Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 769/18.12.2023 г.
Административен съд - Монтана, касационно-административен състав ,в
публичното съдебно заседание ,на
петнадесети декември ,през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
МАРИЯ
НИЦОВА
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на
прокурора Галя Александрова…като разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА
БОЙЧЕВА....КАНД№693/2023г. по описа на Административен
съд-Монтана............................. взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
С решение №182/23.06.2023г.,постановено по
АНД№165/2023г., Районен съд-Монтана е потвърдил наказателно постановление №BG13042022/Р8-728/07.10.2022г. на
директора на Национално тол управление/НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура“,гр.София ,с
което на А.К.А. , е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1800,00лв., на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП, за нарушение на чл. 10,ал.1,т.2 ,вр. с чл.10б,ал.3 от Закона за пътищата/ЗП/.
Горното решение е обжалвано с
касационна жалба от касатора А.К.А. ,с искане да бъде
отменено решението на МРС ,като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно
заседание ,не се явява и не се представлява.
Ответникът по касацията- Директора на Национално тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“,гр.София ,чрез юрк.Маринова
оспорва жалбата и излага доводи по същество, като иска да бъде отхвърлена
жалбата ,като неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.Претендира
юрисконсултско възнаграждение в справедлив размер.
Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение
на другата страна.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на
съда за правилно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се явява процесуално допустима,а разгледана по
същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по посочените по-долу съображения.
Решението на Районния съд е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че
на касатора в настоящето производство е съставен акт за
установяване на административно нарушение№BG130420225800/Р8-728/13.04.2022г. и наказателно постановление № BG13042022/5800/Р8-728/07.10.2022г за това ,че на 13.04.2022г.в 9,18ч. в направление
излизане от територията на РБ на ГКПП Илинден е пристигнало ППС с рег.№РВ0856НВ,вид
ВЛЕКАЧ ,марка и модел„ДАФ “ХФ 460ФТ с обща техническа допустима максимална маса
над 12 тона ,управлявано от А. ,като
след извършена проверка от контролните органи е установено, че на
12.04.2022г.в12:13ч. горепосоченото превозното средство е засечено по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа-пътІ-1,км.110+539 ,т.е. попада в категорията на ППС, за което е
дължима ,но не е заплатена пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата
/ЗП/ ,за което на водача е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1800,00лв., на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП , за нарушение на чл. 10,ал.1,т.2
от Закона за пътищата/ЗП/. Тази фактическа обстановка
е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните
по делото доказателства.
Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.За да потвърди издаденото НП първоинстанционният
съд е приел ,че безспорно лицето
е извършило
нарушение по чл.179,ал.3а
от ЗДвП и правилно е било санкционирано
от национално тол управление при АПИ,гр.София.За
отразения сегмент от пътя ,същото не е разполагало с тол
-декларация ,нито с маршрутна карта ,при
което е приложима нормата на чл.179,ал.3а от ЗДвП относно начина на изчисление
на тол таксата. Първоинстанционния
съд е установил ,че макар да е разполагал с годно бордово устройство ,същото не е отчело заплащане на дължима тол такса на
12.04.2022г. 12,13ч. за сегмента ********** ,в границите на който се намира
контролно устройство с идентификатор №10211,засечено е при повторно преминаване
през сегмента и е била заплатена
дължимата в подобни случаи компенсаторна такса по чл.10б,ал.5 ЗП в размер на
119лв., за което е приложена и квитанция/л.9 от въззивното
дело/. След като системата е регистрирала нарушение на описания влекач ,т.к. за
него не е имало валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаване през посочения по горе сегмент,нарушението е доказано
безспорно за това ППС над 12 тона ,при което правилно е ангажирана АНО на
виновното лице.Фактът ,че ППС е било оборудвано с бордово устройство ,но в деня
на нарушението не е получена тол -декларация за преминаване на ППС през сегмента от пътя
,в границите на което се намира контролно
устройство ,не оневинява нарушителя ,т.к. включването му ,респ. изключването му
зависи изцяло от волята на ползващото го лице т.е. от нарушителя. Неприложима е
нормата на чл.28 ЗАНН ,нито нормата на чл.9,ал.2 НК ,съгласно чл.189з ЗДвП за нарушенията по този закон
,при което решението
като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. По разбиране на съда ,с оглед значимостта на
обществените отношения ,регулирани от ЗДвП ,законодателя е изключил приложението
на чл.28 ЗАНН за маловажност на извършените деяния по ЗДвП със специалната
разпоредба на чл.189з от ЗДП /Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.) „ За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания“,като неприложима в случая е и нормата
на чл.9,ал.2 НК.При наличие на специална разпоредба в ЗДвП ,възпрепятстваща
освобождаване от отговорност на виновните лица,приемайки случая за маловажен ,неприложим
е и чл.11 от ЗАНН ,съдържащ препратка към НК по въпроса за обстоятелства,
изключващи административно-наказателната отговорност на лицата. Безспорно фактът на
нарушение е доказан и виновното лице следва да понесе
съответната в закона санкция.Противното –да приемем ,че чл.9,ал.2 НК е приложим ,би било
заобикаляне на закона.Правилно определен е и субекта на отговорност
от административно-наказващия
орган. Безспорно на база представените доказателства ,ползвател на МПС-то е водача на ППС,комуто е наложена санкция по ЗДвП,при
което същият се явява субект на нарушението.При тези доводи касационната
инстанция намира изводите на първоинстанционния
съд за правилни,като
съответстващи на приложимия материален закон ,което има
за последица потвърждаване на решението на
съда .
Неоснователни са възраженията в касационната
жалба за допуснати процесуални нарушения на фаза административно –наказателно
производство и на фаза съдебно производство. Не са налице допуснати процесуални
нарушения и такива на материалния закон при издаване на АУАН и НП от АНО и при
постановяване на решението от съда,при което решението на съда ,с което е потвърдено НП следва да се остави в сила ,при липса на
касационни основания за отмяна на решението по чл.209,т.1-3 АПК.
Претендират се разноски от ответника /юрисконсултско възнаграждение /,които с оглед изхода на
спора са дължими в размер на 100лв. към минимума ,за касационна инстанция , на
основание чл.63д,ал.1 и ал.4,5 от ЗАНН ,вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.27е от НЗПП. Водим от гореизложеното
административният съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №182/23.06.2023г.,постановено
по АНД№165/2023г. по описа на Районен съд-Монтана .
ОСЪЖДА А.К.А. от гр.София ДА
ЗАПЛАТИ на национално ТОЛ управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София
разноски пред касационна инстанция в размер на
100/сто/лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.