№ 97
гр. Шумен, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.а
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.а Въззивно гражданско
дело № 20233600500014 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №204/18.11.2022г. по гр.д.№297/2022г. ВПРС е оставил без разглеждане
като недопустим предявеният от И. М. И., отрицателен иск с пр. осн. чл. 439 от ГПК в частта
му за признаване за установено по отношение на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ"ЕАД-гр.
София, представлявано по закон от Б.А.Р., З.Н.Д., А.Б.Б. - членове на Съвета на
директорите, че ищецът не дължи сумата от 150лв. - присъдени разноски по изпълнителното
дело и сумата от 1 864,02лв. - такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ и прекратил
производството по делото в тази му част. Оставил е без разглеждане като недопустим
предявеният от И. М. И. отрицателен иск с пр. осн. чл. 439 от ГПК в частта му за признаване
за установено по отношение на горепосоченото дружество, че ищецът не дължи сумата от 1
314,80лв. – законна лихва за периода 13.03.2020 г. - 27.05.2022 г., както и горницата над
сумата от 5312,28лв. - неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н), които
суми са отразени в запорни съобщения от 27.05.2022 год. и е прекратил производството по
делото в тази му част. Със същото решение е отхвърлил предявеният от И. М. И.,
отрицателен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено по
отношение на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ"ЕАД- гр. София, , че ищецът не дължи
сумата от 5 879,84лв. – главница, ведно със законната лихва от 11.01.2012г. до
окончателното изплащане на вземането, 3703,63лв. – надбавка, представляваща печалба на
кредитора, включително за покрИ.е на разноски за подготовка и обслужване на заема, за
погасяване на задължения по договор за потребителски заем, 1705,77лв. – мораторна лихва,
1
начислена от 08.05.2009г. до 21.12.2011г., както и 225,78лв. - присъдени разноски по
заповедното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от 06.02.2012 г. по
ч.гр.д.№ 9 от 2012 г. на ВПРС в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
Присъдени са и следващите се разноски.
Решението е обжалвано от ищеца в частта, с която заявеният отрицателен
установителен иск е отхвърлен касателно сумите: 5879.84лв.-главница, ведно със законната
лихва от 11.01.2012г. до окончателното й изплащане, 3703.63лв.-надбавки-печалба за
кредитора, включително за покрИ.е на разноски по подготовка и обслужване на заема,
1705.77лв.-мораторна лихва за периода 08.05.2009г.-21.12.2011г., както и 225.78лв.-разноски
по заповедното производство., за които суми е издаден изпълнителене лист от 06.02.2012г.
по ч.гр.д.№9/2012г. на ВПРС. Сочи, че същото се явявало изцяло неправилно, необоснвано,
непълно, незаконосъобразно, по подробно изложени съображения. Ответното дружество не
се явявало кредитор на ищеца и последният не се намирал с него в договорни отношения.
Прехвърляне на вземането не било извършено.ЧСИ образувал изпълнително дело против
длъжник, спрямо когото ответникът нямал вземане и нямал качеството кредитор. Сочи
също, че срямо него бил налице нередовен, опорочен, нарушен изпълнителен процес-ЧСИ
образувал изп.д.№519/2022г., а молбата за образуване била нередовна, тъй като не
съдържала всички реквизити, не бил редовно уведомен за образуваното изпълнително
производство, нямал покана за доброволно изпълнение, не бил спазен процеса относоно
образуването и водене на изпълнителното дело. Сочи също, че задължението му било
погасено по давност, тъй като последното изпълнително действие по изп.д.№820/2012г. на
ЧСИ с рег.№877 било извършено на 06.08.2014г.-опис на движими вещи в дома му по
отношение на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД. Ако пък се приемело, че е
налице прехвърляне на вземането, то последното, но нередовно изпълнително действие било
на 22.05.2017г.- липсвало уведомление спрямо длъжника, тъй като не били платени такси по
сметка на съдебния изпълнител и той не бил преминал към изпълнителни действия. Това
водело до нередовност на молбите и съответно до прекъсване на давността. Ето защо и били
изминали повече от 5 години от последното редовно изпълнително действие. Съдът не се
бил произнесъл и по отношение на лихвите за периода 08.05.2009г.-08.05.2022г и давността
на същите. Моли, решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него
постановено друго, с което заявената отрицателна установителна претенция бъде изцяло
уважена.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Изпълнително дело №20128770400820 по описа на ЧСИ с рег.№877 е образувано по
молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 18.04.2012 г. въз основа на
2
изпълнителен лист от 06.02.2012г., издаден по ч. гр. д. № 9/2012г. на ВПРС, по силата на
който И. М. И. е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД следните
суми: 5 879,84 лева – главница, ведно със законната лихва от 11.01.2012 год. до
окончателното изплащане на вземането, 3703,63 лева – надбавка, представляваща печалба
на кредитора, включително за покрИ.е на разноски за подготовка и обслужване на заема, за
погасяване на задължения по договор за потребителски заем, 1705,77лв – мораторна лихва,
начислена от 08.05.2009 год. до 21.12.2011 год., както и 225,78лв. - присъдени разноски по
заповедното производство. Взискателят е поискал от съдебния изпълнител предприемане на
необходимите изпълнителни действия , като с молбата му е възложил всички действия по
чл.18 от ЗЧСИ.
По молбата за образуване на изпълнително дело ЧСИ е разпоредил изпращане на
призовка за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на последния на 07.05.2015г..
С поканата за доброволно изпълнение изх. № 4879/19.04.2012 год. длъжникът е
поканен да заплати сумите, за които е издаден изпълнителния лист, като е отразено, че
същите възлизат на 13194,71лв, от които главница в размер на 5879,84лв, законна лихва в
размер на 187,71лв, начислена за периода 11.01.2012 год. – 03.05.2012 год., 5409,10лв. –
неолихвяеми вземания, 325,78лв. – присъдени разноски, 150лв.- разноски по
изпълнителното дело, 1242,28лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ.
На 18.05.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от „Кариера Драгоево“ АД. С писмо от 27.06.2012г. работодателят е уведомил
съдебният изпълнител, че със заповед №10/0.06.2012г., връчена на длъжника на 27.06.2012г.,
трудвото правоотношение с последния било прекратено. На 03.09.2012 год. и на 11.03.2013
год. са изискани справки за наличие на трудови договори на длъжника, каквито не са
установени.
На 01.08.2014г. на длъжника е връчена призовка за принудително изпълнение, като
същият е уведомен, че съдебният изпълнител на 06.10.2014г. ще пристъпи към
принудително изпълнение, като извърши, опис оценка и изземване на движими вещи..
На 06.10.2014 г. в дома на длъжника е извършен опис на движими вещи.
На 17.07.2015 г. е депозирана молба за конституиране на „Кредит инкасо инвестмънтс
БГ"ЕАД-гр. София като взискател по делото, с оглед сключен договор за цесия с
първоначалния взискател, като на основание чл.18 от ЗЧСИ е възложено на съдебния
зипълнител да извърши всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното
производство.. Към молбата са приложени извлечение от договора за прехвърляне на
вземания от 15.05.2015г., потвърждение от цедента за извършената цесия, пълномощно от
цедента в полза на цесионера.
Видно от представения договор за цесия/прехвърляне на вземания/ от 15.05.2015г. и
Приложение №1 към него, на сочената дата „БНП Париба пърсънъл Файненс“ЕАД, в
качеството на цедент, е прехвърлило на ответника „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД-
гр.София, в качеството на цесионер, свои взимания, сред които и вземанията по процесния
3
изпълнителен лист. По делото е представено потвърждение за сключване на цесия на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощно, съгласно което цедентът е дал съгласието си и
упълномощил цесионера да извърши уведомяване на всички длъжници от негово име за
сключения 15.05.2015г. договор за цесия.
На 21.12.2016 г. е депозирана молба от ответника за извършване на справка за
сключени трудови договори на длъжника с искане за налагане на запор върху трудово
възнаграждение.
На 22.12.2016г. е депозирана молба от взискателя изп. дело № 820/2012г. да бъде
преобразувано под номер по описа на ЧСИ с рег.№876 - изп. дело № 1604/2016 г., за което
обстоятелство ищецът е бил уведомен на 14.02.2017г..
На 17.05.2017г. взискателят „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД-гр.София е поискал
извършването на справка в регистъра на БНБ за наличието на банкови сметки на името на
длъжника и налагане на запор върху тях. На 22.05.2017г. са наложени запори и изпратени
запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД, „Юробанк България“ АД и „Банка
ДСК“ ЕАД.
На 25.02.2019г. ответното дружество е изискало да бъде направена справка за трудови
договори на ищеца, декларирано движимо или недвижимо имущество и/или банкови
сметки, а на 11.03.2019г. е депозирана молба да бъде насрочен опис на движими вещи на
ищеца. На 21.12.2021 г. взискателят е поискал извършване на справка от НАП и налагане
на запор на установените трудови договор и възбрана на установени недвижими имоти.
С постановление от 21.12.2021 год. ЧСИ с рег.№876 е прекратил изпълнителното дело,
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като наложените запори са били вдигнати, за което
са изпратени съобщения от 06.01.2022 год..
По молба на ответника от 18.04.2022г. въз основа на горепосочения изпълнителен лист
е било образувано изпълнително дело № 20228760400519 на ЧСИ с рег. № 876. С молбата
последният е поискал едновременно пристъпване към принудително изпълнение и
насрочване дата на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, извършване на
справки с оглед установяване наличието на трудово правотоношение с длъжника, налага не
на запори и възбрани, включително запори на банковите сметки. На основание чл.18 от
ЗЧСИ е възложено на съдебния изцпълнител всички необходими действие за нормалния ход
на изпълнителното производство.
Извършени са справки досежно притежавано от длъжника имущество, наличие на
актуални трудови договори. На 27.05.2022 год. са наложени запори върху банковите сметки
на длъжника при „Банка ДСК“ ЕАД, „Общинска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“
АД, на трудовото му възнаграждение. На 01.06.2022 год. е вписана възбрана върху ½
ид.част от имот, собственост на длъжника. За всички тези изпълнителни действия ищецът е
уведомен на 07.06.2022 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Изложените от ищеца обстоятелства /ищецът излага, че не дължал на ответното
4
дружество сумите по издадения по ч.гр.д.№9/2012г. на ВПРС изпълнителен лист/ и
заявениятпетитум /претендира се установяване на тази недължимост/, дават основание на
съда да приеме, че е сезиран с претенция с правно основание чл. чл.439 от ГПК.
Ищецът основава искането си на конкретен факт – не дължал суми на ответника,
цесията не му била надлежно съобщена, поради което и последната не го обвързвала, и
настъпило погасяване на вземането по давност.
С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест и конкретните
твърдения в исковата молба, ищцовата страна следва да докаже наличие на предпоставките
за погасяване на задължението й към ответника по давност.
Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която при
осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента
на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК / в който случай съдът служебно
издава изпълнителен лист/. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК,
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън
случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Получава се
ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл.
371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на
новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по
чл. 116, б.
"а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се
установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен
волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора/в този
смисъл решение № 100 от 20.06.2011г. по т. д. № 194/2010 г., II т. о., решение № 131 от
23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о./.
Така в настоящия случай, с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в
сила на процесната заповед за изпълнение на 04.02.2012г. /съгласно отразеното в
изпълнителния лист/, като липсват данни, а и твърдения, длъжникът да е подал възражение
в дадения му срок/, е започнала да тече нова петгодишна давност.
В чл.116, б. "в" ЗЗД е посочено, че давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Съгласно приетото в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно
са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. налагане на запор.
Посочено е, че от момента на действието започва да тече нова давност, но давността не
спира. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на
5
изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността
не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска
нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не
от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата
на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително
действие. С тълкувателното решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г.
на Пленума на Върховния съд, според което, образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече.
Както бе посочено по-горе, с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в
сила на процесната заповед за изпълнение на 04.02.2012г. , е започнала да тече нова
петгодишна давност, която давност изтича на 04.02.2017г.. Междувременно по делото преди
сочената дата, са искани и извършвани изпълнителни действия/на 18.05.2012г.- наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, на 06.10.2014 г. в дома на длъжника е
извършен опис на движими вещи, на 17.07.2015 г. е депозирана молба за конституиране на
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ"ЕАД-гр. София като взискател по делото, с оглед сключен
договор за цесия с първоначалния взискател, като на основание чл.18 от ЗЧСИ е възложено
на съдебния изпълнител да извърши всички необходими действия за нормалния ход на
изпълнителното производство, на 21.12.2016г. молба от новия взискател за налагане на
запор върху трудово възнаграждение на длъжника / всяко от които прекъсва давността и
започва да тече нова такава/.
Новото изпълнително дело - №1604/2016г. по описа на ЧСИ с рег.№876 е образувано
на 22.12.2016г., като на 17.05.2017г. свзискателят „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД-
гр.София е поискал извършването на справка в регистъра на БНБ за наличието на банкови
сметки на името на длъжника и налагане на запор върху тях, съответно на 22.05.2017г. са
наложени запори и изпратени запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД,
„Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД. От тази дата е започнал да тече нов
петгодишен давностен срок, който изтича на 17.05.2022г.. Междувремемно след
прекратяване на горепосоченото изпълнително дело поради настъпила перемпция, въз
основа на същия изпълнителен лист , на 18.04.2022г. е било образувано ново изпълнително
дело №519/2022г. на ЧСИ с рег.№876 по молба на взискателя „Кредит инкасо инвестъмънтс
БГ“ЕАД, с която молба последният е депозирал искане за едновременно пристъпване към
принудително изпълнение и насрочване дата на опис на движими вещи, находящи се в дома
на длъжника, извършване на справки с оглед установяване наличието на трудово
6
правотоношение с длъжника, налагане на запор и възбрани, включително запор на
банковите сметки. На основание чл.18 от ЗЧСИ е възложил на съдебния изцпълнител
всички необходими действие за нормалния ход на изпълнителното производство. От
посочената дата до момента /до приключването на съдебното дирене в настоящата
инстанция/ не е изтекъл изискуемия срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Предвид изложеното и не би могло да се приеме, че вземането е погасено по
давност.
Само за пълнота, с оглед заявеното във въззивната жалба оплакване следва да се посочи,
че влязлата в сила заповед за изпълнение се приравнява на съдебно решение по смисъла на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което давността е всякога петгодишна, независимо от характера на
вземането, което обективира/главница или лихви/.
Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателката,
че давността била изтекла, тъй като последното изпълнително действие по изп.д.
№820/2012г. на ЧСИ с рег.№877 било на 06.10.2014г.-опис на движими вещи в дома му по
отношение на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, а ако се приемело, че е
налице прехвърляне на вземането, то последното, но нередовно изпълнително действие било
на 22.05.2017г., но за него липсвало уведомление спрямо длъжника.
Дори да се приеме, че последното изпълнително действие по изп.д.№820/2012г. на ЧСИ
с рег.№877 е извършения на 06.10.2014г. опис на движими вещи, то от тази дата започва да
тече нов петгодишен давностен срок, който изтича на 06.10.2019г., но междувременно на
17.05.2002г. е поискан, съответно на 22.05.2017г. е наложен запор на банкови сметки на
длъжника, а на 11.03.2019г. е депозирана молба с искане за насрочване на дата за опис,
оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се на
домашния му адрес, които действия са прекъснали давността и от тях е започнала да тече
нова петгодишна давност..
Не би могло да се приеме и че на 22.05.2017г. не било извършено надлежно
изпълнително действие, тъй като липсвало уведомление спрямо длъжника, тъй като
липсвали платени такси по сметка на съдебния зипълнител и той не бил преминал към
изпълнителни действия. Както бе посочено по-горе, искавнето за налагане на запор е
депозирано още на 17.05.2017г., съответно съдебният изпълнител е наложил такъв на
22.05.20017г./на сочената дата за изпратени съобщение до длъжника за наложения запор и
запорни съобщения до съответните банки/. Обстоятелството бил ли е уведомен надлежно
длъжника за наложения запор или не, не рефлектира върху извода на съда за предприето
изпълнително действие на сочената дата. Що се касае до следващата се такса, то в молбата
си от 17.05.2017г. взискателят е посочил, че същата е била заплатена, поради което и ЧСИ
не е разпоредил внасянето на такава.
Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя, че ответното дружество не
се явявало негов кредитор, че не било извършено надлежно прехвърляне на вземането му.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанцинния съд досежно
7
това, че ответното дружество се явява кредитор на ищеца, досежно правилността на
конституирането му като взискател и законосъобразността на извършените впоследствие
изпълнителни действия, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.
Без значение за основателността на исковете по чл. 439 ГПК срещу конституирания в
изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на надлежното
уведомяване на длъжника /ищцата/ по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършената цесия,
тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземанията – те съществуват и
следва да бъдат удовлетворени принудително от съдебния изпълнител, като не
освобождават длъжника от отговорност за погасяването им. Съдебният изпълнител е този,
който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен
това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното
производство, длъжникът се освобождава от дълга си – в този смисъл Решение № 209 от
28.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2530/2017 г., I т. о., ТК.
Следва да се отбележи и че в случая ищецът лично е бил уведомен за извършената
цесия на 18.07.2015г./видно от приложеното на л. 59 от делото известие за доставяне на
регистрирана пощенска пратка/ от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД-гр.София, като
дружеството разполага с надлежно пълномощно за целта. Безспорно на ищеца е известно
извършеното прехвърляне на вземане, доколкото настоящата претенция е заявена именно
срещу новия кредитор. Цесията е съобщена и в хода на настоящото производство. Съгласно
константната практика, цедентът може да упълномощи трето лице, включително цесионера,
да извърши уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД от негово име, като с това не е налице
заобикаляне на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД /решение № 137/ 02.06.2015г. по гр.д.
№ 5759/2014г. , IIIг.о./.
Не би могло да се приеме и че не било извършено прехвърляне на вземането на
ищеца. Както бе посочено по-горе, видно от представеното Приложение №1 към договора за
цесия/прехвърляне на вземания/ от 15.05.2015г./представено в със заповедното
производство/, на сочената дата „БНП Париба пърсънъл Файненс“ЕАД, в качеството на
цедент, е прехвърлило на ответника „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД-гр.София, в
качеството на цесионер, свои взимания, сред които и вземанено по изп.д.№820/2012г. на
ЧСИ с рег.№877, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист/издаден по ч.гр.д.
№9/2012г. на ВПРС/. Ищцовата страна не е ангажирала доказателства досежно наличието на
други сключени договори с цедента.
Не рефлектират върху извода на съда, че ответното дружество се явява кредитор на И.
за процесните вземания и възраженията, че спрямо него бил налице нередовен, опорочен,
нарушен изпълнителен процес-ЧСИ образувал изп.д.№519/2022г., а молбата за образуване
била нередовна, тъй като не съдържала всички реквизити, не бил редовно уведомен за
образуваното изпълнително производство, нямал покана за доброволно изпълнение, не бил
спазен процеса относно образуването и водене на изпълнителното дело, доколкото сочените
обстоятества са ирелевантни за настоящия спор. Следва да се отбележи, и че в случая
молбата въз основа на която е образувано изп.д.№519/2022г. по описа на ЧСИ с рег.№876 се
8
явява редовна съгласно изискванията на чл.426 от ГПК. Липсва и законова забрана да се
налагат запори и възбрани преди връчването на поканата за доброволно изпълнение,
напротив, в редица случаи те предхождат връчването.
Предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение в обжалваната част се явява правилно и следва да бъде
потвърдено. В останалата необжалвана част, решението/имащо характер на определение/ е
влязло в законна сила
На основание чл.78 от ГПК, съгласно изхода на спора, жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемото дружество юрисконултско възнаграждение, определено съгласно
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100лв..
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №204/18.11.2022г. по гр.д.№297/2022г. на ВПРС в частта, с
която отхвърлен предявеният от И. М. И., отрицателен иск с правно основание чл. 439 от
ГПК за признаване за установено по отношение на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ"ЕАД-
гр. София, , че ищецът не дължи сумата от 5 879,84лв. – главница, ведно със законната лихва
от 11.01.2012г. до окончателното изплащане на вземането, 3703,63лв. – надбавка,
представляваща печалба на кредитора, включително за покрИ.е на разноски за подготовка и
обслужване на заема, за погасяване на задължения по договор за потребителски заем,
1705,77лв. – мораторна лихва, начислена от 08.05.2009г. до 21.12.2011г., както и 225,78лв. -
присъдени разноски по заповедното производство, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 06.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 9 от 2012 г. на ВПРС в полза на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и са присъдени следващите се разноски.
ОСЪЖДА И. М. И. с ЕГН **********, гр. С... да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД-гр.София, ЕИК202423225, адрес на управление: ж.к. Л....,
представлявано по закон от Б.А.Р., З.Н.Д., А.Б.Б. - членове на Съвета на директорите,
деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 100лв./юрисконсултско
възнаграждение/.
В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10