсъдимият поне се е опитал да направи нещо за
да предотврати ПТП-то. За съжаление той е осъзнал какво става едва след настъпването на
удара, при който пострадалата е получила съответните телесни увреждания и е последвала
нейната смърт.
Безспорно подробно бяха разпитвани д-р Г. и проф. Р.. Няма никакви противоречия
по отношение механизма на настъпване на ПТП-то. А именно, че мотоциклетистът е
блъснал пешеходката в лявата част. Поради тази причина тя е получила най-тежки
наранявания в областта на левия крак, в областта на гръбначния стълб, ребрата и удар в
главата, който е именно от мотоциклета. Най-вероятно от този удар са причинени и
повредите по мотоциклета, т.к. нямаше данни мотоциклета да се е блъскал в бордюра и там
да са строшени и нападали тези части, които са фиксирани в огледния протокол. Това, което
говоря в момента се потвърждава и от огледния протокол, където е фиксиран мотоциклета,
къде са паднали частите от строшеното оборудване на мотоциклета и това неминуемо
говори, че тези повреди на мотора са настъпили именно в следствие от удара му с
пешеходката.
Д-р Г. сподели, че е възможно пешеходката да е правила крачка в момента на удара,
възможно е да е била статична, но имайте предвид, че във всички положения тя се е
подпирала на патерицата, която е държала в дясната ръка, за което има доказателства, била е
приведена и несъмнено причинените телесни увреждания съвпадат с механизма, който са
определили и съдебномедицинската и автотехническа експертиза, както и с разпитания днес
доц. Д..
Всички експертизи сочат на едно – както и да се е движил мотоциклетът – с
разрешената или малко над нея скорост, то водачът не е имал възможност да предотврати
удара. Т.е. пострадалата е попадала в опасната зона на мотоциклетиста и поради тази
причина би следвало той да не носи наказателна отговорност. И в предишно заседание пред
друг състав на съда непрекъснато задавах въпроси на вещото лице Д.. И както днес видяхте
той не можа да отговори категорично въз основа на какво е приел, че пострадалата се
намира на решетката, въз основа на какво той е приел, че тя е започнала да се движи. Той,
както и всички други експерти, не могат да посочат точно и ясно къде се е намирал моторът,
на какво разстояние от пешеходката, когато тя е предприела движението. Това ще рече, че
във всички тези експертизи има неясноти. Стига се до там, че вещите лица не могат да
отговорят и въз основа на тях ние не може да предявим обвинение срещу А. или да го
оправдаем, защото са пълни меко ясно с неясноти.
Защо прокуратурата се уповава в обвинителната си теза на назначената тройна
автотехническа експертиза, която чухме днес - защото там има твърди и ясни факти и
24
обстоятелства. Вещите лица посочиха защо приемат, че починалата не е била на решетката,
която се намира успоредно на пътното платно, защо приемат, че тя е излязла на пътното
платно. Тези заключения са въз основа на свидетелските показания, на следствения
експеримент и въз основа на останалите доказателства, събрани по делото, а именно
огледния протокол, който лично аз съм проверявал дали мерките, отбелязани в него
отговарят на действителното състояние, установено при настъпване на ПТП-то. По
отношение възникване на опасността има ред тълкувателни решения и всички те сочат, че
пешеходец, намиращ се дори на края на пътното платно, той винаги представлява опасност
за движението и всеки водач е длъжен да направи всичко, за да преустанови движението на
ППС-то и да предотврати настъпването на удар.
Считам, че всички тези док безспорно доказват, че подсъдимият не е изпълнил
задълженията, вменени му от ЗДвП и именно това е причината той да причини ПТП-то, а от
там да настъпи смъртта на пострадалата Н. Н.. Подсъдимият, макар и да не е осъждан, има
достатъчно нарушения, които биха могли да се тълкуват, че в него има едни навици да не се
съобразява с изискванията към водачите, предвидени в ЗДвП. Той е с чисто съдебно минало.
За това деяние законът предвижда наказание лишаване от свобода и считам, че по
отношение на него следва да бъде наложено наказание над минимума, предвид чистото му
съдебно минало. В края на краищата вече шеста година върви това дело и който и да е не би
се чувствал меко казано комфортно. Считам, че едно наказание, отложено при условията на
чл.66 НК би изиграло необходимата роля за неговото превъзпитание. Трябва да се наложи и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок минимум от 3 години. В този
смисъл, моля да признаете подсъдимия А. за виновен и да постановите осъдителна присъда,
с която да наложите справедливо наказание.
Адв. С.: От името на доверителите ми няма да преповтарям всичко, което обясни
представителя на ОП – Варна. Считам, че е и безсмислено да анализирам детайлно така
приетите и изслушани заключения по автотехническите експертизи. Безспорно от всички
заключения става ясно, че скоростта на движение на МПС-то е в едни и същи граници.
Видимостта също е една и съща. Основният елемент е в кой момент водачът е възприел
пешеходката като опасност за движението. В първото съдебно заседание от показанията на
подсъдимия става ясно, че той е забелязва пешеходката в един по-ранен момент, преди тя да
навлезе в самото пътно платно. От свидетелските показания на Д.С., изслушан и в днешното
съдебно заседание, стана ясно, че той също е имал някаква възможност да забележи не само
пострадалата, но и нейния съпруг в един доста по-ранен момент. А именно момент, в който
са се изкачвали по стълбите.
Всичко това доказва, че водачът е имал възможност и е възприел пешеходката в един
много по-ранен момент. От огледния протокол и доказателствения материал е ясно, че
пътният участък там, където се излиза от стълбите на дворното място е с прекъсната
мантинела, за да може хората, които обитават този имот да излязат на пътното платно. Те
нямат друг ход, освен да излязат там, където е била пешеходката. Както стана ясно и от
днешното съдебно заседание, когато предявихме снимковия материал към огледния
25
протокол е ясно къде се намират решетката, стълбите, бетонна линия и осевата линия.
Вижда се на снимките, че има асфалтово покритие, което е достатъчно пешеходката с
нейните размери и структура да заеме именно точно това място на пътното платно пред
самата решетка. В тази връзка аз считам, че е обективно заключението на последната тройна
автотехническа експертиза, която приема, че тя няма как да застане на самата отводнителна
решетка и да стои там и да чака там съпруга си. А от неговите показания, които много
странно се игнорират, става ясно какво е било тяхното движение, къде е оставена
пешеходката, как тя винаги го е изчаквала на това място. Не става ясно как първоначалните
експертизи и тези с участието на проф. С. приемат, че тя е правила някакви крачки, някакво
движение и някакво навлизане на това пътно платно. Както и д-р Г. заяви - не може да се
прецени, с оглед находките, които има по тялото на пострадалата и травматичните
увреждания, дали тя е била в процес на крачка или е била в покой. Така, че в тази част
заключенията не са обективни. Въпреки, че всяко едно от вещите лица се е опитало да
обясни опасната зона и че едва ли не пешеходката попада почти винаги в нея. Самият проф.
С. е изчислил, че при скорост от 35,14 км/ч водачът на мотоциклета е имал възможност даже
и да спре, каквото е изискването на закона. В експертизите, които са приети на Р.Д. имаме
варианти, в които тя не попада в опасната зона, но в конкретния случай не считам, че трябва
да се говори за опасна зона, при положение, че самият водач не е изпълнил задълженията,
които му вменява ЗДвП, за да може да се прилага института на опасната зона.
Практиката на Върховния съд е категорична, че във всеки случай, когато пешеходец
се намира там, където не е предназначено за пресичане, макар и да е извън пътното платно,
той представлява опасност за движението, която от водачът на МПС-то не е съобразил със
своето поведение на пътя. Ние чухме и неговите показания, че той не е забелязал и
велосипедист пред себе си. Тогава какво да говорим за този водач. Ясно е, че този водач
няма реакция за конкретната пътна ситуация. И той няма, защото няма и следи по пътното
платно, които да говорят, че е реагирал на тази опасност, а неговата реакция е да намали и да
спре. Той няма друга реакция да прави каквито и да е други маневри, въведени някакви
понятия „спасителна маневра“, несъществуващи такива в практиката на Върховния съд.
Така, че въпросът за това какъв е бил механизмът и какви е трябвало да бъдат
реакциите на водача са ясни се установи по безспорен и категоричен начин. Стана ясно от
вещото лице Г., че заключението на проф. Р. изобщо не може да се кредитира като
обективно. Няма нито една находка, която да говори, че тя е имала някакъв мозъчен
инфаркт, нито поставяне на пешеходката в ситуация тя да се накланя в посоката на
движение на мотоциклета. Вещото лице Р. си позволява да изготвя заключение без изобщо
да се запознае с медицинската експертиза от аутопсията, което е абсолютно недопустимо.
Така, че нейните заключения не отговарят на абсолютно нищо, освен на някакви
амбулаторни листи, създадени преди повече от 10 години. Логично е, че д-р Г. най-правилно
може да установи дали в организма на пострадалата има някакви изменения, било то от
съдов характер или от друго естество.
Показанията на дъщерята на пострадалата за това, че е имала някакъв проблем, който
26
е водил то това, че тя да се привежда и да ползва някакви помощни средства намират
отражение и от направената тройна автотехническа експертиза, изслушана в днешното
съдебно заседание. Вещите лица са приели защо има навлизане в пътното платно и това
кореспондира изцяло с медицинските характеристики на пострадалата и показанията, които
са дадени от дъщеря ѝ.
По отношение показанията на свидетеля Д.С. аз не искам да ги коментирам, защото
са взаимоизключващи се показания, дадени от това лице. В днешно съдебно заседание
видяхте, че той започна да бърка посоките, от които бил заобиколил пострадалата. В един
момент видял кристално очите , в следващия момент няма спомен дали е минал отдясно
или отляво. Неговите показания не отговарят по никакъв начин на механизма и
траекторията, по която е настъпило ПТП-то. Няма как да се разминеш с пострадалата и на 5
метра по-напред да чуеш удар, а тялото , според всички останали доказателства да се
намира да кажем не на 20, а на 15-16 метра. По всички физични закони няма как да се случи
това. За това неговите показания не би следвало да се кредитират, още повече че излизайки
от завоя бил видял входната врата на дворното място. Това е нещо, което физически няма
как да стане, защото там има денивелация и има поне три стъпала, които слизат надолу.
Няма такава техническа позиция, в която да опише цялата тази обстановка - как заключва,
как избутва, как слиза и всичко това, което е видял, докато се движи. Забележете той се бил
обърнал назад и пресъздава някаква фактическа обстановка, която няма общо с
действителността.
Безспорно е какви са травматичните увреждания на пострадалата. Безспорно е
установено на коя страна е паднал мотора. Безспорно се установи къде са намира неговото
дясно огледало и според вещото лице Г. ударите, които са в лявата лицева част са именно от
детайли на мотора.
Ето защо от името на моите доверители аз считам, че са налице достатъчно
доказателства, които да сочат на виновно поведение от страна на подсъдимия. По
отношение вида и размера на наказанието, аз предоставям на съда да прецени кое в
конкретния случай се явява справедливо. По отношение на лишаването от право да
управлява МПС също предоставям на съда, с оглед на всички данни по делото, включително
и такива за негови нарушения и наказания.
Адв. Р.: Ще започна пледоарията си с това да репликирам защо не може да се случи
това, което иска от Вас прокурора. На първо място, защото се намираме в етап на развитие
на процеса, когато делото се разглежда за втори път от първоинстанционния съд и мисля, че
с много лека ръка бе пропуснато да се съобрази какво е произнасянето на първия състав - че
там има оправдателен диспозитив, да се спомене, че присъдата не е 3 години лишаване от
свобода, а 1 година лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок. Бе пропуснато да се
съобрази, че съдебното производство се е развило само и единствено по жалба на
подсъдимия. Бе пропуснато да се съобрази, че имаме указания на въззивната инстанция,
които искаме или не са задължителни за настоящата инстанция и те рамкират и
детерминират процеса, независимо какво иска или не иска прокуратурата. И когато
27
въззивната инстанция е казала, че при новото разглеждане на делото първата инстанция
следва да съблюдава забраната за влошаване положението на подсъдимия. Няма как
прокурорът в днешно съдебно заседание да иска от Вас да направите точно това. Той може
да поиска всичко, но това няма как да се случи, именно поради забраната в закона.
Няма как това, което иска прокурора да се случи и защото той забрави какво е
написано в неговия обвинителен акт, забрави, че при първото разглеждане на делото не е
изменена обстоятелствената част. И е хубаво, независимо колко дълго е продължавал този
процес, човек да се върне към обстоятелствената част на стр.2, където е очертан механизма
на настъпване на ПТП-то, който съдържа обвинителните факти, които Вие трябва да
прецените дали ги възприемате и ги приемате за установени в процеса или не. Вие или може
да ги приемете и да стъпите само на база на тях, или да ги отхвърлите, но не можете, с оглед
етапа, в който се намираме и предвид липсата на изменение по реда на чл.287 НПК именно
на обстоятелствената част на обвинителния акт, да приемете друга, различна от тази
фактическа обстановка, за която е предаден на съд подзащитния ми. А там именно в
обвинителния акт не се сочи нищо от това, което се поддържаше от представителите на
обвинението в днешното съдебно заседание.
Ще започна от обвинителния акт, защото той е в тази си част рамката, в която се
движи процеса. Според прокуратурата А.А. е предаден на съд именно по това обвинение,
което се основава на следните обвинителни факти: първи – че Н. Н. и Н. Н. посетили
собствения си имот в близост до бул. „Осми приморски полк“, тръгнали да се прибират от
имота си. Стигаме до първия опорен момент, в който се сочи, че Н. помогнал на жена си да
се изкачи до решетката и там я оставил, защото тя се придвижвала трудно и ходила с
патерица. Т.е. прокуратурата е възвела обвинение, приемайки че Н. е оставена на
отводнителната решетка. Втори обвинителен факт – Н. се върнал обратно, за да заключи
вратата на имота и тогава чул удар. Трети момент – фактически жената тръгнала да пресича
платното и в този момент покрай нея минал колоездачът, свидетелят Д.С.. Според него
възрастната жена, без да се огледа, тръгнала по асфалта. Имаме три самостоятелни
действия: 1 – качването на Н. на отводнителна решетка, където е била оставена; 2 – Н. слиза,
за да заключи портичката по n-броя стълби, които никой не си е направил труда да ги опише
в огледния протокол и 3 - едва, когато слязъл до портичката чул удар. Имаме 3
самостоятелни действия, които са очертани именно от прокуратурата. Четвъртият, който не
е по-малко важен е, че Д.С. видял, че жената тръгва от мястото, където седи. А какво каза
преди малко прокурора – тя седи на отводнителната решетка, т.е. тя тръгва от
отводнителната решетка, без да се огледа, според обвинението. Петото изречение е, че С.
успял да я заобиколи и да избегне удар.
За това, с оглед всичко казано до тук, както поради забрана за влошаване
положението на подсъдимия, така и на база тези очертани в обвинителния акт факти,
казусът следва и трябва да бъде разгледан единствено и само на плоскостта на внезапно
възникналата опасност, т.е. хипотезата на чл.20, ал.2, изр.2 НК, защото клиентът ми е
оправдан да е извършил нарушение по чл.20, ал.2, изр.1 НК, както и да е извършил
28
нарушение по смисъла на чл.20, ал.1 НК - загуба на контрол, който пък да не говорим колко
въобще е относимо към нашия казус.
Какви са фактите, които защитата в мое лице приема за установени в процеса и на
база кои доказателствени източници. Аз лично Ви моля да приемете за установено в
процеса, че на посочената в обвинителния акт дата 28.07.2016 г. Н. и Н. се намират на
собствения си имот на бул. ***, а съобразно данните от показанията на тяхната дъщеря те
ежедневно ходили до този имот и се прибирали до гр. Варна, ползвайки автобус, имайки
едни и същи навици – да отиват до имота и на връщане тя, излизайки на решетката и той
също, като от там да тръгват да пресичат платното за движение. В тази насока са нейните
показания. Моля Ви да ги приемете в тази част и като показания, които допълват общата
картина, защото същите действия са извършени от Н. и този ден – към момента на
настъпване на инцидента. Н. подпомогнал съпругата си да се изкачи до отводнителната
решетка, която се намирала извън платното за движение и я оставил там да престоява
известно време. Вярно е, че в процеса не са установени еднозначни категорични
доказателства колко време е престоявала Н. именно на това място на решетката. Едно е ясно
– че то не е незначително, защото това време, за което е престоявала е почти равно на
времето, необходимо на съпруга да слезе до портичката, за да я заключи. В момент, в
който Н. е престоявала съвсем изненадващо, без да се ориентира за пътната обстановка, тя
самостоятелно и без да изчака съпруга си, без да се огледа и без да види приближаващите се
велосипед и моторист, е започнала да пресича платното за движение перпендикулярно, като
от момента на тръгването от решетката до момента на последвалия инцидент моля да
приемете, че тя се е движила с обикновен ход, перпендикулярно на платното за движение и е
направила не повече от 2 или 3 крачки до мястото на удара с мотора.
Т.к. се касае за пътен инцидент, реализиран с мотора, управляван от А., следва да се
спомене, че той се е движил по бул. „Княз Борис I“ в продължението му на бул. „Осми
приморски полк“, като се е движил и е управлявал собствения си мотор със скорост между
54 и 56 км/ч. В единия случай, съобразно заключението на вещото лице Д. – с 54,5 км/ч, а в
другия, според проф. С. – с 56,92 км/ч. В крайна сметка тази величина на скоростта е
ирелевантна, макар и да е малко над разрешената за градски условия, където е реализиран
пътния инцидент. С етапа на изложение на аргументите си по повод тази скорост заявявам,
че тя по никакъв начин не е допринесла за настъпването на инцидента.
В момента, в който пешеходката променя поведението си от престой и стоене върху
решетката и тръгва, са изминали според мен приблизително около 3 секунди, но нека не се
ангажираме с конкретика, защото това също не е от значение. Важното е, че нейното
поведение, престоявайки върху решетката, с нищо не е сочило на всички други участници
на движението – велосипедиста С. и на моториста А.А., че тя ще има такова поведение,
каквото е последвало, т.е. че ще тръгне внезапно и изненадващо за двамата участници и ще
предприеме това необмислено и рисково пресичане, което за жалост е било злощастно за
нея.
Прав е колегата С., че трябва да подхождате изключително критично към показанията
29
на Д.С. на различните етапи на развитие на този процес и Ви моля да го направите. Той е
бил разпитан няколкократно и е твърдял няколко различни, взаимоизключващи се
механизма на ПТП, свързани със заобикаляне на пешеходката, отстояния и т.н., които са ни
добре известни. Но има няколко факта, които той твърди и абсолютно еднакво излага своята
позиция за тях. Първият е, че е бил изненадан от поведението на пешеходката. Самият той,
движейки се по платното за движение в крайна дясна част, в непосредствена близост до
крайната разделителна линия, е успял да възприеме, когато Н. и Н. се качват на решетката и
тя остава там. Възприема след това отдалечаващия се Н.. Явно той в този момент слиза
долу. Естествено няма как да е видял къде е отишъл. Само, че с факта на това отдалечаване
изминава един интервал от време, който не е малък. И самият велосипедист Ви каза: „Аз се
приближавам към Н.“ и изведнъж той е изненадан и когато е на едно разстояние от 1-2
метра от нея, тя прави едната крачка, която е изненадваща за него и той прави този лупинг –
ляво, дясно, за да я избегне. За да говорим, че някой е изненадан означава, че нищо преди
това не е подсказвало, че тази жена ще има такова поведение. И след като за Д.С. това е
било изненадващо, също толкова изненадващо е било поведението и за А.А., който
движейки се няколко метра зад велосипедиста възприема пътната ситуацията. Той не очаква
от стоящата на решетката пешеходка тя внезапно дали ще тръгне.
Няма доказателства по делото каква е била дистанцията между велосипедиста и
моториста. Още повече, че днес се събраха допълнителни доказателства, които липсваха в
предходното разглеждане на делото, че велосипедистът на практика е бил с електрически
велосипед и това не е отчетено от вещите лица. Което означава, че скоростта на движение
на велосипедиста е със сигурност над обичайните за движение на обикновен велосипед –
около 15 км/ч. И това е от изключително значение, защото останалото развитие на пътната
ситуация ще даде отговор на въпроса за тази скорост. След като велосипедистът се е движил
с по-голяма скорост към момента, в който той е съумял да избегне пешеходката, това
означава, че разликата в скоростта между велосипедиста и моториста е била по-малка, а
след като е била по-малка, то не е имало никакъв проблем и дистанцията да е била по-малка.
Но даже и игнорирайки обстоятелство, че Д.С. се е движил с по-висока скорост от тази,
която е залегнала в заключението на вещите лица и възприемайки механизма на ПТП,
посочен от вещите лица С., М. и Р.Д. във всичките им експертни заключения, то виждаме,
че в момента, в който Н. е започнала движението си и е тръгнала от решетката, отстоянието
на А. от мястото на удара е било значително по-малко от величината на опасната му зона,
както при приетата от всяко едно от вещите лица Д. и С. скорост на моториста, то водачът
не е имал обективна възможност, чрез способите на намаляне и спиране, да избегне удара,
защото това разстояние е било по-малко от величината на опасната зона и при 50 км/ч.
Не случайно защитата зададе и допълнителни въпроси към вещото лице Р.Д. - дали
ударът би се реализирал и при управление на мотора с 45 км/ч. Отговорите отново
еднозначни и то отново, че ударът е реализиран в рамките на опасната зона и е
непредотвратим за водача. Моля в тази връзка да съобразите казаното от проф. С. при
защитата на заключението му. И то е, че водачът се е намирал на около 18 м от мястото на
30
удара, когато пешеходката е започнала да пресича и за това време при скоростта, с която се е
движил подзащитния ми обективно не е имал възможност да започне ефективното спиране.
Моля това да го отнесете във Вашата критериална база при преценка достоверността на
обясненията на А. и ще видите, че това Ви казва и той в своите обяснения, реално е
реагирал, но бил толкова близо, че е нямало как да задейства спирачките и да намали
скоростта.
Това идва да покаже още веднъж, че няма как да бъдат игнорирани тези обяснения на
А., защото те са напълно достоверни. Не мога да се съглася, че между тях и казаното от Д.С.,
с всички условности, когато говорим за показанията на последния, има някакво
противоречие. Няма никакво противоречие, защото единият е по-напред в пътния участък, а
другият след него. Само че те се разминават и по линията и траекторията си на движение.
Д.С. се движи върху бялата маркировъчна линия или непосредствено до нея. Това означава
на около 20-30 см от края на платното за движение, от края на дясната лента за движение.
Това означава, че когато тръгва пешеходката, тя на практика още с първата си крачка, която
според всички вещи лица е между 40-45 см, то тя застава пред него по линията му на
движение и той се налага екстремно да промени траекторията си, за да я избегне. Само, че
ударът, който се реализира с мотора, който се движи непосредствено след С. се реализира на
разстояние на около 70 см от края на лентата за движение, защото това е било неговата
траектория на движения, видно от неговите обяснения. Т.е. на практика пешеходката е
направила още една крачка, когато вече е реализиран удара между нея и мотора. В тази
връзка няма основание да не бъдат кредитирани и двете автотехнически експертиза на проф.
С., включително и тричленната с негово участие, както и заключението на доц. Р.Д., защото
те на практика почти се припокриват и разликата е в детайлите, които не са определящи за
правните изводи в този процес.
На практика дали пешеходката е направила 2 крачки и е изминала от момента на
тръгването 90 см, които съобразно отстоянието на решетката до лентата за движение сочат
именно за линия за движение на мотора на около 80 см от края на платното, или 3 крачки,
няма съществено значение. Защото във всяка една от хипотезите ударът е в опасната зона и
непредотвратим за подсъдимия А..
По отношение темпа на движение на пешеходката няма никакво основание да
приемаме бавен ход на пешеходката. В техническата литература не случайно се приемат 3
темпа на нормално движение на пешеходец преди бягане – бавен, обикновен и бърз ход. В
конкретния случай моля да приемете, че Н. е започнала да пресича с обикновен ход, първо
защото вещите лица са съобразили в рамките на нейния обикновен ход нейната възраст и
това, че тя е над 80 години, позовавайки се на таблиците, с които работят. На второ място
нямаме доказателства, които да изключат такава възможност за движение на пешеходката –
за справка казаното от дъщеря , че тя всеки ден е на лозето, работи го сама, без да е
подпомагана от други лица и канадката я е ползвала повече за кураж, отколкото да се
подпира на нея. Канадката не е използвана от нея, включително по време на престоя върху
отводнителната решетка и в момента, когато е започнала да пресича, защото никой не е
31
възприел, че тя се е подпирала на канадка и нямаме доказателства в тази посока.
Включително и съпругът ѝ не твърди, че тя е останала да се подпира на канадка.
Моля да приемете заключението на доктор Г., който заявява категорично, че
пешеходката в момента на удара се е намирала в изправено положение на тялото, като за
него ударът е ляво странично. Това изключва тя да е била приведена, използвайки канадката,
а от там и ходът да се налага да го приемаме за бавен. Никъде не е казано, че хора над 80
години не могат да се движат с обикновен, с бърз ход или да бягат. Самите Вие съм уверен,
че се сблъсквате в ежедневието си и виждате какви наистина неочаквани скорости за
движение развиват именно възрастните пешеходци, когато предприемат необмислени и
пресичания на платното за движение, а включително и способностите им да прескачат
прегради и парапети с височина, гранична на техния ръст. Така, че нека априори, предвид
възрастта на пешеходката, да не изключваме възможността, че може да се движи с
обикновен ход, а да стъпим на терена на доказателствата, които сочат, че тя, водена от
желанието си да пресече платното за движение самостоятелно, е започнала да пресича
именно с такъв ход.
Ще Ви върна и на въпроса на защитата в днешно съдебно заседание към свидетеля
Д.С., когато бе запитан как би определил темпа на пешеходката и не случайно той заяви -
обикновен ход. Защото той отчита и възрастта . Когато приемем този факт за установен
следва да приемем и онази част от експертните заключения, където се сочи, че при този
темп на движение на пешеходката и при 2 и 3 крачки виждаме, че отстоянието на моториста
е на изключително по-малко разстояние от тези 20-27 метра, за които стана дума и ще
видите, че той се е намирал на едно не по-голямо от 15-тина метра, колкото заявява в своите
обяснения. Изчислението е елементарно – виждаме, че 0,1 сек, които са необходими да
измине въпросните 2 крачки, при неговата скорост на движение по 3,6 и ще видите на колко
метра се е намирал, защото той преди удара не е намалил.
По-важното е, че даже и да се приеме движение с бавен ход, то това по никакъв
начин не променя механизма на ПТП.то. Той отново е в опасната зона за водача и при 50
км/ч. И имаме основание да приемем, че той не е имал техническа възможност да избегне
удара със способите, предвидени в чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП.
Едно от другите малко неща, с които ще се съглася с колегата С. е, че в
действителност трябва да подложите на критичен анализ казаното на вещото лице Р., т.к. в
конкретния случай тя се е предоверила на амбулаторните листи и изнесената в тях
информация. С оглед Вашия житейски и професионален стаж няма нужда да обяснявам
защо няма как да бъдат кредитирани тези нейни констатации, основани на амбулаторните
листи, защото единственият достоверен източник в крайна сметка дали едно лице е
боледувало може да даде не някой друг, а съдебния медик при една аутопсия. И винаги това
решение на задачата е отзад напред. Нека да видим аутопсионната експертиза, да видим
какви са обективните находки и тогава да съдим дали Н. е имала инсулт, не е имала инсулт и
от какво е страдала.
Стигаме до един съществен въпрос - какво е било положението на пострадалата в
32
момента на удара. Тук отново водещо е експертното заключение на д-р Г.. На тази база
следва да се преценява механизма на ПТП-то. Той е категоричен, че обективните находки
сочат, че Н. в момента на удара с мотора е била в крачка. Опорният ляв крак е бил стъпил,
тежестта е била върху него. Десният крак е бил изнесен напред. Само по този механизъм
могат да се получат нараняванията по вътрешната част в зоната на ямката на дясното коляно
и те да бъдат съотнесени с удрящата повърхност на мотора, а това е челната му предна гума.
Съпоставяме и височината на тези находки с нейния ръст и височината на гумата.
Това добре е охарактеризирано в заключението и на вещото лице Р.Д.. И не случайно
той коригира заключението си в днешното съдебно заседание, като заявява, че пешеходката
е била в крачка. Когато е била в крачка, това е допълнителен аргумент, който подкрепя
казаното от Д.С., че пешеходката е започнала да пресича. Подкрепя казаното от А.А., че
пешеходката е започнала да пресича и не е спирала да пресича. И това само по себе си е
категорично доказателство за недостоверност на експертното заключение на вещите лица от
последно изслушаната днес тройна експертиза А., Я. и Д.. Тези вещи лица превърнаха
желаното от тях в констатации по експертно заключение. Няма как да ги приемем, т.к.
нямаме никакви данни, че тази пешеходка е престоявала на платното, защото това
противоречи на всички доказателствени източници, като се започне от гласните
доказателства на А., С. и на съпруга на пострадалата Н..
Имаме ли основание да не вярваме на съпруга на пострадалата. Аз лично нямам. Той
казва нещо много просто, което беше игнорирано от представителите на обвинението.
Свидетелят Н. заявява на 03.08.2016 г.: „Помогнах , тя излезе от портичката и се качи на
решетката, където е прекъсната мантинелата и аз се върнах да заключа портичката.“ След
като всички свидетели сочат, че тя е била върху решетката, ние този факт няма как да не го
приемем за безспорно установен по делото. Това само по себе си категорично опровергава
казаното от експертите В., Я. и Д., защото те приемат, че тя престоявала на платното, защото
приемат, че на решетката тя не би могла да бъде стабилна, т.к. канадката щяла да
пропадне в отворите на решетката. И поради липсата на друго място, където тя да престоява,
те я поставиха точно на 1 метър навътре в платното. Защо не я поставиха на 2 метра навътре,
а точно на 1. Когато оспорих тяхното заключение преди малко и заявих, че то е базирано
изцяло на предположения това е доказано. Защото не може да кажеш, че канадката ще
пропадне, при положение, че не знаеш размера на канадката и отворите на шахтата. И на
всичкото отгоре не приемаш казаното от трима очевидци на този епизод, защото и С. и А.
казват, че седи извън пътя, а няма къде другаде да стои, освен на решетката. И когато мъжа
казва, че я е оставил там, няма как да го игнорираш и да започнеш да си съчиняваш
произволни факти и да си измисляш, че тя стояла на платното за движение. Питам тези вещи
лица задочно - тогава от коя страна ще я заобиколи велосипедиста и защо за него ще е
възникнала внезапно опасност и той ще е изненадан, когато се движи и върти педалите и на
пътя има един пешеходец и той се учудил, когато стигнал на 1 метър от нея. Това ли е
вярно.Явно, за да бъде някой изненадан като С., пешеходката трябва да му идва отстрани, а
това отстрани е от решетката, а не от някъде другаде.
33
От съществено значение е и още един факт – непрекъснато се прави некоректен опит
от страна на прокуратурата за внушение, че моториста имал видимост към пешеходката от
57 метра. Защо и на какво го базира извода си - защото бил проведен следствен
експеримент, при който поставеният статично пешеходец върху решетката можел да се види
от приблизително 57 метра. Ама някой може ли да каже къде се е намирал моториста в
момента, в който Н. Н. с подкрепата на съпруга си е излязла на решетката и къде се е
намирал в този момент моториста А.. Има ли установен такъв факт по делото. Не е
установен този факт. И когато говорим за този експеримент, той с нищо не допринася за
изясняване на фактическите обстоятелства по делото. И какво като би могъл да я види от 57
метра. А тя там ли е била - не е установен този факт. Защото никой не може да каже спрямо
момента на движение на моториста и велосипедиста тя кога излиза на решетката. Да не
говорим, че няма абсолютно никакво значение този факт по делото, защото е важно не дали
тя стои на решетката, а къде са велосипедиста и моториста А., когато тя тръгва след престоя
си на решетката.
Сравняването на тези 57 метра с величината на опасната зона и опита за замятане на
тези величини от кой момент би могла да бъде видяна с величината на опасната зона е
некоректно, защото сравняваме разстояние на видимост към пешеходец, който не знаем
дали е там и го смесваме с момент на възникване на опасността, както и с момента, в който е
тръгнала пешеходката.
Моля да приемете, че след инцидента подзащитния ми и в момента, в който
преустановява движението си, първата работа му е била, след като няма наранявания, да се
опита да окаже първа помощ, доколкото са му позволявали възможностите и състоянието. В
тази връзка ще Ви помоля да приемете изложеното от него, че е казал на близкостоящите да
се обадят на телефон 112, предвид това, че не е намерил собствения си телефон. Това е
сторено от случайни минувачи или пътници в автомобили. Полял е лицето на пострадалата с
вода, държал е главата, помогнал е с качването в линейката, като за жалост, макар и да
е оказана своевременна и адекватна медицинска помощ, не е довело до съхраняване на
нейния живот. Но това не изключва оказаната помощ от него. Да не забравяме, че при
първоинстанционното разглеждане на делото е приета и тази правна квалификация на
деянието, което няма как да бъде игнорирано.
Считам, че това е единственият централен въпрос по делото, който му дължим
необходимото внимание и в тази връзка няма как да не бъдат съблюдавани принципните
изисквания в Тълкувателно решение № 28 от 1984 г. Според върховните съдии моментът на
възникване на опасност за движението е фактически въпрос и не може да бъде свързан с
формални критерии. От тук и двата въпроса, които могат да бъдат поставени на вниманието
на решаващия съд: може ли да се приеме, че пешеходката е опасност от момента на
стъпването ѝ на решетката или от по-късен момент.
Аз лично считам, че не може моментът на оставянето на Н. да престоява върху
отводнителната решетка да представлява възникнала опасност за участниците в движението,
в частност за А., защото тя престоява на място, което е разрешено от закона за нейното
34
престояване. Тя не се намира в платното за движение и то не е част от платното за движение.
В конкретния случай се позовавам на определителните норми на § 6 и т.3 и 2 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП, които сочат, че платното за движение е общата
широчина на пътните ленти, а пътната лента е надлъжната част от пътя, очертана или не с
маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една
посока едно след друго. Т.е. всички отводнителни решетки, тротоари и банкети не влизат и
не могат да се считат за част от пътната лента или от платното за движение.
При това положение, когато пешеходецът не се намира на платното за движение няма
защо другите участници в движението да се съобразяват с него, още повече, че нищо в
поведението на пострадалата не е подсказвало, че тя ще предприеме това необмислено
пресичане в непосредствена близост пред двама участници в движението – велосипедиста С.
и моториста А.. Такава постъпка е била необмислена, при все че тя многократно преди това
се е движила по този пътен участък. Имам предвид други дни и сезони, и е познавала много
добре как е било организирано движението на този пътен участък. За това и когато едва от
момента, в който Н. промени своето поведение от стояща върху отводнителната решетка, тя
тръгва да пресича, едва от този момент останалите участници следва да съобразяват
поведението си с нея и да я приемат за опасност. Това са направили и двамата участници,
като първият е съумял да избегне удара, а вторият – не. Същият е бил непредотвратим,
защото е реализиран в опасната му зона при всички скорости за движение от 56 до 45 км/ч,
независимо от пътя на движение на пешеходката, дали е направила 2 или 3 крачки,
независимо от това бърз или бавен ход на движение е имала. За това безалтернативно
защитата моли да приемете, че сме изправени пред типичен пример на случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК, защото А. нито е могъл, нито е длъжен да предвиди ПТП-то и да
избегне удара.
Ще се върна на обвинителния акт: сам прокурорът в изложението си на стр.2 приема,
че в крайна сметка казусът следва да се разглежда именно на плоскостта на възникналата
внезапна опасност. Защото сам той описва тези интервалирали действия на пострадалата –
качването на решетката, престояването върху решетката за времето, което мъжът слиза
до портичката и тръгването в момент, в който вече Д.С. се е намирал на пренебрежимо
малко разстояние, а А. е бил на значително по-малко разстояние.
По изложените съображения моля да оправдаете А.А. по възведеното срещу него
обвинение, разбирайте само това по чл.20 ал.2 изр.2 от НК, защото в останалата част той е
оправдан, като приемете, че той не е извършвал това престъпление, което му приписва
прокуратурата или каквото и да е друго по НК, свързано с нарушения на други материални
разпоредби на материалния закон.
Адв. Г.: Колегата изложи доводи и аргументи, с които Ви моли да постановите
решение, с което подзащитния ни да бъде оправдан. С оглед процесуалното ми качество в
настоящия процес аз съм длъжен да взема отношение по някои детайли, които считам, че са
от съществено значение, касаещи формирането на убеждението Ви досежно обстоятелството
налице ли е виновно поведение от страна на А. при настъпване на вредоносния резултат.
35
Аз ще се съглася с представителя на публичното обвинение в лицето на прокурор З., че
проблемът на това производство е допуснати множество непълноти, както се изрази
прокурора. Аз ще бъда малко по-остър и ще кажа, че това производство е опорочено с
първоначалното действие, което е извършено от страна на разследването – огледния
протокол. Нямаме един нормален огледен протокол, от който да се направят съответните
заключения от съответните вещи лица, за да се стигне до единомислие от тяхна страна.
Нямаме такъв, защото разследването не си свършиха работата, което прави чест на
прокуратурата, че го признава. Не хвърлям обвинения към публичното обвинение, няма как
прокурорът да стои или да присъства на всеки оглед или да го извършва. Чест му прави, че
направи всичко възможно да коригира този пропуск, но при положение, че няма изходящите
данни няма как да искаме от вещите лица те да си свършат коректно работата. Това е
същественият проблем на това дело, че 6 години се влачи по инстанциите. Не случайно
първоначалното виждане на прокуратурата бе, че на базата на първоначалната експертиза,
изготвена от проф. С. имаше постановление на прокуратурата, с което производството бе
прекратено.
От тук нататък започват съществените проблеми. Те започват от момента, в който делото бе
върнато от съда и бе отменено прекратяването на прокуратурата. Прокурорът направи
всичко възможно да изчисти фактите и обстоятелствата, само че лично за мен не става ясно
как така експертите в тройната експертиза В., А. и Я. стигат до абсурдни заключения, при
положение че в днешно съдебно заседание доктор Г. заяви категорично и ясно къде е бил
първичният удар, а именно в крачка. Същият се базира на травмите, установени в
аутопсионния протокол. И тези вещи лица казаха, че няма как да си променят заключението,
че тя е била на 4 метра на пътното платно. Значи те веднъж в тази експертиза кредитират
показанията на свидетеля Д.С. и на съпруга на пострадалата, и в следващия момент се
отричат от тях. Не случайно колегата Р. им зададе въпроса как стигнаха до това заключение.
Е, нямаше никакво обяснение. Няма как да иска прокуратурата да се кредитира обвинението
на базата на тази експертиза, като не случайно колегата Р. започна пледоарията си, че
нямаме изменение по чл.287 НПК на обвинението, защото в обвинителния акт прокурорът е
приел, че тя застава на решетката и навлиза на пътното платно. А в следващия момент в
пледоарията си прокурорът заявява, че тя престоява на пътното платно. Кое трябва да
приемаме за вярно.
Въпросът е да стигнем до едно заключение на базата на многобройните експертизи, които се
назначиха. Обърнете внимание, че 90% от експертизите имат еднозначен отговор. Това са
експертизите на доц. Р.Д., на проф. С., ведно с инж. М.. Всички останали не кореспондират
и не почиват на доказателства, съдържащи се в кориците на делото – на етапа на
досъдебното производство и на съдебното следствие, включително и следствения
експеримент.
Адв. Р. много подробно, точно и ясно се опита да изясни фактите и обстоятелствата,
касаещи местоположението на пешеходеца. Много точно и ясно и се опита да обясни, че тук
говорим за елементи от състава на пътя, а не за пътно платно. А там, където е застанала
36
пешеходката, тази отводнителна решетка е елемент от състава на пътя, съгласно §6, т.1 от
ПЗР на ЗДвП.
Аз не искам да Ви обременявам повече. Само казвам, че много подробни бяха и
представителя на публичното обвинение и адв. Р., но аз считам, че това следва да бъда
съобразено от настоящия съдебен състав - всички тези факти и обстоятелства и най-вече
заключенията на последната експертиза, които кореспондират със заключенията на първата
експертиза на проф. С., че при темп на движение 45, 50, 55 км/ч и нагоре, ударът е бил
непредотвратим за мотоциклетиста.
Това са данните, които бих искал да изложа пред Вас. Моля при вземане на решение да се
съобразите с всички тези факти и моля на основание чл.15 от НК да признаете подсъдимия
А. за невиновен по така възведеното обвинение.
Адв. С. (реплика): Т.к. нямало никакви данни и възможност за подсъдимия да спре
искам да кажа, че в тази експертиза, която приехме днес на Р.Д. кратко и ясно е написал -
9,15 метра разстояние, на което е можел да спре при скорост от 48 км/ч, ако бе реагирал.
Така, че да се спекулира по този начин, че нямал време, при положение, че същият Р.Д. е
измерил 20 или 27 метра от момента, в който е възникнала опасността. Ако беше реагирал
своевременно със спиране, според вещото лице разстоянието му на спиране е 9 метра, което
попада в тези 27 метра.
Адв. Р. (дуплика): Аз съм сигурен, че ще оцените и игнорирате от Вашия анализ
всякакви опити за създаване на погрешни представи за изводите и констатациите на вещите
лица от техните обективни изводи. Редно е да се ограничат понятията като „време за реакция
на един водач“, „време за сработване на спирачния механизъм“, „време за нарастване на
отрицателното закъснение“, които са интерпретирани подробно в заключенията на вещите
лица, до края на които времена, който и да е водач, при която и да е скорост на движение, не
може да редуцира величината на скоростта си и това време в конкретния случай не е по-
малко от 1-2 секунди. И едва от там нататък започва ефективния спирачен път на един
автомобил. Само, че за Т1,Т2 и Т3 – въпросната 1 и 2 секунди, водачът се движи със същата
величина на скоростта, с която се е движил преди това. За това няма как един водач да спре
за 9 метра. И когато някой говори за ефективен спирачен път следва да го ограничи от
цялото време за изминаване величината на опасната зона, защото тя е най-краткото време, за
което един водач може да спре от момента, в който види една опасност и реагира, до
ефективното си спиране. И не можем, защото така ни отърва в този процес да вземем само
ефективното спиране накрая. Вие самите се убедихте при разпита на вещите лица, че в
конкретният случай водачът А. за него ударът настъпва преди края на Т3, т.е. той не е могъл
още към този момент да редуцира величината на скоростта си.
На второ място – фразата, използвана от вещото лице Р.Д. в неговото заключение по
никакъв начин не може да се извлече от контекста на цялостното му заключение. Визирам
фразата: „От проведения следствен експеримент става ясно, че от 56,17 м е имал
видимост…“ (цитат) Твърдението 56,17 метра, че се изминава за 3,7 секунди е вярно. И е
абсолютно вярно, че ако се е намирал на 56,17 метра той би имал възможност да реагира.
37
Ама питам: защо да реагира, има ли опасност тогава. Няма опасност, защото пешеходката
даже я няма на решетката. Не случайно вещото лице заявява, че би имал възможност да
реагира на ситуацията, ама забележете - преди настъпване на опасността. Самото вещо лице,
макар и навлизайки с тази констатация в правната страна на казуса, казва, че даже и да е бил
на 56 метра моториста, нищо не е налагало в този момент той да употреби спирачки, защото
няма опасност, няма критична ситуация. За това казва „преди настъпване на опасността“. На
въпроса кога за него възниква опасността, той самият приема, че опасността възниква в
момента, в който пешеходката от седящо положение върху решетката тръгва и започва да
пресича, защото до тогава никой не е длъжен да се съобразява с нея. За това заявява, че е
преди настъпване на опасността.
На трето място – моля да приемете и да се съгласите с извода ми, че престояването на
един пешеходец на място, което е предназначено за престой на пешеходци не е опасност. Не
мога да приема, че в конкретния случай, при наличие на такава организация на движението,
която не е създала нито прокуратурата, нито защитата, а едни общински служители, може да
приемем, че тази решетка не е място за престояване на пешеходците. Ама те няма къде
другаде да престояват. Дали имаме тротоар, дали имаме отводнителна решетка, важното е,
че е място, което е извън платното за движение. Тази решетка като съоръжение за
отводняване не може да бъде приравнена на онези отводнителни решетки, които са на
платното за движение и са включени в него и виждаме, че голяма част от тях се намират на
самото платно за движение, а не извън него. Това е съществената разлика. Да, ако имаме
отводнителна решетка, включена в рамките на платното за движение, не защото е
отводнителна решетка, ще имаме пешеходец и ще имаме опасност, а защото е на платното за
движение. А, когато той е извън платното за движение не е възникнала опасност, защото
приемайки противното ще стигнем до ситуация, в която всеки един пешеходец, който се
намира на тротоара за движение ще представлява опасност, защото някой някога може от
тротоара да тръгне. Случаят е повече от ясно, че не е такъв.
СЪДЪТ на основание чл. 297 от НПК дава ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия:
Подсъдимият А.: Първо искам да изкажа огромните си съболезнования, че
причиних смъртта на госпожа Н.. Направих всичко възможно, за да го избегна, но Ви
казвам, че нямаше как да избегна удара. Аз живея вече шеста година с тази мисъл. Всяка
година ходя и паля свещи и моля Господ да ми прости греха, който извърших. Аз имам 3-
годишен син и искам той да се гордее с баща си. Моля Ви от сърце да не ми отнемате това
щастие. Вие сами преценете какво е правилно.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание постанови присъда, която председателят на състава
обяви публично и разясни на страните срока и реда за обжалването пред Апелативен съд –
Варна.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:15 часа.
38
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
39