№ 276
гр. София , 29.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Т. Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Т. Станимирова Въззивно търговско
дело № 20211001000421 по описа за 2021 година
Производството е по чл.25,ал.4 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лице с нестопанска цел.
Образувано е по жалба на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА чрез пълномощника й гл.юрк. Д.
Б. против решение №260031 от 08.01.2021 г. на Софийски градски съд,ТО, VI-13 състав,
постановено по т.д.№2500/2020 г., с което е отменен отказ № 20201201131656 от
07.12.2020 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията за вписване на промени по
партидата на „СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ“-ООД.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението поради нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон, като същата е подробно мотивирана.
Твърди, че съдът не е дал срок на Агенцията да представи отговор по жалбата предвид
разпоредбата на чл.25,ал.2,изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ. Излага доводи и за
незаконосъобразност на решението. Моли въззивния съд да го отмени и потвърди отказа на
длъжностното лице.
Препис от жалбата е връчен на другата страна - „ГРИЙН ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“-ЕООД,
който е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да
потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. В отговора са изложени
подробни доводи.
По делото е представена цялата преписка на Агенцията по вписванията, ведно с
постановения отказ.
Софийският Апелативен съд, като обсъди допустимостта и основателността на
жалбата, приема следното:
1
Жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане поради следното:
Приетото през 2020г. изменение на чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ – „Решението на съда
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на
агенцията пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно“, не предоставя на
органа, постановил отказа за вписване, правомощие да обжалва отменителното решение на
окръжния съд. Доколкото това изменение не съдържа изрично посочване, че съдебното
решение, отменящо отказа на длъжностното лице по регистрацията като незаконосъобразен,
може да бъде обжалвано „от агенцията“, а визира „съобщаване“ на решението „на
агенцията“, както и се разделя жалбоподателя от агенцията, без да се използва обичайния
във връзка с гражданско-правния ред за обжалване израз „от страните“, следва да се приеме,
че нормата е неясна и подлежи на тълкуване. Тълкуването следва да се извърши съобразно
смисъла и целите на закона, систематичното място на нормата спрямо останалите норми на
ЗТРРЮЛНЦ и в съответствие с установените в исторически план принципи на
охранителното производство според националното законодателство и с оглед изискванията
на европейското право.
Производството по вписвания, респ. заличаване на вписани обстоятелства е охранително и
има едностранен характер, доколкото вписването /обявяването или заличаването/ се
извършва въз основа на подадено заявление от съответния търговец или ЮЛНЦ и създава
изгодни последици за него като заинтересован, без да се засяга чужда правна сфера. Отказът
това да бъде направено засяга единствено неговия правен интерес. Поради това и с
разпоредбата на чл.25,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ е предвидено контрола за законосъобразност,
осъществяван от съда, да бъде допустим единствено по отношение на отказа да бъде
извършено исканото вписване /обявяване или заличаване/. Съдебното производство,
образувано въз основа на жалбата на молителя, продължава да бъде едностранно. Чл.25, ал.4
ЗТРРЮЛНЦ предвижда разглеждането на жалбата на заявителя съдът да извърши в състав
от един съдия и в закрито заседание. Препращането към глава двадесет и първа от ГПК -
„Обжалване на определенията“ визира единствено посочения в тази глава ред за
разглеждане - в закрито заседание, без призоваване на страната, инициирала производството
по обжалване. Това препращане не предпоставя механично прилагане на всички разпоредби,
включително тази на чл.276 ГПК, която е приложима само в състезателното производство
при наличие на насрещна по възникнал гражданско - правен спор страна. Изменението на
чл.25,ал.2 ЗТРРЮЛНЦ /ДВ бр.105/20г./ с добавянето на ново трето изречение: „Агенцията
може да подаде отговор по жалбата с писмени доказателства по нея“, не променя характера
на производството от едностранно в състезателно, тъй като Агенцията по вписванията е
държавен орган на изпълнителната власт /чл.3, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ/, натоварен с конкретни
функции по регистрацията, воденето, съхраняването и осигуряването на достъп до
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Същата не е в
гражданско-правен спор със заявителя, тъй като не разполага с противопоставими на
заявителя накърними насрещни права и задължения, характерни за гражданското
2
правоотношение. Обстоятелствата, че жалбата се подава чрез агенцията /чл.25, ал.2 изр.1
ЗТРРЮЛНЦ/ и, че същата е длъжна да я изпрати незабавно на съда, като й се предоставя
възможност да заяви становище по подадената срещу отказа й жалба /допълнително
даденото й право да представи с него „писмени доказателства“, прави нормата в тази й част
мъртва, доколкото органът по регистрацията се произнася по ангажирани от заявителя
доказателства и не разполага с други такива, освен с посочените в предходното изречение
доказателства за връчване на отказа/, я поставя единствено в позиция, сходна с положението
на съдебния изпълнител при обжалване действията му - същият излага мотиви по
обжалваните действия /чл.436, ал.3 изр.2 ГПК/, но не става страна в производството, в което
ще се разглежда законосъобразността на действието му.
Посочените по-горе принципни характеристики на регистърното производство като вид
охранително производство, очертани още с нормативната база, действаща до 01.01.2008г.,
включително гл.46 вр. гл.52 от отменения ГПК, не се променят съществено с приемането на
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Основна цел на приемането му е създаването, съобразно препоръките в Директива
2003/58/ЕО на ЕП и Съвета от 15.07.2003г. за изменение на Директива 68/151/ЕИО на
Съвета относно изискванията за оповестяване по отношение на някои видове дружества, на
централизирана електронна регистърна система от бази данни за търговците /а впоследствие
и за ЮЛНЦ/, публично достъпни през интернет, както и изваждането на дейността по
вписванията, обявяванията и заличаванията от компетенциите на съдилищата, на които се
възлага единствено функцията по осъществяване на контрол за законосъобразност на
постановените от агенцията откази. Това е видно и от мотивите към проекта на ЗТР.
Съгласно чл.120,ал.1 от Конституцията на Република България съдилищата осъществяват
контрол за законност на актове и действия на административните органи. В съответствие с
посочената разпоредба от най- висша степен е нормата на чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ,
предвиждаща контрол за законосъобразност от страна на съда единствено на отказа на
Агенция по вписванията /представляваща по статута си орган към министъра на
правосъдието, натоварен с определени функции/. Този контрол е възложен в правомощие на
съда, доколкото държавата дължи защита на законния интерес на ЮЛ- заявител, поискало
вписване или заличаване на обстоятелство по партидата му, респ. обявяване на предвиден в
закона акт, който интерес е засегнат с отказа да бъде извършена съответната регистрация.
Този акт на длъжностното лице не представлява индивидуален административен акт, а акт с
правно значимо действие, поради което предвиденият в ЗТРРЮЛНЦ контрол за
законосъобразността му е не административен, а гражданско- правен, както е прието и в
мотивите на т.7 от Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. по тълк.д.№2/2014 г. на
ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Поради това агенцията в качеството й на
държавен орган не участва в производството по обжалването на акта й пред съда, за разлика
от административния орган, издал обжалвания административен акт, комуто е признато това
право в административното производство. Съдът е длъжен да изпрати на агенцията
съдебното решение, с което е осъществил предвидената от законодателя проверка за
3
законосъобразност и е отменил отказа на длъжностното лице, като решението е
задължително за нея. Съгласно императивната разпоредба на чл.25,ал.5, при отмяна на
отказа съдът дава задължителни указания на агенцията да извърши съответното вписване,
заличаване или обявяване, които тя е длъжна да изпълни. Изпълнението следва да е
незабавно, според императивната норма на чл.14 ЗТРРЮЛНЦ.
Изложеното не оставя съмнение, че изменението на чл.25, ал.4, изр.2 ЗТРРЮЛНЦ няма
предвид да се подмени недопустимо пред въззивната инстанция характера на
производството от едностранно в състезателно, като се конституира ненадлежна страна
/чиято правна сфера не е засегната от гражданско-правен спор/, а също и да се създадат
условия за възникване на правна несигурност за участниците в гражданския оборот. За
агенцията съществува законоустановено задължение да изпълни незабавно решението на
окръжния съд, като отрази съответната промяна в регистъра, поради което не може да й се
даде право да се противопостави на това решение. Ако такава жалба се приеме за допустима
и бъде разгледана, евентуална отмяна на решението на окръжния съд от въззивната
инстанция, при вече извършено въз основа на него вписване, не би имала никаква правна
стойност, тъй като въз основа само на потвърждаването на отказа на длъжностното лице не
би могло да бъде извършено заличаване на вече вписаното обстоятелство. При това
положение в правния мир от една страна ще съществува вписване, противопоставимо на
трети лица, а в същото време ще е налице съдебен акт, според който не са налице
предпоставките за извършването му. Такова разминаване между вече вписаното
обстоятелство и крайния съдебен акт освен че е недопустимо с оглед принципите на
охранителното производство, е в нарушение и на изричното изискване на §6 от Директива
2003/58/ЕО на ЕП и Съвета.
При тълкуване нормата на чл.25,ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ следва да се изхожда освен от
принципите на регистърното производство, така също и от целите на този закон, изложени в
мотивите към законопроекта за търговския регистър /№602-01-5 от 28.01.2006г./, едни от
които са постигане на „бърза регистрация“ при „опростени и сигурни процедури“ и
„доверие в търговския регистър“/, всяко добросъвестно лице да може да се позовава на
вписванията в него/, с постигането на които се осъществява защита както на обществения
интерес, така и на интереса на третите лица и на заинтересованите от извършването на
регистрацията търговци и ЮЛНЦ.
Конкретните причини, наложили внасянето на законопроект за изменение на ЗТРРЮЛНЦ от
2020г., които се откриват в мотивите към него, са да бъдат преодолени „възникнали
противоречия в съдебната практика относно задължението за разноски в производствата по
обжалване отказите на длъжностното лице по регистрацията по реда на чл.25 от закона“
/каквито според императивната разпоредба на чл.541 ГПК не се дължат и присъждат в това
производство,а прилагането на тази норма от гражданските съдилища до изменението е
било непротиворечиво и еднозначно/, както и осигуряване на „финансова икономия“ и
спестяване „провеждането на допълнителни производства пред административните
4
съдилища и ВАС“ /има се предвид производства по чл.28 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ/,т.е. да бъде
създадена възможност в това производство в тежест на органа по регистрацията да се
присъждат разноските, направени от молителя.Тези причини, обусловили приемането на
измененията от 2020 г., са с определено конюнктурен характер и не съответстват на
очертаните в законопроекта за ЗТР цели на производството по регистрация на търговци и
ЮЛНЦ. Доколкото целта на закона се изразява в тези конкретни практически резултати, за
постигането на които той е приет, при тълкуването на изменения чл.25,ал.4,изр.2 превес
следва да бъде даден на целите на закона, а не на причините за неговото изменение.Тъй като
целите „бързина“, „опростеност“ и „стабилност“ при регистрацията се постигат с веднъж
осъществения от окръжния съд контрол върху отказа на органа по вписването, в
противоречие с тях би било тълкуването на нормата в смисъл, че се дава възможност на този
орган за последващо обжалване на отменителното съдебно решение.
С оглед изложеното съдът намира, че разпоредбата на чл.25,ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ не
предвижда обжалване на решението на окръжния съд,отменящо отказа на длъжностното
лице по регистрация при Агенция по вписванията, от същата агенция.
Поради това въззивната жалба на Агенция по вписванията е недопустима и следва да се
остави без разглеждане, с прекратяване на въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на Агенция по вписванията
против решение №260031 от 08.01.2021 г. на Софийски градски съд,ТО, VI-13 състав,
постановено по т.д.№2500/2020 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по В.т.д.№421/2021 г. по описа на САС
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5