Решение по дело №819/2022 на Районен съд - Силистра

М О Т И В И
към Решение № 283 постановено по АНД № 819/2022 г. по описа на Районен съд –
С.

Производството е по реда на чл. 375 и следващите от Наказателно-процесуалния
кодекс.
Съдебното производство по делото е образувано по повод постановление на Районна
прокуратура – С., с което се предлага обвиняемия П.А.Й. от гр.С., с ЕГН: ********** и
снета по делото самоличност, да бъде освободен от наказателна отговорност на
основание чл. 78а от НК като му се наложи административно наказание във връзка с
разследването по Досъдебно производство №6518 ЗМ-170/2022 г. по описа на РУ-С. (пр. пр.
№2983/2022г. на Районна прокуратура – С.), за извършено от него престъпление по чл. 316,
вр. чл. 309, ал. 1 от НК.
Държавният обвинител поддържа постановлението. Счита, че изложените от
обвиняемия обяснения в съдебното заседание не кореспондират с логиката и с фактическата
обстановка по делото, поради което намира обвинението за доказано от фактическа и правна
страна. Счита, че са налице законовите предпоставки на чл. 78а визирани в НК за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на П.
Й., за извършеното от него престъпление.
Обвиняемият Й. се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен от него
защитник в лицето на адв. В.Великов от АК-С.. Същият изразява становище, че е липсвал
умисъл у доверителя му при извършване на деянието и твърди, че декларацията по чл. 17,
ал. 1 от ПИБЛД, която е предмет на обвинението не е изготвена от обвиняемия и същият не
е бил запознат с нея до момента, в който е бил повикан за разпит пред разследващ полицай.
Защитникът моли съда да оправдае обв.Й. по повдигнатото му обвинение като счита, че е
налице изцяло невиновност от негова страна по повод на повдигнатото му обвинение за
ползване на точно тази декларация с това съдържание, но ако все пак съдът прецени, че са
налице достатъчно доказателства за приложението на чл. 78а от НК, то да му бъде наложена
глоба в минимален размер. По време на съдебното производство от страна на защитата на
обв. Й. бяха направени и други възражения.
В осигуреното си право на последна дума обвиняемият не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение.
За да се произнесе по направеното от прокурора предложение с постановлението,
съдът въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното и съдебното
производство, прие следната фактическа обстановка:
В сектор „ПИП" при ОДМВР-С. е била извършена проверка във връзка с постъпила
докладна записка от служител сектор „ПП" при ОДМВР-С. във връзка с постъпило писмо от
ГДНП с per. № 3286р-37349/25.07.2022г. В същото е посочено, че изпращат 1 бр. българско
СУМПС №**, издадено на името на обв. П.А.Й., роден на 07.07.1989г., което е било отнето
от австрийската полиция.
Видно от извършената кореспонденция с ГДНП, с писмо с per. № **/25.07.2022г. са
били изпратени и документите, находящи се в преписка с вх.№328600- **/04.04.2022г.. На
същите е бил назначен и извършен превод, от който е видно, че срещу обв. Й. е било
издадено мандатно решение Сентенция/присъда от полицията в Австрия от 14.02.2022г.,
съгласно което българското СУМПС на лицето му е било отнето „ в интерес на
общественото благо поради непосредствена опасност, ....на осн. член 13, параграф 2
VwGVG", тъй като на 20.01.2022г. е управлявал МПС „Ауди" с per. № ** вие превишил
максимално допустимата скорост от 100км./ч. извън населено място с 65 км./ч.
Видно от приложена по ДП справка, обв. Й. е напуснал пределите на страната на
19.01.2022г. в 09,13ч. с пътнически самолет и се е завърнал на 22.01.2022г. в 02,10ч. с лек
автомобил марка „Ауди" с per. № ** G- с МПС, което е управлявал в Австрия.
1

Видно от показанията на служителят от сектор „Пътна полиция", св. Мариана Радева,
процедурата за издаване на дубликат на документ за самоличност на български гражданин-
СУМПС е следната: Когато лице, което пожелае да му бъде издаден дубликат на СУМПС,
представя документ за самоличност пред съответния служител на гише и той от своя страна
му предоставя празна бланка на декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД във вр. с чл.160, ал.1
от ЗДвП, в която лицето декларира обстоятелствата, при които е загубено или откраднато
СУМПС. Когато декларацията бъде представена на служителят, същият обявява
изгубеното/откраднатото СУМПС за невалидно. Едва след това биват разпечатани от
служителя документи за издаване на дубликат на СУМПС, а именно заявление, разписка и
декларация Приложение №3 към чл.63, ал.4 от Инструкция 1з-417/20 Юг. Видно от
свидетелските показания на св. Радева, лицето след като попълни документите, полага
лично пред нея подписа си във всеки един от тях.
На 31.01.2022г. след като е представил декларацията по чл.17, ал.1 от ПИБЛД във вр.
с чл.160, ал.1 от ЗДвП, заведена с вх.№342000-2303/31.01.2022 г., която е бил изписан текст
след „декларирам", че на 21.01.2022г. е загубил книжката си, на основание тази подадена
декларация, въпросното СУМПС с №** е било обявено за невалидно на същата дата-
31.01.2022г. След това обв. Й. е подал заявление с вх. № 1-618/31.01.2022г. за издаване на
дубликат на СУМПС, ускорена поръчка. Попълнил и подал и декларация Приложение №3
към чл.63, ал.4 от Инструкция 1з-417/2010г.
В хода на разследване по ДП са били назначени и изготвени графическа експертиза и
допълнителна такава, от заключението на които е видно, че:
1. Подписът положен в графа „подпис на заявителя" в оригинал на заявление с peг.
№1-618/31.01.2022г. е изпълнен от П.А.Й. с ЕГН:********** от гр.С..
2. Ръкописният текст и подписът, положен в графа „Декларатор" в оригинал на
Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи във
връзка с чл.160, ал.1 от ЗДвП с вх. №342000-2303/31.01.2022г., не са изпълнени от П.А.Й. с
ЕГН:********** от гр.С..
3. Ръкописният буквен и цифров текст върху оригинала на Декларация Приложение
№3 към чл.63, ал.4 от Инструкция 1з-417/2010г. към заявление с per. №1-618/31.01.2022г. е
написан от П.А.Й. с ЕГН:********** от гр.С.. Подписът, положен в графа „Подпис" е
изпълнен от същото лице.
4. Подписът положен в графа „подпис" върху оригинала на уведомление към
заявление с per. №1-618/31.01.2022г. е изпълнен от П.А.Й. с ЕЕН:********** от гр.С..
С оглед събраните доказателства, обв. Й. е привлечен в качеството на обвиняем за
това, че:
На 31.01.2022г. в гр.С., обл. С., съзнателно се е ползвал от неистински частен
документ- Декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД във вр. с чл.160, ал.1 от ЗДвП с вх.№342000-
2303/31.01.2022г., на която бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление
на издател: П.А.Й. от гр.С., като я представил пред служител на сектор „Пътна полиция"
при ОДМВР-С., за да докаже, че СУМПС с №** е било загубено на 21.01.2022г., като от
него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност-престъпление по
чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК
Обв.Й. дава обяснения по случая, като заявява, че не признава вината си по
повдигнатото му обвинение. На 31.01.2022г. подал заявление за издаване на ново СУМПС,
тъй като старото му било останало в Австрия, където през м.януари 2022г. му било заявено
от полицаи, че ще бъде глобен за нарушение на Закона за движение по пътищата.
Съгласно чл.151, ал.9 и чл.160,ал.1 от ЗДвП се установява, че дубликат на СУМПС се
издава при повреждане, унищожаване, изгубване или кражба, за което притежателят
подписва декларация по чл.17 от ПИБЛД В настоящият случай обв.П. Й. в обясненията си
i
изразява своята защитна версия, която не кореспондира със събраните по ДП доказателства
и с истината, тъй като, ако той беше попълнил обстоятелства в декларацията по чл. 17 от
2

ПИБЛД, каквито твърди в протокол за разпит на обвиняем от 14.11.2022г., а именно: че е
подал такава, в която отразил обстоятелството, че СУМПС е останало в Австрия, никой
служител от сектор „Пътна полиция" при ОДМВР-С. не би му дал комплект документи, вкл.
заявление за издаване на дубликат на СУМПС, тъй като не е налице нито едно от
посочените по-горе в ЗДвП основания за това. Следва да се отбележи, че по ДП е налице
само една декларация по чл.17 от ПИБЛД, в която е отразено, че СУМПС е било изгубено на
21.01.2022г. Ако такава декларация не е била подадена/представена от обв.Й., то служителят
от сектор „Пътна полиция" няма възможност да обяви старото му СУМПС за невалидно и да
разпечата заявление за издаване на дубликат на СУМПС. Процедурата в тази връзка е
обяснена подробно от св. Мариана Радева-служител сектор „ПП" при ОДМВР-С..
Отделно от това следва да се отбележи, че в показанията си обв. Й., дадени на
28.10.2022г. в качеството му на свидетел, които реално нямат доказателствена стойност,
същият заявява, че е подал заявление за издаване на ново СУМПС, тъй като някой му го
загубил.
В крайна сметка, за да е налице съставомерност по чл.316 във вр.с чл.309 от НК е
необходимо кумулативно обвиняемият да "употреби" неистински официален документ.
Освен това, "употребяването" предполага такова ползване на неистинския документ и пред
такива лица, което да цели формиране на неправилна представа относно авторството на
документа и съществуването на право или правоотношение в тази връзка. В случая
неистинският документ-Декларация с вх. №342000-2303/31.01.2022г. е употребяван от обв.
П. Й., като същият е представен пред служител на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР-С.,
за да докаже, че СУМПС с №** е било загубено на 21.01.2022г..
Задължението за подаване на декларация при подаване на заявление за издаване на
нов документ за самоличност, в случая на СУМПС, е регламентирано в чл.160, ал.1 от ЗДвП
и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи. Съгласно нормата
на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП свидетелство за управление на МПС се издава на лица, които са
установили обичайното си пребиваване в. Р. България, за което обстоятелство подписват
декларация. Задължението за подаване на такава декларация е регламентирано и в чл. 15,
ал.2 от Наредбата № 1-157/ 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета
на водачите и тяхната дисциплина, а съгласно чл.151, ал.9 от ЗДвП дубликат на
свидетелството за управление на МПС се издава при повреждане, унищожаване, изгубване
или кражба.
От субективна страна, са налице безспорни доказателства за наличие на пряк умисъл
в действията на обвиняемия по съзнателно ползване от горепосочения неистински частен
документ, т.е. че същият е знаел, че декларацията не е попълнена и подписана от него, както
и че е с невярно съдържание и съзнателно я ползвал, тъй като заявяването, че СУМПС е
изгубено/откраднато е основание да бъде издаден дубликат на такова. Деянието е
извършено от обв. Й. умишлено под формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че се
ползва от неистински частен документ-декларация с невярно съдържание относно
обстоятелството, че СУМПС е било изгубено, въпреки, че е знаел, че същото му е отнето
при постановяване на мандатно решение Сентенция/присъда от полицията в Австрия от
14.02.2022г.
Във връзка с направеното възражение от защитата на обв. Й. касаещо изпратеното от
австрийска страна Мандатно решение/Сентенция/Присъда от 14.02.2022г. касателно това,
че същото е издадено от 14.02.22г., докато СУМПС на обв.Й. е било издадено от българска
страна на 02.02.2022г., т.е. новото му СУМПС е било издадено преди влизане в сила на
описаното в делото от 14.02.22г. мандатно решение на австрийските органи, съдът счита
същото за неоснователно. Видно от извършения превод на същото, който е депозиран по
делото, става ясно, че г-н Й. е с отнето СУМПС от 20.01.22г. поради превишаване на
скоростта (на магистрала с повече от 65 км/ч) и с Решение от 14.02.22г. му е отнето правото
да управлява МПС в Австрия, изчислено на 1 месец от връчване на решението за
използване. Австрийската страна заявява, че за това ще изпратят българската шофьорска
книжка, включително и решението за отнемане, за да се предаде на издаващия орган. В тази
3

връзка съдът счита, че обстоятелството, че решението е издадено на по-късна дата от
новоиздаденото СУМПС на обв. Й. не оказва въздействие върху неговата правна стойност,
тъй като е видно, че деянието е извършено от обв.Й. на 20.01.22г. в Австрия, и още тогава
му е била отнета шофьорската книжка. А дали същият, както заяви в съдебно заседание, е
правил опити да заплати глобата си или не, за съда не става ясно, тъй като освен неговите
обяснения няма абсолютно никакви други доказателства, въз основа на които съдът да
възприеме тези негови обяснения като достоверни. Именно в тази връзка съдът счита
направеното възражение по този ред за неоснователно. Нещо повече- видно от приложеното
по делото решение на австрийските органи е, че в него никъде на става въпрос за наложено
наказание под формата на „глоба“, каквито твърди обв.Й., че е искал да заплати, но не е
намерил банкомат от където да изтегли парични средства. От решението на австрийските
органи става ясно, че единственото наказание, наложено на обв.Й. по повод извършеното от
него нарушение е било отнемане на СУМПС на територията на Австрия за срок от 1 / един /
месец от връчването на решението. Т.е. допълнително доказателство в насока, че дадените
от страна на обв.Й. обяснения, че е търсил банкомат, за да изтегли пари и да си плати
глобата, са недостоверни и изцяло противоречат на събраните по делото доказателства,
поради което и съда ги изключва от доказателствения материал по делото.
Във връзка с направеното възражение за това, че декларацията по чл. 17, ал. 1 от
ПИБЛД във вр. с чл. 160, ал. 1 от ЗДвП, която инициира процедура за издаване на НЕ ново
СУМПС, а дубликат на издаденото СУМПС, което е от съществено значение и заявеното,
както от самия обвиняем, така и от неговия защитник, че същата не отговаря на
депозираната от него такава, съдът също счита това възражение за неоснователно. Видно от
приложеното заверено „вярно с оригинала“ копие от декларацията е, че същата е депозирана
на 31.01.2022г. с вх. № 2303 от същата дата. В най-долния край на самата декларация е
записан документът, който следва да бъде обявен за невалиден, а именно СУМПС № **. Въз
основа на тази декларация, която е била приета от служител на МВР, обв.Й. е депозирал
вече Заявление за издаване на новото му свидетелство за правоуправление, въз основа на
което е било издадено и такова. По делото няма данни да е налице друга различна от тази
декларация. Описаното от страна на обв.Й. за предходни подавани декларации от негова
страна е също неоснователно като възражение, тъй като копия от същите са приложени по
делото и от тях е видно, че всички те са с различно съдържание. Описаните в долния край на
самата декларация документи за които се иска обявяването им за невалидни, са с различни
номера. Същите са били приети от различни служители, както е видно от подписите на
самите декларации, с оглед на което съдът счита, че няма как депозирани от него в
предходни години декларации по този ред да бъдат заявени като декларирани от същия на
31.01.22г. Дадените от него обяснения за това, че в тази декларация не е вписал
съдържанието, което се намира в нея, настоящият съдебен състав преценява като средство за
защита от негова страна, но без необходимата доказателствена стойност, тъй като видно от
всички документи по делото е, че именно въз основа на тази декларация, която е приета от
служител на МВР с входящ номер и в края на която е записан номерът на СУМПС, което
следва да бъде обявено за невалидно, е инициирана процедурата за издаването на
дубликатното му такова. С оглед на това съдът счита и това възражение за неоснователно.
Отделно от това, във връзка с възражението, че съобразно експертизата по делото
тази декларация не е била попълнена от обв.Й., съдът счита същото за ирелевантно и
безпредметно да бъде обсъждано, тъй като повдигнатото обвинение спрямо обвиняемия е за
извършено престъпление по реда на чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, което касае НЕ
изготвянето на тази декларация като документ с невярно съдържание, а само ползването на
такъв документ, като за неговото съставяне не може да у се търси наказателна отговорност.
Очевидно и във връзка с изготвената графическа експертиза по делото е, че тази декларация
не е била попълнена и подписана от обв.Й.. Как се е стигнало до това не става ясно нито по
делото, нито за съда, но видно от свидетелските показания по делото е, че бланка на тази
декларация се дава на лицето, което заяви, че желае да му бъде издадено ново СУМПС
поради причини посочени от него. В случая обв.Й. е заявил в декларацията си, че е изгубил
книжката си на 21.01.22г., поради което е инициирал процедурата за издаване на ново
4

СУМПС. Бланката която се дава на лицето желаещо да му бъде издадено ново СУМПС, се
попълва от него на удобно за него място и в удобно за него време, след което същата се
занася на гише в съответната служба на МВР, входира се със съответен номер и се приема
чрез подпис от отговарящия за това служител. Всички тези реквизити са налице по
посочената и приложена по делото декларация, с оглед на което за съда тези обяснения
дадени от обв.Й. се явяват не само ирелевантни, а и недостоверни. Съдът счита, че тези му
обяснения също попадат в сферата на средството му за защита, чрез които желае да постигне
оневиняване за извършеното от него, но същите нямат никаква доказателствена стойност.
Обстоятелството, че изцяло процедурата е била изпълнена и въз основа на нея е
инициирана другата процедура за издаване на новото СУМПС на обв.Й. и такова му е било
издадено е достатъчно показателна, че тази декларация е ползвана лично от него именно, за
да докаже, че е загубил книжката си, както е описал и в самата декларация. Дали същата е
попълнена и подписана от него е ирелевантно за наказателната му отговорност, тъй като
както стана ясно от изложеното по-горе е, че спрямо обв.Й. е било повдигнато обвинение за
това, че същия е използвал тази декларация с цел да докаже, че притежаваното от него
СУМПС е било изгубено от него на 21.01.2022г.
В тази връзка и по отношение на извършено престъпление по чл.313 от НК, следва да
се отбележи, че липсват елементи от състава на същото. Престъпното посегателство по
чл.313, ал.1 от НК се осъществява чрез потвърждаване на неистина или затаяване на истина
в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които съгласно
предписанията на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган
на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Видно от заключенията
по назначените графически експертизи обв. Й. не е изпълнил ръкописният текст и подписът,
положен в графа „Декларатор" в оригинал на Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на българските лични документи във връзка с чл.160, ал.1 от ЗДвП с вх. №342000-
2303/31.01.2022г.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на
досъдебното производство писмени и гласни доказателствени средства: свидетелски
показания, писма и отговори, графическа експертиза, свидетелство за съдимост и др.
Смекчаващи вината обстоятелства са невисоката степен на обществена опасност на
деянието и чисто съдебно минало.
Отегчаващи вината обстоятелства са непризнаването и неосъзнаването на вината,
както и многобройните нарушения по ЗДвП. Разпитан по време на разследването, обв. Й. не
се е признал за виновен, както не се признава за виновен и по време на съдебното
производство.
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по отношение на
обвиняемия Й. са налице всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния
състав по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК, доколкото на 31.01.2022 г., в гр. С., съзнателно
се е ползвал от неистински частен документ- Декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД във вр. с
чл.160, ал.1 от ЗДвП с вх.№342000-2303/31.01.2022г., на която бил придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на издател: П.А.Й. от гр.С., като я представил
пред служител на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР-С., за да докаже, че СУМПС с №** е
било загубено на 21.01.2022г., като от него за самото му съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
Безспорно се установява, че на 31.01.2022 г., в сектор „Пътна полиция“ пред
свидетелката Радева, обвиняемият Й. е депозирал към заявление за снабдяване със СУМПС,
и процесната Декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД във вр. с чл.160, ал.1 от ЗДвП с вх.
№342000-2303/31.01.2022г., което представлява неистински документ, доколкото е
установено, че автора на декларацията, не е попълнил и подписал декларацията.
Съгласно чл.93, т.6 от НК неистински е документът, на който е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително
го е съставило. Неистинският документ е с автор, различен от действителния. Тази невярна
5

представа може да бъде създадена чрез изписването на имената или други
индивидуализиращи белези на привидния автор или чрез поставяне на фалшив негов
подпис. За съществуването на неистински документ е важно единствено дали отразения
автор съвпада с действителния, като при разминаване е налице неистински документ. В
настоящия случай безспорно се установява, че ръкописния текст в декларацията не е
попълнен от обв.Й., въпреки, че същата е депозирана от негово име. Подписът също не е бил
на обв.Й., въпреки, че също е подписана от негово име. В този смисъл е заключението по
графическата експертиза по делото. На декларацията е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление от обв.Й., а не на лицето, което действително го е съставило.
С нормата на чл.316 от НК е прогласено за престъпно съзнателното ползване на
документи- официални или частни, които са неистински, с преправено съдържание или с
невярно такова. Документът следва да отговаря на изискванията за официален или частен, за
манипулирането на какъвто, съобразно изискванията на съответния престъпен състав, от
извършителя се носи наказателна отговорност.
В случая обвиняемият е ползвал неистински частен документ.
Декларацията по чл.17, ал.1 от ПИБЛД във вр. с чл.160, ал.1 от ЗДвП няма
характеристиките на официален документ. Съгласно определението за официални
документи по чл.93, т.5 от НК това са такива, издавани от длъжностни лица.
Характеристиките на дейността на длъжностните лица са посочени диференцирано в
разпоредбите на чл.93, т.1 б."а" и "б" от НК и са предмет на изчерпателно тълкуване в ТР №
73/1974 г. на ОСНК на ВС. В тях са посочени три категории длъжностни лица,
упражняващи: 1. "служба в държавно учреждение", която непосредствено обективира
нормативно предоставените му функции"; 2. "работа свързана с пазене или управление на
чуждо имущество", при която пазенето се явява съдържание на задължението на
длъжностното лице и същност на възложената дейност и 3. "ръководна работа", която
намира проявление в изпълнението на функции свързани с ръководството и управлението на
производствените процеси, трудовата и служебна дейност на хората, планирането и
организацията на работата, подбора и разпределението на кадрите, назначаването и
уволнението на служители, а стопанско разпоредителните правомощия сочат на
възможности за разпореждане с имущество и за осъществяване на операции със стоково-
материални ценности (приемане, предаване, отчитане, извършване контрол за
разпределението им). В този смисъл е и съдебната практика- решение № 152/01.04.2014 г. по
н. д. № 302/2014 г., III н. о., ВКС, решение № 406/03.11.2014 г. по н. д. № 1019/2014 г., III н.
о., ВКС. Ползваната от обвиняемия Й. декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД е издадена от
трето, неустановено по делото лице.
Престъпният състав на чл.316 от НК е субсидиарен спрямо предходните състави на
документните престъпления, защото изпълнителното деяние се изразява само в ползването
на опорочения документ, доколкото той се представя, за да удостовери включените в него
факти. Ползването на неистинския документ е престъпно само когато за съставянето му, не
може да се търси наказателна отговорност от използвалия го. Случаят е именно такъв,
доколкото обвиняемият не е участвал при съставяне на процесната декларация, или поне
няма данни за това.
От субективна страна обвиняемият Й. извършва деянието, за което е ангажирана
отговорността му, с пряк умисъл – съзнава, че тази Декларация, не е издадена по съответния
законов ред, но въпреки това я ползва, с което настъпват и обществено опасните последици
от поведението му - предвидени и искани. Обвиняемият съзнава, че не е изгубил СУМПС, а
същото му е било отнето от полицейските органи в Австрия.
Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав намери, че обвиняемият Й. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1
от НК и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК го призна за виновен.
С оглед приложимата правна квалификация за извършеното от обвиняемия Й. деяние,
съдът намери, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаването му от
6

наказателна отговорност и налагането на административно наказание – глоба. За
престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК се предвижда наказание: лишаване от
свобода до две години. От справката за съдимост на обвиняемия, се установява, че не е
осъждан, както и че не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК, тъй като същия е реабилитиран по
давност на основание чл.88а от НК. За неговите две осъждания е настъпила абсолютна
реабилитация по смисъла на чл.88а, ал.4 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.82, ал.1, т.5 от НК, след
изтичането на двегодишен срок, считано от изтърпяване на последното му наказание, т. е.
считано от 20.11.2015 г. Следователно, към момента на извършване на настоящото деяние
обв.Й.. следва да се третира като неосъждан.
От престъплението няма причинени имуществени вреди, като не са налице и
изключващите института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание ограничения по чл.78а, ал.7 от НК.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът намира, че на обвиняемия следва
да се наложи глоба в размер на 1000 лева. Този размер на санкцията съответства на степента
на обществена опасност на деянието и на обвиняемия и ефективно ще съдейства за
поправянето на обв.Й., без да се накърнява принципа на пропорционалност между
преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.
На основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемият следва да понесе и разноските по
делото, както следва: за изготвяне на графическа експертиза – 195.20 лева /сто деветдесет и
пет лв. и двадесет ст./, за изготвяне на допълнителна графическа експертиза – 208.04 лева
/двеста и осем лв. и четири ст./, както и 75.00 лева /седемдесет и пет лв./, платими по сметка
на ОДМВР- С..
На основание чл.309, ал.4 от НПК предвид наложеното наказание на обв. Й. и с оглед
събраните по делото доказателства относно обществената опасност на деянието и дееца,
съдът отмени взетата спрямо нея мярка за неотклонение „ПОДПИСКА“.
Предвид гореизложеното и във връзка с изложените мотиви от Районна прокуратура
– С., съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	283
Дата:	19 декември 2022 г.
Съдия:	Мирослав Стефанов Христов

Дело:	20223420200819
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 ноември 2022 г.

Решение по дело №819/2022 на Районен съд - Силистра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите