№ 2564
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Мариана Г.ева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100505149 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5149/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г. Л. Д. ЕГН
********** гр.София срещу решение №20029527 от 13.04.2022 г постановено по гр.д.
№16115/21 г на СРС , 169 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно
основание чл.439 ГПК срещу “Софийска вода” АД ЕИК ******* гр.София ; да бъде
признато за установено , че Д. не дължи 2524,30 лв главница за потребена вода за периода
27.03.2012 г – 22.09.2017 г , ведно със законната лихва от 30.11.2017 г до окончателното
заплащане на сумата , 976,84 лева лихва за забава за периода 27.04.2012 г – 22.09.2012 г и
120,02 лева разноски в заповедното производство ; за които суми е издаден изпълнителен
лист от 03.11.2020 г по ч.гр.д.№84127/17 г на СРС , 75 състав и е образувано изпълнително
дело №20208630403623 на ЧСИ №863 С.Х. . Решението на СРС се обжалва и в частта за
разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Вземанията за потребена
вода са периодични и давността за тях е изтекла още преди подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело . Издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист не прекъсват погасителната давност . Влязлата в сила заповед за изпълнение няма СПН
и не е приложим чл.117 ал.2 ЗЗД . Решението на СРС е „бедно на мотиви“ т.е. по същество е
немотивирано .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . 3-
1
годишната погасителна давност е започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта
за изпълнение . Давността е прекъсната с действия на принудително изпълнение и
процесните задължения не са погасени по давност .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 14.04.2022 г
и е обжалвано в срок на 28.04.2022 г . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че е преклудиран доводът , че процесните вземания
са били погасени по давност преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение . Вземанията са потребена вода са периодични и се погасяват с 3-годишна
погасителна давност като периодични вземания по чл.111 б.В ЗЗД . Чл.117 ал.2 ЗЗД е
неприложим към вземания установени с влязла в сила заповед за изпълнение . Давността е
прекъсната с молба на взискателя от 16.12.2020 г и не е изтекла .
Решението на СРС е правилно като краен резултат .
СРС е приел , че заповедта за изпълнение е влязла в сила с разпореждане от 28.10.2020 г .
След влизане на заповедта за изпълнение в сила , с аргумент от чл.416 ГПК и чл.424 ГПК ,
вземанията са установени по съдебен ред и не могат да бъдат оспорени от длъжника с
възражение за погасителна давност за период преди влизането за заповедта в сила .
При влязла в сила заповед за изпълнение по аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД погасителната
давност за вземанията винаги е 5-годишна ; независимо дали става въпрос за вземания ,
които принципно се погасяват с 3-годишна , 5-годишна или 10-годишна давност . В този
смисъл са Постановление №2 от 21.12.1981 г, Пленум на ВС, Тълкувателно решение №51 от
01.04.1966 г по гр.д. №17/1966 г на ОСГК на ВС , решение №235 от 21.09.2012 г по гр.д. №
1762/2011 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС и решение №51 от 21.02.2019 г по гр.д.№2917/18 г на ВКС ,
IV ГО . Това важи и след спиране и/или прекъсване на давността - решение №2106 от
28.12.1998 г по гр.д. № 1571/1998 г, V ГО на ВКС .
Следователно , погасителната давност за процесните вземания не е изтекла до настоящия
момент , дори да не бяха извършени никакви изпълнителни действия по изпълнителното
дело .
Само за пълнота трябва да се отбележи , че по изпълнителното дело е извършено действие
на принудително изпълнение – запор върху МПС от 25.01.2021 г . С него давността е била
прекъсната , след което има постановено спиране на изпълнителното дело . Липсва период
2
от повече от 5 години , през който делото да не е било спряно и да не са извършвани
изпълнителни действия , включително и до настоящия момент .
Налага се категоричният извод , че процесните вземания не са погасени по давност .
Решението на СРС е правилно като краен резултат и трябва да бъде потвърдено . В тежест
на въззивника са разноските на въззиваемата страна пред СГС .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20029527 от 13.04.2022 г постановено по гр.д.№16115/21 г на
СРС , 169 състав .
ОСЪЖДА Г. Л. Д. ЕГН ********** гр.София да заплати на “Софийска вода” АД ЕИК
******* гр.София сумата от 50 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3