и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС /отм./. Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Агенция за социално подпомагане – гр.София, против Решение № 96/06.12.2006 год. по Н.а.х.дело № 34/2006 год. по описа на Ардинския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 2/20.03.2006 год. на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане гр.София, с което на Люба Петкова Солинкова от гр.Ардино, с ЕГН **********, за нарушение на разпоредбите на чл.13 ал.2 от Закона за социално подпомагане и чл.27ал.1, 2 и 3 от Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане, на основание чл.36 ал.2 от ЗСП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600 лв. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради нарушения на процесуалните правила. Счита, че не е налице неяснота в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление относно датата /периода/ и мястото на извършване на административното нарушение, както бил приел първоинстанционният съд, като тези нарушения били несъществени. Твърди, че първоинстанционния съд не е извършил анализ на доказателствата в тяхната съвкупност, като извода му – че чл.27 от ППЗСП не можел да бъде нарушен от санкционираното лице, не съответствувал на събраните по делото доказателства – длъжностна характеристика и свидетелски показания. Намира, че извършването на нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, тъй като липсвали данни за събиране за проучване на документацията и събиране на информация от страна на нарушителя, като неправилно съдът бил приет за недоказан този факт. Неправилен бил и извода на съда – че факта, който следвало да се доказва е дали лице е пътувало зад граница, тъй като в тежест на административнонаказващият орган е факта на извършване на административно нарушение от санкционираното лице. Моли да бъде отменено обжалваното решение на РС – Ардино. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата. Не сочи нови доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна, поради което моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно, обосновано и законосъобразно. Окръжният съд, след преценка на доводите и оплакванията на жалбодателя, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното : Касационната жалба против решението на Ардинския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС /отм./ и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. Релевираните с жалбата касационни основания, макар и не изрично формулирани в жалбата, са тези по чл. 218б ал.1 б.”в” от ГПК – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. По същество същата е неоснователна. Ардинският районен съд с обжалваното решение е отменил Наказателно постановление № 2/20.03.2006 година на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане гр.София, с което на Люба Петкова Солинкова от гр.Ардино, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.13 ал.2 от Закона за социално подпомагане и чл.27 ал.1, 2 и 3 от Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане, на основание чл.36 ал.2 от ЗСП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600 лв. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел, че акта за установяване на административно нарушение е издаден при груби нарушения на чл.42 ЗАНН - липсвали датата и мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено.Тези нарушения съдът е намерил за съществени, тъй като от една страна нарушавали правото на защита на нарушителя, а от друга препятствали съда да прецени има ли нарушение и коÒа е извършено то. Съдът е приел също, че посочените пороци на АУАН са пренесени и в обжалваното пред него НП, с което било допуснато нарушение на разпоредбите на чл.57 ЗАНН, т.5 на който изисквал да има описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Направил е извода, че посоченият за нарушен в акта и наказателното постановление чл. 13 ал.2 ЗСП не можел да бъде нарушен от жалбодателката, тъй като се отнасял до лицата, издаващи заповеди за отпускане на помощи. По отношение на посочената за нарушена в АУАН и НП разпоредба на чл. 27 от ППЗСП също е приел, че е неотносима към конкретния случай и приложена противоречиво, тъй като и в двата акта се вменявало като нарушение изготвянето на социален доклад по ал.2 и предложение по ал.2 от ответника по касация, въпреки безспорния факт на изготвени такива. Съдът е изложил съображения, че можело да се говори за непълна социална анкета, поради липсата на проверка на място, но останалите фактори - проучване на документация и събиране на информация, не било доказано че липсват,за да се приеме, че не е извършена социална анкета. Съдът е посочил в мотивите си също, че не е бил изяснен въпроса със самото деяние, с оглед различното формулиране в АУАН и в НП, като в акта било посочено - „неизвършена социална анкета и изготвяне на соц.доклад с невярно съдържание”, а в НП – „неизвършване насоциална анкета”. Развил е и съображения относно разпоредата на чл. 11 т.7 от ППЗСП, като е приел, че не са били събрани никакви доказателства затова, на какви разноски е пътувала съпругата на декларатора, като от събраните в съдебно заседание доказателства се установявало, че същата действително е пътувала, но не на свои разноски. Направил е извода, че неуточняването в двата акта на датата на нарушението води до невъзможност да се прецени приложението на разпоредбата на чл.З ал.1 от ЗАНН. Посочил е също, че от момента на подаване на молба с вх. № 19/03.01.2006 год. от Сунай Ибрям Махмуд, която е повод за образуване на настоящото административното производство, до издаване на атакуваното постановление е настъпила законодателна промяна /с ДВ.бр. 18/28.02.2006 год., относно изменение и допълнение на ЗСП/, като липсата на дата на нарушението, прави невъзможно правилното приложение на закона. Направил е крайният извод, че допуснатите при издаването на обжалваното наказателно постановление нарушения са съществени, като нарушават правото на защита на ответника по касация, т.е. че НП е незаконосъобразно, поради което го е отменил изцяло. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания.Изрично в жалбата си касатора посочва като касационни основания, водещи до неправилност на атакувания съдебен акт – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора, установяващ посоченото в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.1-во от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради нарушение на материалния закон, за неоснователен. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че на 03.01.2006 год. Сунай Ибрям от с.Хромица, общ.Ардино подал молба-декларация с вх.№ 19 от същата дата до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Ардино за отпускане на месечна помощ, в която декларирал изискуемите обстоятелства, измежду които и обстоятелството, че той самият и членовете на неговото семейство не са пътували зад граница на собствени разноски през последните 12 месеца. Въз основа на молбата, на 04.01.2006 год. от ответника по касация Любка Солинкова е съставен социален доклад, в който отразила, че молителят не притежава движима и недвижима собственост, която може да бъде източник на допълнителни доходи; попълнила е данните по раздел IV-ти на социалния доклад, по отношение на които посочила отрицателни констатации, вкл. и относно обстоятелството, че молителят и семейството му не са пътували зад граница на собствени разноски за последните 12 месеца, както и е посочила като източник на данни, получени от други източници - общинската администрация, Дирекция „Бюро по труда” и Дирекция „Земеделие и гори”; посочила е и други констатирани обстоятелства – че Сунай Мехмед и съпругата му са работили по Национална програма като социални асистенти до 01.01.2006 год. В заключение е отразила в доклада, че семейството не е в състояние с доходите си да задоволи жизнените си потребности и че отговаря на условията за подпомагане, като е направила предложение да им бъде отпусната месечна социална помощ на основание чл. 9 ал.3 т.4 и т.8 от ППЗСП, считано от 01.01.2006 год. Въз основа на социалния доклад, със Заповед № 19/06.01.2006 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Ардино е отпусната на Сунай Ибрям Махмуд от с.Хромица месечна социална помощ. На 08.03.2006 год. била извършена проверка в Дирекция „Социално подпомагане” – Ардино от комисия, назначена със заповед на Изпълнителния директор на АСП - София, която констатирала, че ответника по касация не е извършила социална анкета, като изготвила социален доклад с невярно съдържание и е дала предложение за отпускане на месечна помощ по реда на чл.9 от ППЗСП, в резултат на което неправомерно е отпусната месечна помощ за м.януари 2006 год. на Сунай Ибрям Махмуд от с.Хромица, общ.Ардино. Посоченото проверяващите квалифицирали като нарушение по чл. 13 ал.2 от ЗСП и чл. 27 ал.1, 2 и 3 от ППЗСП, за което съставили акт за установяване на административно нарушение № 302/08.03.2006 год., в който изложили аналогична фактическа обстановка. Въз основа на АУАН изпълнителният директор на АСП – София е издал обжалваното в първоинстанционното производство наказателно постановление, в което е посочил, че Люба Солинкова като социален работник е изготвила социален доклад по молбата на Сунай Ибрям Махмуд и е дала предложение за отпускане на помощта, без да е извършила социална анкета, позволяваща да се проверят и преценят всички данни и обстоятелства, които обуславят правото на лицето. Посочил е, че при проверка е установено, че съпругата на лицето е пътувала в чужбина през последните шест месеца, като предложението е изготвено, без да са проверени данните, а само на основание твърденията на лицето в молбата-декларация, в резултат на което неправомерно е отпусната социална помощ за м.януари 2006 год. Посоченото административнонаказващият орган също е квалифицирал като нарушение по чл. 13 ал.2 от ЗСП и по чл. 27 ал.1, 2 и 3 от ППЗСП, за което и на основание чл. 36 ал.2 от Закона за социално подпомагане е наложил на ответника по касация административно наказание „глоба” в размер на 600 лв. При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че крайният извод на решаващият съд за незаконосъобразност на наказателното постановление е обоснован и съобразен с материалния закон. Това е така, тъй като действително нито в АУАН, нито в НП са посочени дата и място на извършване на твърдяното нарушение. Посочването на тези елементи от състава на нарушението в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е задължително, съгласно императивните разпоредби на чл. 42 т.3 и чл. 57 т.5 от ЗАНН, като непосочването им съществено ограничава и нарушава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което следва във всеки един момент от началото на административнонаказателното производство да знае извършването на какво точно, на кое място и по кое време административно нарушение му е вменено. Нещо повече, датата и мястото на извършване на нарушението са от изключително значение, с оглед преценката от административнонаказващият орган и от съда и на редица други обстоятелства, имащи отношение към реализирането на отговорността на нарушителя – изтичането на давностни срокове, подсъдност на делото, приложимия материален закон и т.н. С други думи, посоченото представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. На следващо място, в наказателното постановление не са посочени доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението, тъй като посочените такива – акта за установяване на административно нарушение и констативния протокол не биха могли да послужат като доказателства за извършването на нарушението, дотолкова доколкото същите не се ползуват с презумптивна доказателствена сила, а самите отразени в тях факти и обстоятелства подлежат на доказване с предвидените в закона доказателства и доказателствени средства, и то от административнонаказващият орган. От друга страна, санкционната разпоредба на чл.36 ал.2 от ЗСП установява, че носи административнонаказателна отговорност длъжностно лице, което виновно нарушава законодателството по социално подпомагане, т.е. нормата е бланкетна, което налага в АУАН и НП същата да бъде изпълнена с конкретно съдържание. От представените такива в настоящата производство може да се направи извода, че вмененото на ответника по касация административно нарушение е за това, че е изготвила социален доклад, без да е извършила социална анкета. Задължението на социалния работник да извърши социална анкета е вменено с разпоредбата на чл. 27 ал.1 от ППЗСП, като предложението за отпускане или отказ на социална помощ се основава именно на резултатите от социалната анкета. Същевременно, понятието „социална анкета” е законово определено с разпоредбата на § 1 т.10 от ПЗРЗСП, като същото представлява дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция „Социално подпомагане”, която се изразява в проверки на място, в проучване на документация и събиране на информация. По делото, обаче, не може да се приеме за безспорно установено, че ответника по касация не е извършила социална анкета въобще, доколкото от съдържанието на АУАН и НП е видно, че всъщност на Солинкова се вменява като нарушение само и единствено неизискването на информация от РДВР – Кърджали относно задграничните пътувания на молителя Сунай Махмуд и неговата съпруга. Същевременно, в самият социален доклад е отбелязано от Солинкова, че са използувани данни от други източници – общинска администрация, Дирекция „Бюро по труда” и Дирекция „Земеделие и гори”, направила е и други констатации относно обстоятелството, че молителят Махмуд и съпругата му до 01.01.2006 год. са работили по Национална програма като социални асистенти, т.е. може да се направи извода, че същата е събирала информация и е проучвала документи, в което всъщност се изразява час от действията по извършване на социалната анкета. Следва да се отбележи също, че легалното определение на понятието „социална анкета” не конкретизира и не посочва изчерпателно и ограничително начините и формите на събиране на информация, не конкретизира точно документите, които следва да бъдат проучени, нито пък вменява задължително и във всички случаи да бъде извършено посещение на място /без да е ясно какво всъщност влага административнонаказващият орган в това понятие/. С други думи, обема на дейността по установяване на наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, която се извършва от социалните работници, до голяма степен се определя от тях самите, като не съществува изрична забрана да дадат вяра на един или друг елемент от молбата-декларация на искащия социално подпомагане. Не са в състояние да променят изложените изводи на съда и показанията на св.Марков, Карамфилова и Дурмуш – актосъставител и свидетели по акта, съгласно които задължително се извършвало посещение на адреса при извършването на социална анкета, тъй като такова изрично задължение ЗСП и ППЗСП не предвиждат, а извода си относно неизвършване на социална анкета от Солинкова посочените лица са направили само въз основа на факта, че Солинкова не била посетила адреса на Сунай Махмуд. Макар и вън от предмета на доказване в настоящият случай, не може да не се отбележи, че твърденията на посочените свидетели – че Солинкова е изготвила социален доклад с невярно съдържание /впрочем отразени в АУАН и НП/, са изцяло голословни, с оглед обстоятелството, че по делото не са събрани каквито и да било доказателства, че отразеното в социалния доклад от Солинкова обстоятелство /а именно: че молителят Сунай Махмуд и членове на неговото семейство не са пътували на собствени разноски извън границите на страна през последните 12 месеца/ е невярно, тъй като не е установено по несъмнен начин, че действително пътуването на съпругата на Махмуд в чужбина е било на собствени разноски, само и единствено при което това пътуване би било пречка за получаване на социално подпомагане; а напротив – установено е, че същата е пътувала на разноски на свои близки, живущи в Република Турция /доколкото показанията на св.Сунай Махмуд, разпитан от първоиинстанционния съд, не са опровергани по никакъв начин/. С оглед изложеното по-горе, следва да се направи извода, че извършването на твърдяното административно нарушение по чл. 27 ал.1, 2 и 3 от ППЗСП от Солинкова не е установено по несъмнен начин, което е в тежест на административнонаказващият орган, поради което и като е направил извода, че обжалваното пред него наказателно постановление е незаконосъобразно и отменяйки го, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, т.е. не е допуснал нарушение на материалния закон, довело до неправилност на обжалваното решение, каквото е възведеното касационно основание. Следва да се посочи също, че е в съответствие с материалния закон и извода на съда, че разпоредбата на чл. 13 ал.2 от ЗСП е неприложима към действията /или бездействията/ на ответника по касация, т.е. че същата разпоредба не може да бъде предмет на административно нарушение от страна на Солинкова, като настоящият състав напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд в тази връзка. Следва само за прецизност да се посочи, че именно непосочването на дата на извършване на нарушението в НП е довело до неправилно приложение на материалноправната санкционна разпоредба на чл. 36 ал.2 от ЗСП от страна на административнонаказващият орган, тъй като е наложено наказание в размер, който е установен едва със ЗИД на ЗСП /с ДВ бр. 18/28.02.2006 год., в сила от 04.03.2006 год./, като по този начин административнонаказващият орган е нарушил чл. 3 ал.1 и 2 от ЗАНН, съгласно които за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящата инстанция намира и направеният от жалбодателя в касационната жалба довод, обосноваващ наличие на така посоченото в чл.218б ал.1 б.”в”, предл.3-то от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради необоснованост, за неоснователен. Това е така, тъй като необосноваността на съдебното решение като касационно основание, водещо до неправилност на същото, се изразява в несъответствието между направените правни изводи и събраните по делото доказателства, т.е. че изводите на съда не почиват на доказателствата по делото. Такова несъответствие в случая не е налице, с оглед изложеното по-горе в мотивите, а и с оглед липсата на доказателства в подкрепа на оплакванията на жалбодателя. Напротив, установената от съда фактическа обстановка и направените правни изводи се подкрепят изцяло от доказателствата, посочени и обсъдени по-горе в мотивите, които са били предмет на анализ и оценка от първоинстанционния съд в обжалваното решение. С други думи, правните изводи на първоинстанционния съд почиват изцяло на събраните по делото доказателства, поради което не е налице и второто заявено от касатора касационно основание, водещо до порочност на обжалваното решение – неправилност на същото, поради необоснованост. Що се отнася до заявеното с касационната жалба касационно основание – неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, то следва да се посочи, че такива биха били само тези съществени процесуални нарушения, допуснати от решаващият съд при разглеждане на делото и постановяване на решението, каквито настоящата инстанция не констатира в конкретния случай. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Ардинския районен съд е правилно - обосновано и съобразено с материалния закон. Ето защо следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, и на основание чл. 40 ал.1, предл.1-во от ЗВАС/отм./, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96/06.12.2006 год. по Н.а.х.дело № 34/2006 год. по описа на Ардинския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |